Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2165 30.06.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10904 по
описа за 2014 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът И.Н.П. твърди, че е собственик на УПИ *******,
в кв.**, по плана на с. Б.*************, с площ от 1330 кв.м., на основание
договор за доброволна делба с №**********. на нот. ***************. Твърди, че
в имота има второстепенна стопанска постройка, изградена от дървена
конструкция, състояща се от два части – навес и складово помещение на едно ниво
и без подземна част. Постройката нямала градоустройствен статут и не била
нанесена в кадастрална карта, като била изградена през 1959г. от бившето ТКЗС –
Б.п. Въпросната сграда, както и целия недвижим имот се намирали извън
регулацията на населеното място, като бившия административен адрес на мота бил
с. Б.****************, а понастоящем той бил с адрес с. Б.******************.
Твърди се, че тази сграда е била заплатена на ТКЗС Б.п. / в ликвидация/ по реда
на чл.52, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Ответниците се били самонастанили в постройката без
каквото и да е правно основание, независимо от обстоятелството, че по силата на
приращението по чл.92 ЗС, правото на собственост върху постройката принадлежало
на ищеца, като собственик на терена. Предвид тези обстоятелства се иска да бъде
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесната
постройка, като същите бъдат осъдени да му предадат владението върху нея.
Ответниците М.А.О. и И.А.О. оспорват твърденията
изложени от ответника в исковата молба. Поддържат, че въпросната сграда не е
стопанска и паянтова, а масивна и с жилищно предназначение и площ от 216 кв.м.
и обособена в две отделни жилища, като само част от нея попада в имота на
ищеца. Едното от тези жилища се ползувало от ответниците необезпокоявано от
повече от 35 години, а другото от семейството на с. на ответниците М.О.. Твърдят,
че те владеят сградата от 1980г., оградили са дворното място около нея с
железобетонни колове и мрежа и се разпореждат с нея и прилежащата й площ като
със свои собствен имот, като са открили самостоятелни партиди за електричество
и вода на свое име. Отричат, че сградата не е заснета в кадастралния план.
Поддържат, че с решение по гр.д.№4024/2008г. на ВСК, V г.о. бил отхвърлен иск
по чл.108 ЗС, предявен от няколко лица, сред които и ищеца И.П. по отношение на
нахоядщата се в имоти УПИ **************** по ПУП на с. Б.п., одобрен през
2003г., масивна сграда и прилежащия и терен. Ето защо ищецът не можел да се
легитимира като собственик на сградата и прилежащия й терен. Освен това, се поддържа
че договорът за делба, от който ищеца черпи права не обхваща постройката й
прилежащия й терен. Оспорват и твърдението, че ищецът е придобил собствеността
върху постройката чрез заплащането на стойността й на при ликвидацията на ТКЗС
Б.п. Предвид това считат иска за неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за доброволна делба №********************.
с нотариална заверка на подписите осъществена от н. ***************** на
15.10.2004г. ищецът И.Н.П. получил в дял и станал собственик на УПИ **************
с площ 1330 кв.м. от масив **, по ПУП на с. Б.п. – КВС, *****************,
одобрен със заповед № 526/17.09.2003г. при граници: /***********************************,
който урегулиран поземлен имот съответства на третата част от изток на запад по
скица проект за реално ползване, описано в договор за доброволна делба, вписан *****************
на бивша нива в местността „Св. К.“, цялата с площ от 7,971 дка, четвърта категория,
съставляваща имот №***************по плана за земеразделяне в землището на с. Б.п.****************,
за която нива с Решение №16 от 20.11.2003г. на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ
и чл.32, ал.1 ППЗОЗЗ е извършено промяна на предназначението и се утвърждава
като площадка за проектиране на обекти: „Жилищно строителство“ / лист 5/.
Установява се от основното и допълнително заключение
на съдебно – техническата експертиза, че в западната част на УПИ ****************,
която е била отредена за ищеца с горепосочения договор за делба, попада част от
сграда цялата с площ от 195 кв. м. като останалата част на тази сграда е
разположена в съседния имот УПИ ************** / лист 323 /. Площта на частта попадаща в имота на ищеца е 110 кв.м., а останалата
попада в съседния имот, което е видно на скиците 5 и 7 към първоначалното
заключение / лист 329 и 331/.
Установява се от приложеното дело, че между лицата страни
по договора за доброволна делба цитиран по-горе, сред които ищецът И.Н.П. и
ответниците М.А.О. и И.А.О. се водило производство по иск по чл.108 от ЗС.
Предмет на делото е било правото на собственост върху нива в местността „Св. К.“,
землището на с. Б.п. с площ 7,971 кв.м. имот пл. №*********** съставляваща по
действащия ПУП УПИ *********** с площ 1330 кв.м., УПИ ************* с площ 1328
кв.м., УПИ ********** с площ 1330 кв.м., УПИ ІV-********** с площ 1330 кв.м., УПИ *************
с площ 1328 кв.м. и УПИ VІ-*********** с площ 1328 кв.м. С решение № 113 от
05.03.2010г. постановено на осн. чл.295, ал.2 ГПК по гр.д. №4024/2008г. на
Върховния касационен съд спорът по чл.108 ЗС бил разрешен. Със същото решение М.О.
и И.О. били осъдени да предадат на
ищците сред които ищеца по настоящото дело - И.Н.П., владението на следния
недвижим имот: 3218 кв.м. от възстановената с решение № 06155 от 01.12.1993г.
на ПК – община Р., нива в местността „Св. К.“, землището на с. Б.п., с площ
7,971 кв.м., съставляваща понастоящем 15 кв.м. от УПИ **********, 904 кв.м.- от УПИ ***********, 1165 кв.м. от УПИ
********** и 1134 кв.м. от УПИ *********** по ПУП на с. Б.п., местност „Св. К.“,
одобрен със заповед № 526/17.09.2003г., попадащи в оградения от ответниците с
телена ограда терен, означен с кафяв цвят на скицата, към експертното
заключение от 08.02.2010г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част
от съдебното решение, БЕЗ находящата
се в УПИ *******, УПИ ********* и УПИ ********* масивна сграда и прилежащата й
площ по буквите А, Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А от същата скица.
Ревандикационният иск бил отхвърлен по отношение на находящата се в УПИ ********,
УПИ ********* и УПИ ********* масивна сграда и прилежащия й терен по буквите А,
Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А по скицата на вещото лице от
08.02.2010г., както и по отношение на УПИ **************, 1315 кв.м. от УПИ *********
426 кв.м. от УПИ – *********, 163 кв.м. от УПИ ********* и 194 кв.м. от УПИ **********
по ПУП, попадащи извън оградения от ответниците с телена мрежа терен, означен с
кафяв цвят на скицата към експертното заключение /
лист 185 от дело 4024/2008г. на ВКС/.
Видно от цитираната в посоченото по-горе съдебно
решене скица, сградата, част от която е предмет на настоящото дело, попада в
УПИ ******************. Прилежащият към нея терен, определен от експертизата и
индивидуализиран в съдебното решение, е очертан на скицата със зелени линии и
означен с буквите А, Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А / лист 147 от дело 4024/2008г. на ВКС/.
Установява се от събраните гласни доказателства, че
при съществуването на ТКЗС постройката била използвана за стопански нужди, като
първо била склад, а след това за отглеждане на птици / според свидетеля А.Т./. В последствие в сградата временно били настанени
хора работещи в ТКЗС, които не били от селото и нямало къде да живеят. Една от
тях била свидетелката Ш.Р., която поддържа, че бригадирите на ТКЗС били
настанили там няколко семейства, които със собствени усилия пригодили
помещенията за живеене и прекарали вода от близката ветеринарна лечебница.
Свидетелката поддържа се е живяла във въпросната сграда от 1984г. до 1993г.
Когато започнала да обитава имота, ответникът вече бил там със семейството си.
В последствие, когато започнали бивши собственици да си търсят земята Р. напуснала
помещенията в сградата и се преместила на квартира. Ответникът и семейството му
останали да живеят там. Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от
свидетелите С.М. и Д.Д. Според последния, ответникът О. се бил самонастанил в постройката,
като първоначално обитавал източната й част, а по-късно, когато другите две
семейства се преместили, се изместил в западната част, тъй като тя била в
по-добро състояние.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС
е ищецът да е собственик на претендирания имот. В настоящия случай ищецът
поддържа, че е придобил правото на собственост върху част от постройката по
силата на приращение, тъй като се легитимира като собственик на терена, на
основание земеделска реституция и извършената доброволна делба.
Съобразно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик
и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Съдът намира, че за да бъде обоснован извод относно
пространствените предели на правото на собственост на ищеца върху УПИ **********
следва да се съобрази влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, с
което е бил разрешен спорът за собственост по чл.108 ЗС, ищец по които е бил И.П.,
а ответник ответниците по настоящото дело. Тъй като основанието за възникване
на правото на ищеца П. върху земята е било земеделска реституция, извършена
след като сградата в терена вече е съществувала и при липса на основания за
придобиване на собствеността върху нея от ищеца по друг способ, със съдебния
акт е била определена прилежащата към сградата площ. Тази площ е очертана в
зелено на скицата съставляваща неразделна част от решението на съда. Относно тази
част от терена, както и относно самата сграда искът по чл.108 ЗС е бил
отхвърлен. От това следва, че между страните е било установено, че ищецът И.П.
не се легитимира като собственик на въпросния терен, прилежащ към сградата и
необходим за нейното ползване. В този смисъл са и мотивите на Върховния
касационен съд изложени към решението от 07.07.2010г. по гр.д. №4024 /2008г., с
което се е произнесъл по молба на един от ищците за тълкуване на съдебното
решение от 05.03.2010г. / лист
182 от дело 4024/2008г. на ВКС/.
За да настъпи ефекта на приращението по чл.92 ЗС, следва да се установи, че
ищецът е собственик на земята. В случая, при съобразяване на произнасянето на
ВКС по въпроса относно собствеността върху прилежащия към процесната сграда
терен, се налага извод, че ищецът не се легитимира като собственик на тази част
от земята, за която искът е бил отхвърлен и която е очертана между зелените
линии, означени с буквите А, Б, В, Г, Д, Е,Ж, З, И, Й , К, Л, М, Н и А на
скицата на вещото лице, неразделна част от решение № 113 от 05.03.2010г. по
гр.д. №4024/2008г. на ВКС. След като не е собственик на прилежащия към сградата
терен, ищецът П. не може да се легитимира и като собственик по приращение на
частта от сградата с площ от 110 кв.м., предмет на настоящия иск.
Ето защо съдът намира,
че ищецът не е собственик на сградата на предявеното основание и искът му
следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от И.Н.П. ЕГН **********
със съд. адрес ***, адв. К.Д. против М.А.О. и И.А.О., двамата с адрес ***,
двамата с особен представител адв. Х.Д.,*** за признаване на ищеца за
собственик, по силата на приращение по чл.92 ЗС, на част от постройка с площ
110 кв.м., представлаваща второстепенна стопанска сграда застроена в УПИ **********,
по ПУП на с. Б.п**************, одобрен със заповед № 526/17.09.2003г. и за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесната сграда,
като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД