№ 1217
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110115591 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по делото е образувано на основание искова молба
подадена от „****" ЕАД, ЕИК: ****, представлявано от ****, в качеството й
на изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, п.код 1407, ул. **** 15, ет. 6, против Ф. ЛЮБ. ТР.,
ЕГН:********** с адрес с. Каменар, ул. Калина (26-та) № 1, с правно
основание на чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че Ф. ЛЮБ. ТР., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК **** следните суми, обективирани
в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №9481/2021 г. по описа на
Районен съд Варна, а именно: сумата от 1384,01 лева - представляваща
главница по Договор за кредит с номер **** от 02.07.2019г., сключен между
БНП **** С.А. клон България, ЕИК:**** и Ф. ЛЮБ. ТР., което вземане е
прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 18.06.2020г. имащо характер
на допълнително споразумение на „****" ЕАД, ЕИК ****, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 155,17 лева – представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.11.2019 г. до 20.07.2020 г.,
1
сумата от 171,03 лева - лихва за забава, начислени за периода от 21.11.2019 г.
до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №3080 от
30.06.2021г. по ч.гр.д.№9481/2021г. по описа на ВРС.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-
деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Твърди се в исковата молба, че на 02.07.2019 г. между „БНП **** С.А.,
клон България", ЕИК **** и Ф. ЛЮБ. ТР., ЕГН ********** е сключен
Договор за потребителски паричен кредит с номер ****/наричан по-долу
Договор за кредит/, въз основа на който между страните възниква
облигационноправна връзка. Съгласно чл. 1 от Условията по договора
кредитодателят - ответник изрично се съгласява предоставената му в кредит
сума да бъде изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор, като
направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предметна
процесния договор. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който в размер на 29,11
%. Кредитодателят БНП **** СА, клон България" е изпълнил всички свои
задължения по Договора за кредит.
Твърди се, че кредитополучателят се задължава да върне предоставения
кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни
вноски. Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не
изпълнява всички свои задължения по договора за кредит и преустановява
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
20.11.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът изпада в забава. В този
случай се дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за
забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както
и уговорената договорна възнаградителна лихва. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпва на 20.07.2020 г., с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата,
която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от
2
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за
забава) от момента на изпадането в забава.
Твърди се, че на 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП **** СА,
клон България" ЕИК **** в качеството му на цедент и доверителя ми „****"
ЕАД, ЕИК **** в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на
цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. е подписано
Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл.
99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищецът, като
това обстоятелство е видно от приложените като писмени доказателства
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.,
ведно с Приложение № 1а 18.06.2020г.
Твърди се, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цесионерът „****" ЕАД е следвало да уведоми Ф. ЛЮБ. ТР., за
прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Твърди се, че ищецът, в качеството
на пълномощник на „БНП **** С.А., клон България" ЕИК ****, изпраща чрез
„Български пощи" ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за
цесия до посочения адрес в договора за кредит. Същият е посетен от
пощенски служител, които не е открил нито длъжника, нито друго
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина
е оставил уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като
срокът е изтекъл, пратката е върната на ищеца в цялост, оформена като
„непотърсена". Моли уведомяването да бъде осъществено от съда при
връчването на съдебните книжа, за което депозира надлежно уведомление по
реда на чл. 99 ЗЗД, като датата на връчване на преписа от исковата молба
ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късния момент, е който
същия ще бъде уведомен за цесията. /В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2О09г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о.,ТК/.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по
3
Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 9481/2021 г. по описа
на PC Варна, има издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Гореописаните факти обуславят
интереса и легитимацията на „****" ЕАД, ЕИК **** да подаде иск за
установяване на вземанията си.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция.
ОТГОВОР НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Ответникът Ф. ЛЮБ. ТР., на която надлежно са връчени съдебните
книжа, чрез работодател, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
изрична писмена молба поддържа исковите претенции на посочените
основания. Отправя изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът
редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за
връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131
ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение,
като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено надлежно –
лично на ответника.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер,
съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника
бъде осъден да заплати 355,36 лева, от които в исковото производство -
121,16 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение
и в заповедното производство - сумата от 34,20 лв. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
4
и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът Ф. ЛЮБ. ТР.,
ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК **** следните суми,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №9481/2021 г. по
описа на Районен съд Варна, а именно: сумата от 1384,01 лева -
представляваща главница по Договор за кредит с номер **** от 02.07.2019г.,
сключен между БНП **** С.А. клон България, ЕИК:**** и Ф. ЛЮБ. ТР.,
което вземане е прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 от 18.06.2020г.
имащо характер на допълнително споразумение на „****" ЕАД, ЕИК ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 155,17 лева – представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.11.2019 г. до
20.07.2020 г., сумата от 171,03 лева - лихва за забава, начислени за периода от
21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№3080 от 30.06.2021г. по ч.гр.д.№9481/2021г. по описа на ВРС, на основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. ЛЮБ. ТР., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на „****"
ЕАД, ЕИК: ****, представлявано от ****, в качеството й на изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
п.код 1407, ул. **** 15, ет. 6, СУМАТА от 355,36 лева, от които в исковото
производство - 121,16 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение и в ч.гр.дело№9481/2021г. по описа на ВРС - сумата от 34,20
лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може
в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд
отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6