№ 1101
гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100895 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от "Мого ***" ООД срещу Н. ВЛ.
АНГ. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца общо 2968,05 лв., от които 786,06 лв. главница по лизингови
вноски, 334,73 лв. лихви по лизингови вноски, 997,26 лв. неустойка за прекратяване на
договора за лизинг по вина на ответника - лизингополучател и 850 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив, както и законната лихва от подаването на заявлението
по заповедното производство. В исковата молба се твърди, че на 28.11.2019 г. между
страните бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността с предмет лек автомобил "****" за срок от 18 месеца и изплащане на
задължението на лизингополучателя на месечни анюитетни вноски. Плащанията били
извършвани нередовно, като последното е от 05.06.2020 г. и е отнесено към вноската с
падеж на 15.04.2020 г. Поради неизпълнението лизингодателят - ищецът, отправил
уведомление за разваляне на договора, връчено на ответника на 14.07.2020 г. На 16.07.2020
г. лизингодателят си взел обратно лизинговия актив. Претендират се дължимите за периода
до 16.07.2020 г. лизингови вноски, както и предвидената в общите условия към договора
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер три месечни
вноски. Пак общите условия предвиждали и заплащане от лизингополучателя на
направените разходи за възстановяване на владението. В случая за издирване и изземване на
автомобила били използвани услугите на трето дружество, на което било заплатено
възнаграждение.
1
Исковете са с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ - за главницата, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за
лихвата за забава и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - за неустойката (както ги е квалифицирал и ищецът),
а искът за възстановяване на разходи, произтичащи от неизпълнението, според съда следва
да се квалифицира по чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, независимо, че тази отговорност е описана и в
договора.
Ответникът е представил отговор, с който признава, че е плащал нередовно, и счита иска за
основателен за първите три суми (главница, лихви и неустойка), но неоснователен за сумата
850 лв. разходи за възстановяване на актива. Счита, че не дължи такива разноски, тъй като е
предал доброволно автомобила, както е било поискано с уведомлението за разваляне на
договора, но е било невъзможно да го предаде сам доброволно на лизингодателя - използва
израза "очевидна невъзможност", но не пояснява защо невъзможността е очевидна.
В открито заседание ищецът изпраща представител и иска постановяване на решение при
признание на иска по исковете, които са признати от ответника - всички с изключение на
този за възстановяване на разходите за изземване на актива, а за последния иск счита, че
съдът следва да го уважи като доказан съобразно представените доказателства. Ответникът
не се явява и не изпраща представител.
Тъй като наистина е налице признание на три от четирите иска, съдът намира, че няма
пречка да постанови решение при признание на иска само по тях (условията на чл. 237, ал. 3
от ГПК са налице), а по четвъртия иск да се произнесе с решение по общия ред. Независимо,
че исковете са предявени при условията на обективно съединяване в един процес, законът не
съдържа изискване решенията при признание на иска да обхващат целия предмет на спора.
По отношение на четвъртия иск съдът намира, че той е недоказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Наистина ответникът не е обяснил, нито е доказал
невъзможността, която твърди, за предаване на лизинговия автомобил директно на
представител на лизингодателя. По делото обаче е представен протокол от 16.07.2020 г.,
който удостоверява предаване на същия ден на автомобила от ответника Н.А. на Я.Г.,
представляващ "Мого ***" ООД. Протоколът съдържа дата 16.07.2020 г., удостоверяване на
предаването на автомобила и подписи на А. и Габровски. Вярно е, че под тях ръкописно е
добавено - "приел: Чукарков [нечетлив подпис] 17.07.2020 г.", но не е ясно нито кой е
Чукарков, нито от кого е извършил приемането.
Затова съдът приема, че предаването на автомобила е извършено на 16.07.2020 г. и е в
двудневния срок по чл. 14.1 от общите условия към договора за лизинг - развалянето на
договора поради неизпълнение е обявено на ответника не по-рано от 14.07.2020 г. Това е
така, тъй като самото уведомление носи такава дата на издаване. То съдържа подпис на А.,
удостоверяващ, че му е съобщено, но не и датата, на която му е съобщено. Дори да се
приеме, че тази дата е 14.07.2020 г., срокът е спазен. В същото време в чл. 8.7.10 от общите
условия се предвижда разходи за възстановяване на държането на актива да се дължат,
"когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в сроковете и условията на
раздел 14". А. е върнал актива, без да наруши сроковете и условията на раздел 14, и няма
основание да се приеме, че е било необходимо тези разходи да се правят или да се
2
претендират от него.
Разноските следва да се разпределят съразмерно, като за пълен размер на юрисконсултското
възнаграждение според съда следва да се определи сумата 200 лв., която е в границите 100-
360 лв. по НЗПП, като се вземе предвид неголямата фактическа и правна сложност на
делото и средно големият размер на сумите, предмет на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Н. ВЛ. АНГ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
бул. "***" 15, ап. 7, дължи на ищеца "Мого ***" ООД - гр. София, бул. "Г. М. Димитров"
16А, ЕИК *********, следните суми, предмет на заповед за изпълнение № 1311/14.10.2020
г., издадена по ч.гр.д. 2791/2020 г. на Пазарджишкия районен съд: 786,06 лв.,
представляващи главница по лизингови вноски по договор за финансов лизинг №
AG0009672, дължими за периода от 15.04.2020 г. до 16.07.2020 г., 334,73 лв.,
представляващи възнаградителна лихва по лизингови вноски по същия договор за периода
от 15.05.2020 г. до 16.07.2020 г., и 997,26 лв., представляващи неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.10.2020 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата 850 лв.,
представляващи разходи за възстановяване на лизинговия актив.
Осъжда Н. ВЛ. АНГ. да заплати на "Мого ***" ООД - гр. София сумата 113,72 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда Н. ВЛ. АНГ. да заплати на "Мого ***" ООД - гр. София сумата 243,08 лв.,
представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3