№ 922
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110103131 по описа за 2024 година
Производството образуването по искова молба от М. Г. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: ****.
Предявени са следните главни обективно кумулативно съединени
установителни искове:
- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр.
с чл.21, ал.1 от ЗПК за прогласяване нищожността на таксата в размер на 100
лева по Приложение № 4 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между
М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* и *****, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ****;
- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 вр. с
чл.21, ал.1 вр. с чл.33 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на неустойката в размер на 1004.10 лева по Приложение № 5
към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между М. Г. Х., ЕГН: **********,
с адрес: ********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: ****.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на М. Г. Х. да заплати на на „***” АД следните суми съгласно
1
сключения помежду им Анекс № *** към Договор за потребителски кредит №
****: Главница в размер на 864.16 лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба – 09.05.2024г.
до окончателното плащане на задължението; възнаградителна лихва в размер
на 26.04 лева за периода от 28.03.2024 г. до 27.04.2024 г.
Предявен е в евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗПК,
в случай, че съдът прецени, че Анекс № *** към Договор за кредит № **** е
недействителен, да осъди М. Г. Х. да заплати на „***” АД сумата в размер на
660 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на „***“
АД.
В исковата молба ищецът излага, че страните на 17.01.2023г. сключват
анекс №*** към договор за потребителски кредит № **** с Приложение №1
към него.
Съгласно Приложение №1 към АНЕКС №*** КЪМ ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № **** ищцата получава сумата от 1100 лева,
при срок на кредита от 10 месечни вноски, при ПТР от 49%, ГЛП от 22.13% и
обща месечна погасителна вноска от 231.87 лева.
Съгласно Приложение № 4 на ишцата е начислена такса в размер на
100 лева. Същата е подробно описана в Погасителния план към него.
Съгласно Приложение № 5 в срок до края на следващия ден, считано от
деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да
предостави на Кредитодателя следните обезпечения по Новия кредит: Банкова
гаранция или Поръчителство на поне две физически липа, с подробно
посочени изискавания към всяко едно от тях.
В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква
причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка
за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.
Ищцата не е предоставила нужното обезпечение и й е начислена
неустойка в размер на 1004.10 лева, изрично посочена в погасителния план и
претендирана с всяка една месечна погасителна вноска, т.е разпределена на 10
месечни погасителни вноски от по 231.87 лева.
Твърди, че не дължи таксата по Приложение № 4 към АНЕКС №*** в
2
размер на 100 лева, тъй като последната е нищожна.
Твърди, че не дължи неустойката по Приложение № 5 към АНЕКС
№*** в размер на 1004.10 лева тъй като последната е нищожна.
Твърди, че таксата посочена в Приложение № 4 е нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.10а, ал.1 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е включена в ГПР
Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Неустойката, по договора е неравноправна на основание чл.143, т.19 от
ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1004,10 лева е в
размер почти равен на размера на отпуснатия кредит. По този начин безспорно
се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за
неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
Твърди се, че неустойката е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по договора за
предоставяне на кредит в размер на 1004,10 лева при неосигуряване на
3
обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница.
Неустойката е нищожна и на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не
е включена в ГПР, посочено в договора.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Възразява изцяло срещу твърденията за нищожност клаузата,
предвидена в Приложение № 5 към Анекс № *** към Договор за кредит
№****.
Твърди, че на 17.09.2021 г. между страните е сключен процесния
договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той
попълнил заявка в интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да
получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите
условия. Сумата била преведена на ищцата.
На 17.01.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към Договор
за кредит № ****, по силата на който е рефинансирано задължението на
кредитополучателя по договора за кредит.
4
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на ищцата Анекс № *** към Договор за кредит № **** заедно с
приложимите Общи условия на “***“ АД, също така Стандартен Европейски
Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка -
„Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за
кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и
Общите условия ищцата е активирала линка „Приеми договора”.
Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца
основания.
В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди
и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова
гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира
потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок
задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си
евентуални компоненти, които са поставени под условие че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият
годишен процент на разходите по договора за кредит е съобразен с всички
изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за
кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто
кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
начислява.
Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при
5
предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на
това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се
съгласи с условията по кредита.
Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция
предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.
Твърди се, че неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти
по отношение на нейното съдържание.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена
между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „**** (ОУ),
върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин
да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той,
след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към
сключването на договора кредит. Размерът на уговорената между страните
неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за
задължението па потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция,
не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във
всеки отделен случай е оглед всеки отделен потребител, като се взимат
предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и
други допълнителни условия.
Възразява срещу твърдението, че таксата предвидена в Приложение №4
е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Тази такса се дължи от всички
потребители, които подават заявка за кандидатстване за кредит независимо
дали са одобрени или не.
Възразява, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.
В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск
В него се твърди, че между страните е сключен на 17.09.2021 г. между
страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива
на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника.
Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и
потвърдил, че се е запознал с общите условия. Сумата била преведена на
ищцата.
6
На 17.01.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към Договор
за кредит № ****, по силата на който е рефинансирано задължението на
кредитополучателя по договора за кредит.
На 27.09.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към Договор
за потребителски кредит № ****, по силата на който е рефинансирано
задължението на кредитополучателя като общата получена в заем сума е в
размер на 1400 лева.
Сключването на Анекса договор за кредит от разстояние по
инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на
ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и
потвърдил, че се е запознал с общите условия.
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на ищцата Анекс № *** към Договор за кредит № ****заедно с
приложимите Общи условия на “***“ АД, също така Стандартен Европейски
Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка -
„Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Анекса и
като доказателство за съгласието на ищеца с него и Общите условия тя е
активирала линка „Приеми договора”.
Съгласно сключения между страните Анекс № *** към Договор за
кредит № **** кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в размер
на 1400 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок
погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си
с дванадесет 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е
от 28.09.2023 г. до 27.09.2024 г. и при условията договорени между страните.
В изпълнение на задължението по Анекс № *** на дата 27.09.2023 г.
кредитодателят е превел ефективно разликата между рефинансираната сума и
отпуснатия кредит.
На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „***“ АД, с
настоящата насрещна искова молба обявява Анекс № *** за предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на ответницата.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал не е заплащала на падежна
дата своите задължения към кредитополучателя.
7
Предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на
уведомяване за насрещната искова молба от съда.
Дължимата и непогасена главница по процесння Анекс № *** с в
размер на 864,16 лева, непогасената договорна лихва е в размер на 26.04 лева,
начислена за периода от 28.03.2024 г. до 27.04.2024 г.
Претендират се разноски.
В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск
Твърди се, че предявения насрещен иск е редовен и допустим, но
неоснователен и недоказан.
Твърди се, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК.
В ГПР не за включени всички разходи по кредита, което прави
нищожен договора за кредит.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещните
искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Договор за потребителски кредит № ****; Анекс № *** към
Договор за потребителски кредит №****; Приложение № 1 към Анекс № ***
към Договор за потребителски кредит № ****; Приложение № 4 към Анекс №
***; Приложение № 5 към Анекс № ***; Погасителен план към Анекс № ***
към Договор за потребителски кредит №****; Стандартен европейски
формуляр за представяне на информация за потребителските кредити
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; Общи
условия на „***“ АД, приложими към Анекс № *** се установява, че на
17.09.2021 г. между страните е сключен договор за кредит от разстояние№
**** по силата, на който ответното дружество предоставя в заем на ищцата
8
кредит, която се задължава да го върне. Договорът е сключен при действието
на ОУ. В договорът е посочено, че ГПР се изчислява съгласно формулата
посочен в ЗПК. В допусканията, при които е изчислен ГПР по договора не са
включени разходи за събиране, лихви, неустойки за неизпълнение.
Според чл.5 от договора в срок до края на следващия ден, считано от
деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да
предостави на Кредитодателя следните обезпечения по Новия кредит: Банкова
гаранция за главницата и договорната лихва по кредита или Поръчителство на
поне две физически липа, с подробно посочени изискавания към всяко едно от
тях.
В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква
причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка
за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.
На 17.01.2023 г. между страните е сключен на анекс №*** към договор
за потребителски кредит № **** с Приложение №1 към него. С анекса се
удължава срока по договора за кредит и се рефинансират съществуващи по
него задължения.
Съгласно Приложение №1 към АНЕКС №*** КЪМ ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № **** ищцата получава сумата от 1100 лева,
при срок на кредита от 10 месечни вноски, при ГПР от 49%, ГЛП от 22.13% и
обща месечна погасителна вноска от 231.87 лева.
Съгласно приложение № 4 към анекса страните са се съгласили, че
преди сключване на договора Кредитодателя е разгледал и оценил заявката за
отпускане на кредит и е извършил проверка за кредитоспособността му.
Поради това страните са се съгласили клиента да заплати такса за тази услуга
в размер на 100 лева.
Съгласно Приложение №5 към анекса страните са се съгласили, че в
срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за
кредит, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя
следните обезпечения по Новия кредит: Банкова гаранция за главницата и
договорната лихва по кредита или Поръчителство на поне две физически
липа, с подробно посочени изискавания към всяко едно от тях.
9
В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква
причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка
за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на
3,35 лева средно на ден.
Съгласно погасителния план на ищцата е начислена такса в размер на
100 лева и неустойка в размер на 1004,10 лева разпределени за заплащане към
всяка месечна вноска. Така общата сума за заплащане по договора е в размер
на 2318,71 лева.
Преди сключването на анекса на ищцата е предоставен СЕФ, в който са
посочени условията по договора.
От Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № ****,
Приложение № 1 към Анекс № ***; Погасителен план към Анекс № ***;
Стандартен европейски формуляр, приложим към Анекс № ***; Общи
условия на „***“ АД, приложими към Анекс № *** се установява, че на
27.09.2023г. страните сключват Анекс № №*** към Договор за кредит № ****,
по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по
договора за кредит. Отпуснатата сумата по кредита и условията му са
посочени в Приложение № 1, съобразно което сумата по кредита е 1400 лева,
при срок на кредита от 12 месечни вноски, при ГПР от 49%, ГЛП от 28,60% и
обща месечна погасителна вноска от 269,90 лева.
Съгласно погасителния план на ищцата е начислена такса в размер на
99,96 лева, която е разпределена за плащане във всяка една от погасителните
вноски. На ищцата е начислена неустойка 1504.60 лева, общата сума за
погасяване с включена неустойка и такса е 3230.83 лева. Преди сключването
на анекса на ищцата е предоставен СЕФ, в който надлежно са посочени
условията по анекса.
Съгласно Разписки за получената от М. Г. Х. сума по кредита и
получена на 17.12.2024 г. информация от „Банка ДСК“ АД за наредените
преводи от разплащателна сметка № ****, с титуляр „***“ АД, към
бенефициент М. Г. Х. на 17.09.2021 г. се установява, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по Анекс № *** като е превел на ищцата 103,13
лева, а с остатъка от 1000 лева е погасил задълженията й по договора за
кредит.
10
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че От проверените документи в
счетоводството на „***" АД установих, че по Анекс №*** са усвоени 1 400.00
лева, като част от сумата е послужила за рефинансиране на предходен кредит,
а част е преведена на ищцата както следва:
• На 27.09.2023 г. преведени 996.87 лева за рефинансиране на
кредит №***;
• На 27.09.2023 г. преведени 403.13 лева на М. Х. по банкова сметка
с IBAN *****.
По Анекс №*** са постъпили общо 740.00 лева, като по отделни дати
постъпилите суми са следните:
• На 08.11.2023 г. - 290.00 лева;
• На 20.12.2023 г. - 150.00 лева;
• На 23.01.2024 г. - 300.00 лева.
Със сумата от 740.00 лева са погасени следните задължения по
кредита: главница - 535.84 лева, възнаградителна лихва - 154.18 лева, такса по
погасителен план - 49.98 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните главни обективно кумулативно съединени
установителни искове:
- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр.
с чл.21, ал.1 от ЗПК за прогласяване нищожността на таксата в размер на 100
лева по Приложение № 4 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между
М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* и *****, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ****;
- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 вр. с
чл.21, ал.1 вр. с чл.33 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на неустойката в размер на 1004.10 лева по Приложение № 5
към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между М. Г. Х., ЕГН: **********,
с адрес: ********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: ****.
11
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на М. Г. Х. да заплати на на „***” АД следните суми съгласно
сключения помежду им Анекс № *** към Договор за потребителски кредит №
****: Главница в размер на 864.16 лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба – 09.05.2024г.
до окончателното плащане на задължението; възнаградителна лихва в размер
на 26.04 лева за периода от 28.03.2024 г. до 27.04.2024 г.
Предявен е в евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗПК,
в случай, че съдът прецени, че Анекс № *** към Договор за кредит № **** е
недействителен, да осъди М. Г. Х. да заплати на „***” АД сумата в размер на
660 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на „***“
АД.
Възражение от ответника по насрещния иск по чл.22 вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че:
- На 17.09.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит №
**** от разстояние.
- На 17.01.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към
Договор за кредит № ****, по силата на който е рефинансирано задължението
на кредитополучателя по договора за кредит.
- На 27.09.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към
Договор за потребителски кредит № ****.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че клаузата за неустойка и такса от процесния анекс са нищожни на
твърдените основания, че процесния договор е нищожен на посочените
основания, размерът на заплатените от кредитополучателя суми по
процесните договор и анекс.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск, че
следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по процесния анекс като
след рефинансирането на стари задължения на ответницата й е превел по
банковата й сметка определена сума, размерът на тази сума, че са налице
основания и е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, размерът на
претендираната договорна лихва, че ответницата неоснователно се е
12
обогатила за сметка на ищеца със сума в размер на 660 лева, при наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор – за неустойка и такса, че
въпросната клауза е уговорена индивидуално.
Спорният въпрос между страните е действителността на за
прогласяване нищожността на таксата в размер на 100 лева по Приложение №
4 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г. и на нищожността на неустойката в
размер на 1004.10 лева по Приложение № 5 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г.,
както и за действителността на Договор за кредит № **** от разстояние.
Съдът намира, че спорните клаузи, както и целия договор са недействителни.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр.
17 от 26.02.2019г.). Основните изисквания към договор за потребителски
кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а в глава Шеста от
същия закон е регламентирана недействителността на договора за
потребителски кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Таксата изисквана от потребителя по Анекс № ***
към Договор за кредит № ****, представлява такса за проверка на
кредитоспособността на длъжника, което от своя страна е свързано с проверка
относно отпускането на кредита т.е. е действие относно усвояването му.
Поради това кредиторът няма право да начислява такси за дейност, която той
по подразбиране следва да извършва в дейността си по отпускане на кредити.
Освен това тази такса като разход по кредита, който е безусловно начислен и
дължим от длъжника следва да се включи в ГПР, а това не е сторено видно от
допусканията, при които е определен той, посочени в процесния договор за
кредит. Това само по себе си съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК,
което на основание чл.22 от ЗПК води до нищожност на клаузата за начислена
такса на ищцата.
Условията по чл.5 от процесния кредит, възпроизведени и в
Приложение № 5 към АНЕКС №***, при които длъжникът може да избегне
начисляването на неустойка по кредита са практически неизпълними. Поради
13
това начисляването на неустойка по кредита е сигурно. Неустойката като
разход по кредита също следва да бъде включена при изчисляването на ГПР,
което отново не е сторено видно от допусканията, при които е определен ГПР.
Това само по себе си съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, което на
основание чл.22 от ЗПК води до нищожност на клаузата за начислена такса на
ищцата.
Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП неравноправна
клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер, както и клауза,
която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Според чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни.
В случая главницата по АНЕКС №*** КЪМ ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № **** е в размер на 1100 лева, а неустойката е
в размер на 1004,10 лева т.е. сума приблизително равна на размерът на
отпуснатия кредит. Главницата по Анекс № *** към Договор за потребителски
кредит № **** е в размер на 1400 лева, неустойка е в размер на 1504.60 лева,
т.е. сума по-висока от отпуснатия размер на кредита. Целта на неустоечната
клауза е обезпечителна, в случая при начислената на ищеца на неустойка в
размер приблизително равен на размера на кредита или по-висок от него,
14
обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея се постига
свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора. С оглед на това уговорената неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Липсата на включването на предвидени от закона компонентни в ГПР -
начислената на ищцата такса по кредита и неустойка, съдебната практика
приравнява на липсващ ГПР.
Поради това възражението на ищеца с правно основание чл.22 от ЗПК
се явява основателно, следователно процесния договор е нищожен.
Договорът за кредит е нищожен и поради нарушаване на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Размерът на ГПР при включване на начислената по
кредита такса и неустойка надвишава нормативно определеният, който е пет
пъти размера на законната лихва за просрочени задължения.
Поради това предявените главни искове като основателни следва да
бъдат уважени.
По насрещните искове
Предявени са главни насрещни искове по чл.79 от ЗЗД, които се явяват
неоснователни предвид нищожността на процесния договор за кредит, който
води до нищожност и на сключените към него анекси. Кредиторът не може да
търси изпълнение по един нищожен договор.
Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие съдът ще
разгледа предявените в евентуалност искове с правно основание чл.55 от ЗЗД.
На основание чл.23 от ЗПК, при нищожен потребителски договор се дължи
само чистата му стойност, представляваща главницата по кредита. Главницата
по Анекс № *** към Договор за кредит № **** е в размер на 1400 лева, която
от приобщените по делото преводни нареждания, писмо от банка „ДСК“ АД и
изготвената по делото ССчЕ се доказа, че е платена на длъжника по кредита.
От ССчЕ се установи, че ищцата е заплатила по този анекс 740.00 лева, с
които са погасени следните задължения по кредита: главница - 535.84 лева,
възнаградителна лихва - 154.18 лева, такса по погасителен план - 49.98 лева.
15
Предвид нищожността на договора за кредит, водещ до нищожността на
сключените след това Анекси и дължимост според разпоредбата на чл.23 от
ЗПК само на главницата по кредита, направените плащания от ищцата по
кредита следва да се съотнесат като погасяване само на главницата
независимо как са разпределени от дружеството кредитодател. Поради това
съдът приема, че ищцата е погасила по кредита главница в размер на 740 лева
и остава да дължи главница в размер на 660 лева. Поради това предявеният
иск по чл.55, ал.1, пр.1. от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 100 лева – държавна по
производството, която ответника следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца, съответно ответник
по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. Съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на
ищцата в размер на общо 400 лева, върху което следва да се начисли ДДС, тъй
като процесуалният представител е регистриран по ДДС, поради това общото
възнаграждение се определя на 480 лева. Съдът определя подобен размер на
възнаграждението предвид извършената работа от адвоката, предявените два
иска и защитата по предявените два насрещни иска. Съдът определя подобрен
размер на възнаграждение и с цел предотвратяване на злоупотреба с
процесуални права, тъй като видно от ЕИСС адв. М. в качеството си на
процесуален представител на ищцата е образувал множество подобни дела във
РС Варна срещу кредитни институции, а именно: ******* по всяко от които се
претендира адвокатско възнаграждение.
Ответникът е сторил разноски в размер на 100 лева държавна такса по иска по
чл.79 от ЗЗД, който е отхвърлен и която не следва да му се присъжда; в размер на 400 лева
адвокатско възнаграждение в качеството му на ответник, което не следва да му се присъжда,
тъй като предявените искове са уважени; адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по
предявените насрещни искове, от което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 300 лева, тъй като предявените главни насрещни искове по чл.79 от ЗЗД са отхвърлени;
16
300 лева депозит за ССчЕ, който следва да му бъде присъден. Поради това на ответника се
следват разноски в размер на 600 лева.
Ответницата по предявеният в евентуалност и уважен осъдителен иск по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде осъдена да заплати на РС Варна дължимата държавна такса по
него в размер на 50 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 от
ЗПК от М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* срещу *****, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: **** на таксата в размер на 100
лева по Приложение № 4 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между
М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* и *****, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ****.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.33
от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД от М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес:
********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
**** на неустойката в размер на 1004.10 лева по Приложение № 5 към
АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между М. Г. Х., ЕГН: **********, с
адрес: ********* и *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
****.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД от *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: **** срещу
М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* за осъждане на М. Г. Х. да
заплати на „***” АД следните суми съгласно сключения помежду им Анекс
№ *** към Договор за потребителски кредит № ****: Главница в размер на
864.16 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до
районния съд на насрещната искова молба – 09.05.2024г. до окончателното
плащане на задължението; възнаградителна лихва в размер на 26.04 лева за
периода от 28.03.2024 г. до 27.04.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗПК, М. Г. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ********* да заплати на *****, ЕИК: *****, със
17
седалище и адрес на управление: **** сумата в размер на 660 лева,
представляваща чистата стойност по Анекс № *** към Договор за кредит №
****, сключен между М. Г. Х. и *****, с която М. Г. Х. се е обогатил
неоснователно за сметка на „***“ АД.
ОСЪЖДА *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
************* бл. Бизнес център „********”, ет. 12 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г.
Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* сумата в размер на 100 лева –
разноски по настоящото исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
************* бл. Бизнес център „********”, ет. 12 да заплати на адвокат М.
В. М. от АК Пловдив, със служебен адрес ******** сума в размер на 480 лева
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати на
*****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: **** сумата в размер
на 600 лева – разноски по настоящото исковото производство, включително и
за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от предявените
насрещни искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати на
РС Варна сумата в размер на 50 лева – държавна такса по уважение насрещен
иск, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18