РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110207676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. П. Д. срещу електронен фиш серия К №
4186626, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, електронният
фиш следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Изтъква се, че следва да бъде представена снимка на разположението на
уреда, както и на самия знак. Сочи се, че изискването, предвидено в чл. 165,
ал. 2, т. 8 ЗДвП е действащо към датата на нарушението. Оспорва се, че
жалбоподателят е управлявал автомобила. Иска се да бъде представен
протокол за използване на техническото средство. Поддържа се, че не е
отчетена допустимата грешка при отчитане на техническото средство.
Поддържа се, че техническото средство е технически неизправно. Моли се за
отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на
електронния фиш по съображенията, изложени в жалбата.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2020г. в 14.41 часа с автоматизирано техническо средство
TFR1-M с № 619 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „В” с ДК №
, се движи в гр. София по бул. „Проф. Марко Семов” след метростанция
„Мусагеница“ с посока на движение от бул. „Св. Климент Охридски” към
бул. „Ал. Малинов“ със скорост от 64 км/ч при ограничение от 50 км/ч за
населено място.
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща
техническа проверка на 8.07.2020г. съгласно съставения протокол № 2-39-
20/8.07.20г.
Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта автоматизираното техническо средство
TFR1-M с № 619 е разположено на 23.11.2020г. за времето от 14.00 до 16.00
часа в гр. София, бул. „Проф. Марко Семов” след метростанция
„Мусагеница“, като посоката на контролираните МПС е от бул. „Св. Климент
Охридски” към бул. „Ал. Малинов“, като в участъка на заснемане важи
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия –
фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на
МПС.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на АНГ. П. Д..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка
№ 2-39-20/8.07.20г., удостоверение за одобрен тип, ежедневна форма за отчет,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
2
скоростта, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на
електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на
контролирания участък, снимка на разположението на техническото средство,
снимка на заснетото МПС с дата, час, регистрационен номер, засечена
скорост.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
3
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Съдът счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен
фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
триториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за
доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният
фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.
В електронния фиш се съдържат всички необходими от обективна
страна факти, обосноваващи съставомерност на нарушението по чл. 21, ал. 1
ЗдвП – време, място на нарушението, конкретното заснето МПС, максимално
разрешената скорост за движение, заснетата скорост, превишената стойност
на скоростта, важащото за участъка общо ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място, както и автоматизираното техническо средство с
което е осъществено заснемането.
Нормата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 05.07.
2017г., с оглед на което към датата на нарушението е отпаднало изискването
със съответни пътни знаци да бъдат обозначавани участъците от пътя, където
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение с
автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш е връчен на собственика на заснетото МПС, който не
е посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото
4
му МПС, с оглед на което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „В” с ДК № , се е движел със скорост над максимално
разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична сигнализация
с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат
водачите на превозни средства от категория В, в населено място разрешената
скорост е до 50 км/ч. Техническото средство за измерване на скоростта е
отчело скорост от 64 км/ч след приспадане на допустимото отклонение.
Неоснователно се твърди в жалбата, че в електронния фиш не е приспаднато
допустимото отклонение, тъй като измерената скорост е 67 км/ч, а в
електронния фиш за установена скорост е приета 64 км/ч. С оглед на това се
доказва, че автомобилът, собственост на А.Д., се е движел със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 14
км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС е преминала последваща проверка за
изправност на 8.07.2020г., като резултатите от проверката са отразени в
протокол № 2-39-20/8.07.20г., с оглед на което се удостоверява, че
автоматизираното техническо средство е изправно към датата на нарушението
и възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Към административнонаказателната преписка е приобщена и снимка на
разположението на техническото средство, с оглед на това и това възражение
на жалбоподателя е неоснователно.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
водачът е съзнавал, че максимално разрешената скорост на процесното място
е 50 км/ч., съзнавал е, че се движи със скорост над разрешената, като е целял
това.
Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана
адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от
50 лева за превишение от 11 до 20 км/ч. С оглед на това отсъстват
материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във
фиксиран размер от 50 лева и не подлежи на изменение.
5
Тъй като въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното
производство от юрисконсулт, не са налице основания за присъждане на
разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4186626, издаден от
СДВР, с който на АНГ. П. Д. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6