ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23866
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110156156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. С.Х. като представител на Г. Т. Г., в която се прави искане
за допълване на определение № 6922 от 10.02.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено
по делото, в частта за разноските. Моли съда да допълни определението си в частта за
разноските като му присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Не претендира
разноски в производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от ...., в който
излага, че разноски в заповедното не се дължат, евентуално, че следва да се присъди
минимална сума за подаване на възражение. Не претендира разноски в производството по
чл. 248 от ГПК.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдията-докладчик намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
С възражението процесуалният представител на длъжника е заявил претенция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., която на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна. Подаването на възражение в срока по чл. 414
от ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То
няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I
TO на ВКС). Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми
от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съответно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно
възражението срещу издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на
Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е
1
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за
нейното попълване, включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да
се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - възнаграждения за
изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 200 лева, която сума се дължи,
когато е подадено възражение и производството по делото не се е развило в исков
процес.
По изложените съображения, искането за допълване на определението в частта за
разноските е основателно и като такова следва да се уважи за сумата от 200 лева.
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определение № 6922 от 10.02.2025 г.
на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ****, с адрес в ..., да заплати на адвокат С. Е. Х., САК, личен
номер **********, с адрес в ....., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата в размер на
200 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2