РЕШЕНИЕ
№ 19149
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110143947 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Л. В. В. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: **************** съдебен адрес: ************** чрез адв. адв. Н. Х- Й.,
срещу „ЕОМ“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес за управление: *************
с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
сумата, предмет на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 05.08.2011 г.
по гр.дело № ************ г. по описа на СРС - 60-ти състав, а именно:
-Сумата 7642,07 лв. - представляваща главница, заедно със законна лихва върху
главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане,
- Сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от
19.07.2011 г. до 17.07.2025 г.
-Сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -18.07.2011 г.
-Сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период
-Сумата 222,94 лв. - разноски за държавна такса
-Сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело № ************ г. на СРС 60
състав,
за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № *************. по
описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ
Твърди се, че ответникът се е легитимирал като цесионер на вземания към ищеца,
прехвърлени от „************“ АД с договор за цесия от 06.12.2013 г.
Сочи се, че след издаване на изпълнителния лист от 05.08.2011 г. на СРС - 60 състав по
гражданско дело № ************ г. в полза на **** АД с ЕИК ********* - ***************
с молба от 10.10.2011 г. е поискала образуване на изпълнително дело при ЧСИ ЕП - с район
на действие СГС и предприемане на изпълнителни действия с цел принудително събиране
на паричното вземане. Образувано е било изп. дело № ******** г. по описа на ЧСИ Е.П. От
1
взискателя - „ЕОМ“ ЕООД с молби от 06.2014 г., 12.06.2014 г. и с вх. № ******** г. е искано
извършването от ЧСИ на справки за налични трудови договори с ищеца като длъжник,
справки за притежавани от длъжника движими вещи и недвижими имоти. Справките,
поискани от Взискателя, са извършени от ЧСИ ИД, на която е прехвърлено образуваното от
ЧСИ ЕП изпълнително дело ******** г., като изпълнителното производство е продължило
под № ********* г. по описа на ЧСИ ИД. След получаването на отговорите от направените
справки - от Взискателя не са искани и предприемани изпълнителни действия от 21.09.2016
г. за период повече от две години, поради което и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнително дело № ****** по описа за 2016 г. на ЧСИ ИД е прекратено по силата на
закона поради настъпила „перемпция“. Освен това е налице и изрично Постановление за
прекратяване на изпълнителното дело от 01.11.2019 г.
Твърди се, че от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №
******** г. /преобразувано под № ********* г. по описа на ЧСИ ИД/ до датата на
депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело № *************. по описа на
същия ЧСИ е изминал период, по-дълъг от 5 години, поради което и вземането по
приложения изпълнителен лист е погасено по давност.
Сочи се, че процесното изпълнително дело № *************. по описа на ЧСИ И.Д е
образувано от ответното дружество с молба с вх. ****** г.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъдат изискани изпълнителните дела.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
оспорват като неоснователни.
Сочи се, че Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу
длъжника с № ******** г. по описа на ЧСИ ЕП, е било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г. Сочи се, че доколкото
изпълнителното производство по предходното изпълнително дело при ЧСИ ЕП, е било
образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла до
26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г.
Твърди се, че са , са били предприети изпълнителни действия, които са прекъснали
погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. На дата 21.09.2016г. по делото е
депозирана молба от взискателя с вх.№ 0********г. по описа на ЧСИ Д, с посочен
изпълнителен способ и поискани изпълнителни действия в молбата - да се извъртат справки
в НАП за трудови договори, движимо и недвижимо имущество, както и да се предприемат
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
След прекратяване на делата с постановление на съдебния изпълнител и преди да
изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния лист и е образувано ново изп. дело под №
******г. по опис на ЧСИ ИД (рег.№ *********), с район на действие СГС, като още с
молбата за образуване са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат
и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. Наложен
е запор върху вземане от трудово правоотношение на длъжника при „*********" АД на дата
17.07.2025г., което от своя страна отново е довело до прекъсване на погасителната давност.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
2
страна следното:
Л. В. В. от една страна и „************“ АД от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№************ г. на Софийския районен съд, 60 състав, по което на 02.08.2011 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите: 7 642,07 лв. - главница; договорна лихва- 1
131,81 лв. за периода 20.10.08 - 18.07.11г.; наказателна лихва - 2 373,33 лв. за същия период,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане, както и
разноски - 222,94 лв. за такса и 576,53 лв. за адвокат.
На 05.08.2011 г. въз основа на постановеното незабавно изпълнение в полза на
************“ АД е бил издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.
По молба на взискател „************“ АД от 10.10.2011 г. е образувано изп.дело №
2011******0400599 по описа на ЧСИ ЕП. С молбата взискателят не е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е
налагане на запори, респективно възбрани.
С молба от 02.01.2014 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател
по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на ****" АД. Същият се е
легитимирал с договор за цесия между „************“ АД и „ЕОМ" ООД, сключен на
06.12.2013 г.
С молба от 12.06.2014 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да бъде изготвена справка в ТД
„НАП“ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, както и дали
има декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като се предприемат
съответните изпълнителни действия.
С молба от 21.09.2016 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да се извърши справка в ТД "НАП" на
името на Л. В. В. за съществуването на валидни трудови договори, декларирано движимо и
недвижимо имущество и банкови сметки, като се предприемат съответните изпълнителни
действия.
С постановление от 01.11.2019 г. съдебният изпълнител е приел, че е изтекъл
двугодишния срок от предприемане на последното изпълнително действие на 21.09.2016г. и
е прекратил производството на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.
По молба на взискател „ЕОМ“ ООД от 05.02.2025 г. е образувано изп.дело №
2025*********0400038 по описа на ЧСИ ИД. С молбата взискателят не е възложил на
съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Иска се налагане на запори на установени банкови сметки.
Със запорно съобщение изх. №**********г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и всякакво друго възнаграждение по граждански или
други видове договори от „*********“ АД, ЕИК ******.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
3
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
4
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
№2011******0400599 по описа на ЧСИ ИД - 10.10.2011 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано ИЛИ е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Така дори и само искане за извършване на изпълнително
действие, без то да е извършено от съдебния изпълнител също прекъсва давността.
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на изпълнителното дело.
В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и
е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на :
-10.10.2011 г.,
-12.06.2014
-21.09.2016 г
За последен път давността е прекъсната на 21.09.2016 г. и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 21.09.2016 г. то същата следва да изтече на 21.09.2021 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
5
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г.
С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република България е
удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил
удължаван, от което следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до 20
май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени.
Така новата 5-годишна давност е изтекла към 29.11.2021 и към датата на депозиране на
молбата за образувание на изп. . № 2025*********0400038 по описа на ЧСИ ИД- 05.02.2025
г. всички вземания са били погасени .
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата 7642,07 лв. - представляваща
главница, заедно със законна лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до пълното й
изплащане, сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от
19.07.2011 г. до 17.07.2025 г., сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -
18.07.2011 г., сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период, сумата 222,94 лв. -
разноски за държавна такса и сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело №
************ г. на СРС 60 състав, за чието принудително събиране е образувано
изпълнително дело № *************. по описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 1030.43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. В. В. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: *************, срещу „ЕОМ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: г******************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 439 ГПК, че по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за суми по издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение от 05.08.2011 г. по гр.дело № ************ г. по описа на СРС - 60-ти състав, а
именно:
-Сумата 7642,07 лв. - представляваща главница, заедно със законна лихва върху
главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане,
- Сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от
19.07.2011 г. до 17.07.2025 г.
-Сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -18.07.2011 г.
-Сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период
6
-Сумата 222,94 лв. - разноски за държавна такса
-Сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело № ************ г. на СРС 60
състав,
за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № *************. по
описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ
ОСЪЖДА „ЕОМ“ ЕООД с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на Л. В. В. с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 3730.43 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7