№ 10673
гр. С., 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110173896 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление,
депозирано от „С.В.” АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр. С., (АДРЕС),
представлявано от изпълнителния директор В.Т., чрез пълномощника му юр. ЕЛ. К. П..
Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против ИВ. КР. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., (АДРЕС) за сумата от 4 673,75 лв. (четири хиляди шестстотин
седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за направените от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се в т. 9 от заявлението, че вземането произтича от незаплатена от длъжника
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 18.08.2018 г. до 09.06.2021 г. по
договорна (съдебна) сметка **********, създадена към клиентски номер **********.
Със заявлението са представени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него писмени
доказателства, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на "С.В.” АД - С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда и от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител,
според твърдението в заявлението и справката от НБД е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
1
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Е.П., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите
нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „С.В.” АД - С.
против И.М.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 93,48 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „С.В.” АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр.
С., (АДРЕС), представлявано от изпълнителния директор В.Т. за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против ИВ. КР. М., ЕГН **********,
с адрес в гр. С., (АДРЕС) за сумата от 4 673,75 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на
предоставени ВиК услуги за периода от 18.08.2018 г. до 09.06.2021 г. по договорна (съдебна)
сметка **********, създадена към клиентски номер **********, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 143,48 лв. (сто четиридесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2