МОТИВИ:
Внесена е тъжба от М.С.Й. *** Ж.Р.К.
с последно известно местоживеене *** за това, че на 04.02.2018 година, в град
Плевен разгласила за М.С.Й., ЕГН ********** позорни обстоятелства, а именно:
„че имала извънбрачно дете от него и че я е заразил с трипер и „храста” –
престъпление по чл. 147 ал. І предложение І от НК.
Тъжителят подържа изцяло така депозираната тъжба и моли съда
да и наложи наказание. Твърди, че никога не е имал с подсъдимата интимни
отношения и или деца, тя постоянно го обиждала, а както и свидетелите
установяват тъжителят не бил такъв човек.
Предвид събраните по делото данни за трайно
отсъствие на подсъдимата от пределите на Република България, производството
спрямо нея е проведено по реда на чл. 269 ал. 3 т. 2 НПК. Подсъдимата се
представлява то служебен защитник в лицето на адвокат К.Б., ПлАК.
Защитника пледира за
постановяване на оправдателна присъда по така повдигнатото тъжба обвинение
поради липсата на събрани каквито и да е доказателства за извършено
престъпление от страна на Ж.Р.К..
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Ж.Р.К. е
родена на *** година, с последно известно местоживеене ***, ЕГН **********.
Тъжителят М.С.Й. и
съпругата му Е.М. имат местоживеенето си
в ***. Понастоящем тъжителят Й. *** за изтърпяване на наложено му наказание
лишаване от свобода.
Свидетелите ***Ш. и Е.М.
се познават, тъй като живеят в едно и също населено място. И двете бегло
познават подсъдимата К.. Свидетелката Ш.
я била срещала известно време в района на град Плевен където живее и то преди
доста години. ***също последно била виждала подсъдимата К. пред сградата на
Плевенски окръжен съд преди около две години. Тогава същата и била казала, че
има дете от съпруга и М. и от тогава същата му била сърдита.
Горната фактическа
обстановка установяват показанията на свидетелите ***Ш. и Е.М., снети
непосредствено в съдебно заседание.
Свидетелите С.В., И.З. и
*** на свой ред установяват, че познават от дълги години тъжителят и съпругата
му, имат добри впечатления от тях като семейство и хора които се обичат и
държат един на друг. Не знаят тъжителят да е имал извънбрачни връзки и или
дете, както и да е боледувал от някакви заразни болести.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на делото гласни доказателства, обективирани в
показанията на свидетелите ***Ш., Е.М., С.В., И.З. и ***, разпитани непосредствено
в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа
страна СЪДЪТ прие, че така повдигнатото
с тъжба обвинение против подсъдимата Ж. ***К. за извършено престъпление по чл. 147 ал. 1 предложение първо от НК е НЕДОКАЗАНО по следните съображения:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава подсъдимия
за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Тази разпоредба предполага наличието на събрани както
преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на
даденият субект на наказателна отговорност като извършители на дадено
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съставът на престъплението,
посочено в тъжбата предполага установяването по несъмнен начин на всички
признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на
който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Тежестта на доказване в
настоящото производство тежи изцяло върху тъжителя. Същият следва с всички
доказателствени способи да докаже своите твърдения и фактите релевантни към
предмета на доказване.
В хода на проведеното
наказателно производство не се събраха каквито и да е било то преки и или
косвени доказателства, за това на 0402.2018 година в град Плевен, пред
свидетелката ***Ш., подсъдимата К. да е разгласила за М.С.Й. позорни
обстоятелства, а именно: „че имала извънбрачно дете от него и че я е заразил с
трипер и „храста””. Разпитана в съдебно заседание свидетелката ***Ш.
категорично установява, че не е провеждала такъв разговор с подсъдимата нито с
това съдържание нито на посочената в тъжбата дата 04.02.2018 година. Твърди
единствено, че я познава, но не била чувала от нея подобни думи по адрес на
тъжителя, нито пък ги е казвала на съпругата му.
Показанията на свидетелите С.В.,
И.З. и *** не допринасят по никакъв начин за установяването на обстоятелствата,
посочени в тъжбата. Същите не познават подсъдимата, нито знаят каквото и да
било за отношенията между нея, тъжителят и неговата съпруга.
Единствено показанията на
свидетелката Е.М. съдържат известни факти в подкрепа на изложеното в тъжбата.
Същите обаче изхождат от лице, намиращо се в близки отношения с тъжителя, което
предопределя тяхната предубеденост.
Освен това като съдържание са
твърде лаконични, неопределени във време и място, което прави невъзможна
преценката ако изобщо е имало разговор между нея и подсъдимата кога се е състоял
той, при все че съгласно официална справка от ОД на МВР - Плевен за подсъдимата
Ж.Р.К. има регистрирано излизане пределите на Република България на 12.02.2011
година/ стр. 39 от материалите по НЧХД № 1734/2018 година на ПлРС/ и съответно завръщане едва на 27.12.2018 година/ стр.
148 от материалите по НЧХД № 1734/2018 година/.
При така изложените
съображения от фактическа и правна страна съдът намери внесеното против Ж.Р.К.
обвинение за извършено престъпление по чл. 147 ал. 1 пр. 1 НК за НЕДОКАЗАНО
поради което и на основание чл. 304
предложение ІІ от НПК я ОПРАВДА по първоначално повдигнатото й с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл. 147 ал. І предложение І от НК.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: