МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 183/2016г.
по описа на ГОРС
Обвинението на Горнооряховската районна прокуратура е
срещу П.С.Д. ***, за това, че на 30.10.2015г. на републикански път I - 4 /гр.
Варна - гр. София/, в района на км 166, съзнателно се ползвал от преправен
официален документ - свидетелство за управление на МПС с № ***** от
07.02.2011г. и от неистински официален документ контролен талон с № ***** към
свидетелство за управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г., които документи
удостоверяват правоспособност, като от дееца за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл. 308, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа
обвинението и счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум, и да отложи
изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен
срок. Предлага веществените доказателства да бъдат унищожени, а на подсъдимия
да се възложат разноските по делото.
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. Б.И. *** взема становище, че подсъдимият е редовно призован по реда на
чл.180, ал.3 от НПК чрез него, както и е уведомен, че на основание чл.254, ал.4
от НПК делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията
на чл.269 от НПК. Твърди, че към настоящия момент подсъдимият работи в Г. и не
му е известен адрес за призоваване. Счита, че не са налице процесуални пречки
за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, който е запознат с
обвинението и на досъдебното производство се е признал за виновен, като е дал
обяснения.
По
отношение на обвинението защитникът счита, че е безспорно доказано. Изразява
становище, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай, предвид липсата
на вредни последици и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
които представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Излага съображения. Моли съда
за признае подзащитния му за виновен за извършено престъпление по чл.316, във
вр. с чл.308, ал.4, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание – глоба над минималния размер.
ПОДСЪДИМИЯТ
П.С.Д. е променил адреса си, без да уведоми съответния орган, но е редовно
призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез защитника си, както и е изпълнена
процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, като е уведомен чрез защитника, че делото
може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК.
Поради това и предвид обстоятелството, че подсъдимият е дал обяснения в хода на
досъдебното производство в присъствието на защитник, съдът намери, че
отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина и разгледа
делото при условията на чл.269, ал.3, т.1, пр.2 и т.3 от НПК в присъствието на
редовно упълномощения защитник.
В хода
на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения
по обвинението.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
П.С.Д. е български гражданин, с постоянен адрес ***, със
средно образование, неженен. Не е осъждан за престъпления.
П.С.Д.
притежавал свидетелство за управление на МПС с № *********,
издадено на 11.09.2002г. и валидно до 11.09.2012г., със статус Отнет/Иззет –
лишаване от управление с административен акт от дата 02.04.2013г., видно от
писмо на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково рег. № 1253р-9478/17.11.2015г. /л.11
от ДП/. Същият бил придобил категории В и АМ. Д. искал да работи като шофьор на
камион, но тъй като нямал придобита правоспособност за съответната категория. В
неустановен по делото момент решил да се сдобие с преправено свидетелство за
управление на МПС и неистински контролен талон към него, които да удостоверяват
съответната правоспособност за управление на товарен автомобил. Сдобил се с
такива от неустановено лице в гр. Хасково.
На 30.10.2015г.
по републикански път I - 4 /гр. Варна - гр. София/, в района на км. 166 подсъдимият
Д. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ********, като носел в себе си
преправено свидетелство за управление на МПС с № ***** от
07.02.2011г. и неистински контролен талон с № ***** към свидетелство за
управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г. На същото
място служебните си задължения изпълнявали свидетелите М.Й. - мл.
автоконтрольор при РУ - гр. Стражица и С.С. - мл. автоконтрольор при РУ - гр.
Стражица. Д. управлявал автомобила без включени светлини, поради което
свидетеля С. го спрял, за да извърши проверка. Въпреки че знаел, че не е
придобил носените от него свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него по надлежния ред и същите не са издадени от надлежните органи, както и
че съдържанието на свидетелството за управление на МПС относно придобитите
категории не отговаря на тези, които той е бил придобил, Д. се ползвал от
документите, като ги представил на свидетелите Й. и С. при поискване от тяхна
страна. На двамата им направило впечатление начина, по който изглежда
свидетелството за управление и направили справка чрез дежурния в РУ - гр.
Стражица, от която се установило, че СУМПС с такъв номер не фигурира в
системата на МВР. Тогава те попитали Д. дали документа е истински, при което
той им споделил, че тъй като нямал правоспособност за съответните категории за
управление на товарен автомобил, се сдобил със свидетелството в гр. Хасково без
да посочи кой му го е дал. В последствие Д. доброволно предал документите на
свидетеля С., за което бил съставен протокол по ЗМВР /л.36 от ДП/.
В хода на разследването на същите била извършена експертиза за техническо
изследване на документи.
Съгласно заключението
на съдебно – криминалистичната експертиза № II-69/17.11.2015г. /л.14-л.20 от
ДП/, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано,
обектът представен като „СУМПС № ***** на името
на П. С.Д. с ЕГН **********” е отпечатан на бланка – съответстваща на
оригинално българско свидетелство за управление на МПС, като първоначалните
персонализиращи данни, част от които са: „А. В. Т.”, дата и място на раждане:
„?? ?? **** П.”, ЕГН „????******”, са заличени и са заменени с нови. Преправянето
се изразява в това, че снимката на първоначалния притежател и личните му данни
от лицевата страна на документа били заличени, а на ламиниращото фолио на
документа били отпечатани снимката и личните данни на подсъдимия Д., както и
данни за притежаваните категории и останалите реквизити на документа. По същият
начин били заличени и първоначалните данни на задната страна на документа -
снимката на притежателя, данните за притежаваните категории и печата на
съответното поделение на „Пътна полиция“, като на ламиниращото фолио били
отпечатани снимката на подсъдимия и личните му данни, нови данни за
притежаваните категории и печат на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.
Хасково. Отпечатъкът от печат върху СУМПС не е положен с оригинален печат на
посочената служба, отпечатан е по метода на цветен лазерен печат.
Обектът
представен като „контролен талон № ***** на името П. С.Д. с ЕГН **********”
наподобява, но не носи защитните елементи на оригинален документ и представлява
неистински документ. На същия бил предаден вид, че е издаден от длъжностно лице
при сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР гр. Хасково. Бланката на документа
съответства по общ вид, форма и размери на истински контролен талон, но не
носела съответните защитни елементи, а печатът на учреждението бил отпечатан
върху нея по метода на цветен лазерен печат.
Видно от писмо на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково рег. №
1253р-9478/17.11.2015г. /л.11 от ДП/ СУМПС с № *****
не е издавано на лицето П. С.Д., а е издадено на лицето В. А. И. с ЕГН **********
от гр.Видин. Няма издаван талон с № ***** от Сектор „ПП” гр.Хасково.
Горната фактическа обстановка се установи от обясненията
на П.Д., дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и
приобщени по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, от показанията
на свидетеля М.М.Й., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, от показанията на свидетеля С.Ц.С., дадени досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като
същите се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и заключението
на съдебно – криминалистичната експертиза.
Съдът дава вяра и кредитира
като достоверни показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви, взаимно се допълват и пресъздават факти, които
съответстват помежду си. Показанията на тези свидетели изясняват механизма на
извършеното деяние.
В
подкрепа на установеното от фактическа страна е и заключението на съдебно
– криминалистичната експертиза № II-69/17.11.2015г. /л.14-л.20 от ДП/, което
е компетентно и обосновано, както и останалите приложени по делото писмени
доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено,
че подсъдимият П.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.316, във вр. с чл.
308, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК и следва да се ангажира наказателната му
отговорност.
Безспорно
установено от обективна страна е, че на 30.10.2015г. на републикански път I - 4
/гр. Варна - гр. София/, в района на км 166, пред служители на РУ – гр. Стражица,
подсъдимият Д. съзнателно се ползвал от преправен официален документ -
свидетелство за управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г. и от неистински
официален документ контролен талон с № ***** към свидетелство за управление на
МПС с № ***** от 07.02.2011г., които документи удостоверяват правоспособност,
като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Ползваното
от Д. свидетелство за управление на МПС е преправен официален документ, тъй
като е безспорно установено от писмо на Сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково рег. № 1253р-9478/17.11.2015г. /л.11 от ДП/ е, че СУМПС с № *****
не е издавано на лицето П. С.Д., а е издадено на лицето В. А. И. с ЕГН **********
от гр.В.. Съгласно заключението на съдебно – криминалистичната експертиза №
II-69/17.11.2015г. /л.14-л.20 от ДП/ обектът представен като „СУМПС № *****
на името на П. С.Д. с ЕГН **********” е отпечатан на бланка – съответстваща на
оригинално българско свидетелство за управление на МПС, като първоначалните
персонализиращи данни, част от които са: „А. В. Т.”, дата и място на раждане:
„?? ?? **** П.в”, ЕГН „????******”, са заличени и са заменени с нови, а
отпечатъкът от печат върху СУМПС не е положен с оригинален печат на посочената
служба, а е отпечатан по метода на цветен лазерен печат.
Ползваният от
Д. контролен талон с № ***** към свидетелство за управление на МПС с № ***** от
07.02.2011г. е неистински документ по смисъла на
чл.93, т.6 от НК, доколкото му е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, което е посочено в него, а не
на това, което действително го е съставило. Безспорно установено от писмо на Сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково рег. № 1253р-9478/17.11.2015г. и съдебно – криминалистичната
експертиза № II-69/17.11.2015г. е, че контролен талон с № ***** е
неистински и наподобява,
но не носи защитните елементи на оригинален документ и представлява неистински
документ. На същия бил предаден вид, че е издаден от длъжностно лице при сектор
„Пътна полиция“ в ОДМВР гр. Хасково. Бланката на документа съответства по общ
вид, форма и размери на истински контролен талон, но не носела съответните
защитни елементи, а печатът на учреждението бил отпечатан върху нея по метода
на цветен лазерен печат. Няма издаван талон с № ***** от Сектор
„ПП” гр.Хасково.
Ползваните
от Д. свидетелство за управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г. и контролен
талон с № ***** към свидетелство за управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г.
са официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК, доколкото са издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата, като им е придаден вид,
че представляват конкретно писмено изявление на лице,
което е посочено в тях, а не на това, което действително ги е
съставило.
По делото не са събрани доказателства, че
подписът на „длъжностно лице” на контролния талон е положен от П.С.Д., както и
доказателства, че Д. е преправил съдържанието на СУМПС, поради което от
подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл - съзнавал е, че извършва
общественоопасно деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Настоящата
инстанция счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Действително са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало на дееца, направени самопризнания пред служителите на РУ – гр. Стражица
и в хода на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната
истина чрез направените самопризнания и доброволно предаване на ползваните
преправен официален документ - свидетелство за управление на МПС с № ***** от
07.02.2011г. и неистински официален документ контролен талон с № ***** към
свидетелство за управление на МПС с № ***** от 07.02.2011г., но същите удостоверяват
правоспособност за управление на товарен автомобил, каквато подсъдимият не е
придобил. Въпреки това при извършване на деянието подсъдимият е управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ********, без необходимата правоспособност, с което
е създал опасност от допускане на ПТП и причиняване на значителни вредни
последици – значителни имуществени вреди на чуждо имущество и засягане живота и
здравето на хора.
Поради това,
съдът счита, че добрите характеристични данни и
инцидентността на деянието в живота на дееца в случая не обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид и случаят
не е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение по чл.316, във вр. с чл. 308,
ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
При
индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът съобразно разпоредбата на чл.54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието и личната такава на дееца, както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието е около средната за този вид престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на дееца,
направените самопризнания пред служителите на РУ – гр. Стражица и в хода на
досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина чрез
направените самопризнания и доброволно предаване на предмета на престъплението.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Изложеното
налага определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в закона размер.
С
оглед изложеното и като съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление наказание ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като
съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер
и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето му, не е
наложително да изтърпи наказанието, на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.67, ал.2 от НК съдът ВЪЗЛАГА на Районния инспектор от РУ – гр. Д.
по местоживеене на Д. да упражнява ВЪЗПИТАТЕЛНИ ГРИЖИ за условно осъдения.
Съдът
счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат постигнати
целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
Веществените
доказателства - преправено
свидетелство за правоуправление на МПС с № ***** от 07.02.2011 г. и неистински
контролен талон с № *****, следва да се унищожат, след изтичане на шест месеца
от влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ОДМВР
– Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в размер на 166.90
лв.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на РС
- Горна Оряховица направените по делото съдебни разноски в размер на 12.00 лв.,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: