Решение по дело №1964/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

23.07.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и и шести юни през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1964 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ВИРУС КРЕАТИВ СТУДИО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Д.Г.Д. против Наказателно постановление №415577-F460014 от 05.03.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не изпраща представител и не взема становище. Не сочи доказателства.

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на справка-декларация в законоустановения срок - до 14.09.2018 г. за данъчен период 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г.

Справка-декларация за посочения период е подадена по интернет с КЕП в офис за обслужване гр.Пазарджик при ТД на НАП гр.Пловдив на 15.10.2018 г. с вх. №13001581054/15.10.2018 г. Налице е закъснение от 1 месец и 1 ден.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Същото било връчено лично на управителя на дружеството на 03.10.2019 г., а жалбата против него е подадена чрез АНО на 11.10.2019 г.,  т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката М.М. – актсъставител и писмените доказателства приложени по делото.

Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по този закон лице за подаване на справката-декларация за всеки данъчен период, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, като в ал.5 е конкретизиран и срока за подаване - до 14-о число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.

Не е спорно, че дружеството жалбоподател към периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон.

Констатациите, че за този период дружеството е подало справка-декларация за 1месец и 1 ден след изтичане на законови срок, не се оспорват.

При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на административно нарушение на чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е било довършено на 15.09.2018 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 30.12.2018 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази хипотеза е законосъобразно по мнение на този съдебен състав. Видно е, че до дружеството е била изготвена и изпратена показана изх. №24312/19.09.2018г. /лист 13 от делото/ за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. Действително в преписката няма данни дали и кога, респ. на кого тази покана е била връчена. Това обаче не опорочава образуваното АНП, защото в крайна сметка процесният АУАН, съставен в отсъствие, е бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството на 06.02.2019 година.

   В този ред на мисли възражението в жалбата, че е налице съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, тъй като актът неправилно е бил съставен в отсъствие на нарушителя, както и това, че същият този акт никога не бил връчван на дружеството, съдът намира за неоснователно. Видно  е от отразеното в акта, че той е бил връчен на лицето Наталия Владимирова Панчева, което се е легитимирало като пълномощник на дружеството. Видно от приетото като писмено доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите /лист 7-8 от делото/ с него управителят на дружеството Д. Д. е упълномощил Наталия Владимирова Панчева да представлява дружеството пред НАП и др. органи и институции, както и да подписва и получава  актове и  постановления.

В преписката няма доказателства, че поканата за съставянето на акта е била връчена надлежно на дружеството, което значи, че при съставянето на АУАН в отсъствие е била нарушена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Тя допуска актът да се състави в отсъствие, но само ако нарушителят не е бил намерен на известния за него адрес или след покана, надлежно връчена, не се е явил за съставянето на акт.  Настоящият съдебен състав намира обаче намира, че допуснатото нарушение при съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, в крайна сметка не е съществено и не накърнява правото на защита на наказания. Това е така, защото в така или иначе съставеният в отсъствие акт е бил предявен и връчен на дружеството посредством пълномощник, а след това то се е запознало със съдържанието му, респ. имало е възможност да организира своята защита, включително е да подава възражение против съставения акт.

   При служебна проверка съдът констатира, че при издаването на НП е бил спазен и преклузивният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Видно е, че АУАН е издаден на 13.12.2018 г., а НП - на 05.03.2019г., т.е. малко преди изтичането на третия месец, считано от съставянето на АУАН. При това положение преклузивният 6-месечен срок е спазен, тъй като той тече от момента на съставянето на акта, а не от извършване на нарушението, от който момент текат срокове за съставянето на АУАН, но вече се посочи, че в конкретния казус и те са спазени.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,

С неподаването на справката декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от представената справка, че ЗДЛ към 19.02.2019 г. има множество непогасени задължения към бюджета. Освен това се установи, че справката-декларация е подадена от дружеството едва след изпращането на показана за съставяне на АУАН.

Всичко това, както и срока на закъснението от 1 месец и 1 ден, не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение. Напротив с основание може да се да се заключи, че нарушението е със завишена степен на обществена опасност.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №415577-F460014 от 05.03.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ВИРУС КРЕАТИВ СТУДИО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Д.Г.Д. за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ВИРУС КРЕАТИВ СТУДИО” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: