№ 92
гр. Сливен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230105478 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от М. В. К., действаща
със съгласието на своята майка Ц. Н. А., срещу В. Д. К. за изменение на
съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2
СК чрез увеличаване на размера й от 60,00 лв. на 200,00 лв. месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че по силата на Решение № 225 от
09.04.2010 г. по гр. д. № 639/2010 г. по описа на РС - Сливен, бащата на
ищцата - ответникът В. Д. К., се задължил да й заплаща, чрез нейната майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 60,00 лв. Оттогава
ищцата излага, че е изминал значителен период от време, през който
съществено са променени обстоятелствата, касаещи необходимите й разходи.
Изплащаната от ответника издръжка била крайно недостатъчна за
задоволяване на нуждите на ищцата. Иска се от съда да бъде увеличен
размера на определената издръжка от 60,00 лв. на 200,00 лв. месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие на ищцата или до
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване. Претендират се и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
1
неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелствата, че е баща на детето и
че заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 лв. Твърди, че
претендираният размер на издръжката от 200,00 лв. месечно не е съобразен с
възможностите му, тъй като е с трайно намалена работоспособност и
получава единствено пенсия по болест от 255,00 лв. месечно.
В съдебно заседание ищцата, действаща със съгласие на своята майка,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник
- адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и
претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва иска, моли да бъде изцяло или частично
отхвърлен и също претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, че ответникът В. К. е баща на детето М. К. и по силата на
Решение № 225 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 639/2010 г. по описа на РС -
Сливен, се е задължил да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на
60,00 лева.
М. е родена на 18.02.2006 г. и е на почти 16-годишна възраст, като към
момента на предходно определената издръжка е била едва на 4 години.
Видно от служебна бележка № РД-04-202/10.12.2021 г. от ПГИ „Проф.
д-р Димитър Табаков“ - гр. Сливен, детето М. К. е записана като редовна
ученичка в IX-ти „Б“ клас през учебната 2021/2022 г.
Видно от Служебна бележка изх. № 128/03.12.2021 г., издадена от
работодателя на майката на детето, същата получава месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 750,00 лева.
От приетите като писмени доказателства по делото Епикриза от
16.03.2019 г. и ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр.
Сливен от 18.08.2020 г. се установява, че ответникът страда от исхемична
болест на сърцето и е прекарал инфаркт на миокарда, за което му е
2
определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.
Видно от Удостоверение за декларирани данни от 23.12.2021 г.,
издадено от ТД на НАП - Бургас, Удостоверение от 17.12.2021 г. от ТП на
НОИ - Сливен и Удостоверение от 13.01.2022 г. от ДСП - Сливен, ответникът
не е зает по трудово правоотношение към 23.12.2021 г., а месечният му доход
представлява пенсия в размер на 255,00 лв. и месечна добавка по чл. 70 ЗХУ в
размер на 25,83 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.
Ж. - живеещ на семейни начала с майката на ищцата и свид. Д. К. - баща на
ответника.
Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели като ги
прецени за достатъчно обективни и добросъвестни, непротиворечиви нито
помежду си, нито на останалите събрани по делото доказателства.
От показанията свидетеля Ж. Ж. се установява, че детето М. живее
заедно със своята майка и свид. Ж., които от връзката си имат родено и едно
по-малко дете. Основно грижите за М. се полагат от майката и свид. Ж.,
който помага финансово за задоволяване на разходите на детето и
осигуряване на издръжката й. Свидетелят описва, че детето има нужда от
средства, тъй като е ученичка, има приятелки и излиза с тях, ползва телефон и
интернет, а също посещава и тренировки по лека атлетика, които струват
30,00 лв. на месец.
От показанията на свид. Д. К. пък се установява, че ответникът знае, че
детето има нужда от издръжка и й е давал пари на ръка, купувал й е и
материални неща. Свидетелят излага, че в момента ответникът не работи, тъй
като има сърдечна операция с троен байпас и не може да намери подходяща
работа, която да не е тежка. Свидетелят описва, че помага финансово на сина
си, който получава пенсия. Свидетелят допълва, че ответникът няма други
деца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за
изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от
60,00 лв. на 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
3
молба.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за частично основателен и
доказан.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата или към настоящия
момент се равнява на 162,50 лв.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно
и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От
своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на
конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от 60,00
лева.
Безспорно е, че за изминалия период от почти 12 години, М. е
пораснала много, като от ранната детска възраст е преминала в юношеска,
което води до значително нарастване не само на разходите й за облекло,
обувки и ученически пособия, но и на разходите й за образование, социални и
културни развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно
твърденията в исковата молба и събраните доказателства са в рамките на
нормалните за възрастта на детето разходи.
4
Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 12 години средства от 60,00 лева месечно.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето М. има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на
около 450,00 лева, от които около 120,00 лева за джобни пари (22-24 учебни
дни по 5 лв.), около 200,00 лева средномесечно за храна и битови нужди,
около 80,00 лева средномесечно за облекло, обувки, книги и ученически
пособия, около 20,00 лева за мобилни услуги и интернет и 30,00 лева за
заплащане на тренировките по лека атлетика.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
от родителите следва да се има предвид от една страна, че детето живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него, като има и още едно по-
малко дете, което следва да издържа, но от друга страна, майката живее на
семейни начала със свид. Ж., от чиито показания се установява, че същият се
грижи за осигуряване разходите на семейството и също помага за издръжката
на детето М.. На следващо място следва да се отчете, че ответникът - баща на
детето, няма други деца, които се налага да издържа, но страда от сърдечно
заболяване, за което е определена 50 % трайна нетрудоспособност за срок от
три години, поради което същият не работи и получава единствено месечна
пенсия и добавка по ЗХУ в общ размер на 280,83 лв.
Ето защо, отчитайки всички установени обстоятелства, съдът намира за
справедливо майката да поеме по-голяма част от издръжката на дъщеря си, а
бащата да заплаща издръжка в размер, близък до минималния, а именно
170,00 лв. месечно.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде частично уважен като размерът на
дължимата от бащата издръжка се увеличи от 60,00 лв. на 170,00 лв. месечно,
съответно искът следва да се отхвърли за разликата над уважения размер от
170,00 лв. до пълния предявен размер от 200,00 лв. месечно като
неоснователен и недоказан.
5
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
158,40 лв. върху увеличения размер на издръжката (4 % по 36 м. по 110,00
лв.). От нея следва да се приспадне обаче заплатената от ищцата държавна
такса при депозиране на исковата молба в размер на 30,00 лв. или ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 128,40 лв.
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.
Ищцата претендира увеличаване на издръжката със 140 лв. месечно (от
60 лв. на 200 лв.), а съдът е намерил основателност на иска за увеличението й
със 110 лв. месечно (от 60 лв. на 170 лв.).
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 337,86 лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска, от общо направени разноски в
размер на 430,00 лв., от които 30,00 лв. заплатена държавна такса и 400,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищцата съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 21 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по глава
IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното възнаграждение е
400,00 лв. Искът за изменение на издръжката се намира в глава X от СК, а
наред с това следва да се отчете, че пълномощникът на ищцата е реализирал
пълноценно процесуалната си роля за защита правата на доверителя си,
поради което заплатеното адвокатското възнаграждение от 400,00 лв. не е
прекомерно.
От друга страна, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата в размер на 32,14 лв., представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска, от общо направени разноски в размер на 150,00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
6
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК определения с
Решение № 225 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 639/2010 г. по описа на РС -
Сливен размер на месечната издръжка, която бащата В. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес ********* е осъден да заплаща на детето М. В. К., ЕГН:
**********, действаща със съгласие на своята майка Ц. Н. А., ЕГН:
**********, двете с адрес *********, като го УВЕЛИЧАВА от 60,00 лв. на
170,00 лв. /сто и седемдесет лева/ месечно, считано от 26.11.2021 г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 170,00 лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв. месечно като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес ********* да заплати на М. В. К., ЕГН: **********, действаща със
съгласие на своята майка Ц. Н. А., ЕГН: **********, двете с адрес *********
сумата от 337,86 лв. /триста тридесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. К., ЕГН: **********,
действаща със съгласие на своята майка Ц. Н. А., ЕГН: **********, двете с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. К., ЕГН: **********, с адрес
********* сумата от 32,14 лв. /тридесет и два лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес ********* да заплати по сметка на РС - Сливен сумата от 128,40 лв.
/сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна
такса за производството по делото, изчислена върху увеличения размер на
7
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18.02.2022 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8