Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 29.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20811 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени от „ВСК **" /в ликвидация/, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. Славейков № 1, представлявана от Д. Г. Йо. - председател на Ликвидационната комисия против Д.Д.П.,
ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. сумата от 3500 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 7000лв. – невърната
заемна сума по договор за заем със стойност 7000лв., получена на 26.04.2007г.
2. сумата от 150лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 300
лв. - невърната заемна сума по договор за
заем със стойност 300 лв., получен на 28.07.2007г.
3. сумата от 3750 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер от
7500 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със стойност 7500 лв.,
получен на 22.03.2013г.
4. сумата от 1950 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер от
3900 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със стойност 7500 лв.,
получен на 22.03.2013г/
5. сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер от
2500лв. - невърната заемна сума по
договор за заем със стойност 2500лв., получен на 03.07.2015г.
6. сумата от 700 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер
1400лв. - невърната заемна сума по
договор за заем със стойност 1400лв., получен на 25.04.2016г.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
исковата молба – 18.12.2019г. до окончателното изплащане на вземанията.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молбата се твърди, че „ВСК П.В."/ВСК/ е юридическо лице
- взаимоспомагателна каса, създадена на принципа на доброволно членуване на
физически лица, бивши и настоящи работници и служители на „П.В."ЕАД. Тя е
учредена по реда и на основание Указ за взаимоспомагателните каси и фондове №
406 (публикуван в "Държавен вестник", бр. 197 от 16.08. *** г.). С
решение на ОС на ВСК от 17.04.**. е приет
действащият Устав. След влизане в сила на Закона за регистър Булстат, ВСК е
вписана в регистър Булстат.
С решение на ОС на „ВСК П.В." от 31.08.**. „ВСК П.В." е обявена в ликвидация на основание
и по реда на Раздел V от устава, със срок на ликвидацията 31.08.2019г. С решение на ОС на „ВСК П.В." от 22.08.**., срокът на ликвидация е удължен с 12 месеца.
Съгласно чл.41 ал.1 от Устава на ВСК със свое решение ОС избира
ликвидационна комисия/ЛК/ от трима души /вкл.председател/, определя нейните
задачи и правомощия. В чл.42 от Устава на ВСК изрично е регламентирано
представителството на ВСК при ликвидация: ВСК се представлява от Председателя
на ЛК, а ЛК има правата на УС при изпълнение на задълженията си по ликвидация
на ВСК. Съгласно чл.42 т.З и т.4 от
Устава на ВСК, ликвидационната комисия е задължена да събере всички вземания на
ВСК по отпуснати краткосрочни и дългосрочни вземания, като инициира и съдебни
производства за събирането им.
С решение на ОС на „ВСК П.В." от 31.08.2018г. е избрана
ликвидационна комисия, със задача да извърши финансова ревизия и да установи
набран дялов капитал на членовете, размер на предоставени на членовете заеми,
изплатени в срок заеми, неизплатени заеми, капитал на ВСК, движение на средствата
по банковата сметка на ВСК. Председател на ЛК е Д. Г.Йо.
С исковата молба е представен Протокол на ОС на ВСК от 22.08.2019г., в
който по т.4 от дневния ред, ОС е приело решение, с което упълномощава
ликвидационната комисия и нейния председател да извършат всички действия по
чл.42 от Устава, вкл.да предявят искове пред компетентния съд срещу членове на
ВСК, непогасили задълженията си към нея след покана за доброволно плащане.
В периода 2007г.-2016г. ответникът е изтеглил заеми от ВСК П.В., както
следва:
Изтеглени заеми през 2007г.
1.3аем от 3500 лв.- получен на 20.02.2007г. - без определен срок -
погасен на 26.04.2007г.
2.3аем от 7000лв. - получен на 26.04.2007г. - срок за погасяване 24
месеца – непогасен. Равни месечни вноски в размер на 291.67 лв. всяка и падеж
на всяка вноска съответно на 26-то число от месеца до 26.04.2009г. вкл.
3.Заем от 300 лв. - получен на 26.07.2007г. - срок за погасяване 3
месеца - погасен на 28.05.2007г.
4. Заем от 300 лв. - получен на 28.07,2007г. - срок за погасяване 3
месеца – непогасен. Равни месечни вноски в размер на 100 лв.всяка и падеж на
всяка вноска съответно на 28-мо число от месеца до 28.10.2007г.вкл.
Изтеглени заеми през 2010г.
1.3аем от 7500 лв. - получен на 15.06.2010г. - срок на погасяване 10
месеца - погасен на 19.03.2011г.
Изтеглени заеми през 2011г.
1.3аем от 7500 лв.-получен на 24.03.2011г. - срок на погасяване 10
месеца - падеж на цялото задължение 24.01.2012г. – непогасен. Равни месечни
вноски в размер на 750 лв.всяка и падеж на всяка вноска съответно на 24-то
число от месеца до 24.01.2012г.
Изтеглени заеми през 2013г.
1.3аем от 7500 лв.-получен на 22.03.2013г.-срок на погасяване 10
месеца-падеж на остатъка от задължението 22.01.2014 г. след погасяване в размер
на 2000лв. на 18.12.2013г. и 1600 лв. на 29.01.2014г.- непогасен остатък в
размер на 3900 лв. Равни месечни вноски в размер на 750 лв.всяка и падеж на
всяка вноска съответно на 22-ро число от месеца до 22.01.2014г.
Изтеглени заеми през 2015г.
1.3аем в размер на 2500лв.-получен на 03.07.2015г.-срок на
погасяване-10 месеца-падеж 03.05.2016г.- непогасен. Равни месечни вноски в
размер на 250 лв.всяка и падеж на всяка вноска съответно на 3-то число от
месеца до 03.05.2016г.
Изтеглени заеми през 2016г.
1.3аем в размер на 1400лв.-получен на 25.04.2016г. - без определен срок
на погасяване - непогасен.
Твърди се, че ползваният от ответника заем през 2016г. в размер на
1400лв. без определен срок за погасяване, е предсрочно изискуем на основание
чл.42 т.3 от Устава на ВСК"П.В.".
Отделно от това ВСК е изпратила покана до ответника за заплащане на
задълженията му - с писмена покана от 03.09.2019г., получена от ответника на
05.09.2019г., същият е уведомен, че поради обявяване на касата в ликвидация
следва в 14 дневен срок от получаване на поканата, да заплати по посочена
банкова сметка ***., включваща и задължението в размер на 1400 лв. по получен
заем на 25.04.2016г.
Въпреки отправената покана, ответникът не е погасил задълженията си към
ищеца.
По делото е постъпил отговор от
ответника в срока по чл.131 от ГПК.
Не се оспорва, че ответникът е теглил заеми от ищеца, докато е бил
работник/служител на П.В., но отрича да са налице задължения към ищеца.
Твърди, че е погасил напълно и изцяло всички дългосрочни и краткосрочни
заеми за горепосочения период. В условията на евентуалност в случай, че са
налице негови задължения към ищеца, прави възражение за погасяване на
задълженията му по давност.
Оспорва представените по делото доказателства – справки, доколкото те
не отговарят на Закона за счетоводството
и възразява да бъдат приобщени към делото.
Твърди, че всеки заем във ВСК се получавал от членовете му на основание
молба до ВСК, която или се заверявала от Председателя на ВСК за краткосрочните
кредите, или се разглеждала на заседание на управляващите ВСК и се отпускала
само и единствено след погасяване на целия преден заем и при наличие на
необходим дялов капитал, съгл. чл. 10 от Правилника на ВСК, представен като
доказателство от ищеца. Практиката на погасяване на старите заеми се
осъществявала освен това и с прихващане на остатъка от стария заем и новата
лихва от новия заем или от приспадане на дължимата сума на стария заем от
ДЯЛОВИЯ КАПИТАЛ на член-кооператора. Всичко това следва да е било осчетоводено
съгласно Закона за счетоводството.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът оспорва исковете и
моли за отхвърлянето им.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените по делото искови претенции намират материално правното си основание в разпоредбите
на чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал.1 от ЗЗД. Ищецът, макар и в ликвидация, е
съществуващ към момента правен субект /факт, установен вкл. след направена
служебна справка/, поради което производството по исковете му е допустимо.
За да бъдат уважени исковете, е необходимо да са налице кумулативно
следните предпоставки: валидно сключен договор за заем, реално предаване на
сумата, уговорена между страните, настъпил падеж на задължението за връщане на
сумата и неизпълнение на задължението за
връщане на сумата по заема от ответната страна.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже,
че е постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем и че е
предал заемната сума на ответника, както и падежа на задължението за връщане на
заема, а ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за връщане
на сумата по заема или други правопогасяващи факти.
Ответникът в конкретния случай не спори, че е постигнато
между страните съгласие за сключване на посочените от ищеца договори за заем. В
този случай съдът приема, че не се нуждае от доказване факта на постигнатото
съгласие между страните за сключване на договорите за заем.
Договорът за
заем е реален и консенсуален договор, което означава, че не е необходимо да е
сключен в писмена форма, като същата представлява единствено форма за
доказване, но не и за действителност. За валидността на договора е необходимо обаче
реално да е предадена сумата по договора.
Ответникът не оспорва и факта, че заемните суми са
реално предадени от ищеца на ответника, поради което и този факт не се нуждае
от доказване. Въпреки това обаче от допусната по делото ССЕ се установява
реалното предаване на заемните суми от ищеца на ответника на конкретно посочени
дати, а именно: на 20.02.2007 г. - 3500,00лв. на каса, на 26.04.2007 г. - 7000,00 лв. на каса, 26.07.2007 г. - 300,00лв. на каса, 28.12.2007 г. - 300,00лв. на каса,
15.06.2010 г. - 7500,00лв. на каса, 24.03.2011 г. - 7500,00лв. на каса, 22.03.2013
г. - 7500,00лв. на каса, 17.07.2015 г. - 2500,00лв. по банков път, 25.04.2016
г. - 1400,00лв. по банков път.
Ответникът твърди обаче връщане на заемните суми, като
в този случай негова е тежестта на доказване на този факт при условията на
пълно и главно доказване.
От изготвената по делото ССЕ се установява, че:
Заемът в общ размер от 7000лв., получена на
26.04.2007г. е напълно погасен чрез вноска
на каса на 28.05.2007г. в размер на 292лв., прихващания - 3 бр. по 292лв., осъществени
на 27.06.2007г., 25.07.2007г. и 31.08.2007г. /съгласно документи „компенсиране
на дългосрочен заем/заем с код 03“/ и на каса с плащане от 19.03.2011г., от
което сумата от 5832лв. е погасила напълно задължението по посочения договор за
заем.
Следователно искът за сумата от 3500 лв., представляваща
частичен иск от вземане в общ размер от 7000лв. – невърната заемна сума по
договор за заем със стойност 7000лв., получена на 26.04.2007г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно изготвената ССЕ и събраните в хода на процеса
писмени доказателства – счетоводни документи, се установява, че на 19.03.2011г.
е отразен приход на каса от страна на Д.Д.П. в размер на 7500лв. Не са събрани
доказателства с плащането на сумата в размер на 7500лв. на каса на 19.03.2011г.
Д.Д.П. да е направил и изявление кои от
съществуващите към този момент дългове същият погасява. Поради това е
неприложимо първото изречение на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД и следва да бъдат
приложени последователно следващите хипотези на правната норма.
Съгласно чл. 76 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД ако длъжникът не е
заявил кое вземане погасява, се погасява най-обременителното за него задължение.
Към датата на плащането 19.03.2011г. са били изтеглени и непогасени следните
заеми: частично заемът от 26.04.2007г. в размер на 7000лв. /дългосрочен заем/, заемът
от 26.07.2007г. в размер на 300лв. /краткосрочен заем/, заемът от 28.12.2007г. в размер на 300лв.
/краткосрочен заем/, и заемът от 15.06.2010г.
в размер на 7500лв. /дългосрочен заем/. Видно от ССЕ /задача по т. 6/ и
писмените доказателства, уговореното възнаграждение за предоставянето на заема,
се е заплащало още при получаването на заемната сума. Поради това задължението
за връщане на заемната сума остава необременено с договорна лихва за целия срок
на ползване на кредита. При неизпълнение на задължението за връщане на
главницата, обезщетение за забава се начислява също само върху заемната сума
главницата, доколкото лихвата е вече платена. Поради това съдът намира, че
независимо от размера на лихвата по двата кредита /който размер не е доказан,
доколкото Правилника на ВСК П.В., приложен по делото, където е посочен размер
на лихвата, влиза в сила от 01.01.2016г., т.е. не е приложим за посочените
по-горе заеми от 2007-2010г./, то непогасените към 19.03.2011г. задължения на
ответника са еднакво обременителни.
Поради това съдът намира, че приложима в настоящия
случай е хипотезата на чл. 76 ал. 1 изр. 3 пр. 1 от ЗЗД и погасяването следва
да бъде извършено като се погаси първо най-старото задължение и след това се
премине към задълженията, възникнали по-късно. В този случай приложимо е
заключението на вещото лице по задача т. 9 /л. 161 от делото/, а именно
погасени с плащането на сумата от 7500лв. на каса на 19.03.2011г. от Д.Д.П. са
неговите задължения по заемите от 26.07.2007г. в размер на 300лв. /сумата от
100лв. по този заем е погасен чрез прихващане - компенсиране на заема с дяловия
капитал на 31.08.2007г. и 200лв. чрез
плащането на каса на 19.03.2011г./, заемът от 28.12.2007г. в размер на 300лв. /изцяло
погасен чрез плащането на каса на 19.03.2011г./, и част от заемът от 15.06.2010г. в размер на
7500лв., от който е погасена сумата от 1168лв. чрез плащането на каса на
19.03.2011г.
Ищецът претендира да е предоставил заем в размер на
300лв. на 28.07.2007г. От ССЕ се установява, че няма заем в размер на 300лв.,
предоставен на 28.07.2007г., а има такъв,
предоставен на 28.12.2007г. /вероятно е налице грешка на ищеца в изписването на
датата на предоставяне на заема/
Поради пълното погасяване на задължението за връщане
на заемът от 28.12.2007г.. в размер на 300лв., и предвид факта, че няма
отпуснат заем в размер на 300лв. на 28.07.2007г., съдът намира, че и в двата
случая искът за връщането на сумата от 150лв., представляваща частичен иск от
вземане в общ размер от 300 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със
стойност 300 лв., получен на 28.07.2007г., се явява неоснователен.
Съгласно ССЕ, заемът в общ размер от 7500 лв., получен
на 22.03.2013г., е погасен частично от ответника както следва: плащане на каса
от 19.03.2011г. – 1168лв., плащане на каса от 30.06.2011г. в размер на 800лв., плащане
на каса от 18.12.2013г. в размер на 2000лв., плащане на каса от 29.01.2014г. в размер на 1600лв. Незаплатеният
остатък от заема е в размер на 1932лв.
Следователно искът за сумата от 3750 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 7500 лв. - невърната
заемна сума по договор за заем със стойност 7500 лв., получен на 22.03.2013г.,
се явява частично основателен за сумата
от 1932лв. и неоснователен за сумата от
1818лв.
Съгласно ССЕ, изготвена въз основа на представените по
делото и проверени от вещото лице в счетоводството на ищеца писмени
доказателства, не са налице последващи плащания от страна на ответника по
договорите за заем. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и
главно доказване погасяването на задълженията му по договорите за заем, което
ответникът не е сторил. Поради това съдът намира исковете за:
сумата от 1950 лв., представляваща частичен иск от
вземане в общ размер от 3900 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със
стойност 7500 лв., получен на 22.03.2013г/
сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от
вземане в общ размер от 2500лв. -
невърната заемна сума по договор за заем със стойност 2500лв., получен
на 03.07.2015г.
сумата от 700 лв., представляваща частичен иск от
вземане в общ размер 1400лв. - невърната
заемна сума по договор за заем със стойност 1400лв., получен на 25.04.2016г., за основателни в целия им предявен
размер.
Неоснователни са възраженията на ответника, почиващи
на предположения, че не е възможно да бъде изтеглен нов заем, при условие, че
не е погасен предходния такъв /съгласно чл. 35 ал. 6 от Устава на ВСК и т. 10
от Правилника, влизащ в сила от 01.01.2016г./.
Действително това са правилата, разписани за ищеца, но видно от
доказателствата по делото /ССЕ/, процесните договори за заем са отпускани при
нарушение на разписаните правила /заеми са отпускани въпреки наличие на
непогасени предходни задължения/. Съгласно правилата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК погасяването на установени с писмен акт парични задължения /каквито са
настоящите – л. 100-101 от делото/, се доказва само с писмени доказателства,
тъй като свидетелски показания са недопустими. На още по-голямо основание недопустимо
е „доказване“ чрез предположения. Ответникът следва да установи с писмени
доказателства /разписки, приходни касови ордери, банкови извлечения/, че е
погасил възникналите и изискуеми свои задължения за връщане на заемните суми по
договорите за заем, което той не е сторил.
Падежът на задължението се уговаря между страните. В
случай, че не е уговорен падеж на задължението, то е необходима покана за
плащане, като в поканата следва да бъде указан срок за плащане, а в случай, че
такъв не е указан, то задължението за връщане е в едномесечен срок от поканата,
на основание чл. 240 ал. 4 от ЗЗД.
Не са представени по делото писмени доказателства
какъв е конкретния срок за връщане на сумите по процесните договори за заем /с
изключение на заемът от 26.07.2007г. в размер на 300лв., чийто срок е 3
месечен, съгласно молба и разписка за получен заем – л. 100 от делото и заем от
20.07.2012г. в размер на 2500лв., който обаче не е част от исковата претенция/.
По делото е представена покана, изпратена до ответника
Диян П. за заплащане на сума в размер на 22 608лв. /остатък от всички непогасени
задължения на ответника към ВКС П.В./, в 14 дневен срок от получаване на
поканата. Поканата е получена на 05.09.2019г., видно от обратната разписка, като
в този случай срокът за изпълнение на задължението за връщане на останалите
непогасени заемни суми е 19.09.2019г. Към датата на завеждане на иска 18.12.2019г.
е настъпил падежът на задължението, поради което вземанията са изискуеми. За
покана се счита и връчването на исковата молба на ответника входа на процеса.
Предвид частично уважаване на исковете, и на двете
страни в производството се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и чл. 78
ал. 3 от ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. На ищецът
се следват разноски в размер на 881.98лв.,
съразмерно на сумата от 1708.91лв., разноски по
делото /д.т. 452.16лв., + депозит за в.л. - 711,75лв. + 545лв. – адв.
възнаграждение/. На ответникът се следват разноски в размер на 420.99лв., съразмерно на сумата от
870лв. - разноски по делото за адв.
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВСК П.В." /в ликвидация/, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. ** № 1,
представлявана от Д. Ге. Йо. - председател
на Ликвидационната комисия:
сумата от
1932лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева/, представляваща част от вземане по частичен
иск за сумата от 3750 лв. от вземане в общ размер от 7500 лв. - невърната
заемна сума по договор за заем със стойност 7500 лв., получен на 22.03.2013г.,
сумата от 1950 лв. /хиляда
деветстотин и петдесет лева/, представляваща частичен иск от вземане в общ
размер от 3900 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със стойност 7500
лв., получен на 22.03.2013г.
сумата от 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/, представляваща частичен иск от вземане в общ
размер от 2500лв. - невърната заемна
сума по договор за заем със стойност 2500лв., получен на 03.07.2015г. /на
17.07.2015г. съгласно ССЕ/
сумата от 700 лв. /седемстотин
лева/, представляваща частичен иск от вземане в общ размер 1400лв. - невърната заемна сума по договор за заем със
стойност 1400лв., получен на 25.04.2016г.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
исковата молба – 18.12.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 240 от ЗЗД от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ВСК
П.В." /в ликвидация/, Булстат ***, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, пл. ** № 1,
представлявана от Д. Г. Йо. - председател
на Ликвидационната комисия против Д.Д.П., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.
79 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 3500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/, представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 7000лв.
– невърната заемна сума по договор за заем със стойност 7000лв., получена на
26.04.2007г.
сумата от 150лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 300 лв. -
невърната заемна сума по договор за заем със
стойност 300 лв., получен на 28.07.2007г. /на 28.12.2007г. съгласно ССЕ/
сумата от 1818 лв. /хиляда осемстотин
и осемнадесет лева/, представляваща част
от вземане по частичен иск за сумата от 3750 лв. от вземане в общ размер от
7500 лв. - невърната заемна сума по договор за заем със стойност 7500 лв.,
получен на 22.03.2013г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
исковата молба – 18.12.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 240 от ЗЗД от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВСК П.В." /в ликвидация/, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. ** № 1, представлявана от Д. Г. Йо. - председател на Ликвидационната комисия, сумата от 881.98лв. /осемстотин
осемдесет и един лева и 98ст./, представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „ВСК П.В."
/в ликвидация/, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. ** № 1, представлявана от Д. Г. Йо. - председател на Ликвидационната комисия, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П., ЕГН **********
пост.адрес ***, сумата от 420.99лв. /четиристотин
и двадесет лева и 99ст./, представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: