№ 21086
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110117575 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявени от Й. З.
З., със съд. адрес гр. ..., срещу «Топлофикация София» ЕАД, гр. София,
искове по чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата от 1 229.51 лв., представляваща главница за периода
01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. и лихва за забава в размер на 1 365.30 лв. за
периода 01.08.2010 г. до 09.03.2023 г., за периодични задължения за
предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к. .... № 25А, кл.
№ **********, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че процесното вземане било отразено в счетоводството
на дружеството и било фактурирано, но това вземане било погасено по
давност, поради което иска да се признае за установено, че не дължи на
ответника сума от 1 229.51 лв., представляваща главница за периода
01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. и лихва за забава в размер на 1 365.30 лв. за
периода 01.08.2010 г. до 09.03.2023 г., за периодични задължения за
предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к. .... № 25А, кл.
№ **********, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е депозирал отговор, с
1
който не оспорва предявения иск и изтеклата погасителна давност за
процесните вземания, признава иска и моли съдът да приложи правило на чл.
78 ал. 2 ГПК и да освободи ответника от разноски. Излага съображения, че не
е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е налице ред да отпише
от счетоводството си погасените по давност вземания, тъй като ако същите
бъдат погасени от длъжника, плащането би било законосъобразно. В открито
съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложена по делото справка за задължения на л. 4 за Й. З. З.
по договорна сметка № 002100144245, ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД е начислил като дължими суми от 1 229.51 лв.,
представляваща главница за периода 01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. за
периодични задължения за предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр.
София, ж.к. .... № 25А, кл. № **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е потребител на топлинна енергия за
процесния период, с кл. № **********. Ответникът е отразил на интернет
страницата на дружеството процесната сума, поради което за ищеца е налице
правен интерес от водене на исковете. В хода на процеса ответникът признава
иска и не оспорва, че процесните суми са погасени по давност. Твърди, че
дружеството не е претендирало принудително заплащане на сумите, а ищецът
не е отправил искане до него за отписване на процесните суми, поради което
приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
От страна на ищеца не се оспорва нито количество доставена топлинна
енергия, нито нейната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на
вземанията, за периода 01.06.2010 г. – 01.07.2014 г., посочени в справка за
задължения на кл. № **********.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
по давност на вземането на ответника:
С оглед на изложеното и като се има предвид признанието на иска
2
направено от страна на ответника, и искането на ищеца в открито съдебно
заседание на 06.12.2023 г. съдът намира, че искът е основателен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира
следното: За да се реши въпросът за разпределение отговорността за разноски
между ищеца и ответника трябва да се изследва въпросът дал ли е повод
ответникът за завеждане на делото. Това налага да бъде изведено по
тълкувателен път. Формулировката еднозначно сочи, че основа за очаквания
извод се явява извънпроцесуалното поведение на ответника. Както е
застъпено и в доктрината, акцентът в тази насока пада върху причината,
предизвикала инициирането на съдебния спор. Както ищецът би могъл да
прецени степента на риска за неблагоприятен за него изход при повдигане на
спора, така и ответника е наясно с опасността да понесе допълнителна
имуществена тежест при неговото поведение, довело до засягане на защитен
от правния ред интерес на ищеца. Освен това, в хода на процеса както ищецът
е в състояние да контролира обема на разходите си с оглед на обективно
възможния резултат при подбора на доказателствата си, така и ответника
посредством процесуалното си поведение може да ограничи вредите,
произтичащи от съпътстващите съдебния процес разходи. Законодателят
еднозначно отдава приоритет на доброволното уреждане на възникнал спор,
без да държи сметка за причината, която го е породила, като не би следвало
да се обуславя инициирането на съдебното производство от предприети
постъпки за разрешаване на възникналия спор извънсъдебно.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина
насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на
утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се
установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя
защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
производство, а следователно и ангажира отговорността на ответника за
наложените от това и поведение разноски. В конкетния случай на заведен
3
отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания,
едва действителен спор между страните по материалното правоотношение –
кредитор и длъжник –относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен, че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са
погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск.
Отразяването на задължението в счетоводството означава, че
кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. Дори обаче да
имаше такава покана, право на кредитора е да кани длъжника да му плати и
погасените по давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати
тези съществуващи вземания. Фактът, че кредиторът кани длъжника да плати
погасени по давност вземания, не означава, че кредиторът оспорва те да не
са погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно наясно, че тези
вземания са погасени по давност, но продължава да се надява да получи
плащане от длъжника – което е негово право. Настоящият съдебен състав
приема, че в случая не са налице необосновани правни действие от страна на
ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по исков ред.
Право на кредитора е да търси доброволно изпълнение на погасените по
давност задължения, доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги
изпълни. В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на
каса плащане на непогасените по давност, по-нови задължения и
волеизявление, с което да се търси плащане на старите, погасени по давност
задължения. Нещо повече видно от доводите на ответника в случая е било
възможно и доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията, за което
ответното дружество има регламентирана процедура, от която възможност
ищецът не се е възползвал. Затова съдът намира, че в случая са налице и
двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът
не е дал повод за завеждане на иска, както и е признал иска, поради което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца, като конкретния размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да е минимален – 100 лв., с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Следва да се отбележи, че по въпроса е налице и актуална съдебна
практика на ВКС, като в този смисъл са и Определение №95/22.02.2018г.,
постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа на IV Г.О. на ВКС, Определение
4
№338/18.07.2018г., постановено по гр.д.№209/2008г. по описа на IV г.о. на
ВКС и Определение №549/29.11.2018г., постановено по гр.д. № 4317/2018г.
по описа на IV г.о. на ВКС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от Й. З. З. ЕГН **********, със съд. адрес гр. ..., ул. ... №
3В, ет. 1, чрез адв. Н., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, че не дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, сума в размер на 1 229.51 лв., представляваща главница за
периода 01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. и лихва за забава в размер на 1 365.30 лв.
за периода 01.08.2010 г. до 09.03.2023 г., за периодични задължения за
предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к. .... № 25А, кл.
№ **********, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Й. З. З. ЕГН **********, със съд. адрес гр. ..., ул. ... № 3В,
ет. 1, чрез адв. Н., да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал.2 от ГПК сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5