Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1321 27.09.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На тринадесети септември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4829/2010г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Н.О., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: гр. Б. – адв. М., против ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1201.24 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. януари 2010г., сумата
от 1201.24 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.
февруари 2010г., сумата от 800.82 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. март 2010г., ведно със законната лихва върху тези суми от
момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с
ответното дружество е имал сключен трудов договор № 183 от 09.06.2009г., по силата на който е изпълнявал длъжността ”отговорник
спомагателни дейности/технически ръководител” на обект ”База Ново село”. Договорената
заплата била в размер на 1201.24 лева. Договорът бил прекратен на основание
чл.325, ал.4 КТ, считано от 18.03.2010г. До момента ищецът не е получил
трудовото си възнаграждение за посочените месеци, поради което предявява и
настоящите искове. Претендира разноски.
Исковете
са с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По
делото е постъпил отговор от ответника, с който се заявява, че на ищеца не се
дължи възнаграждение за м. януари, тъй като през този период е бил в неплатен
отпуск. Исковете за възнагражденията за останалите месеци ответникът признава
за основателни.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен трудов
договор № 183/09.06.2009г. Според договора,
както и според сключеното допълнително споразумение към него от 09.06.200г. О.
е нает на длъжността
”отговорник спомагателни
дейности/технически ръководител” с основно трудово възнаграждение от 1180 лева и
допълнително такова от 21.24 лева, или общо 1201.24 лева. Представена е и
трудовата книжка на работника, в която за периода от 01.07.2009г. до 18.03.2010г.
/когато е прекратено трудовото правоотношение/ е отбелязано основно трудово
възнаграждение в размер на 1180 лева.
Налице по делото е писмо
от Инспекцията по труда – Бургас, № 0032 – 0874/09.04.2010г., с което се констатира, че на работници на
ответника не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван
отпуск.
От страна на ответника са представени молба,
подписана от ищеца О., с която моли да му се разреши да ползва неплатен отпуск,
считано от 14.01.2010г., както и заповед № 5/13.01.2010г., с която работодателят е разрешил да ползването на неплатен
отпуск от исканата дата в размер на 30 работни дни.
В хода на производството ищецът е заявил изменение
на исковете си като е увеличил размера им, а съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е приел така заявеното изменение както следва: за месеците януари и
февруари 2010г. се претендира заплащане на трудово възнаграждение в размер на
2000 лева, а за м.март 2010г. съразмерно с отработените дни се претендира
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1272.60 лева.
При горните обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение се
явяват частично основателни.
БРС приема, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за процесния период – м. януари 2010г до 18.03.2010г. Това не е
спорно, а и е видно от представения трудов договор. След
като през тези месеци ищецът е работил в ответното дружество, му се дължи заплащане
на уговореното трудово възнаграждение, ако реално е престирал работна сила. В
тежест на работодателя е да установи, че е заплатил трудовото възнаграждение,
което обстоятелство не е доказано, като дори липсват твърдения в тази посока.
Възраженията на работодателя относно ползването на
неплатения отпуск обаче съдът намира за основателни. Видно от доказателствата,
ищецът О. е подал молба за ползване на неплатен отпуск и такъв му е разрешен,
считано от 14.01.2010г. След като има постановена заповед в този смисъл, налага
се извод, че ищецът е бил в неплатен отпуск от тази дата до края на месеца. Неоснователно
е становището на процесуалния представител на ищеца, че съдът не следвало да
зачита представените от работодателя доказателства. Молбата за разрешаване на
неплатен отпуск като частен документ се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на подписалото го лице – чл.180 ГПК. Ето защо съдът е
обвързан да приеме, че молбата изхожда именно от ищеца, доколкото не е
проведено успешно оспорване на презумпцията, че заявлението е направено именно
от О.. Наистина е вярно, че молбата е от 14.01.2010г., докато заповедта, с
която се разрешава ползването на отпуска, е издадена ден преди това – на
13.01.2010г. На съда обаче е служебно известно, че има заведени редица дела за
трудово възнаграждение против ”Доломит – М” ООД, по които ответникът е
представил молби от работниците за разрешение за неплатен отпуск, като
заповедите за такова разрешение са издадени един ден по – рано. Явно е, че
работодателят е решил работниците да ползват неплатен отпуск, подписал е
заповеди в този смисъл и след това работниците са подписали и съответните
молби. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че ищецът е бил в
неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г. до края на месеца.
Следователно на ищеца не се дължи възнаграждение
за времето от 14.01.2010г. до 31.01.2010г., доколкото няма данни да е престирал
реално работна сила. Дължи му се трудово възнаграждение само до 13.01.2010г.,
т.е. за 8 работни дни.
Що се отнася до претенциите за м. февруари и за
част от м.март 2010г. /до 18.03.2010г./, същите са доказани по основание,
доколкото ответникът изрично ги е признал с отговора си. Няма спор, че за този
период ищецът е престирал работна сила и трудовият му договор е бил действащ. Според
договора на работника се дължи възнаграждение от общо 1201.24 лева.
Спорен между страните се явява въпросът за размера
на трудовото възнаграждение. Работодателят с отговора си е признал исковете
както по основание, така и по размер, но това признание обхваща само
първоначалните претенции на работника, които са били предмет на делото преди
изменението на исковете. След изменението обаче размерът на исковете е увеличен
и доколкото за новия размер няма признание от ответната страна, в тежест на
работника е да го установи. В тази връзка съдът намира, че ищецът не доказва по
безспорен начин претендирания размер на възнаграждението. Представеният фиш за
заплащане на трудово възнаграждение с осигурителен доход от 2000 лева се отнася
до друг период от време, а именно август – октомври 2009г., а не до процесния
период. Същото важи и за приложената разпечатка от НОИ, доколкото и в нея
осигурителният доход от 2000 лева не се отнася за времето януари – март 2010г.
Ето защо съдът приема за недоказан размера на трудовото възнаграждение за
горницата над 1201.24 лева до целия претендиран размер от 2000 лева на месец.
Следователно, на базата на сумата от 1201.24 лева,
съдът изчисли дължимото трудово възнаграждение за общо 8 работни дни за м.
януари 2010г./преди ползване на неплатения отпуск/ в размер на 480.50 лева. Именно
за тази сума следва да бъде уважен и предявеният иск за този месец, ведно с
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от завеждане на исковата
молба. За горницата над 480.50 лева до целия търсен размер от 2000 лева искът е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Също на база сумата от 1201.24 лева съдът намира
иска за м. февруари 2010г. за основателен до този размер, доколкото през целия
месец ищецът е престирал работна сила и ответникът изрично признава претенцията
му. Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 1201.24 лева, ведно със
законната лихва от завеждане на делото, като за горницата до 2000 лева
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Що се отнася до м.март 2010г., доколкото ищецът е
работил само 12 дни преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на
18.03.2010г., искът му се явява основателен до размера от 655.20 лева
/съразмерно на отработените дни/, ведно със законната лихва от завеждане на
делото, като за горницата до сумата от 1272.60 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото работодателят следва да
се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса, която възлиза на 93.48 лева
според размера на уважените искове.
Отново с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 22.16 лева разноски по делото, платени за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст. да
заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б. – адв. М. сумата
от 480.50 лева /четиристотин и осемдесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2010г., ведно със законната лихва от завеждане на
делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до целия претендиран размер от 2000
лева.
ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст.
да заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б. – адв. М. сумата
от 1201.24 лева /хиляда двеста и един
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2010г., ведно със законната лихва от завеждане на
делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до целия претендиран размер от 2000
лева.
ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст.
да заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б. – адв. М. сумата
от 655.20 лева /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2010г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото – 17.06.2010г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до целия
претендиран размер от 1272.60 лева.
ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст. да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 93.48 лева /деветдесет и три лева
и четиридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Ст. П. Ст.
да заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б. – адв. М. сумата
от 22.16 лева /двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 27.09.2010г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Иван Дечев
Вярно
с оригинала : Зинаида Монева