Решение по дело №510/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. с чл. 111, ал. 7 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 385/14.01.2025 г. по адм. д. № 47/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното решение е отменена Заповед № 3Н-26/10.01.2025 г. на началника на Затвора Бургас, с която на Д. Р. Е. - Х. е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия на основание чл. 101, т. 7, вр. чл. 102, ал. 2, предл. 2 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл. 96, т. 3 и т. 4 вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

Според касатора обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесното нарушение следва да се [жк], ал. 1 от ЗИНЗС. Излага подробни доводи, че с поведението си Х. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС, с оглед на което правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С представено по делото писмено становище поддържа жалбата на посочените в същата основания, както и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д. Р. Е. - Х., лично и чрез процесуален представител – адвокат С. Н. – ВАК, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на решението като правилно.

Административен съд - Бургас, в настоящия касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК е неоснователна поради следните съображения:

Д. Р. Е. - Х. е обжалвал Заповед № 3Н-26/10.01.2025 г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия, за това, че на 14.11.2024 г., по време на провеждане на разпределителна комисия по повод извършено на 01.10.2024 г. от Х. нарушение, както и по негова писмена молба, същият отправял реплики на български и английски език към началника и заместник-началника на затвора като казал на български „смешник“, „маймуна“, „Ти си Я. Ж. номер две“ и „Покайте се, грешници!“. На Х. било разпоредено да преустанови действията си, но същият продължил, поради което бил изведен от залата от служители на НОС.

Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за писмена форма и че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Преди да наложи наказанието, началникът е изслушал нарушителя, съобразно изискванията на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС и е спазил установените в нормата на чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта.

За да отменени оспорения административен акт, съдът е приел, че предвид описаното в заповедта деяние, с поведението си затворникът действително е нарушил вътрешния ред и е имал обидно отношение към служители на затвора Бургас, но същото съставлява нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, а не по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, както неправилно са квалифицирани действията му в оспорената заповед. В тази връзка е приел, че неправилната квалификация на извършеното деяние води до материалната незаконосъобразност на заповедта.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Касационната инстанция приема за правилен, обоснован и законосъобразно изведен фактическия извод на първоинстанционния съд, че на посочената в заповедта дата ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна деяние, което съставлява дисциплинарно нарушение по см. на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, като същият изцяло кореспондира на доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл, настоящият състав намира за необходимо да обърне внимание на ответника по касация, че следва стриктно да изпълнява задълженията, които са предвидени в закона и чието спазване той дължи вкл. да не допуска обидно отношение към служители или лишени от свобода.

В допълнение към изложеното, съдът констатира, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. При задължителното изслушване на дисциплинарнонаказаното лице в протокола за изслушване няма отбелязване, че на лицето е бил осигурен преводач. Д. Е.-Х., който безспорно е чуждестранен гражданин, многократно е заявявал, че слабо владее български език, видно от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Горното наложи в хода на съдебното производство на същия служебно да бъде назначен преводач. Това обаче не е сторено в дисциплинарното производство. При това положение за съда не е налице пълна увереност, че комуникацията между дисциплинарнонаказващия орган и дисциплинарнопривлеченото лице е протекла по начин, гарантиращ правото на защита на последното. В тази връзка Х. заявява, че комуникацията никога не е била извършвана в присъствието на преводач и на практика не е успял да изложи своите съображения за липса на нарушение пред дисциплинарнонаказващия орган.

Констатираното нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е съществено, защото има за последица ограничаване правото на защита на лишения от свобода, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното оспореното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани тъй като не са поискани.

Поради неоснователно предизвикания правен спор пред настоящата инстанция Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] следва да бъде осъдена да заплати извършените разноски в общ размер на 260 лева за превод, на първоинстанционното решение, подадената касационна жалба, настоящето решение и превода в проведените съдебни заседания осъществен от назначения преводач по делото - С. Б..

Водим от горното, Административен съд – Бургас, XIV състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 385/14.01.2025 г. по адм. д. № 47/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на преводача С. С. Б., [ЕГН], разноски за извършени преводи в общ размер на 260 (двеста и шейсет) лева.

С оглед защита правата на чуждестранния гражданин и ответник по касация – Д. Р. Е. - Х., възлага на преводача С. С. Б. извършване на превод на настоящето съдебно решение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.