РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1832/14.10.2019г.                     Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На двадесет и четвърти септември             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2610 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "В.В." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 9000, ул. „Велес“ №16-18, ап. 24, представлявано   от  управителя В.П.Н. против Наказателно постановление № 03-009787/30.05.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата бланкетно се сочи, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и че е необосновано, като се  иска неговата отмяна. Алтернативно се моли за намаляване на наложената с НП санкция до законоустановения минимум.

       В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от адв.Ив.А., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Допълнително навежда и други основания за отмяна на НП. Алтернативно моли за намаляване на размера на имуществената санкция до минимално предвидения в закона.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 10.05.2018 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.К.Д.,  извършили проверка на хотел „Димят“, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ №111. Хотелът се стопанисвал от „Кератех инженеринг“ ООД. Проверяващите установили, че в обекта има работници на външна фирма, а именно "В.В." ЕООД. Работниците били двама и били установени да извършват дейност на територията на лоби бара на хотела. Те полагали облицовка на стените на лоби бара, като се качвали и слизали от скеле, вземали размери и прочие.  В хода на проверката едно от лицата, установено да полага труд- Г.А.М. с ЕГН **********, попълнило собственоръчно декларация, че работи за въззивното дружество  "В.В." ЕООД от 07.05.2018г. на длъжност „мебелист“ , с работно време от 11.00ч. до 16.30ч., с възнаграждение 200 лева седмично и с четири почивни дни. След попълване на декларацията, на място се явил представител на възз. дружество, който получил призовка за явяване в Д“ИТ“, но не представил трудови договори за установените на място лица.

   В хода на проверката бил представен договор между  „Кератех инженеринг“ ООД и "В.В." ЕООД за изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане и оборудване, сключен на 09.03.2019г. Бил представен още и граждански договор сключен на 10.05.2019г. между възз. дружество и лицето Г.М., според който той се задължавал да извърши монтаж на мебели в хотел „Димят“ в срок до 16.05.2019г. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР1815993/23.05.2018г.  

      С оглед горните констатации, на 23.05.2018г. една от проверяващите –св.Д. на длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че възз. дружество като работодател е допуснало до работа лицето М., на длъжност „мебелист“ в обект  хотел „Рослин Димят хотел Варна,  “, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ №111, с определено работно време от 11.00ч. до 16.30ч., с определено трудово възнаграждение- 200 лв. седмично, без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Актосъстовителят приела, че нарушението е извършено на 10.05.2018г. в обект хотел „Рослин Димят хотел Варна,  “, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ №111, където"В.В." ЕООД има сключен договор за изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане и оборудване . АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управляващия ЕООД лице, бил предявен и връчен на това лице, което го подписало без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ постъпили писмени възражения.

    По постъпилото възражение, АНО изискал становище от юрисконсулт при Д.“ИТ“-Варна, който посочил , че възраженията са неоснователни.

     АНО като цяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил "В.В." ЕООД с ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. К.Д., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

     В с.з бе разпитан като свидетел и Г.А.М.. Съдът не кредитира неговите показания в частта, в която същият заяви, че в деня на проверата-10.05.2018г. е имал сключен граждански договор с въззивното дружество. На първо място в попълнената собственоръчно от М. декларация, обстоятелство потвърдено от самия него в с.з. , е посочено, че той работи за въззивното дружество от 07.05.2018г. на длъжност „мебелист“. Нещо повече същият като грамотен човек, имащ висше образование, завършено в чужбина, лично е декларирал както работно време, така и седмично възнаграждение и почивки т.е. елементи на трудовото провоотношение- работно време, заплата, почивки. Затова и съдът не кредитира твърденията му в с.з., че той избирал кога да отиде в хотела и нямал работно време. Показанията му противоречат на останалите гласни и писмени доказателства събрани по преписката, както и противоречат на попълнената от самото лице декларация в хода на проверката. В декларацията св.М. е записал, че работи от 07.05.2019г., а по делото бе представен граждански договор от датата на проверката- 10.05.2019г. Горното идва да покаже, че договорът е съставен единствено за нуждите на АНП, с цел избягване на административно наказателната отговорност на дружеството. Ето защо показанията на М. в тази части, включително и в частта в която сочи, че е имал сключен граждански договор,  съдът не кредитира. В останалата част, съдът кредитира показанията на св.М., като съответстващи на установената фактическа обстановка.

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., дадени в с.з. и от тези на св.М., в кредитираните от съда части, АУАН,  граждански договор, идентификационна карта, декларация, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна.  

    Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Прочие доказателства за връчване на НП изобщо не са представени до приключване на съдебното заседание по делото. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Твърденията в жалбата, че директора на Дирекция „ИТ” Варна не е подписал НП, поради което същото е нищожно, са абсолютно голословни. Видно от приложените по преписката материали, подписът положен в НП, съответства на този съдържащ се в другите документи, изхождащи от директора на Дирекция „ИТ” Варна.

    Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента на съставянето му е работила на длъжносттагл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия ЕООД лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар да не се е запознало със становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по депозираните възражения, тъй като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната правна квалификация, а не срещу становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по конкретния случай.

   Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице и изразяващи се според защитата в обстоятелството, че в НП е записано, че лицето М. е престирал труд като „хигиенист“ и че възз. дружество е стопанисвало хотел „Димят“. Действително по този въпрос е налице непрецизност в НП, като е посочено, че лицето е престирало труд като „хигиенист“, вместо вписаното в АУАН „мебелист“ , но съдът намира, че това нарушение не е съществено и водещо до безусловна отмяна на НП. Фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено посочени в НП, касае се до допускане до работа на лицето Г.М. без сключен трудов договор между него и възз. дружество, като без значение за ангажиране на отговорността е на каква длъжност е допуснат да престира труд свидетелят М.. Ирелевантно за отговорността е и дали възз. дружество стопанисва хотел Рослин Димят Варна. От съществено значение обаче е обстоятелството, че работното място на което е бил допуснат да престира труд св.М. е бил именно хотел Рослин Димят Варна, вписан в АУАН и НП. Ето защо съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на наказаното лице.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор, така, че съдът не възприе възраженията на защитата в тази посока.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

    От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

    Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя "В.В." ЕООД с ЕИК ********* и св.М., тъй като на 10.05.2018 г. последният е престирал работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от него декларация същото той е правел от 07.05.2018г., изпълнявайки функциите на определена длъжност- мебелист, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. Нещо повече видно от показанията на самия М., същият е работел с материали на въззивното дружество, като съдът по-горе в мотивите си посочи, защо не кредитира показаният му, че между него и възз. дружество е имало сключен граждански договор. От изложеното съдът намира, че от една страна гр.договор е създаден за нуждите на конкретното АНП, а от друга страна не са били налице и "В.В." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 9000, ул. „Велес“ №16-18, ап. 24, представлявано   от  управителя В.П.Н. условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и свидетеля М., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.

       От всички събрани по делото доказателства е видно, че "В.В." ЕООД с ЕИК ********* не се е използвало възможността да сключи с лицето  по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 10.05.2018 г. е допуснало Г.А.М. да престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

       Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

      Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

      Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1815993/23.05.2018г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1815993/23.05.2018г.,, за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-009787/30.05.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  "В.В." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 9000, ул. „Велес“ №16-18, ап. 24, представлявано   от  управителя В.П.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/лева  на 1 500/ хиляда и петстотин / лева . 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: