№ 341
гр. Велико Търново, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец” АД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, с която се иска да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 309.90 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 435”, рег. № *** от
настъпило на 21.7.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 713.90 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 19.4.2020 г. - 19.4.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 20597/2023 г. на Районен съд – София.
Ищецът твърди, че за лек автомобил „БМВ 435”, рег. № *** при него е
бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки”, както
и че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск – преминаване през дърва за огрев,
разпилени на пътното платно, при което по автомобила са нанеси щети.
Твърди, че по повод настъпилото събитие при него е образувана преписка по
щета и че на собственика на автомобила е заплатена сумата от 2 299.90 лева.
Заявява, че участъкът от пътното платно, на който е настъпило пътно-
транспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, за
1
поддържането на която отговаря ответникът, чиито служители обаче са
бездействали.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че от приложените
доказателства не може да се установи причинно-следствената връзка между
щетите и твърдяното застрахователно събитие. Заявява, че представеният
протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
механизма на твърдяното произшествие, а останалите писмени доказателства
доказват единствено наличието на увреда по автомобила и че стойността на
ремонта е заплатена от ищеца. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, сочейки че водачът на
автомобила не е съобразил с пътните условия и с нормативно
регламентираните си задължения, респ. че неговото поведение е довело до
настъпване на този резултат.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният
представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената застрахователна полица № **********/5.9.2017 г. /л. 13
от гр.д. № 68930/2023 г. на СРС/, се установява, че между „ЗАД Армеец” АД и
Х. В. К. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, клауза П -
„Пълно каско”, по силата на който застрахователят се задължил да обезщети
застрахованото лице за нанесени щети по лек автомобил „БМВ 435”, рег. №
СВ4999КС. Застрахователното право-отношение между страните е уговорено
като срочно и валидно за периода от 5.9.2017 г. до 4.9.2018 г.
От представения протокол за ПТП № 1702707/21.7.2018 г. /л. 18 от гр.д. №
68930/2023 г. на СРС/ се установява, че на 21.7.2018 г. в гр. Велико Търново,
Южен пътен възел в отсечката, част от главен път Стара Загора-Русе,
движещият се в посока към гр. Русе лек автомобил „БМВ 435”, рег. №
СВ4999КС е преминал през намиращо се на платното за движение дърво за
огрев, при което са причинени щети по превозното средство.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. К.,
показанията на който съдът кредитира като основани на негови
2
непосредствените възприятия и неопровергани от останалия събран
доказателствен материал, се установява, че на 21.7.2018 г. в гр. Велико
Търново, в района на Южен пътен възел в отсечката, част от главен път Стара
Загора-Русе, същият е управлявал лек автомобил „БМВ 435”, рег. №
СВ4999КС в посока към гр. Русе, движейки се успоредно на тежкотоварен
автомобил. Установява се, че в зоната на десен завой е забелязал в своето
платно за движение дърво за огрев с размери от около 40 на 20 см., което
препятствие не е успял да избегне по причина, че от едната му страна се е
движел тежкотоварния автомобил, а от другата му страна е имало
ограничителна мантинела. Св. К. заявява, че е застъпил дървото с предната
дясна гума на автомобила, при което е трябвало да спре превозното средство,
тъй като се е счупила главината на предното дясно колело. Твърди, че
автомобилът не е можел да продължи своя ход, поради което същият е бил
извозен с пътна помощ.
След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП е
образувана преписка по щета № 10018030120790, в рамките на която е
определен размер на щетата от 2 299.90 лева, сумата по която с платежни
нареждания от 21.8.2018 г. е изплатена на Х. В. К. и на доверения сервиз „М
Кар София“ ООД.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се
установява, че уврежданията по лекия автомобил кореспондират с механизма
на ПТП и са следствие на същото. Вещото лице е посочило, че към датата на
застрахователното събитие автомобилът е бил на по-малко от 4 години, а до 5-
тата година от производството му не се предлагат алтернативни части с
изключение на масла и филтри. Сочи, че общата стойност за отстраняване на
щетите възлиза на 2 299.90 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за имуществена
застраховка „Каско”, заплащане от застрахователя по реализиран покрит риск
3
в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално
легитимирания ответник - в случая Агенция „Пътна инфраструктура”.
От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи
от правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по
делото и което се установява от събраните писмени доказателства, като е
налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит
риск по договора за имуществена застраховка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на
застрахователния договор се установява от приложения констативен протокол
за ПТП и от показанията на св. Хр. К., които са логични, последователни и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Свидетелят е пряк
участник в настъпилото ПТП, като и същият не е заинтересован от изхода на
делото и няма причина съдът да не цени неговите показания при формиране
на изводите си за времето, начина и механизма на настъпване на процесното
ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават изложените от него твърдения. Споделеното от свидетеля се
подкрепя и от заключението по автотехническата експертиза, според което
описаната повреда по автомобила е в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП.
Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл.
405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 2
299.90 лева, като с това е встъпил в правата на увредения срещу ответника,
отговарящ на деликтно основание за причинената щета до размера на
платеното.
Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за
причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на
отговорността му на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, като по делото е установено, че
участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”,
4
която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да
поддържа републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила
неизправност /и препятствие/ на пътната настилка, която създава опасност от
повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. От
обстоятелството, че на пътното платно на републиканския път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало дърво за огрев се налага
изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в
изправност републиканската пътна мрежа. Доколкото Агенция „Пътна
инфраструктура” осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди
при и по повод изпълнението/неизпълнението на възложената им работа. В
случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътния
трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за собственика на
застрахования автомобил. Бездействието на натоварените от ответника лица
се презюмира като виновно /по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на
вменено нормативно задължение на ответника и претърпените вреди се
установява от приетото заключение на автотехническата експертиза и
показанията на ангажирания по искане на ищеца свидетел. При движение по
процесния път застрахованият автомобил се е ударил в паднало на платното за
движение дърво за огрев, което обективно и неизбежно е довело да
увреждането му като движима вещ. Процесното ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието, но на пътен участък с интензивно движение, а при
установеното от показанията на св. К. разположение на дървото на платното
за движение и наличието на друг автомобил в съседната пътна лента, то
избягването на удара е било невъзможно без създаване на риск от настъпване
на по-сериозно ПТП.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера.
Тук важи принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото
имущество, като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск
5
по договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и
труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в
обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно
заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на
причинените вреди към настъпване на ПТП е била 2 299.90 лева, до който
размер ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение и съответно
този размер определя обема на отговорността на ответника. Следователно,
доколкото искът е предявен в посочения по-горе размер, то същият следва да
бъде уважен изцяло.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Ответникът следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че поведение на водача на процесния лек автомобил, предприето в
нарушение на ЗДвП, стои в причинно-следствена с причинените вреди. Такива
доказателства не са ангажирани. Напротив, от заявеното от вещото лице в
о.с.з. се установява, че не може да се даден категоричен отговор дали ако
водачът на лекия автомобил се е движил с разрешената скорост е щял да
избегне препятствието, тъй като липсват данни за момента, в който се е
открила видимостта към същото, като от своя страна водачът не е бил длъжен
да предвиди, че лицето, носещо отговорност да поддържа пътната мрежа, не е
изпълнило нормативно възложеното му задължение. Още повече, че се
съгласно показанията на св. К. в момента, в който е възприел препятствието на
пътя, от едната му страна се е движел тежкотоварен автомобил, а от другата
му страна е имало ограничителна мантинела, при което евентуално
предприемане на маневра по преодоляване на пътното препятствие е могло да
се достигне и до по-сериозни последствия.
С оглед основателността на претенцията за главница, доказана по
основание се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва, която
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 19.4.2020 г. до
19.4.2023 г. възлиза на 713.17 лева, до която сума следва да се уважи искът.
По разноските.
6
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за
производството възниква за ищеца, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е
доказал извършени такива в общ размер от 581.94 лева, към които следва да се
прибави юрисконсултско възнаграждение в размер от 300.00 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер от 210.46 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пътна инфраструктура”, с
адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, дължи на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
********* сумата 2 309.90 /две хиляди триста и девет лева и деветдесет ст./
лева – главница, от която 2 299.90 лева заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени на лек
автомобил „БМВ 435”, рег. № *** от настъпило на 21.7.2018 г. пътно-
транспортно произшествие, и 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 20.4.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 713.17 /седемстотин и
тринадесет лева и седемнадесет ст./ лева – мораторна лихва за периода от
19.4.2020 г. до 19.4.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 20597/2023 г. на Районен съд – София, като отхвърля иска за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 713.90 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* сумата
881.94 /осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и четири ст./ лева –
разноски за исковото производство, както и сумата от 210.46 /двеста и десет
лева и четиридесет и шест ст./ лева – разноски по ЧГД № 20597/2023 г. на
Районен съд – София.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8