№ 4670
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100105595 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от Д. Т. Е. с ЕГН **********,
гр. София , бул. *********, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша № 2, за заплащане на следните суми:
-80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнатото и
подържано в продължение на 4 година, 8 месеца и 4 дни, обвинение за умишлено
престъпление по чл. 338, ал.1 НК, изразяващи се в причиняване на болки и страдания,
нервност, несигурност, безсъние, отключване на хипертония, заболяване на щитовидната
жлеза и диабет, със съпътстващи го полиневропатия и ретинопатия, ведно със законната
лихва, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
- 2000 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по наказателното дело.
- 3888,89 лева - обезщетение за забава за периода от датата на влизане на присъдата в сила
08.12.2021 г. до 31.05.2022 г.- датата на исковата молба.
В исковата молба са изложени съображения, че с постановление на Софийска районна
прокуратура от 30.04.2016г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. С постановление от
29.03.2017 г. на СГП досъдебното производство е прието по компетентност, като е
извършена нова квалификация на деянието, а именно по чл. 338, ал. 1 нкл. 2, том 2 от ДП.
Направени са искания до СГС за даване разрешения за претърсване и изземвания. От
Академията на МВР по искане на прокуратурата са осигурени две поемни лица, след което с
тяхното участие са извършени претърсванията и изземванията. На 04.04.2017 г. в 14:36 часа,
1
с постановление на прокурор ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
182/2017 г. по описа на СЗА- СГП, като е повдигнато обвинение по чл. 338, ал. 1 от НК и е
постановена мярка за неотклонение "Подписка". Ищецът обжалвал постановлението, но
жалбата е оставена без уважение и постановлението за привличане на обвиняем е
потвърдено. С писмена молба направил доказателствени искания по ДП, които не са взети
предвид. На 28.06.2017г. СГП приключила досъдебното производство с мнение за предаване
на съд. На 22.02.2018 г. с постановление на СГП отново е повдигнато обвинение на ищеца.
Материалите по досъдебното производство са му предявени на 27.02.2018 г., като СГП
изпратила делото с допълнително мнение за предаване на съд. С постановление от СГП е
направено частично прекратяване на НП. На 18.09.2018г. ищецът за трети път бил привлечен
като обвиняем и са му предявени материалите по досъдебното производство като при
предявяването направил доказателствени искания. С постановление от 21.09.2018 г. СГП
отказала да уважи направените доказателствени искания и на 28.09.2018 г. е внесен в
Софийски градски съд обвинителен акт срещу него, с обвинение по чл. 338, ал. 1 от НК. В
Софийски градски съд е образувано Н.О.Х.Д.№4271/2018 г. по описа на СГС, Н.О., 15 с-в.
Съдебното производство продължило от 05.12.2018 г. до 25.05.2021 г. в общо 15 заседания.
В последното съдебно заседание на 25.05.2021 г. с присъда №260099 по Н.О.Х.Д. №
4271/2018 г. Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15 състав, е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Софийска градска прокуратура протестирала
оправдателната присъда с протест изх. №8476/07.06.2021 г., вх.№ 32 469/07.06.2021г. на
СГС, към който на 06.07.2021г. е подадено и допълнение. В съдебно заседание на 14. 10.2021
г. Софийски апелативен съд, Н.О., 2 състав, обявил делото за решаване. С Решение №
319/25.10.2021 г., влязло в законна сила на 08.12.2021г., постановената от Софийски градски
съд оправдателна присъда е потвърдена. В продължение на 4 години, 8 месеца и 4 дни имал
качеството на обвиняем по досъдебното производство и на подсъдим в съдебното
производство. Случаят около образуваното наказателно производство срещу ищеца намерил
широко отражение в пресата, в телевизионни и социални мрежи. В резултат на повдигнатото
обвинение, претърпял тежки неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, сериозни личностни промени в посока към влошаване. Сериозно са
потъпкани както личното, така и професионалното му достойнство. Очернено било името
му, както и това на неговото семейство и близки. Обвинението за умишлено престъпление
от общ характер, повдигнато и поддържано от ПРБ, станало основна причина за влошаване
на семейните отношения със съпругата му. Децата му, които тогава били още съвсем малки,
също преживели последиците от това. Още на 04.04.2017 г. непосредствено след като е
повдигнато обвинение, Специализираното звено "Антикорупция” при Софийска градска
прокуратура организирало брифинг за медиите, като са изнесени всички подробности
относно повдигнатото му обвинение. По този начин бил включен в криминалната хроника с
излизането му от сградата на ДАНС, където бил привлечен като обвиняем. След това
започнали да му звънят по телефона колеги, близки и познати и да питат какво е направил.
По случая е публикувана информация в интернет изданията и Българската национална
телевизия. Били публикувани статии във онлайн изданието на вестник „Труд“ на 04.04.2017
2
г. със заглавие ''Обвиниха следовател, стрелял по съседи". Подобни статии са публикувани и
в други издания. Медийното отразяване на случая се отразило на доброто му име сред
съседи, близки и познати, както и на семейния му живот, които преживявали и страдали
заради неговите неприятности. Станал нервен, напрегнат, затворил се в себе си, станал
мнителен и недоверчив, чувствал се безпомощен и безсилен, добил усещането, че е
дамгосан. Ограничил значително социалните си контакти, тъй като имал натрапчивото
усещане, че всички го гледат с недобро око. Немалко хора от неговите колеги, близки и
приятели видимо променили отношението си към него, избягвали го, пускали дебелашки
злобни шеги, с голяма доза подигравка. Нарушил се сънят му, задълбочили се
здравословните му проблеми във връзка с нервите, което продължава и след оправдаването.
Уронено е доброто му име в обществото. Повдигнатото обвинение се отразило особено
тежко върху неговата психика и самочувствие. Години наред бил униформен служител в
МВР, след това станал следовател в Районна следствена служба към Столичната следствена
служба, а след промените в НПК от 2000 г. е следовател в отдел Следствен на Софийска
градска прокуратура. В дългогодишната си трудова и юридическа дейност винаги правил
всичко, съобразявайки се с изискванията на законите и справедливостта. Обвинението, което
му било повдигнато от СГП, го сринало и дало сериозно отражение и върху здравословното
му състояние. Получил хипертония, заболяване на щитовидната жлеза, отключил диабет, а
във връзка с него получих ретинопатия и полиневропатия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е представил
писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е образувано наказателно
производство срещу него, по което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление,
приключило с оправдателна присъда, че са му причинени твърдените неимуществени вреди
в резултат от посоченото обвинение и наличието на причинно - следствена връзка между
вредите и воденото наказателно производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано….“, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите: срещу ищеца е
образувано наказателно производството по посоченото в исковата молба наказателно дело,
което е приключило с оправдателна присъда.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение към
съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира като обективни и
безпротиворечиви.
Не е спорно и от приложеното наказателно производство се установява на 04.04.2017 г.
с постановление на прокурор ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
3
182/2017 г. по описа на СЗА-СГП, като е повдигнато обвинение по чл. 338, ал. 1 от НК и е
постановена мярка за неотклонение "Подписка".
На 28.06.2017г. СГП приключила досъдебното производство с мнение за предаване на съд.
На 22.02.2018г. с постановление на СГП отново е повдигнато обвинение на ищеца.
На 27.02.2018г. материалите по досъдебното производство са предявени на ищеца, като СГП
изпратила делото с допълнително мнение за предаване на съд.
С постановление от СГП е направено частично прекратяване на НП.
На 18.09.2018г. ищецът за трети път бил привлечен като обвиняем и са му предявени
материалите по досъдебното производство.
На 28.09.2018 г. в Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца за
престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК. Образувано Н.О.Х.Д.№4271/2018 г. по описа на СГС,
Н.О., 15 с-в.
Съдебното производство продължило от 05.12.2018 г. до 25.05.2021 г. в общо 15 заседания.
В последното съдебно заседание на 25.05.2021 г. с присъда №260099 по Н.О.Х.Д. №
4271/2018 г. Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15 състав, е признал ищеца за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
На 07.06.2021г. Софийска градска прокуратура протестирала оправдателната присъда.
В съдебно заседание на 14.10.2021 г. Софийски апелативен съд, Н.О., 2 състав, обявил
делото за решаване. С Решение № 319/25.10.2021 г., влязло в законна сила на 08.12.2021г.,
постановената от Софийски градски съд оправдателна присъда е потвърдена.
В продължение на 4 години, 8 месеца и 4 дни имал качеството на обвиняем по досъдебното
производство и на подсъдим в съдебното производство.
По делото са представени 18 статии от медии, в които е отразено повдигането на обвинение
в извършване престъпление от страна на СГП срещу ищеца.
От заключението към приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вещото
лице е взело предвид представените по делото медицински документи, които отразяват
състоянието на ищеца след 2017г., като няма документи от по-ранен период, за да се направи
сравнение. Ищецът има следните заболявания: захарен диабет, тип2, с усложнение диабетна
полиневропатия, артериална хипертония, хиперурикемия, автоимунен тиреоидит, възел в
ляв лоб на щитовидната жлеза. Вещото лице е посочило, че психоемоционалният стрес
съучаства в генезата за отключване или влошаване на заболяванията при генетична
предиспозиция. Изброените заболявания са хронични и подлежат на лечение с диета,
физическа активност, антидиабетна и антихипертензивна терапия, проследяване на
функцията на щитовидната жлеза и ехографско проследяване на размерите на възела в ляв
лоб. В съдебно заседание вещото лице сочи, че диагнозата захарен диабет има 10-годишна
давност, а усложнението и хипертонията настъпили след започване на наказателното
производство. Захарният диабет е хронично и прогресиращо заболяване и усложнения може
да се прояват с годините. В случая от м.02.2023г. е установена невропатия.
4
Психоемоционалният стрес може да съучаства за отключване или влошаване на съответни
заболявания, но при генетична предиспозиция.
От показанията на св. Г., колега на ищеца, се установява, че знае за воденото наказателно
производство, като колегите забелязали видима промяна в здравословното и психическото
състояние на Д. Е., тъй като той преживял огромен стрес с образуването на наказателното
производство, вследствие на което му се отключили много здравословни проблеми –
започнал да вдига високо кръвно налягане, имал проблеми с щитовидната жлеза, получил
захарен диабет, вследствие на диабета пък се влошило и зрението му и през 2021 г.
претърпял операция на двете очи, а през 2022 г. през лятото той получи и отлепване на
ретината на дясното око и бил в болнични дълго време. Наказателното производство се
отразило много на отношенията му с колегите, защото някои от тях започнали да странят от
него и не желаели да общуват. Производството се отразило негативно и на отношенията му
в семейството - на двете му малки деца и на съпругата му. Двамата се затворили, нямали
желание да общуват с други хора, а той се депресирал, тъй като били станали обект на
клюки от страна на техни познати. Била изнесена твърде много информация в пресата във
връзка с това дело и хората започнали да говорят и злословят. Имало много медийни
публикации, който били негативни, подигравателни и ехидни. И към момента той не се
чувствал добре, защото зрението му е много влошено и заболял от диабет и изпитвал
несигурност за развитието си на работното място. Свидетелката сочи, че ищецът станал
нервен, мнителен, необщителен, изолирал се, страдал, че това засяга семейството му, което
се отразило негативно на психическото му състояние и самочувствието му и според
свидетелката отключило посочените заболявания.
От показанията на св. Н., колега на ищеца, се установява, че двамата дълги години работели
заедно. Свидетелят сочи, че знае за воденото срещу ищеца наказателно производство –
разбрал от медиите, а след това говорил и с ищеца. През периода, в който се водело
следствието, ищецът буквално се сринал. Някои от колегите започнали да странят от него и
спрели дори да го поздравяват, той се чувствал зле, не говорел с никого, а това довело да
влошаване на здравето му и започнал да страда от хипертония, диабет и влошено зрение.
Променил се много, не бил същият човек – станал агресивен и избухлив, повтарял, че е
невинен. Първата година „не знаел къде се намира“. Имал малки деца и прехвърлил почти
всички грижи по тях на съпругата си. Бил добър професионалист, никога не бил наказван,
но наказателното дело се отразило зле на репутацията му. Към момента колегите вече
нямали променено отношение, но когато започнало наказателното производство, мислели,
че ще го отстранят от работа. Част от тях смятали, че той е виновен, като свидетелят сочи, че
знае, че ищецът бил задържан на работа и му претърсили кабинета.
По нохд № 4271/2018г. по описа на СГС е представен е договор за правна защита и
съдействие от 25.05.2021г., видно от който Д. Е. е заплатил адвокатско възнаграждение на
адв. С. в размер от 1400 лева. Представен е и договор за правна защита и съдействие също
от 25.05.2021г., видно от който Д. Е. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Г. в
размер от 1400 лева. По настоящото производство е представен анекс към договор за правна
5
защита и съдействие от 05.05.2021г., от който е видно, че ищецът е заплатил допълнително
възнаграждение от 1300 лева на адв. С. по нохд № 4271/2018г. по описа на СГС.
Предвид правната и фактическа сложност на наказателното производство и броя на
проведените съдебни заседания, претендираното от ищеца възнаграждение за един адвокат
/адв. С./ в общ рамер 2000 не е прекомерно. От посочените договори за правна защита и
съдействие се установява, че е платена сума в по-висок размер от претендирания, но
предвид диспозитивното начало съдът следва да присъди поисканата от ищеца сума.
Разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното производство представляват
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното
преследване, поради което и подлежат на обезщетяване в пълния доказан и претендиран
размер от 2000 лева.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение и
стрес от висящото обвинение, както и от дискредитирането му пред семейството,
приятелите, колегите и обществото.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за което се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за
процесуална принуда, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят характерът на
обвинението – за леко престъпление, за което е предвидено наказание от една до пет години
лишаване от свобода или глоба от петстотин до три хиляди лева, продължителността на
наказателното преследване – 4 години, 8 месеца и 4 дни; взетата мярка за неотклонение,
която в случая е най-леката – „подписка“, настъпилите последици в личния живот на ищеца
– притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние, което не е
извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във връзка с това наказателно
производство, по което в крайна сметка е бил признат за невиновен; срамът пред колегите,
приятелите му и роднините му. Конкретно в случая съдът отчита и характера на работата на
ищеца и широкото медийно отразяване на случая, което допълнително засяга
професионалната му репутация. От представената медицинска документация се установява,
че през годините, в които наказателното производство е било висящо, здравословното
състояние на ищеца се е влошавало. Това влошаване може да е свързано и с други обективни
причини, свързани с нормалния процес на остаряване и развитието на предхождащото
заболяване диабет, но видно от кредитираните свидетелски показания и заключението към
съдебно-медицинската експертиза, за него е допринесло и претеснението и напрежението,
преживявани от ищеца години наред във връзка с обвинението в извършване на
престъпление.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 25
000лв.
6
Искът по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава за периода от датата на влизане на присъдата в
сила 08.12.2021 г. до 30.05.2022 г.- датата, предхождаща датата на подаване на исковата
молба, е основателен за сумата, изчислена по реда на чл.162 ГПК, в размер на 1208,34 лева.
Следва да се посочи, че процесуалният представител на ищеца изрично е уточнил във
второто съдебно заседание от 09.11.2023г., че претендира обезщетение за забава само върху
частта от предявения иск за неимуществени вреди.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство в
размер на 10лв. държавна такса и 5000лв. адвокатско възнаграждение, като се представени
доказателства за плащане на сумите 3000 лева /л.6/, 1750 лева /л.188/ и 250 лева /л.192/.
Направено е възражение за прекомерност от страна на ответника.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя
адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от
закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала
спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и
изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая при преценка основателността на възражението съдът отчита решението от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и фактическата и правна сложност на делото,
обема на събраните доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска /при
ориентировъчен минимум за възнаграждението по НВАР от 9050 лева/ и приключването на
производството в осем съдебни заседания. Като взима предвид горните обстоятелства, съдът
намира, че не следва да намалява претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
тъй като не се установява трудът на адвоката да е съществено надценен – претендираното
възнаграждение е почти наполовина от минимума.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да се присъди сумата 1645,43лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да плати на
Д. Т. Е. с ЕГН **********, гр. София , бул. ********* сумите:
- 25 000лв., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до окончателното плащане –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнатото и подържано
обвинение в извършване на умишлено престъпление по чл. 338, ал.1 НК по нохд №
4271/2018г. по описа на СГС, за което ищецът бил оправдан, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 25 000лв. до предявения размер от 80 000лв.;
- 1 208,34 лева - обезщетение за забава за периода от датата на влизане на присъдата в сила
08.12.2021г. до 30.05.2022г. /датата, предхождаща датата на исковата молба/ върху
главницата от 25 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1208,34 лева до предявения
размер от 3888,89 лева;
- 2 000 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до окончателното плащане –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнатото и поддържано
обвинение за умишлено престъпление по чл. 338, ал.1 НК по нохд № 4271/2018г. по описа на
СГС, за което бил оправдан;
- 1 645,43 лева– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8