№ 153
гр. П., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231720104532 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в законна сила решение № 638/02.07.2024 г., постановено по гр. д. №
20231720104532 по описа на Районен съд – П. за 2023 г. е допуснато извършването на
съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между В. Й. З., ЕГН **********, и И. Г. З.,
ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Застроено Дворно място, с площ от 1039 кв.м. /хиляда
тридесет и девет квадратни метра/, находящ се в землището на град Б., Община П. на
улица „****“ № 6, за който съгласно плана за регулация и застрояване на град Б.,
утвърден със Заповед № 550/04.05.1995 г. на Кмета на Община П., е отреден
Урегулиран поземлен имот ХI-168 /единадесети за имот с кадастрален номер сто
шестдесет и осми/, в ****/ по плана на град Б., при граници на УПИ, съгласно скица
издаден от Община П.: от юг улица, от запад - УПИ XII-168 /дванадесети за имот с
кадастрален номер сто шестдесет и осем/, от север - УПИ III-175 /трети за имот с
кадастрален номер сто седемдесет и пет/ и УПИ IV-174 /четвърти за имот с
кадастрален номер сто седемдесет и четири/ и от изток - УПИ Х-168 /десети за имот с
кадастрален номер сто шестдесет и осем/, заедно с построената в северната част на
дворното място едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и кухня,
със застроена площ от 43 кв.м. и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, находящ се в
землището на град Б., община П. на улица „****“ № 7 с площ от 1302 кв.м. /хиляда
триста и два квадратни метра/, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
град Б., утвърден със Заповед № 550/04.05.1995 г. на Кмета на Община П. е отреден
УПИ XII-168 /дванадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и осми/, в ****/
по плана на град Б. при граници на УПИ-то, съгласно Скица издадена от Община П.:
1
от юг- улица, от запад -УПИ XIII-167 /тринадесети за имот с кадастрален номер сто
шестдесет и седми/, от северозапад - УПИ XIV-166 /четиринадесети за имот с
кадастрален номер сто шестдесет и шест/ и УПИ XV-165 /петнадесети за имот сто
шестдесет и пет/, от североизток - УПИ II-176 /втори за имот с кадастрален номер сто
седемдесет и шест/ и от изток - УПИ ХI-168 /единадесети за имот с кадастрален номер
сто шестдесет и осем/, при квоти по ½ от правото на собственост за всеки един от
съделителите.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание след допускане на
делбата от страните не са заявени искания за сметки. И двете страни – В. Й. З.,
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, и И. Г. З. –
представляван от назначен от съда особен представител, са заявили искане делбата да
бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Направено е искане имота с площ от 1039
кв.м. да бъде възложен на В. Й. З., като са изложени доводи, че това е по-удачен и
удобен вариант за извършване на делбата, тъй като ответника И. З. не може да бъде
намерен и в случай че същият следва да заплати сума за уравнение на дялове на
другия съделител, то ищецът би се оказал в невъзможност да ги получи. Поддържа се
от съделителя В. З., че доколкото имотите са сравнително равностойни, няма да бъде
нарушена справедливостта между съделителите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза /л. 86 и сл. от делото/, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, допуснатия до делба поземлен имот,
представляващ застроено дворно място, с площ от 1039 кв.м., находящ се в землището
на град Б., Община П. на улица „****“ № 6, заедно с построената в северната част на
дворното място едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и кухня,
със застроена площ от 43 кв.м., е неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за поделяемост. Посочено е, че къщата в
него също е неподеляема. След оглед на имота, вещото лице е констатирало, че
сградата е гредоред, с тухлени стени, стара дограма, дървен покрив с керемиди и е
силно увредена и напукана от земетресението, с течащ покрив. Посочено е, че имота е
обрасъл с дървета и храсти, като неговата пазарната стойност е 78 100 лв.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и уточненията към
него на вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.12.2024
г. /л. 90 – гръб/, другия допуснат до съдебна делба недвижим имот, представляващ
незастроено дворно място, находящ се в землището на град Б., община П. на улица
„****“ № 7 с площ от 1302 кв.м. е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ, но с оглед
формата му разделянето на две е нецелесъобразно, тъй като формата на двата
новообразувани имота няма да даде възможност за функционално използване на двата
нови урегулирани поземлени имота, образувани от него. Посочено е, че застрояване в
тях на жилищни сгради ще бъде почти невъзможно, а имота е предназначен за
жилищно строителство. След оглед на място, вещото лице е констатирало, че в имота
има стари сгради – една на груб строеж, гредоред, с дървен покрив с керемиди и без
направени довършителни работи, и друга - навес. Посочено е, че пазарната цена на
имота е 77 540 лв. със съществуващите сгради.
С приетото по делото и неоспореното от страните допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза /л. 97 и сл. от делото/, което съдът също кредитира
като обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че сградата в имота
с площ от 1 302 кв.м. е полуразрушена, кирпичена, с дървен покрив и не се обитава,
2
като по мнение на вещото лице не е годна за живеене, поради което е оценена като
материали в имота. Посочено е, че пазарната й стойност е 694 лв. Констатирано е, че
изградения имота навес е полусъборен, като е бил с дървена конструкция и покрив
ламарина, оценен на 260 лв. Вещото лице е посочило, че сградата и навеса не могат да
бъдат самостоятелни обекти на право на собственост, тъй като не са в състояние да се
ползват и да представляват такива, поради което са отразени като материали.
Пазарната стойност на обсъждания имот, който е допуснат до делба с постановеното
по делото влязло в законна сила решение № 638/02.07.2024 г., без тях, така както е
допуснат до делба, е 76 586 лв. Съдът намира, че именно тази оценка /пазарна
стойност/ следва да бъде съобразена при извършване на делбата, доколкото съгласно
допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза именно това е
пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот, а полуразрушените в него
навес и сграда са оценени единствено като материали, тъй като са полусъборени и не
могат да се разглеждат като самостоятелни обекти за ползване /л. 98 от делото/.
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, и приложим на основание чл. 34, ал. 2 ЗС и в настоящия
случая, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете
трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото
това е възможно. Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е
съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете
се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален
дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при
избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/
възлагане по чл. 349 ГПК, който в случая е неприложим, като липсва и искане в тази
насока; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352
ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Последният способ се явява
специален спрямо съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий и се
прилага, когато от една страна броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-
голям от броя на съделителите, и от друга – когато съставянето на дяловете и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Критериите, от които
се ръководи съдът при преценката дали жребият е невъзможен или много неудобен, са
посочени в т. 5 от ППВС № 7/28.11.1973 г. – когато до делба се допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
дяловете на съделителите са различни, а голямо неудобство за образуване на дялове по
смисъла е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял
значителни подобрения. С оглед спецификите на конкретния казус – наличие на двама
съделители с равни квоти в съсобствеността /по ½ за всеки/ и възможност на всеки от
тях да получи дял в натура /самостоятелен УПИ с неголяма разлика в площта,
находящ се в едно и също населено място/, при съобразяване с обстоятелство, че един
от тях се представлява в процеса от назначен от съда особен представител и като
съобрази становищата на страните относно начина на извършване на делбата, съдът
намира, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл. 353
ГПК, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва неудобно по
смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка съдът съобрази съдебната практика
на ВКС, съгласно която тегленето на жребий е неудобно, когато би довело не само до
нецелесъобразно разпределение на имотите, но и до усложняване на отношенията
между съделителите и до неудобства в изравняването на дяловете, каквато съдът
намира да е процесната хипотеза /ППВС 7 / 73; решение № 397 / 24.10.2011 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499 / 2010 г. на І ГО на ВКС;
3
решение № 832 / 06.07.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 219 /
2010 г. на І ГО на ВКС/. Предвид изложеното, делбата следва да бъде извършена по
реда на чл. 353 ГПК, като на съделителя В. Й. З. бъде възложен допуснатия до делба
поземлен имот, представляващ застроено дворно място, с площ от 1039 кв.м., находящ
се в землището на град Б., Община П. на улица „****“ № 6, заедно с построената в
северната част на дворното място едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се
от две стаи и кухня, със застроена площ от 43 кв.м., а на съделителя И. Г. З. следва да
бъде възложен другия допуснат до съдебна делба недвижим имот, представляващ
дворно място, находящ се в землището на град Б., община П. на улица „****“ № 7 с
площ от 1302 кв.м., като съделителя В. Й. З. бъде осъден да плати на съделителя И. Г.
З. сума в размер на 1 514 лв. за уравнение на дяловете, съгласно пазарната стойност на
делбените имоти, посочена в приетите по делото и неоспорени от страните основно и
допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. С оглед данните по
делото, настоящият съдебен състав намира, че при извършването на делбата по реда на
чл. 353 ГПК по посочения начин всеки съделител получава приблизително равностоен
реален дял и ще се избегнат последващи спорове и усложнения, свързани с наличието
на облигационни отношения между тях.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските, съобразно стойността на
дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78 ГПК. Тълкувайки цитираната разпоредба, настоящият съдебен
състав стига до извода, че разноските включват заплатените такси за вещи лица и
други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение
за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки, каквито по делото не са заявени. Предвид
изложеното, всяка от страните следва да понесе сторените разноски за адвокат, т.е. в
тежест на съделителя И. Г. З. не следва да бъдат възлагани сторените от съделителя В.
Й. З. разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
претедирани с представения списък по чл. 80 ГПК /л. 100 от делото/.
Съгласно чл. 29, ал. 3 ГПК, разноските за особен представител на лице с
неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна,
респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от
необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се
гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на
възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в
личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на
представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по
естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради
това, възлагането им между страните в делбеното производство, следва да е идентично
с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според
специалното правило на чл. 355 ГПК между всички съделители, съобразно дела им,
защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко
свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания /в
този смисъл определение № 681 от 18.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5778/2015 г., III
г. о., ГК и др./. С оглед изложеното, съделителя И. Г. З., следва да бъде осъден за
заплати на съделителя на В. Й. З. сумата от общо 1 600 лева, представляваща внесен от
него депозит за назначения му особен представител /по 800 лева за първа и втора фаза
на делбата/.
На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
4
събират от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/, всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % върху стойността
дела му, определена на база заключението по приетата съдебно-техническа експертиза
и допълнителното заключение към нея. Предвид пазарната стойност на имотите и
съотношението между делбените дялове и на основание чл. 77 ГПК, всеки от
съделителите следва да бъде осъден да плати по сметка на Районен съд – П. в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер на 3 093,72 лв., представляваща държавна
такса //4% Х 154 686 лв./:2/.
По делото от съделителя В. Й. З. са платени разноски за депозит за вещо лице в
размер на общо 800 лв., като предвид факта, че заключението е било необходимо във
връзка с определянето на поделяемостта и пазарната цена на делбените имоти, т.е. във
връзка с ликвидирането на съсобствеността, ½ от разноските за него се дължат от
съделителя И. Г. З.. Предвид изложеното последния следва да бъде осъден да плати
дължимата ½ от тях – сума в размер на 400 лв. на насрещната страна. Не са
представени доказателства за плащане от В. Й. З. на такса в размер на 20 лв. за
вписване на исковата молба, поради което искането да бъде осъдена насрещната страна
да плати същата е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ и ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на 353 ГПК на В. Й. З., ЕГН
**********, с адрес: село ***, ул. „****” № 18, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ – Застроено Дворно място, с площ от 1039 кв.м. /хиляда тридесет и девет
квадратни метра/, находящ се в землището на град Б., Община П., на улица „****“ №
6, за който съгласно плана за регулация и застрояване на град Б., утвърден със Заповед
№ 550/04.05.1995 г. на Кмета на Община П., е отреден Урегулиран поземлен имот ХI-
168 /единадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и осми/, в ****/ по плана
на град Б., при граници на УПИ, съгласно скица, издадена от Община П.: от юг улица,
от запад - УПИ XII-168 /дванадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и
осем/, от север - УПИ III-175 /трети за имот с кадастрален номер сто седемдесет и пет/
и УПИ IV-174 /четвърти за имот с кадастрален номер сто седемдесет и четири/ и от
изток - УПИ Х-168 /десети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и осем/, заедно
с построената в северната част на дворното място едноетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от две стаи и кухня, със застроена площ от 43 кв.м., с пазарна
стойност, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, в размер на
78 100 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ и ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на 353 ГПК на И. Г. З., ЕГН
**********, с адрес: град Б., ул. „****” № 6, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ - НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, находящ се в землището на град Б.,
община П. на улица „****“ № 7, с площ от 1302 кв.м. /хиляда триста и два квадратни
метра/, за който съгласно плана за регулация и застрояване на град Б., утвърден със
Заповед № 550/04.05.1995 г. на Кмета на Община П. е отреден УПИ XII-168
/дванадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и осми/, в ****/ по плана на
град Б. при граници на УПИ-то, съгласно Скица издадена от Община П.: от юг- улица,
от запад -УПИ XIII-167 /тринадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и
седми/, от северозапад - УПИ XIV-166 /четиринадесети за имот с кадастрален номер
сто шестдесет и шест/ и УПИ XV-165 /петнадесети за имот сто шестдесет и пет/, от
5
североизток - УПИ II-176 /втори за имот с кадастрален номер сто седемдесет и шест/ и
от изток - УПИ ХI-168 /единадесети за имот с кадастрален номер сто шестдесет и
осем/, с пазарна стойност, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза,
в размер на 76 586 лв.
ОСЪЖДА В. Й. З., ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „****” № 18, да
заплати на И. Г. З., ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. „****” № 6, сума в размер на
1 514 лева за уравнение на дяловете във връзка с делбата, извършена по реда на чл.
353 ГПК.
ОСЪЖДА В. Й. З., ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „****” № 18 , на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 ТДТССГПК, да плати по сметка на Районен
съд - П. сума в размер на 3 093,72 лв., представляваща държавна такса в размер на 4
% от пазарната стойност на делбените имоти, съобразно дела си в съсобствеността.
ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. „****” № 6,
основание чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 ТДТССГПК, да плати по сметка на Районен
съд - П. сумата 3 093,72 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от
пазарната стойност на делбените имоти, съобразно дела си в съсобствеността.
ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. „****” № 6,
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати В. Й. З., ЕГН **********, с адрес: село ***, ул.
„****” № 18, разноски по делото в общ размер на 2 000 лв., от които 1 600 лв. – платен
депозит за особен представител, и 400 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6