Решение по дело №2772/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260035
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20201100602772
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 06.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Б.

Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

Мл. Съдия РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при участието на секретаря Камелия Стоянова като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНЧХД № 2772 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 305012 от 11.12.2019 г., постановена от СРС, НО, 121- ви състав по НЧХД № 6382/2017 г. съдът е признал подсъдимата М.Д.Д. ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на 03.07.2017 г., около 17.00 часа в с. Железница, м. „Лъката“, чрез нанасяне на множество удари с дървена летва, причинила на Д.Б.П. леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на цепковидна рана в областта на челото и междувеждието с дължина 1,8 см., с неравни и охлузени ръбове, с добре изразен оток на площ около 3,5/3 см. и нараняване на четвърти пръст на лява ръка с изразени морави кръвонасядания и оток, причинили поотделно и в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1 НК.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът е осъдил тъжителя Д.Б.П. с адрес: ***, да заплати по сметка на СРС сумата от общо 1 277, 75 лв. /разноски за експертизи/, а на М.Д.Д. със снета по-горе самоличност сумата от 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Срещу така постановената Присъда е постъпила Въззивна жалба от Д.Б.П. чрез адв. А.З. и адв. П.З. от САК в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и крайно несправедлива. Сочи се, че СРС не е изяснил правната страна на деянието и фактическата обстановка по делото. Сочи се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е извършител на деянието за което й е повдигнато обвинение. Твърди се и допускането на съществени процесуални нарушения. В заключение се прави искане присъдата на СРС да бъде отменена, а подсъдимата – призната за виновна.

 

Постъпило е и Допълнение към Въззивната жалба от Д.Б.П. чрез адв. А.З. и адв. П.З. от САК. Сочи се, че СРС е направил погрешни правни изводи, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява вината на подсъдимата. Частният тъжител прави разбор на доказателствата, като сочи, че именно подсъдимата го е ударила с летва, а той е действал само с цел да се предпази. Счита, че съдът неправилно е кредитирал видео-техническата експертиза, тъй като той не бил човекът заснет на камерите, както и неправилно е анализирал показанията на свидетелите. Сочи се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел, че е следвало да бъде изменено частното обвинение, но не бил дал такива указания на Частния тъжител. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна.

 

В съдебното заседание по делото адв. З. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, не прави доказателствени искания и искания за отвод.

 

Адв. Б. оспорва жалбите, не прави искания за отвод и искания по доказателствата.

 

В хода по същество адв. З. моли съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и крайно несправедливо и да постанови нова присъда с която да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Същата прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, като в заключение отново се иска отмяна на първоинстанционната присъда и осъждане на подсъдимата. Алтернативно се иска намаляване на разноските, платени от подсъдимата за адвокатско възнаграждение.

 

Адв. Б. моли съдът да потвърди оправдателната присъда, като счита същата за правилна и законосъобразна. Сочи, че съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства, като е тълкувал същите правилно. Сочи, че механизмът на деянието е останал недоказан. В заключение се прави искане за потвърждаване на присъдата, а искането за намаляване на адвокатското възнаграждение – да бъде оставено без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите в жабата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на присъдата.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Производството по НЧХД 6382/2017г. е образувано по Частна тъжба, подадена от Д.Б.П. срещу М. Д. Д. за извършено от нея престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК на 03.04.2017г. С Разпореждане № 104849 от 28.04.2017г. СРС е дал ход на тъжбата, като въз основа на изложените в същата факти е квалифицирал престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.

 

С Присъда № 305012 от 11.12.2019 г., постановена от СРС, НО, 121- ви състав по НЧХД №6382/2017 г. съдът е признал подсъдимата М.Д.Д. ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на 03.07.2017 г., около 17.00 часа в с. Железница, м. „Лъката“, чрез нанасяне на множество удари с дървена летва, причинила на Д.Б.П. леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на цепковидна рана в областта на челото и междувеждието с дължина 1,8 см., с неравни и охлузени ръбове, с добре изразен оток на площ около 3,5/3 см. и нараняване на четвърти пръст на лява ръка с изразени морави кръвонасядания и оток, причинили поотделно и в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1 НК.

 

От съпоставката между диспозитива на Частната тъжба и диспозитива на присъдата се установява, че съдът се е произнесъл по непредявено обвинение, доколкото изначално подсъдимата не е предадена на съд за извършено от нея деяние на 03.07.2017г., а за извършено от нея деяние на 03.04.2017г.

 

Анализът на текста на присъдата и мотивите към нея не дават основание на настоящия състав да приеме, че се касае за техническа грешка, тъй като датата 03.07.2017г. фигурира както в приетата от СРС фактическа обстановка, така и в изложените мотиви за правната страна на деянието, поради което единственият възможен извод е, че съдът се е произнесъл по едно непредявено обвинение.

 

Произнасяйки се по непредявено обвинение, съдът е лишил страните от възможността да защитят правата и законните си интереси. Допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, тъй като произнасянето по непредявено обвинение води до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице, както и на частния тъжител като страна в процеса. Допуснатите процесуални нарушения са обусловили неправилна оценка на фактите относими към предявеното с тъжбата обвинение и до нарушение на материалния закон. Визираните нарушения не могат да се отстранят от настоящата инстанция, поради което присъдата следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 305012 от 11.12.2019 г., постановена от СРС, НО, 121- ви състав по НЧХД № 6382/2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.