Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,11.04.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи въззивен брачен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕ:
Димана Йосифова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
при
участието на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Йосифова, в.гр.д. №4829 по описа за 2016 г.,и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Против Решение №ІІІ-88-82/07.01.2007г.,
постановено по гр.д. № 20858/2013г. по описа на Софийски районен съд, 88-ми
състав, е депозирана пред Софийски градски съд, въззивна жалба с вх.№1013758/01.02.2016г., подадена от Д.Л.Ч.,
представляван пред въззивната инстанция от адв. К. Д. и адв. В. от САК
С
въззивната жалба се обжалва решението относно брачната вина за прекратяване на
брак. Обжалва се решението и относно предоставеното упражняване на родителските права на майката, относно постановения режима на лични
отношения на бащата с децата , както и
относно присъдената на децата издръжка ,
която да се изплаща от бащата и относно ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.София, кв.Княжево, ул.“********.
С
въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд, като вместо това постанови ново решение, с което да
приеме, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на майката В.Ч./И./,
да предостави упражняването на
родителските права на бащата Д.Ч., да постанови ПОДХОДЯЩ режим на лични
отношения на майката В.Ч. с децата Х. и М.Ч.,
както и да осъди майката В.Ч. да заплаща
на малолетните деца Х.и М.ежемесечна издръжка в размер на минималния размер за
страната, чрез техния баща и законна представител Д.Ч., а семейното жилище,
находящо се в гр.София, кв“Княжево“,ул.“******** да бъде предоставено за
ползване на бащата.
С въззивната жалба се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции.
Във въззивната жалба се релевират доводи за
неправилност на решението, поради това че същото е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Правят се и оплаквания за необоснованост, основани на
оспорване на изводите на първоинстанционния съд, поради грешна оценка на
събраните доказателства по делото.
Възразява се срещу изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака се дължи и на двамата съпрузи. Въззивникът счита, че дълбокото и непоправимо разстройство се
дължи само на виновното поведение на майката В.Ч./И./.
Иска се
отмяната на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което да се приеме, че бракът е прекратен по вина на майката
В.Ч./И. /.
Твърди се , че майката В.Ч./И./ не полага
грижи за възпитанието на децата, няма
желание да полага труд за благото на семейството, не полага грижи за домашната
работа и не поддържа домакинството. От 2013г., съпрузите са прекратили и интимните си
отношения-брачната връзка е окончателно прекратена, не по вина на съпруга Д., а
по вина на съпругата В.. Пътуванията на съпруга Д. до А. са били наложителни с
цел спечелване на средства за издръжката на семейството. Твърди се , че брачната
вина на съпругата В.И. се изразява във субективното и отрицателно поведение към
брачните задължения, в психическия тормоз и словесните и нападки над съпруга си.
Иска се предоставяне на упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца- Х.Ч. и М.Ч. на бащата.
Твърди се , че не са обсъдени обективно, представените пред първоинстанционният съд
доказателства-социален доклад, съдебно-психологическа експертиза и свидетелски
показания. Изрично се подчертава, че
децата живеят при бащата и там се чустват добре. С въззивната жалба се иска
изслушване и на двете деца.
Въззивникът счита, че неуреденият му статут
за пребиваване в България не го прави по-негоден родител, който да
отглежда и възпитава децата си. Счита, че в интерес на децата е те да
продължат/да останат/ да живеят с него,
той да упражнява родителските права, за да могат да
продължат основните си и допълнителни занимания , да могат да пътуват,
да се чувстват сигурно и спокойно до навършване на тяхното пълнолетие.
Иска да се отмени съдебното решение и в
частта относно присъдената ежемесечна издръжка на двете деца. Прави се искане въззиваемата
да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в минималния размер , предвиден
за страната.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът по
въззивната жалба/въззиваемата/ В.И., въпреки дадения и срок за отговор на
въззивната жалба с определение на въззивния съд от 26.09.2016г., такъв не е
постъпил.
В о.с.з на 12.03.2018г., въззиваемата
лично и чрез процесуалният си представител адв. М., оспорва въззивната жалба и
иска потвърждаване на първоинстанционото решение. Представя и писмена защита.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна в процеса в срока по чл. 259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Софийски
градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и
възражения и на доказателствата по делото, приема следното:
Развилото се съдебно производството пред
първоинстанционния съд е с правно
основание чл.44 т.3 вр. чл. 49, ал. 3 Семейния
Кодекс, обективно съединен с небрачни искове по чл.59 ал.2 СК,чл.56 СК, чл.145 СК и чл.53 СК.
Д.Л.Ч. и В.С.Ч. са сключили граждански брак
на 22.05.2004г., видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак №291768/22.05.2004г., издадено въз основа на Акт за граждански брак
№247/22.05.2004г., от длъжностно лице по
гражданско състояние при СО - район – „Триадица“, като жената е приела да носи
фамилното име на мъжа - Ч..
От брака си страните имат родени две
малолетни деца - Х.Д. Ч., родена на ***г., видно от Удостоверение за раждане
№594194/19.11.2004Г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при
СО- район – „Овча купел“, и М.Д.Ч., роден на ***г., видно от Удостоверение за
раждане №649410/22.03.2006г., издадедно от длъжностно лице по гражданско състояние при СО-район-„ Овча
купел“.
Безспорно установено е от
първоинстанционият съд, че семейното жилище на страните е това, находящо се в
гр. София, ул. „********
По делото е изготвен социален доклад от АСП-
Дирекция“Социално подпомагане“-Красно село, в който доклад социалният работник е отразил относно
жилищните условия на страните, че към момента на проверката семейното жилище е
било обитавано само от майката/описва се жилището, самостоятелна едноетажна
къща с полуетаж/.
Бащата с децата живее в едноетажна къща с
двор, която е собственост на негов приятел и се ползва безвъзмездно. Жилището
се състои от кухня, стая, която се ползва и от тримата за спално помещение. Има
баня-санитарен възел. И към момента
непосредствени грижи за децата се полагат от бащата, който успява да задоволява
основните им потребности, като майката участва в грижите за тях; поддържа
ежедневно контакт с тях. Ползваното от майката жилище е годно за отглеждането
на децата, като в периодите, в които бащата отсъства от страната, те пребивават
там.
Майката не разполага с редовни доходи за задоволяване основните им потребности от
издръжка. Финансовите средства на бащата са достатъчни, като и двамата родители
могат да разчитат на подкрепата за това от близки и приятели.
По делото пред първоинстанционният съд е изготвена и съдебно-психологично-психиатрична
експертиза, в която вещите лица в заключение са изложили, че родителския
капацитет на всеки от съпрузите е достатъчно добър и еквивалентен на другия,
като това положение е застрашено да бъде засегнато от начина, по който
поддържат отношенията си и влияят за изграждане на образа на другия родител. В
този смисъл всеки от тях се възприема и
представя като жертва на недостатъците на другия съпруг, с което се затруднява съвместния им принос за
отглеждането на децата, като ги въвежда в
конфликт на лоялност. По отношение потребностите на децата, вещите лица
са отразили, че Х.има необходимостта от
близост с майката и от сигурност в семейната среда, без наличието на остри
конфликти между родителите, на които да става свидетел, като от значение е и
общуването й с бащата. Относно М.в заключението се сочи, че нужно е
възстановяване взаимоотношенията му с майката, като се съхрани близостта му с
бащата. Необходимо е предоставянето му на зрели и позитивни човешки
взаимоотношения от страна на неговите родители, като същевременно бъде повишена
чувствителността им към вътрешните му преживявания.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
От
показанията на св. Янакиев - дългогодишен познат на страните, се установява, че
същите в период от около две-три години живеят разделени, като ответникът се
прибирал периодично. Той отсъствал за дълги периоди, през които ищцата била
тази, която поемала изцяло грижите за децата, включително и от издръжка.
Грижела се добре за тях, поддържала домакинството. Към момента децата се
отглеждали от бащата, като от пролетта на 2015г., не били в дома на майката. В показанията се
сочи, че ответникът прахосвал пари, влагал ги в непечеливши сделки, пиел
редовно в заведения и черпел и останалите клиенти.
В показанията си св. П. - позната на
ответника, заявява, че знае, че децата са при бащата от около два месеца, като
страните се разделили, защото ищцата установила връзка с друг мъж. Децата се
чувствали добре при бащата, като той се грижел добре за тях - водел ги на
извънучебни занимания, били добре облечени и изглеждали щастливи; проявявали
добри обноски. От децата знае, че ищцата ги обиждала, заплашвала, че ще ги
изостави, напивала се, пушела. Сега те не искали да общуват с майка си, да
живеят с нея.
Въз
основа на фактическите изводи и констатации,
изложи по-горе от настоящото
решение, въззивната инстанция излага следните правни съображения:
Предявените искове са процесуално
допустими. Всеки от съпрузите може съобразно нормата на чл. 49 от СК да поиска
прекратяването на брака от съда като дълбоко и непоправимо разстроен, като
искането не е ограничено със законов срок.
Разпоредбата на чл. 322 ал.2 от ГПК
изрично е предвидена възможността всички брачни искове да бъдат съединени
помежду си, като със същото съдебно решение съдът е длъжен при наличието на
деца родени от брака, да постанови кой от родителите пряко да упражнява
родителските права спрямо тях, какъв да бъде режима на виждане на децата с
другия родител, както и да определи размера на дължимата в този случай месечна
издръжка за децата.
Обвързан от оплакванията във
въззивната жалба, настоящия състав , дължи произнасяне във връзка с вината за
прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, размера на
дължимата издръжка, която бащата е била осъдена да заплаща на малолетните си
деца, чрез тяхната майка и законнен представител, както и относно обема на
определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с
децата и относно ползването на семейното жилище.
Анализа на събраните по
настоящото дело доказателства води на извода, че искането брака между съпрузите
да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо негово разстройство е
основателно, като страните по делото не са
изразили желание брака да бъде запазен. Установи се от свидетелските
показания, че страните по делото са в продължителна фактическа раздяла, като
отношенията между двамата съпрузи са силно влошени, като се налага крайния
извод, че брачната връзка съществувала само формално, като съпружеските
отношения между въззивника и въззиваемата на практика липсват. Връзката им е
окончателно изпразнена от нейното дължимо
според закона и морала вътрешно съдържание. Липсва брачно съжителство, липсват
отношения на взаимност и взаимопомощ. Разкъсана е напълно според съда в
конкретния случай общността между съпрузите, като липсва взаимна любов, доверие
и уважение между тях. Запазването на брака не би могло да създаде нормални
условия за живот както за двамата съпрузи, така и за отглеждането и
възпитанието на родените от брака им деца в нормална семейна обстановка.
Допуснатият до разглеждане брачен иск с
правно основание чл.49 ал.1 от СК, задължава
съдът да се произнесе и за вината за настъпилото разстройство на брака
между съпрузите. Събраните писмени и гласни доказателства пред първата и
въззивната съдебни инстанции, носят обективна информация за живота на двамата съпрузи,
като въззивният съд дава вяра на свидетелските показания, въпреки че кредитира
същите съобразно съвкупността от събраните доказателства и според разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаните
свидетели са близки на страните, но те са най- добре запознати с начина на живот на съпрузите и с
техните проблеми. Така макар и разглеждани като заинтересовани, на тези
свидетелски показания следва да бъде дадена вяра, тъй като същите не могат да
бъдат игнорирани само на това основание. Събраните гласни доказателства пред
първата съдебна инстанция не носят
информация само за брачните провинения на съпругата, но и на съпруга – взаимен
психически и физически тормоз , чести пререкания прерастващи в скандал. Пореден
семеен скандал е станал повод съпругът да напусне семейното жилище и да заживее на
друго място .
Въззивният съд също възприема
свидетелските показания, отчитайки също
тяхната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, но им дава вяра тъй като
тези свидетели сочат факти които са възприели лично и непосредствено, а не
косвено и чрез възприятията на трети лица.
За свидетелката П. приема, че част от информацията, която тя споделя
пред първоинстанционият съд, тя е
получила от децата или от преразказа на Д.Ч..
По отношение на вината:
Безспорно между страните, а и от
съвкупния анализ на показанията на всички разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява, че
съпрузите от 2011г., са фактически разделени . Не
се събраха безспорни и конкретни доказателства относно брачната вина на
съпругата. В този смисъл и настоящият съдебен състав приема, че причината за настъпването на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака се дължи и на двамата съпрузи. Не се установи брачно
провинение на съпругата, което да води на извода за нейната изключителна вина за влошаването на отношенията между
съпрузите. Същата е била грижовна съпруга и майка, която се е стремяла
доколкото е могла да поддържа дома си, да се грижи за децата си, особено в годините , когато съпругът е
отсъствал по- продължително време, като
е пребивавал в А..
Несъмнено поради поведението на съпругата
преди настъпването на фактическата раздяла, а и поради поведението на съпругът след
това, е настъпило отчуждение между двамата, което е довело до пълен разрив в
отношенията им, което налага извода на съда за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е индикция за едно трайно и необратимо състояние,
поради което въззивният съд не счита че брака може да бъде възстановен и
спасен. Доказателство за това е и продължителната и трайна фактическа раздяла
между съпрузите, която датира от края на 2011г и началото на 2012г. и
продължава и досега.
Константна е практиката на Върховния
съд, че една от причините която може да доведе до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е и продължителната фактическа раздяла между съпрузи, още
повече когато от всички обстоятелства установени от фактическа страна по делото
се установява, че съпрузите са прекъснали всякаква физическа и духовна връзка
помежду си.
По
изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд счита, че
брака между съпрузите следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен. Брачното поведение на двамата съпрузи е довело до трайна и
продължителна фактическа раздяла и брака
следва да бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, като първоинстанционното
съдебно решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд приема, че изводите на
първоинстанционният съд за брачната вина и на двамата съпрузи са правилни и
обосновани.
От събраните доказателства, а и от
представените актуални социални доклади и
съдебно-психологическа експертиза и пред въззивната инстанция както и от
изслушването на двете малолетни деца следва да се приеме, че между брачните
партньори липсва взаимно уважение, но е налице желание да полагат общи грижи за децата.
Изслушани пред въззивната инстанция
малолетните деца Х.и М.считат, че в отношенията между родителите им има
прояви на търпимост и толерантност един към друг.
По отношение предоставяне упражняването
на родителските права:
При
преценка на меродавните за интересите на децата обстоятелства по делото, подкрепени от събраните доказателствата- изготвения
актуален социален доклад, изслушването на децата и заключението по изготвената
и пред въззивната инстанция съдебно-психологическа експертиза, както и
твърденията на страните, намира, че всеки един от родителите е годен да
упражнява родителските права над малолетните деца, като в техен интерес е да
бъдат отглеждани от единия от родителите, като не се прекъсва връзката между
брат и сестра, и същевременно се стимулира и тясната връзка с другия родител.
В тази
връзка съдът приема като водещо изразеното от вещите лица становище относно
равенството , а именно , че нито майката В.И. /Ч./ нито бащата Д. Ч. може и
е способен самостоятелно да задоволява основните потребности на малолетните
деца. Децата имат нужда от своя баща ,
но и от своята майка.
От една страна безспорно установено е , че пред децата стои засилената доминанта на бащата, която произтича от обещанието му да ги
вземе , а впоследствие и да ги заведе в А.. Да отидат да живея там или да видят А., а от друга страна се установява,
че дори и да са иззети от майката и отглеждани
от бащата към настоящия момент децата не
са прекъснали връзката си с нея. Те поддържат ежедневно контакт със своята майка,
която проявява загриженост относно състоянието им и нуждите им. Тя има желание
да бъде с тях.
От
значение е и фактът, че непосредствено в периода преди изземването на децата от
майката те са били отглеждани и
възпитавани преимуществено само от майката поради честите отсъствия на бащата.
Без съмнение има изградената силна
емоционална връзка между тях и тяхната майка и те взаимно имат нужда тя да
бъде поддържана със съдействието разбира
се на бащата.
Наведените
съображения за липсата на възпитателски качества у майката не намират опора
в събраните по делото доказателства -
нито в социалния доклад, нито в съдебно-психологическата експертиза.
С първоинстанционното решение упражняването на родителските права е
предоставено на майката, въпреки това бащата
повече от две години живее със децата в къщата на свой приятел в кв.“Бояна“
и възпрепятства майката да упражнява предоставените и със съдебното решение
родителски права.
Настоящата инстанция приема, че с оглед
възрастта на децата и с оглед на неустановения статут на бащата на територията
на Р.България, че майката е по-подходящия родител, който може да упражнява
родителските права по отношение на малолетните деца Х.и М..
Обстоятелството, че повече от две
години децата са иззети от майката и живеят при бащата, както и че самите деца
искат да живеят при бащата не
разколебава извода на съда, че майката е
полагала по- топлите грижи за децата си
в тяхната по- ниска възраст, когато децата не са били под разколебаващото
въздействието на своя баща.
С оглед събраните в хода на въззивното
производство доказателства и с оглед съвкупния доказателствен матириал по
делото, настоящият съдебен състав приема, че
липсват
категорични предпоставки и необходимост
от присъждането на родителските права, по отношение на непълнолетните Х.и М.Ч.,
върху въззивника-техният баща.
Изготвените социални доклади, като пред
първоинстанционният съд, така и пред въззивният съд с нищо не подкрепят, а и не
опровергават тезата за по голям родителски капацитет на бащата отколкото този
на майката .
В о.с.з. на 12.03.2018г., бе допуснато и
изслушване на малолетните деца на въззивника и на въззиваемата-Х.и М.Ч..
Изслушването на децата бе проведен при
закрити врата. Децата заявиха , че искат да живеят при баща си, но да се виждат и срещат със своята майка.
Притеснителното за съда е обстоятелство , че въззивникът- Д.Ч. няма правно-легитимиращ
го статут на територията на Република България.
От
приложеното пред първоинстанционият съд
Удостоверение от Дирекция „Миграция“ при
МВР/л.126/ се установява, че той има разрешение за пребиваване в
Р.България до 18.11.2011г. Към момента няма статут на продължително пребиваване
в Р.България. Не е установено на
кой адрес пребивава постоянно, на какво
правно основание пребивава на територията на Р.България, каква е легалната му
трудова и социална ангажираност, с какви документи за самоличност се легитимира,
има ли правно основание за пребиваване в
Р.България и какъв е правния му статут с
оглед действуващото у нас законодателство.
От доказателствата по делото не може да се установи какво образование или
специалност има и с какво се занимава.
Владее ли въззивникът писмено или говоримо български език. Какви са доходите му
и дали изобщо има доходи било от трудова дейност, било от
странична такава.
Безспорно установено е , че въззивникът
самоуправно е иззел децата от майката на
която е предоставено упражняването на родителските права, т.е че въззивникът умишлено и не по установения от закона ред е
иззел децата.
В допусната от съда съдебно-психологическа експертиза, която е приета от съда и не е
оспорена от страните , изрично се посочва, че има известно затопляне на
взаимоотношенията между родителите, но
родителския капацитет и на двамата е застрашен от начина по който те общуват помежду си и със
децата си- „Има опасност родителите да
поставят децата си във конфликт на
лоялност, особенно при детето М., който е
силно отчужден от майката. Враждебността и отчуждеността при М.е особено
изразена“.
В конкретния случай от страна на бащата Д. Ч.
изграждането на децата като съзнателни граждани на Р.България е силно
разколебано от доминиращото внушение и респ. желание у децата да заминат за А..
Особено изразено е това желание у детето М.- “В България не ми се струва
толкова хубав живота. Бих искал да живея в А.“/л.78 СПЕ/.
Настоящата въззивна инстанция анализира всички доказателства, като съобрази
и със критериите изчерпателно изброени в ППВС№ 1/74 г., относно това на кого от
родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, което е актуално и приложимо и към настоящия
момент и включва: възпитателските
качества на родителите, моралният им облик, грижите и отношението на родителите
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
полът на децата, възрастта на децата, помощта на трети лица, социалното
обкръжение, жилищно - битовите и други материални условия на живот.
Съобрази и с това , че в постановлението изрично се посочва, че съдът определя родителя, който еднолично ще
упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
децата. Под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание - създаване на трудови навици и
дисциплина, както и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин.
Критериите,
поставени от ВС още през далечната 1974г., касаещи преценката кой от родителите
следва да упражнява родителските права, се припокрива и с критериите
възприемани и от другите съдилища:
качеството на заобикалящата среда, връзките с общността, възпитателските качества
на родителите, финансовото състояние на всеки родител, индивидуалните нужди на
детето, психологическото здраве на всеки родител, стабилността на домашната
обстановка, която всеки родител може да осигури, желанието и чувствата на
детето, физическите, емоционалните и/или образователните нужди сега и в бъдеще,
до какъв ефект ще доведе промяната и др.
Задължителните указания дадени с постановлението от 1974 г.,
са приложими и днес и те изцяло съвпадат и с разбирането на Конвенцията
за правата на детето на ООН от 1989 г., която в преамбюла приема, че
"детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в
обществото и да бъде възпитано в дух на мир, достойнство, толерантност,
свобода, равенство и солидарност.
В Закона за закрила на детето в § 1 т. 5
дефинира - "Най-добър интерес на детето" е даден като преценка на:
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционални
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл изслушаното в о.с.з. на 19.03.2018г., дете М.заяви:“ че иска
да бъде гушкано от своята майка, иска да живее при нея, но се страхува да не му
се случи нещо лошо“.
Безспорно обаче е , че детето М.иска да
остане да живее при своя баща. И двете деца
и Х.и М.са убедени, че на когото
и да се предостави упражняването на родителските права те ще останат да живеят
при баща си./л.81/.
Настоящата
инстанция е категорична, че всяко дете има право да поддържа редовно лични
отношения и преки контакти с двамата ри родители, освен когато това е против
неговия интерес. Същото разбиране е изразено и в общата норма на чл. 123 от СК
"родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от
двамата родители заедно или поотделно". От това следва , че неосователна претенцията на бащата, за
възлагането на упражняването на родителстите права от него.
Доводите и претенциите изложени от въззивника
в процеса, не са доказани и установени по категоричен начин, поради което подадената
въззивна жалба следва да се остави без
уважение и да се потвърдите атакуваното първоинстанционно решение, като
правилно законосъобразно, постановено при точно
прилагане на закона и като решение,
което в пълна степен защитава интересите на непълнолетните деца- Х.и М.Ч..
От това следва, че и искането на
въззивника за предоставяне на семейното жилище, за ползване от негова
страна, с цел за отглеждане на непълнолетните
Х.и М.Ч. е неоснователно .
В настоящия случай, съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Х.и М.следва
да се предостави на майката.
Безспорно установено е обаче, че и двамата
родители притежават необходимия родителски капацитет да упражняват родителските
права спрямо децата, разполагат с необходимите за това материални, жилищни и
битови условия и заявяват желание да полагат непосредствените грижи за тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че
приоритет в случая следва да се даде на майката, на която първоинстанционият
съд е предоставил упражняването на родителските права, но фактически децата живеят при бащата.
При
направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и след като съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката, която при сегашния
неизяснен социален и граждански статут на бащата може да осигури подходящата и спокойна за децата среда и условия на живот до тяхното
пълнолетие и вземане на самостоятелно решение
заминаване в А..
С предоставяне родителските права на майката,
според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на децата,
да растат в дома на майката/ в техния дом/, подпомагани от техния баща при един по- разширен режим на лични
отношения, докато се уреди трудовия и социален статут на бащата на територията на
Р.България.
Правилен и обоснован е изводът на
първоинстанционният съд, че не без значение е и фактът, че бащата е чужденец,
чийто статут подлежи на промяна, като освен това е възпитан и отгледан според
ценности и обичаи различни от тези в родната страна на малолетните деца, което
съдът намира, че от една страна ги обогатява, а от друга страна би могло да
доведе до объркване в изградения им до
момента мироглед и дискомфорт в собствената им родина.
Към настоящият момент взаимоотношенията между родителите се
подобряват налице е добра комуникация между тях по отношение на децата,
което се възприема от настоящият съдебен състав като предпоставка за един по-разширен режим
на лични отношения между бащата и децата.
С оглед всичко гореизложено, настоящият
въззивен състав намира, че следва да бъде запазено установеното до момента
правно положение относно упражняването на родителските права, което следва да
бъде предоставено на майката.
По
отношение на бащата следва да бъде определен един сравнително разширен режим на
лични отношения с децата, предвид и необходимостта, според вещите лица, от заздравяване
на връзките и с двамата им родители.
Майката е по-пригодният родител да упражнява
родителските права по отношение на малолетните деца и същата е в състояние с подкрепата и съдействието на бащата да им
осигури всички необходими условия за правилното им физическо, психическо и
емоционално развитие. Местоживеенето на
децата следва да се определи при майката.
Предвид установеното по делото / споделеното/
за натрупана умора от страна на бащата и
с оглед предоставяне родителските права и определяне местоживеенето на децата
при тяхната майка на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с децата.
Съдът намира, че в интерес на децата е да бъде определен по-разширен режим на лични
отношения с бащата, както с оглед възрастта на децата, така и с оглед необходимостта на децата да общува
пълноценно с другия родител, като за най-подходящ намира следния режим: бащата
да има право да вижда и взима децата
всяка втора, трета и пета седмица/ако има в месеца/ от петък в 18.30
часа или след приключване на учебните занятия до 18.30 часа в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по време не съвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и
за Великденската и Коледната ваканция на
децата всяка четна календарна година, като вземането и връщането на децата да
стават от и в дома на майката.
Съдът
счита, че не е налице необходимост за постановяване на някоя от защитните мерки
по чл. 59 ал.8 СК за осъществяването на личните отношения, доколкото интересите
на децата не са застрашени, а горното би
ограничило осъществяването на спокоен и непринуден контакт с бащата.
По отношение на издръжката:
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед възрастта
на децата и доходите на родителите им те се нуждаят от издръжка в размер на по 600 лева, от които предвид
ангажираните доказателства за по-високите доходи, които получава бащата и
обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи за отглеждането й
възпитанието на детето, съдът преценява, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на по 300 лева, а останалата издръжка следва
да бъде поета от майката.
Доколкото
родителят, на когото се предоставят за упражняване родителските права по
отношение децата, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, налага се да се определи
дела, с който другият родител ще участва в издръжката на детето. Съгласно чл.
143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот,
необходими за развитие на детето, съобразно своите възможности и материално
състояние. По силата на ал. 2 задължението на родителите за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца е безусловно - независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Същевременно в
чл. 142 от СК е предвидено, че размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждата на децата и от възможностите на родителите. Следователно, при
определяне размера на издръжките наред с нуждите на детето, съдът следва да
прецени и възможностите на родителя, който ги дължи.
В тази насока пред настоящата
инстанция бащата не е представил актуални доказателства за доходите си на
територията на Р. България , освен представеното пред първоинстанционният съд Удостоверение№220191500178126/31.03.2015г.,
от ТП НАП-София/л.99/ и направените
декларации пред социалните работници от ДСП-Красо село, че има средено- месечен
доход от 1000
евро /л.60/. На майката също
по сведение на социалните работници доходите и са в размер на 1200 лева месечно.
При преценката си относно
основателността на предявените искове за издръжка правилно и обосновано
първоинстанционият съд е взел предвид възрастта на малолетните деца и
потребностите им, както и възможностите на всеки от родителите за осигуряване
на такава. Видно от
материалите
по делото, децата са в активна ученическа възраст, което освен обикновени
разходи, изисква и разходи за учебни пособия, извънучебни занимания или при
необходимост допълнителна подготовка при специалист.
При това положение и предвид установената
в страната социално-икономическа обстановка, правилно и обосновано
първоинстанционият съд е приел, че необходимите средства за издръжка на всяко
от децата, предвид и малката разлика във възрастта им възлизат на около 500
лева. Отглеждащият родител следва да поеме по- малката част, доколкото
предоставя издръжка и в натура, включително и с фактическите грижи по
отглеждане на децата. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
Д.Ч., следва да бъде осъден да заплаща на всяко от малолетните си деца месечна
издръжка в размер на по 300 лева, считано от датата на постановяване на
съдебното решение, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване плащането на й.
Въззивната инстанция, възприема всички факти и обстоятелства, както и правните изводи на първоинстанционният съд, поради
което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
По разноските.
При този изход на делото и предвид
нормата на чл. 329 ал.1 ГПК, разноските по брачното дело остават за сметка на
страните така, както са ги направили.
Въззиваемата В.С.И./Ч. /не претендира за направени разноски пред въззивната инстанция- за
адвокатско възнаграждение, поради което не следва да и се присъждат.
По изложените съображения СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ІІІ-88-82/07.01.2016г.,
постановено по гр.д. № 20858/2013г., по
описа на Софийски районен съд, 88-ми състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата с децата и вместо него постановява:
Предоставя правото на бащата Д.Л.Ч.,
да вижда
и взима малолетните си деца Х.Д.Ч., ЕГН **********, и М.Д.Ч., ЕГН **********:
всяка втора, трета и пета седмица /ако има в месеца/ от петък в 18.30 часа или
след приключване на учебните занятия до 18.30 часа в неделя с преспиване, както
и тридесет дни през лятото по време не съвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и
за Великденската и Коледната ваканция на
децата всяка четна календарна година, като вземането и връщането на децата да
стават от и в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІІ-88-82/07.01.2016г.,
постановено по гр.д. № 20858/2013г., по
описа на Софийски районен съд, 88-ми състав в останалите му обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
страните искане за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.