МОТИВИ
по НАХД №677/2019 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по делото е образувано по повод внесено
Постановление на РП - Ловеч от 10.07.2019 г., с което прокурор Вася Радевска е
направила мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия
Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде
освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, Г.Л.В., ЕГН - ********** за престъпление по
чл.192, ал.2 от НК, за което е образувано ДП №84/2019 г. по описа на РУ на МВР У..
По внесеното постановление е образувано НАХД №677/2019 г.
по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 10.07.2019 г. е насрочено
делото при условията на чл. 376 от НПК.
За РП - Ловеч, редовно призовани, не
се явява прокурор.
Обвиняемата Г.Л.В., редовно призована, се явява. Отказва
да дава обяснения по делото. За нея се явява адв. В. Г. от ЛАК, служебен
защитник на същата, който моли съда да
признае подзащитната му за виновна в извършване на престъплението за което е
предадена на съд и й наложи наказание към минимума определен в закона.
В хода на разследването е установено следното:
Дознание № 84/2019 година по описа на РУ - У. е било
образувано за това, че от неустановена дата на м.януари 2019 год. в гр. У.,
обл. Ловеч, ул. "В,Л" № …. улеснил непълнолетно лице от мъжки пол Й.Д.В.
/17 год. и ненавършилата 16 годишна възраст Ю.М.Б. /15 год./ да заживеят
съпружески, без да сключили брак.
- престъпление по чл.191 ал.2 от НК
В хода на разследването по делото, в резултата на
извършени процесуално следствени действия били установени и извършителите на
деянието, а именно Г.Л.В. и Д.Н. В..
Двамата били съпрузи и живеели в гр. У., обл. Ловеч, ул.
"В. Л." № …... Имали едно дете, свидетелят Й.Д.В., който бил на
седемнадесет години.
На същата улица, в гр. У., номер 223 живеела свидетелката
Ю.М.Б.. Същата живеела в дома на родителите си.
Свидетелката Ю. Б. била на 15 год. Не ходела на училище.
От края на миналото лято Ю.Б. започнала
да харесва съседа си свидетелят Й.В.. Същите се познавали още от малки деца,
играели заедно. Тъй като свидетелят Й.В. също харесал Б. двамата станали
гаджета. Първоначално криели връзката от родители си, но впоследствие им
казали. Същите нямали нищо против, тъй като двете семейства се познавали и били
приятели.
Ноември месец на 2018 год. свидетелката Ю.Б. забременяла от свидетеля В.. Двамата, заедно
решили да кажат на родителите си. Най - напред за бременността споделили с
родителите на Бориславова, а след това и на Й.В.. Двете семейства се съгласили
В. и Б. да заживеят заедно.
От януари месец на 2019 год. свидетелката Ю.Б. отишла да живее в дома на обвиняемата Г.В. и
съпруга й Д. В., като същите полагали грижи за нея. За Ю. и Й. била отделена
самостоятелна стая. Към настоящият момент Ю. е бременна в седмия месец, като
редовно посещавала контролните прегледи, заедно с обвиняемата Г.В..
Разпитана в качеството на обвиняема по делото В. е
заявила, че не се признава за виновна, че Ю.Б. е забременяла от сина й, без нейно съгласие и
се е наложило да ги прибере в дома си и да се грижи за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че с деянието си обвиняемата В. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.191 ал.2 от НК, а именно на
неустановена дата на м.януари 2019 год. в гр.У.,обл.Ловеч,ул."В.Л." №
….. в съучастие като извършител с Д.Н.В. улеснила непълнолетно лице от мъжки
пол Й.Д.В. /17 год. и ненавършилата 16 годишна възраст Ю.М.Б. /15 год./ да
заживеят съпружески, без да са сключили брак.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите С. С. и М. Г., тъй като те не влизат в
противоречие по между си, и с обясненията на обвиняемата, както и със събраните писмени
доказателства и образуват една логическа цялост. От всички събрани по делото
доказателства по безсъмнен и категоричен начин се налага извода, че с деянието
си обв. В. е осъществила състава на престъпление по чл.191, ал.2 от НК.
Деянието
е извършено от обвиняемата виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Това е
така, защото обвиняемата е знаела, че Й.Д.В. и Ю.М.Б. са непълнолетни, че Б.не е навършила 16 години, но въпреки
това е улеснила непълнолетния си син В. да заживее с Б.съпружески без сключване
на брак, което се изразява в предоставяне на стая в къщата си, която и непълнолетния
й син Й.В. обитава. Обвиняемата
е извършила конкретни действия, за да улесни непълнолетните лица да заживеят
съпружески без да са сключили брак. От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавала, че извършва противоправни
действия - предоставя помещение в жилището си, където синът й Й.В. и Б.макар непълнолетни, да заживеят като
семейство. Волевия момент на умисъла в конкретния случай се характеризира с
желанието на обвиняемата да улесни съжителството на непълнолетните лица,
въпреки законовата забрана. Това означава, че обвиняемата е целяла и искала
настъпването на обществено опасните последици. В този смисъл обвиняемата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
обществено опасните последици и е искала настъпването им.
Непосредствен обект на престъпно
посегателство по чл.191, ал.1 от НК са обществените отношения, които възникват
по повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на
подрастващите.
Причина
за извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия е незачитане на
установения в страната правов ред.
Деянието
не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
тъй като последното се квалифицира като такова, само когато по степен на
обществена опасност и укоримост е по - леко от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. По - ниската обществена опасност се определя от
цялостната характеристика на деянието и дееца. От значение са и други
обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление или повторност,
способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В
настоящия случай, съдът, прие, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Съдът изцяло споделя доводите на
защита за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице
условията за това предвидени в закона, съобразно и съдебната практика на ВКС на
Р. България.
Сьдьт, след
като взе предвид гореизложеното и това, че престъплението по чл.191, ал.2
от НК е умишлено, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация,
и че кьм момента на извършване на престъплението обвиняемата е била
пълнолетна и неосъждана за престъпление от общ характер, че не е освобождавана
по реда на чл.78а от НК, че е полагала грижи за пострадалите, че не са
настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да
бъдат приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи обв. В. от наказателна
отговорност и й наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в
минимален в размер от 1000,00 лв.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл.36 от НК.
Разноските
по делото за служебен защитник ще бъдат присъдени от съда след определянето им
от НБПП - гр. София.
Съдът се произнесе и по въпроса за
мярката за неотклонение, като предвид наложеното наказание и в съответствие с
разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК я отмени.
На
основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, съдът прекрати наказателното производство по
ДП №84/2019 година по описа на РУ - У..
Водим
от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ