№ 415
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215179 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Н. К. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия
******* СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. Излагат се
конкретни съображения.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ със същите съображения, които е
изложил в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. От
депозирани преди датата на заседанието писмени бележки е видно, че оспорва
жалбата и изразява становище за потвърждаване на ЕФ, тъй като
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин и при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил ****************. На
17.12.2019 г., в 14:03 ч. същият се движил по бул. „Цариградско шосе” с
посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път, като
срещу стопанство „Врана“ е била измерена скорост на движение на
автомобила 100 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета
скорост от 97 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Скоростта била измерена с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с № 619,
заснемаща и записваща скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС и място
на позициониране. За конкретния случай видеоклипът бил с № 14150. От
приложените разпечатки от клип № 14150 се установява наличие на пътен
знак "В-26", указващ, че е въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 17.12.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и ежедневна форма на отчет на наряда от ОПП - СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с
№ 619 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е преминала
проверка на 31.05.2019 г. От приложения по делото протокол № 2-39-
19/31.05.2019 г. на лаборатория "Полицейска техника" е видно, че мобилната
система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
След като бил установен собственикът на автомобила, срещу него бил
издаден електронен фиш серия ******* СДВР, който бил връчен на
жалбоподателя на 08.10.2021 г. Жалбоподателят не представил в СДВР
писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила
на 17.12.2019 г., в 14:03 ч.и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, но на 19.10.2021 г. била подадена жалбата срещу
ЕФ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; ежедневна форма на отчет на
наряда от ОПП - СДВР, протокол за използване на АТСС от 17.12.2019 г.,
протокол 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория "Полицейска техника", справка
за собственост на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед
№ 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
2
утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът
кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като
същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП), поради което следва
да бъде разгледана по същество.
В това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Eлектронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
3
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на
ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система. Ето защо съдът не приема изложеното в жалбата възражение в тази
посока.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR - 1M" с № 619, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
4
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 14150/17.12.2019 г. измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 100 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 97 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на
97 км/ч, т. е. отчетено е превишение от 47 км/ч, което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалб.
К.. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не
е представена декларация с посочване на друго лице, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че
правилно жалбоподателят К. е бил санкциониран за извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин
въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява, че жалбоподателят К. Н. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава посочените стойности на
скоростта в км/ч - 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, със
скорост от 97 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение с със
скорост до 50 км./ч., въведена с пътен знак В-26, превишавайки разрешената
скорост с 47 км/ч.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
въведената с пътен знак В-26 скорост от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
5
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за конкретното превишение от 47 км/ч
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил глоба в
размер на 600 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради
което съда не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Макар, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на 28 от ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е
значително, а именно с 47 км/ч., което е повишило опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна
проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият
следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с
чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и 5 от АПК предвиждат, че в полза на
учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д (ЕФ в случая), ако са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, съответно и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27е
от същата наредба възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 120 лв. В случая се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение без да е посочен конкретен размер, като съобр.
правомощието си по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед сложността на делото и
провеждането само на едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав
определя възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство на
80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия ******* СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 1 от ЗДвП, на К. Н. К. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА К. Н. К. да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7