РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Силистра, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. И.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
ГПК на основание чл.310, ал.1, т.1 вр. чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Предявени са искове с правно основание по чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3, вр. чл.225,
ал.1 КТ.
В исковата молба на Г. С. С. срещу ТТЕК Истърн Юръп ЕАД се твърди, че
Заповедта за прекратяване на трудовият договор на ищцата е издадена на 20.06.2025 г.,
но в трудовата книжка работодателят е вписал прекратяване със задна дата -
01.06.2025 г., което противоречи на чл. 350, ал. 1 от КТ, изискващ точност и
съответствие между заповед и вписване. През този период - от 01.06 до 20.06.2025 г. -
ищцата работила и водила писмена кореспонденция с работодателя.
Към момента на уволнението ищцата била майка на дете под 3-годишна възраст,
което и давало специална закрила от уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ.
Работодателят не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, както
се твърди изисква законът.
Във връзка със закриване на проект, работодателят извършил масови уволнения.
Били правени многократни устни и писмени опити да бъде склонена да напусне по
взаимно съгласие, но ищцата отказала. Смята, че прекратяването цели да заобиколи
законовата и защита.
Оспорва се издадената заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение
с работодателя ТТЕК Истърн Юръп ЕАД, с изх. №8360 от 20.06.2025 г., с която се
прекратява трудовият и договор, считано от 01.06.2025 г., по време на изпитателен срок
1
и иска от съда:
Да обяви заповедта за незаконна, поради нарушаване на разпоредбите на Кодекса
на труда;
Да бъде възстановено трудовото и правоотношение;
Да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е била лишена от работа
поради незаконното уволнение, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода
01.07.2025 г. - 09.12.2025 г. като претендира сума в размер на 16800 лева;
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер като неоснователни и недоказани.
Не се спори, че Ищцата е работила по трудово правоотношение с Ответника,
възникнало по силата на Трудов договор за работа от разстояние № 27183, сключен на
13.02.2025 г., за заемане на длъжността „Специалист работа с клиенти“, като по силата
на сключения договор и Длъжностната характеристика, длъжността е предвиждало
осигуряване на обслужване на клиентите в проект „Трейд Републик“ чрез отговаряне
на имейли от крайни клиенти.
В началото на 2025 г., във връзка с намаляване на възложената работа от един от
клиентите на Дружеството - „Трейд Републик Банк“ ГмбХ, Работодателят е бил
изправен пред необходимостта да извърши масови съкращения в проекта, за което
предупредил Ищцата, но тя изрично отказала и настоявала за продължаване на
трудовото правоотношение.
В началото на м. март 2025 Работодателят е уведомил всички назначени
служители в проекта (в т.ч. Ищцата) за предстоящи масови съкращения в проекта
„Трейд Рипъблик“, като със Заповед № 5149а/10.03.2025 г., считано от 30.05.2025 г„ са
закрити 120 щатни бройки в проект „Трейд Рипъблик“, отдел „Контактен център и
доставка на изнесени бизнес услуги“ от щатното разписание на Дружеството, като
заповедта е била на разположение на служителите в отдел „Човешки ресурси“ и е
представена на Агенция по заетостта.
Заповед № 5149а/10.03.2025 г. т. 4, предвижда провеждането на подбор по
смисъла на чл. 329 от КТ. Утвърдена е Комисия за подбор, която в съответствие с чл.
329 от КТ да извърши подбор между служителите на Дружеството, по зададените
критерии 1) Образование; 2) Трудов стаж; и 3) Текуща оценка на изпълнението.
Към момента на издаване на Заповедта, както и до прекратяване на трудовото
правоотношение на 24.06.2025 г. Ищцата е била в срок на изпитване съгласно чл. 70,
aл, 1 от КТ.
Наред с това, за целия период от момента сключване на трудовото
правоотношение до неговото прекратяване Ищцата е била единствено в процес на
обучение при Работодателя.
В подбора са включени 161 служители, заемащи различни длъжности в проекта
„Трейд Рипъблик“ и в частност 150 служители на длъжност „Специалист работа с
клиенти“, с код по НКПД 31193042. Комисията е имала за задача да оцени
служителите, заемащи съкратените длъжности и да предложи 111 служители с най-
2
нисък резултат, чийто трудов договор да бъде прекратен.
След изготвяне на оценката Ищцата е сред служителите с най-ниски крайни
оценки - крайна оценка 19 точки от 100. Всички служители, които са получили
незадоволителен брой точки от оценяването на Комисията, са били предложени за
прекратяване на трудовото правоотношение, сред които и Ищцата.
Несъгласна с полученото Предизвестие, на 23.05.2025 г. Ищцата уведомила
Работодателя, че не желае съкращаване на щата и твърди допълнителна закрила по чл.
333, ал. 1, т. 1 от КТ поради обстоятелството, че е майка на дете под тригодишна
възраст, без да отчита факта, че все още е в срок на изпитване по трудовото
правоотношение.
В желанието си да разреши възникналата ситуация работодателят инициира
множество онлайн срещи и имейл кореспонденция с Ищцата, предоставя на Ищцата
Анекс № 1 от 27.05.2025 г. към Трудовия договор, посредством който оттегля
Предизвестието и продължава трудовото правоотношение с изричното съгласие на
Служителя. На Ищцата са били предложени множество варианти, включително са
предложени обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, равностойно
на пет брутни месечни заплати, както и възможността за кандидатстване в друг
проект, част от предприятието на Работодателя. От страна на Ищцата не са положени
усилия за постигане на взаимно приемливо разрешение на спора, като същата е
инициирала две проверки от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по
които не са установени нарушения
С оглед отказа на Ищцата да приеме предложените от страна на Работодателя
варианти, Работодателят е прекратил правоотношението с Ищцата на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение със Служителя Дружеството
му е изплатило: брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск (съгласно
чл. 224 от КТ) в размер на 1 031,59 лева.
Относно твърдяната незаконосъобразност на уволнението поради закрила по чл.
333, ал. 1, т. 1 от Кодекс на труда - Ищцата не се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1
от КТ поради обстоятелството, че срокът на изпитване не е бил изтекъл към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение и поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение между Ищцата и Работодателя не е било прекратено на нито едно от
основанията, предвидени по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, а съгласно
чл. 71, ал. 1 от КТ.
По отношение на твърдението на Ищцата за незаконосъобразност на
уволнението поради „неправомерната дата на прекратяване“ („прекратяване със задна
дата“ според записа в трудовата й книжка), твърдението е изцяло невярно и
неоснователно, т.к. записът в трудовата книжка на дата на прекратяване на трудовото
правоотношение не поражда конститутивно действие по отношение на прекратяването,
а в случай че се дължи на грешка - подлежи на корекция на удостоверяването (без
отношение към законосъобразността на настъпване на съответния удостоверен факт).
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от Г. С. С.,
3
ЕГН **********, искове срещу „ТТЕК Истърн Юръп“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на Служителя за
незаконно и за неговата отмяна, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което Ищцата е
останала без работа, както и да присъди направените от разноски.
В допълнение – оспорва се искането на Ищцата за изплащане на обезщетение за
оставане без работа на основание чл. 225. ал. 1 от КТ. Обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ се дължи, в случай че Служителят е останал без работа за период до 6 месеца след
оспореното прекратяване на трудовото правоотношение, което не е доказано по
делото.
В случай, че съдът уважи предявените от Ищцата искове, при условията на
евентуалност Дружеството прави възражение за прихващане на горепосочената
изплатена сума със сумата, присъдена като обезщетение съгласно чл. 224 от КТ.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника,
възникнало по силата на Трудов договор за работа от разстояние № 27183, сключен на
13.02.2025 г., за заемане на длъжността „Специалист работа с клиенти“.
Трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70
във връзка с Раздел VIII "б" (Допълнителни условия за извършване на работа от
разстояние) от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 2.1 от договора първоначалните шест месеца от трудовото
правоотношение с Дружеството представляват срок за изпитване, уговорен в полза на
Дружеството.
Съгласно чл. 2.3 от договора по време на Срока за изпитване трудовото
правоотношение може да бъде прекратено от Дружеството във всеки един момент без
писмено предизвестие.
В началото на м. март 2025 Работодателят е уведомил всички назначени
служители в проекта за предстоящи масови съкращения в проекта „Трейд Рипъблик“,
като със Заповед № 5149а/10.03.2025 г., считано от 30.05.2025 г„ са закрити 120 щатни
бройки в проект „Трейд Рипъблик“, отдел „Контактен център и доставка на изнесени
бизнес услуги“ от щатното разписание на Дружеството, като заповедта е представена
на Агенция по заетостта.
Съгласно т.3 от Заповед № 5149а/10.03.2025 г. т. 4, предвижда се провеждането
на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Утвърдена е Комисия за подбор, която в
съответствие с чл. 329 от КТ, да извърши подбор между служителите на Дружеството,
по зададените критерии 1) Образование; 2) Трудов стаж; и 3) Текуща оценка на
изпълнението.
С предизвестие №5184/27.03.2025 г. ищцата е уведомена, че на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ се прекратява трудовото и правоотношение, като последният и
4
работен ден е 29.05.2025 г.
На 23.05.2025 г. ищцата уведомила работодателя, че не желае съкращаване на
щата и твърди допълнителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ поради
обстоятелството, че е майка на дете под тригодишна възраст.
Установява се от представената по делото кореспонденция, че на ищцата е
предложено обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, равностойно
на пет брутни месечни заплати, както и възможността за кандидатстване в друг
проект, част от предприятието на Работодателя.
Между страните е подписан Анекс № 1 от 27.05.2025 г. към трудовия договор,
посредством който се оттегля предизвестието и продължава трудовото
правоотношение с изричното съгласие на служителя.
Със Заповед №8360 от 20.06.2025 г. работодателят е прекратил
правоотношението с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като е изплатено брутно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск (съгласно чл. 224 от КТ) в размер на
1031,59 лева.
Няма данни по делото за твърдението на ищцата, че е останала без работа след
прекратяването на трудовото и правоотношение, до приключване на настоящото
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В жалбата има три оплаквания – „неправомерна“ дата на прекратяване,
нарушена закрила по чл.333 КТ и натиск да напусне доброволно.
По отношение на датата следва да се посочи, че записът в трудовата книжка по
отношение на датата не подлежи на корекция от съда, поради което този въпрос не
следва да бъде обсъждан.
Съдът счита, че и двете останали твърдения на ищцата са неоснователни, като
това се установява от събраните по делото доказателства.
Трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ, в срока
за изпитване. Страната, в чиято полза е уговорката за изпитване, може да прекрати
трудовия договор без предизвестие във всеки момент до изтичане на срока за
изпитване, както е в настоящия случай. За законността на уволнението няма изискване
за мотивиране на заповедта, или доказването на каквито и да причини за решението на
страната в чиято полза е уговорен срока за изпитване – в случая работодателя.
Предприетите от работодателя предходни действия по отправяне на
предизвестие и неговото оттегляне с анекс не могат да променят горният извод,
независимо дали се дължат на негово съзнателно поведение или на несъобразяване на
обстоятелството, че договора е можел да бъде прекратен на това основание – без
предизвестие и не срещу обезщетение, каквото също е предложено.
Относно твърдяната незаконосъобразност на уволнението поради закрила по чл.
333, ал. 1, т. 1 от Кодекс на труда – предвидената закрила се отнася само за случаите по
чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ищцата не се е ползвала от
5
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, т.к. договорът и е прекратен на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ.
По отношение на твърдението за натиск да напусне доброволно – макар
непрецизно формулирано, това твърдение може да се квалифицира като твърдение за
злоупотреба с право от страна на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ
се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение,
така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя,
каквито доказателства не бяха събрани. Злоупотреба с права от работодателя при
уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че работодателят,
ползвайки се от законово допустимо средство, е целял постигане на една-единствена
цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, която цел не би могъл да
постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага
сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.
Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото
предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона.
Напротив - в конкретния случай събраните по делото доказателства не само не
установяват твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя, а от
представената от ищцата кореспонденция се установява, че са и предложени няколко
различни варианта за прекратяване на трудовото правоотношение - срещу обезщетение
в размер на пет брутни месечни заплати (което работодателят не е бил длъжен да
предложи), както и възможност за кандидатстване в друг проект, което показва
добронамереност и желание за прекратяване на договора при взаимноприемливи
условия.
По изложените съображения, предявеният иск за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените от този иск
искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение за оставане без работа.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ответника има основание да се присъдят разноски за настоящото производство, но по
делото няма достатъчно доказателства, че такива са направени съгласно т.1 от ТР
6/2012 по ТД 6/2012г. ОСГТК ВКС. Представена е фактура на стойност 10561,48 лева
(5400 евро) с ДДС и платежно нареждане с посочен размер 35674,34 лева с основание
„remit()”. Посоченото платежно нареждане не може да установи извършен превод по
посочената фактура, т.к. не съвпада като размер и е с неуточнено основание. Дори
съдът да приеме че основанието “remit()” е съкратено от „remittance” (англ.-превод на
пари), то отново не установява по достатъчно убедителен начин, че става дума за
плащане по посочената фактура или по настоящото гражданско дело. Предвид
цялостно отхвърляне на искането за присъждане на разноски, няма основание за
обсъждане на възражението за прекомерност на възнаграждението.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра,
ул.“Добрич“ №101, вх.Б, ет.5, ап.14, срещу „ТТ. И. Ю.“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 3, ет. 3, представлявано от Я. К. Х., искове с правно
основание чл. 344, ал.1 т.1-3 КТ:
Да бъде обявена Заповед №8360 от 20.06.2025 г. за незаконна, поради нарушаване
на разпоредбите на Кодекса на труда;
Да бъде възстановено трудовото и правоотношение;
Да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е била лишена от работа
поради незаконното уволнение, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода
01.07.2025 г. - 09.12.2025 г., в размер на 16800 лева,
като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в
двуседмичен срок от 03.12.2025 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7