Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.А. ***. Търново, дом № 155, чрез адв. А. Е. срещу Решение № 557/09.11.2023 г. по НАХД № 712/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е потвърдено НП № 23-1739-000191 от 20.04.2023 г. на началника на РУ В. Търново. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин, тъй като от разпита на свидетелите не може да се направи извод за преминаване на червен сигнал от страна на касатора. Счита, че съставителите на АУАН не са органи на пътна полиция, като липсвали доказателства за техните правомощия по установяване на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание от адв. Е., се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началника на РУ В. Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 557/09.11.2023 г. по НАХД № 712/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е потвърдено НП № 23-1739-000191 от 20.04.2023 г. на началника на РУ В. Търново. Със същото на касатора за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Районният съд от фактическа страна е установил, че на 10.04.2023 г. около 10.55 ч. екип от служители на РУ В. Търново – полицай В.Р. А. и полицай Г.П.Г., са изпълнявали служебните си задължения, като са извършвали патрулно-постова дейност в гр. В. Търново с патрулен автомобил. Същите са се движили по ул. „Тодор Балина“, като на кръстовището с бул. „България“ св. Г.е спрял поради светеща червена светлина на светофарната уредба за автомобилите идващи по ул. „Тодор Балина“. Св. Г.е изчакал светването на зелен сигнал от светофарната уредба за него и когато е потеглил, в този момент през кръстовището преминал л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, движейки се по бул. „България“ в посока ул. „Беляковско шосе“, преминавайки през кръстовището на светеща червена светлина за този автомобил. Полицейските служители последвали въпросния автомобил, като на около 300-400 метра от кръстовището го спрели след подаден звуков и светлинен сигнал. След спирането на автомобила и при извършена проверка, полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от Е.А.А., като в автомобила на предна дясна седалка се возел свидетелят Д.Р.Д.. Св. В. А. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 807902, за това, че посочените дата и място в гр. В. Търново, на кръстовището на ул. „Тодор Балина“ и бул. „България“ в посока на движение ул. „Беляковско шосе“, управлява лек автомобил „Ауди А6, с рег. № ***, собственост на Д.Р.Д., като преминава на забранена немигаща червена светлина при изправна работеща в нормален режим светофарна уредба на кръстовище между бул. „България“ и ул. „Тодор Балина“ – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Срещу АУАН не са били подадени писмени възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

За да потвърди НП съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган и не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН. Посочил е, че свидетелите В. А. и Г. Г.потвърждават изцяло констатациите в АУАН, като потвърждават, че лично са възприели как автомобила управляван от жалбоподателя, който се е движил по бул. „България“ в посока ул. „Беляковско шосе“, на кръстовището с ул. „Тодор Балина“ е преминал през кръстовището на немигаща забраняваща червена светлина. Съдът е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и съответстват на всички събрани останали доказателства по делото. Съдът е обсъдил и показанията на св. Д.Р.Д., според които касаторът е спрял на кръстовището, като е изчакал светофара, който светел с червена светлина и когато светнал в жълта светлина, едва тогава потеглил и преминал през кръстовището. Съдът обаче не е възприел същите, като е посочил, че този свидетел е собственик на процесния автомобил и близък приятел на жалбоподателя, поради което е заинтересован от изхода на делото и неговите показания са само в интерес на жалбоподателя, изграждащи защитна теза, за разлика от полицейските служители, които нямат никакъв интерес и причина да излагат пред съда неверни факти и обстоятелства.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението за недоказаност на извършеното нарушение. Показанията на полицейските служители са логични, последователни и взаимносвързани, докато показанията на св. Д. Д.звучат недостоверно – няма каквато и да е логика полицейските служители да спират именно автомобила на жалбоподателя, след като се твърди, че той втори поред е преминал на жълт сигнал на светофара. Неоснователно е и възражението, че полицейските служители нямали правомощия по установяване на нарушението. Установява се от представената пред въззивния съд Заповед УРИ:366з-1153 от 22.03.2023 г. на Директора на ОД на МВР – В. Тръново, че както В. А., така и Г. Г.са определени като полицейски служители, които могат да съставя актове за установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по ЗДвП, при което е ирелевантно, че лицата не са служители в сектор „Пътна полиция“.

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 587/01.12.2023 г. по НАХД № 552/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: