№ 915
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110213236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ Б.М.**“ ЕООД, чрез управител срещу
наказателно постановление № 22-007597/02.09.21г., издадено от директора на
Д „Инспекция по труда” София, с което на дружеството „Б.М.**“ ЕООД, в
качеството на работодател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. за нарушение на
чл. 415, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се прави искане за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., който иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е
несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2021 г. с протокол за извършена проверка на дружеството
„Б.М.**“ ЕООД, са констатирани нарушения на трудовото законодателство и
дадени задължителни предписания за изпълнението им. Дадено е
задължително предписание за дружеството под № 12, в качеството му на
работодател да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец
ноември 2020г. на М.М.. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил
до 22.03.2021г.
На 18.08.2021г., при приключване на проверката проверка, било
установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание,
дадено при предходната проверка. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.415 от КТ. Свидетелят Н.В. съставил АУАН, в който описал
констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.
Актът бил връчен .
Посочено е, че нарушението е извършено на 23.03.2021г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „ Б.М.**“ ЕООД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, ведомости,
както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на св. В. Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от свидетелят е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В
синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на
обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от
представените констативни протоколи за проверка, че при предходна
проверка е била констатирана необходимостта да се изплати уговореното
трудово възнаграждение на конкретно лице и именно в тази насока
2
контролният орган е дал задължително предписание, като точно е определил
срокът за изпълнението му. Липсват данни то да е било оспорено. По делото
липсват доказателства, от които да се установи изпълнението на
предписанието в срок.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
неизпълненото задължително предписание се състои в липсата на изплащане
на уговорено месечно възнаграждение. Неизпълнението на предписанието е
юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на
неговия адресат. От събраните по делото доказателства се установи, че
предписанието не е било изпълнено до 22.03.2021г., с оглед на което и са
налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя
на административно-наказателна отговорност.
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за
субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
3
приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена
санкция в размер от 2 000 лв., явяващ се адекватен на вида и тежестта на
извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна
относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което
размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива прицзнаците на маловажен
такъв, тъй като характерът на дължимото съобразно предписанието е от
такова естество, че пряко рефлекитра върху правата на трето лице –
работника. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-
ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно
други нарушения от този вид.
Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на
ГИТ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007597 /02.09.21г.,
издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София, с което на
дружеството „Б.М.**“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
На основание чл. 63 ЗАНН ОСЪЖДА „Б.М.**“ ЕООД да заплати в полза
на ИТ – София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5