№ 886
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100606455 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 02.06.2025г. по НОХД № 6428/24 г . на CPC, НО , 14 с-в е признал
подсъдимия Г. М. Ц. за невиновен в това, че на 22.12.2022 г. в град Нови Искър, ул.
„********, принудил другиго - Н. И. И. да претърпи нещо противно на волята й, а именно да
бъде изведена от мястото на водача в автомобил, марка „Рейндж Роувър“, в който се
намирала, паркиран до адреса, като употребил за това сила и отворил вратата на водача на
автомобила, нанесъл удар с ръка в областта на лицето й, хванал я за лявата ръка, с която тя
държала волана и я издърпал извън автомобила – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.143, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимия Г. М. Ц. за невиновен в това, че на
22.12.2022 г. в град Нови Искър, ул. „********, чрез нанасяне на удари с ръце и нанесен удар
с глава по главата на Н. И. И. й причинил лека телесна повреда, с разстройство на здравето,
изразяваща се оток и кръвонасядане в областта на външния ъгъл на дясното око, външната
част на десния орбитален ръб, дясната вежда и скула, кръвонасядане и оток на челото в
дясно, които травматични увреждания са реализирали медико- биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - на публично място при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12,
пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12,
пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
С присъдата съдът е признал подс. Г. М. Ц. за невиновен в това, че на 22.12.2022 г. в
град Нови Искър, ул. „********, се заканил с убийство на Н. И. И., като й казал „сега ще
видиш какво ще стане, ще Ви избия всички“ и това заканване би могло да възбуди
1
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
С присъдата си съдът е постановил веществените доказателства приложени по
делото оптични носители на лист 74 и лист 79 от ДП да останат по делото, а след изтичане
срока на съхранението му да се унищожат.
Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в които се
излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован,неправилен и
незаконосъобразен. Посочва се , че СРС неправилно е обсъдил доказателствата по делото,
което е довело и до констатираното от него липса на извършените от подсъдимия деяния.
Моли се за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
В разпоредително заседание от 20.10.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест , като счита че присъда е постановена при допуснато съществено
процесуално нарушение при ценените доказателства по делото.Пледира да се отмени
присъдата на първоинстанционният съд, като подсъдимия бъде осъден по внесените
обвинения спрямо него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс.
Г. Ц. – адв. Л. прави искане да се остави протеста без уважение.Счита, че обсъдените от
първата инстанция доказателства изцяло отговарят на събрания по делото доказателствен
материал. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явяват ЧО Н. И. и повереника й
– адв.Т..
Подсъдимият Г. Ц. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставената му от съда право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена,
по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г. М. Ц. е роден на ******** г. в с.Славовци, област София, българин,
българско гражданство, неосъждан, с адрес в гр. Нови Искър, ул. „*********,с ЕГН
**********.
Същият живеел в град Нови Искър, на ул. „Победа“, заедно със семейството си, като
били във влошени отношения със съседите си – св.И. И. и св.Р. И.. На 22.12.2022 г., дъщеря
им - св. Н. И. отишла до дома на родителите си, като същите отсъствали от него.На същата
дата, около 18.40 ч. тя управлявала автомобила си, марка „Рейндж Роувър“. Когато стигнала
до къщата, св. Н. И. забелязала, че пред нея стои кофа за боклук, поради което тя спряла с
автомобила си, преместила кофата пред вратата на подс. Ц. и паркирала автомобила си.
Подс. Ц. забелязал това и излязъл от дома си, заедно със сина си – св. С. Ц.. Двамата
отишли до входната врата на двора и потърсили св. Н. И., за да разберат защо същата е
избутала кофата за боклук пред двора им. След като ги видяла, тя се притеснила, решила да
си тръгне и се качила в автомобила си. При опит да затвори шофьорската врата, подс. Ц.
2
поставил крака си между купето и вратата,като я питал защо прави тези неща. Св. Н. И. се
уплашила и се обадила на сестра си – св. И. И., която пътувала към София заедно с мъжа си
– св. В.Ц., на която съобщила, че подс. Ц. я е ударил. Св. И. И. подала сигнал на тел. 112, в
който съобщила, че бият сестра й. На място пристигнал полицейски екип, в чийто състав
били св. Б.М. и Ц.М., както и екип на спешна помощ, който закарал св. Н. И. в ИСУЛ
„Царица Йоанна“. При прегледа били констатирани оток и кръвонасядане в областта на
външния ъгъл на дясното око, външната част на десния орбитален ръб, дясна вежда и скула,
както и кръвонасядане и оток на челото вдясно.
В хода на ДП били изготвени СМЕ, СТЕ и КСППЕ.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства :обясненията на подс. Ц. и показанията на свидетелите Р..Т.,Т.Т., Ц.М., Б.М.,
И. И., В.Ц., Н. И., И. И., Р. И. и С. Ц.; писмените – справка за съдимост, приложените
медицински документи и СМУ; както и заключенията на изготвените по делото експертизи–
КСППЕ, СТЕ и СМЕ, както и останалите писмени доказателства по делото, които съдът е
приобщил към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка
от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от
основание.Относно наведените възражения в протеста и допълнението към него, че
неправилно са интерпретирани доказателствата от първоинстанционния съдебен състав,
настоящата инстанция счита, че са налице несъществени несъответствия в свидетелски
показания и писмените доказателства, които са били обстойно обсъдени от
първоинстанционния съд при извършения анализ от негова страна на доказателствената
съвкупност. Анализът проведен от районния съд и отразен в мотивите към присъдата е
пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира
с него. Въззивният съд изцяло се солидаризира с направения анализ на първоинстанционния
съд относно факта, че липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че
подсъдимият Ц. е извършител на престъпленията , за които е даден на съд.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил
следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:
Подсъдимият Г. Ц. с деянието си не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 143, ал.1 от НК, а именно това, че на 22.12.2022 г. в град Нови Искър,
ул. „********, принудил другиго - Н. И. И. да претърпи нещо противно на волята й, а
именно да бъде изведена от мястото на водача в автомобил, марка „Рейндж Роувър“, в който
се намирала, паркиран до адреса, като употребил за това сила и отворил вратата на водача
на автомобила, нанесъл удар с ръка в областта на лицето й, хванал я за лявата ръка, с която
тя държала волана и я издърпал извън автомобила.
Последното засяга възможността на едно лице за свободно вземане на решение за
осъществяване на определено поведение. В процесния случай в основата на обвинителната
теза е залегнало твърдението, че противно на волята на постР.лата подсъдимият Ц. и е
3
въздействал чрез физическа принуда и по този начин се е опитал да я
заплаши.Извършването на подобни активни действия от страна на подсъдимия не се
доказаха. Анализът на събраните по делото доказателства действително позволява да се
приеме за установено провеждането на разговор между свидетелката И. и подсъдимия Ц., но
не може да докаже, че той е осъществил принудата.В тази връзка не може по категоричен и
убедителен начин да бъде доказана принудата, тъй като от показанията на св. И., св. Ц. и
обясненията на подс. Ц. съществуват значителни противоречия, които не могат да бъдат
преодолени и не водят до категоричност, за вината на подс. Ц..
Подсъдимият Г. Ц. с деянието си не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 НК, а именно че на 22.12.2022 г. в
град Нови Искър, ул. „********, чрез нанасяне на удари с ръце и нанесен удар с глава по
главата на Н. И. И. й причинил лека телесна повреда, с разстройство на здравето,
изразяваща се оток и кръвонасядане в областта на външния ъгъл на дясното око, външната
част на десния орбитален ръб, дясната вежда и скула, кръвонасядане и оток на челото в
дясно, които травматични увреждания са реализирали медико- биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - на публично място при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството. Въззивният съд намира, че от
събраните по делото гласни доказателства, както и доказателствени средства, не се
установява по безсъмнен начин именно подсъдимия да е нанесъл телесното увреждане на
постР.лата Н. И., при което правилно е преценено от първата инстанция, че по делото
липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето
на подсъдимия по делото и следователно същият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Изложеният довод в протеста, че обвинението се
доказва от разпита на св.Р. Т. и св. Т. Т., не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй
като въззивният съд намира, че дадените от тях показания се намират в пълно противоречие
с показанията на постР.лата И.. Свидетелите Т. и Т. са единствените свидетели очевидци, но
изнесеното от тях не намира опора в доказателствата по делото, това е така тъй като св. Т.
заявява „Видях как подсъдимия я удари с ръка по главата не мога да посоча в коя част на
главата, тъй като не видях добре, но тя падна. Свлече се до колата.“, а св. Т. заявява – „По-
възрастният мъж (сочи подсъдимия), когото не познавам удари Н. в главата с глава. Тя беше
извън автомобила.“ Самата постР.ла в показанията си заявява, че когато подс. Ц. я е ударил
тя е била вътре в колата, след което я е извлякъл навън, докато св.Т. и Т. съобщават, че когато
я е ударил тя е била извън колата и се е свлякла. Предвид констатираното противоречие
между разпитаните свидетели по делото, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, не може да се установи по безсъмнен начин, че
именно подсъдимият е лицето, което чрез действията си умишлено и целенасочено
нанасяйки удари с ръце и нанесен удар с глава по главата на Н. И. и по този начин да и
нанесе телесната повреда. Следва да се обърне внимание, че в конкретния случай са налице
данни за наличието на конфликт между подсъдимия и постР.лата, който обосновава
наличието на личен мотив, а не на хулигански подбуди.
Подсъдимият Г. Ц. с деянието си не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по 144, ал.3 вр. с ал.1 НК, а именно че на 22.12.2022 г. в град Нови Искър,
ул. „********, се заканил с убийство на Н. И. И., като й казал „сега ще видиш какво ще
стане, ще Ви избия всички“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. При излагане на съображения досежно липсата на деяние по чл. 144, ал.
3 вр. ал. 1 НК СРС е изложил правни аргументи, които преимуществено се споделят от
въззивния съд. В този аспект настоящият съдебен състав намира за необходимо лаконично
да отбележи следното: На първо място следва да се отчете, че престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК визира от обективна страна изпълнително деяние, реализирано само чрез
активно действие и изразяващо се в обективирано намерение към постР.лия, че деецът ще
извърши убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да носи съдържание и
интензитет, че да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършването й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална
възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото
4
вземане на такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Не е
необходимо действително постР.лият да се е уплашил, а законът има предвид възможността
за възникване на основателен страх. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на деянието, а не след изминаването на определено време. В този смисъл е и
ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по
чл. 144, ал. 3 НК, законът не изисква към момента на извършването му отправянето на
заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От
субективна страна съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието
на заканата и нейното възприемане от заплашения за действителна такава, като не е
необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Въззивният съд напълно споделя становището на
първоинстанционният съд в тази насока ,че правилно е отбелязано , че от доказателствата по
делото не може по категоричен начин да бъде доказано, че именно подс. Ц. се е заканил с
убийство спрямо св. И.. В тази връзка се наблюдава противоречие в показанията на св. И. с
тези на св. Ц. и обясненията на подс. Ц. тъй като от тях не може по категоричен начин да
бъде установена отправената закана, при което правилно и първоинстанционният съд го е
оправдал и по това обвинение.
Абсолютно неоснователна е издигната теза на прокурора, че показанията на
постР.лото лице не са кредитирани в цялост. Въззивният съд напомня, че съдът е този орган,
който подлага на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те
кореспондират с останалата доказателствена маса и източници. На следващо място,
избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и
не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Следователно налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпно деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на
обективните и субективните признаци на деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин / чл.303, ал.2 НПК/,
което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и
прокламирана в чл.16 НПК.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатите му обвинения
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
5
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.06.2025 г., постановена по НОХД № 6428/2024 г., по
описа на СРС, НО,14-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6