РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Плевен, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430106291 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 344,59 лв.-2 броя и чл.86 ЗЗД
с цена на иска 45,67 лв. -2 броя.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Д. И.
А., ЕГН**********, *** и Ц. И. А., ЕГН**********, ***, в която се твърди,
че ответниците са наследници на Л. Д. А. и двамата ответници са клиенти на
„***“ ЕАД, поради което дължат суми за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за техен топлоснабден имот – Апартамент №***, находящ се в
***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се
в ***, ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
1
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/1***г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответниците, съгласно приложеното извлечение от сметка за абонатен № ***
са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не са погасили задължението си. Посочва, че претендираните суми за
процесния период за целия топлоснабден имот и преди тяхното частично
погасяване общо са: сума за отопление с ИРУ- 9,81 лв., сума за отопление без
ИРУ- 114,71 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 199,85 лв., сума за
битово горещо водоснабдяване- 299,59 лв, услуга дялово разпределение- 65,52
лв., корекции- 0 лв. Твърди, че в имота на ответниците има монтирани 2
индивидуални разпределителни уреда, 1 водомер и 1 брой щранг-лира, а
сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 127,83 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени
всеки един от ответниците Ц. А. и Д. А. да заплатят на ищеца по 344,59 лева
2
главница за ползвана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2022г. до
30.06.2024г., 45,67 лв. лихва за забава за периода от 04.01.2023г. до
01.10.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника Д. А., в който взема становище за допустимост на
предявените искове. Оспорва ги по основание и размер. Оспорва доставката
на топлоенергия до процесния имот, както и че ответника Д. А. не е бил
клиент на ищцовото дружество. Твърди, че няма валиден договор между
ищеца и ответника. Оспорва твърдението, че общите условия имат силата на
договор между страните. Оспорва начина на разпределение на
топлоенергията. Твърди, че за процесния период *** не е редуцирала
показанията на общия водомер с технически и нормативно обоснован разход.
Позовава се на европейски норми. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ц.
А..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело
№***/***г. на *** при РС-***, *** е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в ***, ет.***.
Съгласно Удостоверение за наследници № ***/***г. *** е починала на ***г. и
е оставила като свои законни наследници *** си Ц. И. А. и Д. И. А..
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в ***, приети с
протокол от ***г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№***/***г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба
на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите
за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите
условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен
в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на
правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
3
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на
имота.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния
топлоснабден имот за периода от 01.11.2022г. до 30.06.2024г. е в общ размер от
689,11 лв. главница/9,81 лева топлоенергия за отопление с ИРУ, 114,71 лв.
топлоенергия за отопление без ИРУ, 199,85-ТЕ за сградна инсталация, 299,59
лева топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и 65,52 лв.- такса услуга
дялово разпределение и -0,30 отстъпка за редовен платец/. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- ***г. е в
размер на 97,75 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 4612,14
куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответниците е 127,83 куб.м.
Отоплителните тела в имота /2 броя/ са оборудвани с ИРУ, а отопението в
баня се осъществява чрез щранг-лира. Има монтиран един брой водомер за
топла вода. До имота е доставяна топлоенергия за отопление в баня, за
отоплителните тела в другите помещения и дял от ТЕ за сградна инсталация.
Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно
Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба Е-РД-04-
1/12.03.2020г.Разпределението на топлоенергията за процесния имот е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Отчитането на
общата топлоенергия в сградата-етажна собственост става чрез търговски
уред- топломер. Той е преминал изискващите се държавни проверки.
Монажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Разлики в
изчисленията ва фирмата за дялово разпределение не са констатирани.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По исковете с правно основание чл.79 ЗЗД:
Видно от НА за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело
№***/***г. на *** при РС-***, *** е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот- Апартамент № ***, находящ се в ***, ет.***.
Съгласно Удостоверение за наследници № ***/***г. *** е починала на ***г. и
е оставила като свои законни наследници *** си Ц. И. А. и Д. И. А..
Съдът намира, че всеки от отвтениците е в облигационно
правоотношение при общи условия с ищеца по делото. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по
делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по
смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
5
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните
не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според
чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни
услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се
явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото
ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея,
респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото
на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да
заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова
те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни
права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без
разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части
на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до
отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай
прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този,
който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-
неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
6
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от
ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявените искови претенции с
правно основание чл.79 ЗЗД по основание. Съобразно неоспорените справки-
извлечения и приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза и съдебно-техническата експертиза, както и установяването, че
всеки от двамата отвтеници е наследник при равни права на наследодателя си
*** и са придобили по наследство по ½ идеална част от правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот, то предявените искове се
явяват основателни в предявените си размери и следва всеки от ответниците
да бъде осъден да плати на ищеца по 344,59 лв. за доставена топлинна енергия
за периода от 01.11.2022г. до 30.06.2024г.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираното задължение на
ответниците по делото за заплащане на главница за процесния период, се
дължи и обезщетение за забавеното изплащане в размер на законната лихва
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените
суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането
на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на
плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането
на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
7
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава.
Размерът на претендираната лихва за забава се установява от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и от съда чрез самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК общо в размер на по 45,67 лв.
върху задългжението на всеки от двамата ответници, поради което исковете
следва да бъдат уважени в предявените си размери.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки от двамата ответници следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 200 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв., депозит за вещи лица в размер на 200,00
лв.+200 лв. и 15 лв. за съдебни удостоверения съразмерно с уважената част на
исковата претенция, а ответника Д. А. да заплати и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лв. Поради което ответника Д. А. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца за направени по делото разноски сумата от 657,50
лв., а ответника Ц. А. -357,50 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Д. И. А., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “***” ЕАД ***, ***,със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 344,59 лева, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2022г. до 30.06.2024г., ведно със
законната лихва от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Ц. И. А., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “***” ЕАД ***, ***,със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 344,59 лева, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2022г. до 30.06.2024г., ведно със
законната лихва от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Д. И. А., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на“***” ЕАД ***, ***,със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 45,67 лева лихва за забава върху сумата от 344,59 лв., за периода от
04.01.2023г. до 01.10.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Ц. И. А., ЕГН**********, *** ДА
8
ПЛАТИ на“***” ЕАД ***, ***,със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 45,67 лева лихва за забава върху сумата от 344,59 лв., за периода от
04.01.2023г. до 01.10.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. И. А., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 657,50 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. И. А., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 357,50 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9