№ 34
гр. С., 15.08.2023 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20236000600029 по описа за 2023
година
образувано по жалба от адвокат Н. Д. – защитник на подсъдимата Е. В. И. и от
адвокат С. К. И. повереник на частните обвинители - Л. А. В., Л. В. И., С. В.
Г., Д. С. А. и А. Г. А. против присъда № 4/28.03.2022 година по нохд №
202/2020 година на Военен съд – С..
Производството е по реда на чл. 327 от НПК.
С присъда № 5/21.03.2023 година по нохд № 217/2022 г. състав на
Военен съд – гр. С. е признал подсъдимата старшина Е. В. И. от в.ф. ....... – Б.
за виновна в това около 07.20 часа на 20.05.2020 година, в град С., на ул.
„БШ” срещу № ..., при управляване на МПС – собствения си л.а.“........“ с рег.
№ ....., с посока на движение от град С. към град Б. и със скорост от около 66
км/ч, нарушила правилата за движение – член 20 ал.2 от ЗДвП, като при
възникнала опасност за движението – предприемане на пресичане от дясно на
ляво по посоката на движението й от пешеходеца В. Г. А., не намалила
скоростта си и предизвикала ПТП като блъснала с предна дясна част на
автомобила си В. Г. А. и по непредпазливост причинила смъртта му, и на
основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342 ал.1 предложение 3 от НК и чл.54 от
НК я е осъдил на 2 (две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен
срок от 4 (четири) години като я e признал за невиновна и я оправдал по
обвинението да е нарушила чл.21, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г от
НК, вр. чл.343 от НК съдът е лишил подсъдимата И. от право по чл. 37 т. 7 от
НК да управлява МПС за срок от 2 (две) години. Съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства и по разноските по делото.
В жалбата на подсъдимата се сочат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, за допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното й
наказание. Оспорват се фактическите положения приети за установени в
присъдата, че пострадалият, непосредствено преди да предприеме пресичане,
се е намирал на пътното платно, на границата на лентата за движение надясно
и лентата за движение направо към град Б.. Сочи се, че на
местопроизшествието няма лента за движение надясно, че пострадалият не се
е намирал между двете пътни ленти, а се е намирал преди да предприеме
пресичане на пътното платно, извън него от неговата дясна страна, стоейки
неподвижно и с нищо неподсказващ, че има намерение да пресича. Оспорва
се и приетото от основния съд, че пострадалият пешеходец е пресичал
пътното платно със спокоен ход. Оспорва се и приетото място на удара по
широчина на пътното платно, по-точно, че същото е в лентата за движение на
автомобила на подсъдимата, на 2,70 метра навътре отдясно – наляво от
момента на стъпване на пострадалия в лентата за движение. Сочи се още в
тази насока, че автомобилът се е движел в неговата лента за движение в
момента на удара и е бил на около 50 см от десния край на пътното платно.
Като се вземат предвид и повредите по предна дясна част на автомобила няма
как да се приема, че мястото на удара по широчина на платното е на 2,70 м
наляво от десния край на платното.
Като процесуални нарушения се сочат, че съдът не е отговорил на
основния въпрос, а именно предотвратим ли е бил ударът от страна на водача
или не и при какви конкретни условия, както и от кой момент е възникнала
опасността за водача. На този въпрос липсва отговор най-вече защото такава
конкретна задача не е била поставена на експертизата, а и съдът не е
обсъждал изобщо този въпрос, независимо, че е бил поставен от защитата.
Като много съществено нарушение се изтъква от защитата, че в
обвинителния акт е посочено, че пострадалият е пресичал „тичайки“ пътното
платно, а в присъдата съдът приема, че пострадалият е пресичал със „спокоен
ход“ при скорост на движение от 5 км/ч. В тази насока по – нататък се сочат
конкретни недостатъци на изготвената и приета по делото автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. Според защитата е недопустимо вещите лица
да работят с параметри по техен избор. Оспорва се изводът на експертизата,
че пострадалият е изминал 2.70 метра до мястото на удара от момента на
стъпването му на платното. В тази насока се изтъкват противоречия в самата
експертиза свързани с ръста на пострадалия А., ширината на крачката на мъж
с подобен ръст, броя на крачките необходими, за да стигне пострадалия до
това място по ширината на платното. Според защитата определеното
некоректно място на удара влияе и е функция на отговорите и на останалите
въпроси свързани със скоростта, отстояние и предотвратимост на удара.
Изтъква се по-нататък в жалбата, че са некоректни изчисленията на
експертизата направени чрез компютърна симулация. При компютърните
симулации, във формулите, които са много сложни диференциални
уравнения, влизат около 70 параметъра. Експертите не биха могли изобщо да
направят компютърна симулация, понеже не разполагат с такива данни. Това
прави цялото заключение хипотетично и на практика невярно. Оспорва се в
жалбата използването от експертите на т.нар. метод „Сирил“, по който е
2
определена скоростта на отхвърляне на тялото. Сочи се, че този метод е
относим само при челен (директен) удар за кос (тангенциален) удар и методът
е неотносим. Като цяло се сочи, че вещите лица са работили с произволни
параметри, което е недопустимо.
В жалбата на частните обвинители се сочи довод за явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменяване на присъдата
като се увеличи наложеното наказание лишаване от свобода на четири
години.
Постъпило е допълнение към въззивната жалба на подсъдимия, с което
се иска да бъде назначена повторна комплексна медицинска и авто-
техническа експертиза със съответните задачи посочени в молбата. Отделно е
направено искане да бъдат изискани скица и справка относно това какво е
знаковото стопанство по посока на движението на лекия автомобил на
подсъдимата И. от стопанина на пътя, съответно АПИ или С. община, както и
къде са поставени табелите за начало и край на населено място по пътя, по
който се е движела подсъдимата.
Въззивният съд намира, че по искането за назначаване на повторна
експертиза следва да се произнесе в съдебно заседание след становище на
страните по това искане. Намира също така, че следва да се изискат справки
от Агенция пътна инфраструктура и от С. община относно това какво е
знаковото стопанство от кръстовището на булевард „Е.“ и улица „БШ“ до
местопроизшествието – град С., на улица „БШ“ срещу № ... по посока
движението на лекия автомобил на подсъдимата И., а именно от град С. към
град Б.. В справката да бъде посочено къде са поставени табелите за начало и
край на населеното място в посока от град С. към град Б..
Предвид горното и на основания чл. 327 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 19 септември 2023 година от
11.00 часа в град С., СЪДЕБНА ПАЛАТА на булевард „Витоша“ № 2, партер,
зала № 4, за която дата да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗИСКАТ СПРАВКИ от Агенция пътна инфраструктура и от
С. община относно това какво е знаковото стопанство от кръстовището на
булевард „Е.“ и улица „БШ“ до местопроизшествието – град С., на улица
„БШ“ срещу № ... по посока движението на лекия автомобил на подсъдимата
И., а именно от град С. към град Б.. В справките да бъде посочено къде са
поставени табелите за начало и край на населеното място в посока от град С.
към град Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4