№ 30557
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110148094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Молителят адвокат Д. М. М. е поискал с молба от 10.06.2024 г., изменение на
решение № 9949 от 29.05.2025 г. по гр.д. № 48094/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските. Твърдят, че неправилно съдът не е признал адвокатско възнаграждение на
молителя в размер на 480 лв., а само 258 лв. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че
съдът нямал способности да оценява труда на адвокатите и минимумите по Наредба №
1/2004 г. били съобразени със среднопазарните цени. Сочат, че определеният брой часове
труд в решението бил несправедлив. Моли съдът да присъди адвокатски хонорар над 258 лв.
до 480 лв.
Ответникът по молбата, ответник по делото, **** не е подал отговор на молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С решението съдът е присъдил на молителя хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., като с молбата, с която е сезиран, последният иска изменение на така определените
разноски. В закона липсва уредба, която да дава право на съда да изменя сам определения
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия на закона да се
приложи нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда,
постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските. Молбата е
подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима, тъй като е представен списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението съдът изцяло е уважил предявените искове. Ищцата е защитавана
1
безплатно от молителя на основание т. 2 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. – материално затруднено
лице.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи.
В точка 3 на решението на СЕС ясно е посочено, че националният съд е длъжен да
откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги – с други думи
без изобщо да се позовава на нея, дори и ако по случайност в конкретния случая съдът
смята, че минималният хонорар трябва да е по минимума по тази наредба. Тезата – която се
прокрадва в част от новата съдебна практика – „минимумите по Наредба № 1/2004 г.
2
не са задължителни, но дайте да ги приложим, те са ориентировъчни“ – влиза в пряко
противоречие с т. 3 от посоченото решение на СЕС.
Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на
качествени адвокатски услуги за обществото. С решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е възприел свой алгоритъм за изчисляване на минималното
възнаграждение за безплатно представителство, като е възприел изчисляването на
минимална почасова ставка труд, която е определил – към момента на устните състезания по
делото – на 86 лв.
Твърдението на молителя, че минимумите на адв. възнаграждения по Наредба №
1/2004 г. следвало да се прилагат, тъй като били пазарни, противоречат на решението на
СЕС, което приема, че не са и няма как да са съобразени с конкурентното право на ЕС
задължителни минимуми на една услуга, определяни от органи или организации на тези,
които в момента предоставят тази услуга.
Въпросът за справедливия, непрекомерен размер на една пазарна услуга е
безнадежден – няма отговор, като още през 16 и 17 век философите (Francisco de Vitoria,
Domingo de Soto, Martín de Azpilcueta, Tomás de Mercado, и Francisco Suárezса – Школата от
Саламанка) и икономистите са се отказали да го решават.
Доколкото съдът има законово задължение да определи в тежест на насрещната
страна по спора възнаграждение за представлявалия безплатно страната адвокат, от една
страна, а във вътрешното право действаща норма за размера понастоящем няма, всеки съд
не само е свободен, но е длъжен да реши въпроса само според собствената си преценка за
разумното, моралното и справедливото – арг. чл. 5, изр. 2 ГПК. Цитираната от молителят
съдебна практика на ВКС и на СГС обвързва само съдиите в посочените съдебни състави и
никой друг, тъй като в чл. 5, изр. 2 ГПК няма овластяване горестоящите съдебни инстанции
да обвързват долустоящите със своята преценка за разумното, моралното и справедливото.
Молителят не убеждава съда нито че неговият алгоритъм принципно е грешен, нито
че в конкретния случай изчисленията на съда са погрешни. С оглед еднотипността на спора
и неговата простота и липсата на явяване в съдебно заседание броят часове труд не е
занижен. Молбата за присъждане на повече от 3х86=258 лв. е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 ГПК от 10.06.2024 г.
на адв. Д. М. М. за изменение на решение № 9949 от 29.05.2025 г. по гр.д. № 48094/2024 г.,
СРС, 161 с-в, в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на адв. М. и ответника, което
3
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4