Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……….
гр.Варна, **.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2577
по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 02.01.2019г. е сключил с ответника
Ц.Ю. договор за услуги, по силата на който е възложил на ответника да извърши
срещу възнаграждение полагането на гранитогрес на
партерен етаж на къща, находяща се в с. Ч., ул. „***“,
№ **. Твърди, че за възложената работа дружество е заплатило на ответника сума
в размер на 1500 лева. Сочи, че съгласно чл. 1.2 от договора, Ц.Ю. е следвало
да извърши възложената му работа в срок до 15.01.2019г. Твърди, че и към датата
на сезиране на съда ответникът не е изпълнил поетото от него задължение, поради
което и на основание чл. 4.1, т. 2 счита договора за развален. Предвид
изложеното сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1500 лева, представляваща платено възнаграждение по разваления договор за
услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.02.2019г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. **1 ГПК, ответникът Ц.М.Ю., чрез процесуалния си
представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че е изпълнил точно, добросъвестно и в
уговорения срок възложената му с договор за услуга от 02.01.2019г. работа.
Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките за разваляне на
договора, а оттук и възстановяване на полученото възнаграждение. Излага, че на
04.02.2019г. ищецът му е възложил извършването на друга услуга в имота в с. Ч.,
което сочи на точно, качествено и в срок на задълженията по процесния
договор от 02.01.2019г. С оглед горното моли за отхвърляне на иска, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на **.05.2019г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване,
на 02.01.2019г. между „Р.“ ООД и Ц.М.Ю. е сключен договор за услуги, по силата
на който ищецът е възложил на ответника да извърши срещу възнаграждение
полагането на гранитогрес на партерен етаж на къща, находяща се в с. Ч., ул. „***“, № **, както и че ищецът е
заплатил на ответника сума в размер на 1500 лева.
Видно от приложения на л. 4 от делото договор за услуга, че Ц.М. се е
задължили да изпълни възложената му работа по полагане на гранитогрес
на партерния етаж на къщата, находяща се в с. Ч., ул.
„***“, № **, в срок до 15.01.2019г. Предвидено в чл. 4.1, т. 2 от договора е
право на възложителя да развали договора в случай на забава на изпълнителя,
продължила повече от пет дни.
Представен от страна на ответника и последващо
сключен между страните договор – 04.02.2019г., с предмет иззидване на стени на
къща в с. Ч., ул. „***“ *.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че в стаята и частично в кухнята на партерния етаж на
къщата с административен адрес: с. Ч., ул. „***“, № ** е положен гранигрес. Вещото лице сочи, че не може да се определи с
точност времето на изпълнение на настилката на къщата. Съдейки по състоянието и
модела на плочките, наличието на счупени и дефектирали
такива, състоянието на фугите, непочистен латекс в цвят, какъвто са били
боядисани стените, експертът заключава, че настилката не новоизпълнена.
За установяване изпълнението на поетите договорни задължения, респ. за
опровергаване на твърденията на ответника, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.М.Ш. и Р.Б.Д.– водени от ответника и
свидетелката Ю.В.И.– водена от ответника.
От показанията на свидетелите Ш. и Д. се установява, че същите са полагали
през м. декември 2018г. гранитогрес в къща в село Ч.,
като обектът им е посочен от управителя на дружеството-ищеца. Възнаграждение им
е плащано от ответника. При предявяване на снимките към заключението на
експертизата и двамата свидетели заключават, че това не е къщата, в която са
работили.
Свидетелката Ю.И. излага, че живее в къща срещу процесния
имот с административен адрес с. Ч., ул. „***“, № **. Посещавала е последния,
като излага да няма подмяна на наличната настилка там.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, получилият нещо на отпаднало основание дължи връщането му. За
основателността на претенцията в тежест на ищцата е да установи при условията
на главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от валидна
облигационна връзка; изпълнение на поетите с договора задължения и отпадане на
основанията. В тежест на ответника е да установи обстоятелството, че е
изпълнила поетите с договора задължения.
Безспорно е между
страните, а и въз основа на коментираните по-горе доказателства, съдът намира
за доказано наличието на валидно възникнала между „Р.“ ООД и Ц.М. облигационна
връзка, с характера на договор за изработка. Безспорно е и че ищецът е изпълнил
задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение. При това положение
и в тежест на ответника е да докаже изпълнение на насрещното свое задължение, в
случая че е поставил гранитогрес на партерния етаж на
къщата, находяща се в с. Ч., ул. „***“, № **. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да е изпълнил това свое задължение в посочения в договор обект. Действително от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че са извършвани строително-монтажни
дейности, но в обект различен от договорения и в период предхождащ сключването
на договора. Последното не е от естество да установи изправността на ответника
по договора от 02.01.2019г., при липса на надлежно въведени фактически твърдения
в отговора на исковата молба за връзката на така извършените
строително-монтажни работи и процесното съглашение. Съобразно
т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 09.12.20**г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 1/20**г., с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.
След този срок могат да се релевират единствено
възражения основание на правни съображения, тъй като преклузията
на чл. **3 ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно
възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Ето защо и
наведените фактически твърдения от ответника, че с извършената работа в обект,
различен от този по процесния договор и в период
предхождащ сключването му е изпълнил поетите по договора от 02.01.2019г.
задължение, е преклудирано и не би могло да обоснове
изпълнение на поетите с процесното съглашение
задължения. За ответника е открита възможността да реализира правата си по общия
гражданско правен ред, в случай че не му е заплатено възнаграждение за извършените
строително-монтажни работи през м. 12.2018г.
Така изложеното налага извода на съда, че ответникът е бил неизправна
страна по договора от 02.01.2019г., поради което и за ищеца е била открита
възможността да развали едностранно съглашението, съгласно предвиденото в чл.
4.1, т. 2 от договора. Последното съдът намира, че е осъществено с получаване
от ответника на исковата молба, в която са наведени твърдения за осъществено от
страна право по цитираната клауза от съглашението и претендираната
от това последица – връщане полученото по отпадане на основанието. Следователно
настъпили са и последиците на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, при което основанието за
платеното от ищеца е отпаднало. Надлежни доказателства от страна на ответната
страна за връщане на полученото възнаграждение не са ангажирани. При това
положение предявения иск за осъждане на ответника да върне сумата от 1500 лева
по разваления договор е основателен и следва да бъде уважен в рамките на
предявения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответникът Ц.М. следва
да бъде осъден да заплати на „Р.” ООД сторените в хода на настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса от 60 лева, възнаграждение за
вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение. В
случая по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният
размер на възнаграждението съобразно материалния интерес, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде редуцирано до 350
лева. Или общо в тежест на ответника
следва да се възложи сумата
от 560
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 15000.00 /хиляда и петстотин лева/,
представляваща платено възнаграждение по разваления договор за услуга от
02.01.2019г., с предмет: полагане на гранитогрес на
партерен етаж на къща, находяща се в с. Ч., ул. „***“,
№ **, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.02.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 560.00 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в
исковата молба банкова сметка ***
„Общинска банка“ АД, а именно: IBAN
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: