№ 1756
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря З.Л.П.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110120871 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Зорница Пешева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 20871 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”..............., с ЕИК ..............., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против М. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„...................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 03.11.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
за сумата от общо 2 752,82 лв., от която: сумата от 2 271,57 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април
2022 г., сумата от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г.,
сумата от 41,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020
г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от
съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 37,
находящ се в гр. София, ж.к. „..................., с абонатен № 198412 за периода от месец май
2020 г. до месец април 2022 г., но е останал задължен за дължимата цена за посочения
период за сумата от 2 725,82 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила
договор с „...............” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответниците цена за предоставена топлинна енергия. очи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на М. Й. П., че ответницата дължи на „..................” ЕАД – гр. София сумата от
общо 2 752,82 лв., от която: сумата от 2 271,57 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април
2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, както и депозираното становище с изявление за извършено плащане. Моли съда да
постанови решение с оглед на извършеното плащане, претендира направените по делото
2
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. Й. П., с който признава дължимите суми и прави възражение за извършено
плащане. Моли съда да присъди минимално юрисконсултско възнаграждение. Ангажира
доказателство.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск.
С определение от 07.10.2024 г. „...............” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „...............” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 60899/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
13.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. Й. П. е осъдена да заплати на „..................” ЕАД сумата от 2 271,57 лв.
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „....................., абонатен № 198414 за периода от
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от 03.11.2023 г. до изплащане на
вземането, а също и сумата от 104,52 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата
от 54,52 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“..................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу
длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „...............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
3
собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1625 от 15.11.2001
г., сключен между „...............” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „Бели Дунав“, бл. 136, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...............”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
43, том LLII, дело № 21831/1992 г. на нотариус при СРС, се установява, че М. Й. П. е
придобила чрез замяна собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №
37, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница“, бл. 636, вх. А, ет. 12. От представения заверен
препис от молба от 21.07.1993 г. се установява, че ответницата е направила искане за
откриване на партида на нейно име на процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.07.2021 г. се установява, че същото е издадена на името на ответницата за имот, находящ
се в гр. София, кв. „Надежда-6“, бл. 636, вх. 1, ап. 37, за договорна сметка № **********, и
инсталация № **********, за сумата от 1 078,90 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., от която сумата за плащане възлиза на 1 060,77 лв., а от представения заверен препис от
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2022 г. се установява, че същото е издадена
на името на ответницата за имот, находящ се в гр. София, кв. „Надежда-6“, бл. 636, вх. 1, ап.
37, за договорна сметка № **********, и инсталация № **********, за сумата от 1 209,16
лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Видно от представената справка за абонат №
********** дължимата сума за периода от месец септември 2020 г. до месец Ю. 2022 г.
възлиза на общо 2 725,82 лв., от която: сумата от 2 312,60 лв. за главница и сумата от 413,22
лв. – за лихви.
От представения от ответницата заверен препис от фискален бон от 26.06.2024 г. се
установява, че за абонатен № ********** е платена сумата от общо 3 059,34 лв., от която:
сумата от 2 312,60 лв. – главница, сумата от 413,22 лв. – мораторна лихва, сумата от 142,50
лв. – съдебни разноски и сумата от 191,02 лв. – законна лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
4
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 37, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „..................., на който адрес е открита партида на абонатен № 198414,
инсталация № **********. По делото не се спори, че ответницата е собственик на
процесния недвижим имот, не се спори и за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
5
писмени доказателства се установява, че за процесния отопляван имот е потребена топлинна
енергия в размер на 2 312,60 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 2 312,60 лв., с включено дялово разпределение, поради което
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От събраните по делото доказателства се установява, че лихвата за забава
върху претендираната главница възлиза на 413,22 лв.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за инсталация
№ ********** е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 2 312,60 лв. –
главница, сумата от 413,22 лв. – мораторна лихва, сумата от 142,50 лв. – съдебни разноски и
сумата от 191,02 лв. – законна лихва.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна и законна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
104,52 лв., от които: сумата от 54,52 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С представения платежен документ се установява, че
ответницата е заплатила и сумата от 142,50 лв. за съдебни разноски, която сума представлява
сбора от дължимите държавни такси в заповедното и в исковото производство. Макар и да
не е била дължима сумата от 54,52 лв. е платено, поради което на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за юрисковсултско възнаграждение в размер на 50 лв., дължими в
заповедното производство.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
6
възнаграждение, като държавната такса в размер на 87,98 лв. е платена от ответницата на
26.06.2024 г.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „..................” ЕАД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....”, ул.”........................, представлявано
от изпълнителния директор А.С.А., против М. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„....................., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на
ответницата, че М. Й. П. дължи на „..................” ЕАД сумата от 2 271,57 лв. /две хиляди
двеста седемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април
2022 г., сумата от 403,47 лв. /четиристотин и три лева и четиридесет и седем стотинки/ -
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв. /четиридесет и
един лева и три стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец септември
2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. /девет лева и седемдесет и пет стотинки/ –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до
19.10.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
03.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез извършено
плащане.
ОСЪЖДА М. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „....................., ДА
ЗАПЛАТИ на „..................” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.....”, ул.”........................, представлявано от изпълнителния директор А.С.А.,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „....................., ДА
ЗАПЛАТИ на „..................” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.....”, ул.”........................, представлявано от изпълнителния директор А.С.А.,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 33915 от 13.11.2023 г. по
гр.д. № 60899/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...............” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, ул. ”.............., с ЕИК ..............,
представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова, в качеството му на трето лице
помагач на страната на „..................” ЕАД, с ЕИК ................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
7
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8