№ 349
гр. Пазарджик, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. СТ. Т., ЕГН ********** против
Електронен фиш Серия К № 5126325 издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
В жалба се твърди наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна. Претендира се и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от упълномощени и преупълномощени
процесуални представители, които по някои от съдебните заседания се явяват
лично, а по други представят писмени становища. В хода по същество
Постъпва писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се
поддържа жалбата и се излагат съображения за отмяна на ЕФ. Претендира се
и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
1
потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските и на
свой ред иска присъждане на такива, под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с глоба в качеството си на физическо
лице и собственик на л.а. „Хонда Джаз“ с рег. № ***, т.к. това МПС на
12.07.2021 г., в 10:09 часа, било управлявано в гр. Пазарджик, на бул. ***,
изхода на стадион „Георги Бенковски“, в посока на движение към
кръстовище с ул.“Стоян Ангелов“, като се движело с превишена скорост от
95 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч.
Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство
(АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост от 98 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 48
км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 45 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства -
фотоси от гореописаното АТСС и снимка към протокол за използване на
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви. Съща така и от заключението
на назначената почеркова експертиза.
При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.5, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Т. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, т.е. в качеството на физическо лице, което е
собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано
2
процесното нарушение. Това, че Тунчев, е собственик на процесния
автомобил спор по делото няма, а за това свидетелстват и данните от
справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ, прието като
писмено доказателство по делото (л.11). В обжалвания електронен фиш
изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш. Такива действия очевидно не са предприети от
страна на жалбоподателя, след връчването на издадения ЕФ, поради което с
оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в
качеството му на управляващ собственик на МПС. Поради всичко това следва
да се заключи, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е
безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
3
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган, а възражението във въззивната жалба в противния
смисъл е неоснователно.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при
издаване на ЕФ.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите. Няма никакво съмнение, че въпросните фотоси и най-вече този на
л. 17 от делото /същият съдържа мета данни за действащото ограничение на
скоростта, за засечената превишена такава, за разстоянието, на което е била
засечена скоростта, за GPS координатите, на които е бил извършван
контролът за скорост/ са били направени, респ. снети от дигиталната памет на
процесното АТСС - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Видно е от долния десен ъгъл на въпросния фотос, че съдържа първо номера
на системата, с която е направено заснемането и засичането на скоростта, а
той е № 11743bb, след което е изписан и номера на снимката- № 0396199. Ето
защо възражението, че не било доказано с кое и какво АТСС е заснето
нарушението, се явява неоснователно.
4
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 12.07.2021г., в 10:09 часа, в гр. Пазарджик, на бул. ***,
на изхода на стадион „Георги Бенковски“, в посока на движение към
кръстовище с ул.“Стоян Ангелов“, заснето с мобилна радарна система ARH
САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост на
процесното МПС, с което извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb, посочена е и
установената стойност на скоростта - 95 км/ч. Посочена е и посоката на
движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи
като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС /л.17 от делото/ - 98
км/ч и възприетата като установена в ЕФ скорост - 95 км/ч, се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3
км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както
и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено заснемането и е засечена превишената скорост, поради което
възраженията във въззивната жалба в противния смисъл са неоснователни
Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен
участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша
става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР
(л.98 от делото в оригинал), видно от който е, че техническото средство е
работело в режим на измерване „С“ – стационарен, като са били засичани „П“
- приближаващите към него автомобили. Същият този протокол е съпроводен
със снимка /л.13 от делото/ на временно разположеното на конкретния
участък от пътя АТСС, с което е удовлетворено и изискването на чл.10 ал.3
от горецитираната наредба.
Въпросният протокол е официален удостоверителен документ, подписан
от неговият съставител и оператор с АТСС на процесната дата и място – С. Д.,
а след това и от началника на СПП-Пазарджик – А. Г.. Оспорването на
подписа на последния от страна на жалбоподателя, а от там и опита да
5
дискредитира съдържанието на протокола, като неистински официален
документ, бе неоснователно, респ. неуспешно.
От заключението на приетата по делото почеркова експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, категорично стана ясно, че подписът за „проверил“ в процесния
протокол е положен от А. Сашев Г..
От моментния фотос /л.17 от делото/, придружаващ ЕФ, имаща статут
на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП е
видно, че визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. На този фотос, освен заснетия автомобил на жалбоподателя
няма други автомобили, движещи се зад него, но дори да имаше такива, то
пак не би се породило съмнение, че засечената превишена скорост е именно
на л.а. „Хонда Джаз“ с рег. № ***, който ясно личи на фотоса. Това е така,
защото от четирите стрелки, намиращи се на всяка от страните на фотоса, ако
се спуснат прави мислени линии, те ще се пресекат точно там, където е
регистрационният номер на заснетото МПС с превишената скорост, а е видно,
че там е автомобилът на жалбоподателя. В тази връзка виж и техническите
указания за установяването на това чия скорост е била засечена с АТСС,
дадени в приложението към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, в
раздел: „Преглед на събитието“ /л.77 от делото/. С оглед на това
възраженията във въззивната жалба в противния смисъл са неоснователни.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., към което на 10.05.2018г. е издадено
допълнение № 5126.1, а на 30.03.2020г. – допълнение № 5126.2, от които
става ясно, че срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027г. -
л.73-95 и л.149-160 от делото). Виж също така и протоколи от първоначална и
последваща проверка за техническа изправност на л.20-21, л.68 и л.161-162 от
делото). Не може да има съмнение, че протоколите за техническа изправност
касаят друго АТСС, а не процесното, т.к. изрично в Протокол от проверка №
62-С-ИСИС/28.09.2020г. е посочен фабричния номер на провереното АТСС –
11743ВВ, който напълно съответства на номера на АТСС изписан във фиша.
6
В този ред на мисли, възражението на пълномощника на жалбоподателя, че
АТСС не било одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението не било технически изправно,
отново е несъстоятелно, т.к. щом последващата проверка е от 28.09.20г., то
следващата е трябвало да се направи до 20.09.2021г., а нарушението, заснето
с АТСС, е от 12.07.21г.
В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателят бяха
оспорени подписите на длъжностните лица, положени както в
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, така и в протоколите
от първоначална и последваща проверка за техническа изправност на АТСС,
като бе поискано и назначаване на почеркова експертиза за установяване
автентичността на подписите. Това искане бе оставено без уважение, по
съображения, които съдът изложи в с.з. на 02.06.22г., които тук не следва да
се преповтарят. Към тези съображение би могло само да се допълни, че
оспорването на автентичността на подписите бе направено абсолютно
голословно и декларативно от страна на пълномощниците на жалбоподателя,
т.к. не бяха изложени никакви аргументи защо се приема, че оспорените
официални документи не са подписани от длъжностните лица, афиширани
като техни автори, с което поне да се породи обосновано съмнение, че е
възможно същите тези документи да са неистински. Ето защо искането на
назначаване на експертиза в горния смисъл не бе уважено, т.к. със същата
сила впоследствие жалбоподателят би могъл да оспорва автентичността на
подписите в съдебните протоколи или в решението на съдията-докладчик
например и така до безкрай. При това положение да се уважава искане за
графическа експертиза при неаргументирано оспорване на подписи ще
означава да се толерира процесуалното шиканиране от страна на
жалбоподателя или неговите пълномощници. Единствено бе уважено
искането за назначаване на графическа експертиза на подписа на подписалия
за „проверил“ протокола по чл.10 от Наредбата – А. Г., т.к. неговият подпис
се характеризира с изключителна опростеност и с невъоръжено око не би
могло да се прецени достатъчно обективно дали наистина е положен от него,
нещо което допусната експертиза обаче установи категорично.
На следващо място - от приложената снимка към протокол за
използване на АТСС и от самия протокол (л.12-13 от делото) става ясно, че е
заснето и разположението на АТСС, което е станала около час и половина
7
преди заснемането на МПС на жалбоподателя и това съответства на данните
от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР. Става ясно, че АТСС е било разположено след
пътен знак Д11, указваща начало на населеното място /гр.Пазарджик на входа
откъм към АМ „Тракия“/, като са били засичани автомобилите, които са се
движели към вътрешността на града, т.е. които са приближавали
техническото средство.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон,
при издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която норма
предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за
населено място тази стойност е 50 км/ч, съгласно същата правна норма.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона
размер, съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради
абсолютно определения в закона размер на глобата в чл.182, ал.1, т.5 ЗДП, а
именно 600 лева за превишение в населено място от порядъка над 40 км/ч,
съдът не разполага с правомощия и възможност да намали същата, респ. да
измени ЕФ.
С оглед изхода на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено.
Пак с оглед изхода на делото, както и факта, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който изпраща писмено
становище по съществото на спора преди последното с.з. и с него прави
искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да присъди такива. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането
8
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в няколко съдебни заседания, но без лично явяване
на юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80
лева, която сума ще следва да се възложи в тежест на жалбоподателя. В
негова тежест ще следва да се възложи и сумата, платена от бюджета на съда
за изготвяне на почерковата експертиза, която е в размера на 190 лева.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5126325 на
ОДМВР-Пазарджик, с който на П. СТ. Т., ЕГН **********, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА П. СТ. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пазарджик, представлявана от директор, разноски – юрискносултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. СТ. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд,
разноски за почеркова експертиза в размер на 190 /сто и деветдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9