Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 934 по описа на ВРС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца твърди, че се намирал в
облигационна връзка с Г. Н. М. - наследодател на ответниците Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М. по договор при общи условия за
предоставяне на В и К услуги. Посочва, че наследодателят на ответниците имал
открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище с адрес: ***.
Твърди, че за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г. по партидата на
ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 158,41
лв. по 6 бр. фактури, които не били заплатени. Била изготвена покана за
доброволно изпълнение до абоната, но при връчването й на ответницата Л.М. било
установено, че титулярът на партидата е починал на 29.05.2012 г. – преди
периода на потребление. Счита, че считано от смъртта на титуляра, с откриване
на наследството, наследниците са придобили и качеството потребители. Твърди, че
ответниците отговарят за изпълнението на задължението съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗН съобразно съсобствената им част от имота, а именно: 4/6 за Л.М.
/съпруга/ и по 1/6 за М.М. и Л.М. /деца/. С оглед на изложените обстоятелства
иска от съда да осъди ответниците да заплатят посочените в исковата молба суми,
ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответниците оспорват предявените срещу тях искове
– както по основание, така и по размер. Не оспорват факта, че са наследници на
титуляра на партидата. Считат, че представените от ищеца писмени доказателства
не са достатъчни за уважаване на предявените искове, тъй като същите не
установявали задължение за плащане. Сочат, че не е установено по делото, че
наследодателят на ответниците е действителният потребител на ВиК услугите.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на
името на Г. Н.М., се установяват конкретни показания на водомера при реално и
служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.
Видно е от покана за доброволно изпълнение с изх. № 3316/18.09.2019 г.,
адресирана до тримата ответници Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М., че ищецът е направил
опит да уведоми ответниците за процесното задължение, като им е предоставил
едноседмичен срок за изпълнение. Видно от извършеното отбелязване от пощенския
служител върху разписката, пратката не е потърсена от адресатите.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 261/28.01.2019
г., издадено от Община Враца, се установява, че ответниците по делото са
наследници на Г. Н. М., починала на 29.05.2012 г., като ответницата Л.Б.М. е
преживяла съпруга, а ответниците М.Г.М. и Л.Г.М. – синове на наследодателя.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите
по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените ВиК
услуги до имота, находящ се *** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г. е
в общ размер от 158,41 лв., като припадащата се на всекиго от ответниците част
от тази сума, съобразно ЗН, са както следва: 105,61 лв. за Л.Б.М. и по 26,40
лв. за М.Г.М. и Л.Г.М..
От служебно изготвените по делото справки за адресна регистрация на
ответниците се установява, че Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М. имат регистриран
постоянен адрес, съвпадащ с процесния, а именно – ***.
По делото са приети справка по лице от Служба по вписванията Враца на името
на титуляра на партидата Г. Н. М., от която се установява, че като собственик
на имота, заедно с неговата преживяла съпруга – ответницата Л.Б.М., двукратно –
през 1992 г. и през 2004 г., са учредявали договорна ипотека върху процесния
имот във връзка с техни задължения в полза на различни кредитори.
Приета по делото е и справка № 3789/04.01.2021 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания по партида на имота в Служба по вписванията - Враца,
направена чрез отдалечен достъп за периода от 01.01.1994 г. до 04.01.2021 г. От
справката се установява, че върху имота има наложени общо 5 възбрани във връзка
със задължения на ответниците към различни кредитори.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 198о, ал. 1 ЗВ следва да се установи, че ищецът се е намирал в облигационно
правоотношение с наследодателя на ответниците по договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, приети по законоустановения ред; че наследодателят на
ответниците има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за
жилище на посочения в исковата молба адрес; че има вземания срещу ответниците в
сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи
условия за предоставяне на ВиК услуги и наследствено правоприемство/.
При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на задължението.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на
ВиК услуги, сключен с Г. Н. М. - наследодател на ответниците. Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети,
установяват факта, че Г. Н. М. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка
на вода за жилище с адрес ***. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е
съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение
на съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към
наредбата е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за
получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите ВиК. Налага се извод, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да
се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи
факта, че Г. Н. М. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за
жилище с адрес ***, изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се
установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче, следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.
В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице,
което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да
го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора,
но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая ищецът доказа, че ответниците, в качеството им на наследници на Г.
Н. М., са собственици на процесния имот. Установи се по делото наличие на
облигационно отношение между страните. Като собственици на процесния имот,
ответниците се явяват потребители на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1,
т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Видно от служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответниците
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираните им постоянни
адреси, считано от 2001 г. по отношение на ответника Л.М. и от 2002 г. по отношение
на ответниците Л.М. и М.М. съвпадат с процесния адрес. Така събраното от съда
доказателство подкрепя представените от ищеца и приети по делото писмени
доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, поради което
последното следва да се приеме за установено.
В процесния период (от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г.) са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да
осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните
водомери в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ
предвижда задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на
ВиК оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за
отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според
ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви
пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от
приетите по делото доказателства, че последното не е сторено, поради което
ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени
с „подпис за абоната“.
Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата
претенция за заплащане на главница е основателна и доказана в пълния предявен
размер от 158,41 лв. Припадащите се на ответниците дялове от задължението
съгласно разпоредбите на Закона за наследството са 4/6 част по отношение на
преживелата съпруга Л.Б.М., или сумата от 105,61 лв., и по 1/6 част по
отношение на двамата синове на наследодателя – М.Г.М. и Л.Г.М., или сумата от
по 26,40 лв. за всекиго от тях. Исковете следва да бъдат уважени в пълен
размер, ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаването на исковата
молба – 15.05.2020 г. до окончателното погасяване на сумите.
От своя страна ответниците, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, не представиха доказателства за погасяване на
процесната сума.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Л.Б.М.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 403,33
лв. /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице
и за особен представител/, а ответниците М.Г.М. и Л.Г.М. следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца разноски в размер на сумата от по 138,33 лв. /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ всеки от
тях.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Б.М., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2 сумите, както следва:
- 105,61
лв. на основание 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща цена за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 07.08.2018 г.
до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020
г. до окончателното погасяване на сумата;
- 403,33
лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице и за особен представител/.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2 сумите, както
следва:
- 26,40
лв. на основание 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща цена за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 07.08.2018 г.
до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020
г. до окончателното погасяване на сумата;
- 138,33
лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице и за особен представител/.
ОСЪЖДА Л.Г.М., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2 сумите, както
следва:
- 26,40
лв. на основание 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща цена за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020 г. до
окончателното погасяване на сумата;
- 138,33
лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице и за особен представител/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: