Разпореждане по дело №1195/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по искане с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на Г. С. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор [населено място].

Посочват се като основания в молбата от 12.06.2025 г. по чл. 276 от ЗИНЗС следните фактически обстоятелства: началникът на затвора в Пловдив нарушава правата му, тъй като го държи следствен по ДП№ 47/ 2024 г.на Криминална полиция Пловдив, след влязла в сила присъда от 09.05.2025 г. Твърди, че го държат следствен при влязла в сила присъда на „Общ режим Открит тип“, поради което намира, че грубо са му нарушени правата.Иска да бъдат прекратени бездействията срещу него, да бъде наложена глоба на началника на затвора в [населено място] в максимален размер, както и обезщетение за пропуснати кръстчета и заплати за един месец и до края на изпълнението на превеждането му в ЗО открит тип в [населено място].

В съдебното заседание иска да се уважи молбата, като бъде изпратен да излежава присъдата си на общ режим.

Ответникът – началник на Затвора Пловдив, чрез инспектор Р. - служител с юридическо образование, намира искането за неоснователно. Поддържа становището на началника на затвора. Счита, че не са налице бездействия на началника на Затвора – [населено място]. Видно от приложения протокол и от становището, осъденият след престоя му в приемно отделение, е разпределен в група, която е за обвиняеми и подсъдими предвид двойния статут. Няма спор по делото, че жалбоподателят е с двоен статут. Отмяната или изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е от компетентността на затворническата администрация. Преместването на лишени от свобода от един в друг затвор отново не е от компетентността на началника на Затвора – [населено място], поради което счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.

възраженията на страните, намира за установено следното:

Анализът на приложените доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод за процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го намира за неоснователно.

За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ.

От събраните по делото доказателства, представени от ответната страна, в това число стаовището на началника на затрова, се установява безспорно, че ищецът Г. С. Г., понастоящем в затвор Пловдив, е с двоен статут – осъден е в размер на 1 година „лишаване от свобода“ по НОХД № 86/ 2025 г. на Районен съд – Мездра, при първоначален „общ“ режим, и на обвиняем по ДП 47/ 2024 г. на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно представените доказателства Г. е разпределен на 23.05.2025 г. по реда на чл.35 ППЗИНЗС и настанен в група за обвиняеми и подсъдими на основание чл.258 ЗИНЗС до приключване на производството по ДП № 47/ 2024 г. на Отдел „Криминална полиция“ – ОД на МВР – Пловдив или разпореждане на прокуратурата, упражняваща надзор за законност по това производство.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба е в корелация с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

Изложеното в молбата от 12.06.3025 г. и установеното по делото не води до извод за бездействие от страна на администрацията в Затвор Пловдив за това, че ищецът е настанен в затвор Пловдив.

Съгласно нормата на чл. 241, ал.1 ЗИНЗС Лицата с мярка за неотклонение „задържане под стража“ се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото. Според ал.2 на сочената норма в арестите се настаняват и осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления. Според чл. 250, ал.1 от ЗИНЗС Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг извън случаите по чл. 241, ал. 4 само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на действия по разследване и други процесуални действия.

От посочените фактически установявания, съдът намира, че след като му е взета мярка на неотклонение „Задържане под стража“, ищецът е обвиняем по ДП № 47/ 2024 г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В случая ся налице правомощията по чл.241, ал.1 и чл.250 от ЗИНСЗ, цитирани по-горе, от които става ясно, че компетентни по отношение пребиваването на ищеца в случая са единствено прокурорът или съдът, в зависимост от фазата, на която са намира производството по НПК. Тъй като в тези случаи компетентността по закон е изцяло извън правомощията на началника на затвора, както и на затворническата администрация като цяло, то съдът счита, че не са налице бездействия на ответника, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС. В този смисъл дали изтича определеният срок за разследване или не по соченото досъдебно производство, не е от компетентността за преценка нито от началника на затвора, нито от затворническата администрация, а още по-малко от административния съд.

Изводите, които съдът прави, са за недължимост на търсеното поведение на началника на Затвора – [населено място], което от своя страна да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което последното ще следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното следва да бъдат отхвърлени и останалите претенции за заплащане на заплати и налагане на глоба на ответника по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът,

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ искането на искане Г. С. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор [населено място], с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС против началника на Затвор Пловдив поради това, че го държи следствен по ДП№ 47/ 2024 г.на Криминална полиция Пловдив, след влязла в сила присъда от 09.05.2025 г.

Разпореждането подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в тридневен срок от обявяването му с препис за страните.