№ 25
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502735 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.№ 262295/24.08.2020г срещу
решението на ВРС-VІІс-в № 3705/5.08.2020г по гр.д.№ 3942/2020г, с което е уважен
предявеният отрицателен установителен иск, като е прието за установено в отношенията
между страните, че К. Я. П. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“Кокиче“ бл.27 ап.6, не
дължи на „ЕРП Север” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна тауърс-Г бул.„Вл.Варненчик” № 258, сумата от 2450,77лв, представляваща стойност
на ел.енергия за извършена корекция за минал период 12.04.2018г-18.02.2020г за обект на
потребление, находящ се в гр.Варна ул.„Кокиче“ бл.27 ап.6 с аб.№ ********** и кл.№
**********, за което е издадена ф-ра № **********/4.03.2020г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищеца сумата от 558,03лв-разноски.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна и
отхвърлянето на предявения иск, като излага подробни доводи за това.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Я. П. вх.№
267629/23.09.2020г, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за потвърждаването
1
му.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв.възнаграждение.
В исковата си молба К. Я. П. твърди, че има качеството на потребител на доставяна
от ответника ел. енергия с аб.№ ********** и кл.№ **********.
През м.03.2020г получил писмо, с което бил уведомен, че на 18.02.2020г била
извършена проверка на СТИ в дома му, за което бил съставен КП № 110612 и въз основа на
него била извършена корекция на сметката му и издадена процесната фактура на стойност
2450,77лв.
Депозирал възражение срещу дължимостта на сумата, по което до настоящия момент
не бил получил отговор.
Оспорва да дължи процесната сума и методиката на начисляването й. Твърди, че не е
потребявал така начисленото количество ел. енергия. При извършване на проверката не бил
присъствал, нито бил търсен на адреса, а посоченият свидетел, предполага, че се бил
подписал, след като СТИ е било демонтирано. КП не му е бил връчен своевременно
съгласно ОУ.
Счита, че начисляването за повече от 22месеца е в нарушение на Директива
2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006г. Ако и да е налице неточност в измерването,
изразява предположение, че е възможно да е настъпила по време на проверката или след
това.
Оспорва корекционната процедура, като твърди, че в ОУ липсва разписан ред за
уведомяване на потребителя при извършване на корекцията.
Счита, че доколкото СТИ е собственост на ЕРП-дружество, то негово е и
задължението да го поддържа в изправност. На основание чл.42 ал.5 ПИКЕЕ дружеството
има задължение да обслужва измервателните системи веднъж на три месеца, което в случая
не е било изпълнено. Възползвайки се от това, ответното дружество е извършило корекция
за период от повече от 28 месеца назад.
Счита за недопустимо да бъде ангажирана отговорността му, без да е била доказана
негова вина. Твърди, че са били нарушени разпоредбите на ПИКЕЕ при извършване на
проверката и корекцията, и в частност тези на чл.3 ал.4 /за извършване на ежемесечен
отчет/, чл.11 ал.1 /начисляване по тарифа, която не е избрана от потребителя/, чл.19 т.3
вр.чл.29 ал.3 /СТИ няма възможност да съхранява данни с цел установяване точната дата на
2
евентуална намеса/, чл.49 ал.3 и ал.4 /протоколът не е подписан от свидетел и не е изпратен
в седмодневен срок след съставянето му/.
По отношение на протокола от БИМ се сочи, че констатираното количество
ел.енергия в тарифа 3 не е настъпило пред експертите от БИМ, нито се установява към
момента на тяхната проверка да е имало отчитане по тази тарифа. Затова протоколът не се
ползвал с доказателствена сила относно факта, че това количество било реално потребено.
Оспорва да е била извършвана манипулация от абоната, който при това не разполагал с
нужния софтуер да разчита паметта на СТИ. Отчитането в скрити регистри е в нарушение
на закона, доколкото потребителят нямал визуален достъп до тях. Счита и че
регламентираната в ОУ на дружеството методика за корекция се базира на предполагаемо
доставимо количество ел.енергия, е предпоставка за неоснователно обогатяване на
дружеството. Оспорва правилното изчисление на срока и приложение на чл.55 ПИКЕЕ.
Твърди, че отв.дружество не разполага с лиценз да продава ел.енергия.
Оспорва правилното остойностяване на сумата, поради начисляването и на такси
задължение към обществото и достъп ниско напрежение.
Оспорва констатациите в изготвения КП, както и обстоятелството БИМ да разполага
с нужния софтуер за прочит паметта на СТИ. Оспорва и изготвеното становище.
Поради всичко изложено корекцията е била извършена неправомерно и затова не
дължала заплащане на процесната сума.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на отв.дружество „ЕРП СЕВЕР”АД
ЕИК *********, сумата 2450,77лв, представляваща стойността на начислена ел.енергия,
след корекция за периода 12.04.2018г-18.02.2020г за обект на потребление, находящ се в
гр.Варна ул.„Кокиче“ бл.27 ап.6, с аб.№ ********** и кл.№ **********, за което е издадена
ф-ра № **********/4.03.2020г
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски и адв.възнаграждение.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕРП Север"
АД-гр.Варна, в което се поддържа, че на посочената дата, на осн.чл.45 ПИКЕЕ служители на
„ЕРП Север"АД извършили проверката на процесния обект на потребление, за което
съобразно изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ съставили КП в присъствието на свидетел.
Излага и следните доводи :
Процесната сума се дължала на осн.чл.55 ПИКЕЕ, обнар. в ДВ бр.35/30.04.2019, във
вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
3
Не оспорва, че между ищеца и отв.дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което същият е потребител на доставяната ел.енергия.
Потвърждава, че била извършена проверка изправността на СТИ на посочения в ИМ
адрес, както и че резултатът от нея бил обективиран в КП въз основа на извършена
корекционна процедура, която има своето законово основание.
Към датата на проверката са действали ПИКЕЕ, изд. от КЕВР /обн.ДВ
бр.35/30.04.2019г/.
Съгл.чл.47 ПИКЕЕ, когато при проверка се установяла грешка в измерването извън
допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на
измерени количества ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, количеството
ел.енергия се определяло от оператора на ЕРП Мрежа, според установените в чл.56 ал.1
ПИКЕЕ правила. По тази причина ф-рата се издавала от „ЕРП Север”АД, а не от „Енерго-
Про Продажби”АД.
Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е
пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало
правото на отв. дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като
елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е настъпило неточното измерване на потребеното количество ел.енергия.
Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, били
извършени от ищеца или от друго лице.
Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към
потребителя-ищец, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия
Ето защо било налице било основание за възникване вземането на отв.дружество за
потребена ел.енергия, за което били изпълнени всчки изискуеми предпоставки - ищцата и
ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и
достъп на ел.енергия през ЕРП Мрежата на ответника „ЕРП Север” АД.
Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
ел.енергия на конкретния обект.
В изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ била извършена техническата проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север” АД в присъствието
на един свидетел, който не бил служител на ответното дружество и затова бил съставен КП.
Сочи още в отговора на ИМ, че „ЕРП Север”АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на ЕРПМ, чрез която извършва пренос и разпределение
4
на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия от 2004г, издадена
от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1 т.346
б.”а” ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл.116 ал.6 ЗЕ. Затова, съобразно чл.45 ПИКЕЕ,
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
СТИ.
Като резултат от такава проверка било констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на ел.енергия от абоната. Процесният електромер бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 560959 и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
КП за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение; съставен
бил съответствие с разпоредбите на чл.49 ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера,
на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност, а
съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание за
изготвяне на справка за корекция на ел.енергия.
Безспорно за ответника в имота на ищеца била консумирана ел.енергия, която не била
заплатена.
Експертизата на СТИ била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-Варна, за което бил
съставен КП, в който било отразено, че при софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера - наличие на преминала енергия по Тарифа 3, която тарифа
не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответствал на
метрологични характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия.
КП на БИМ се явявал официален свидетелстващ документ, който съобр.чл.179 ал.1
ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Поради всичко това отв.дружество изготвило становище за начисляване на ел.енергия,
като е конкретизирало размера на вземането.
Така било установено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3.
Съгл.чл.55 ал.1 ПИКЕЕ счита, че когато се установяло наличието на количества
ел.енергия в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа имал
право да начислява дължимата сума на това основание.
Освен това пояснява, че този тип вмешателство имал за цел част от консумираната
ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера.При
ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установяло натрупване на
ел.енергия в невизуализирания регистър, тъй като това ставало само със специализиран
5
софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
„ЕРП Север”АД издало фактура за посочената стойност за процесиня период. С писмо
ответното дружество изпратило КП от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на
чл.49 ал.4 ПИКЕЕ, ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена
ел.енергия в резултат на констатираното неизмерване. Въпреки, че било извършено
начисление на измерена в невизуализирани регистри ел.енергия на основание чл.55 ПИКЕЕ,
ел.енергия, натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от
потребителя, но не била заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД купувачът на стока сочи
ответникът бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била
получена чрез направената доставка на ел.енергия. Затова потребителят бил длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Процесната сума се дължи от ищеца на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност, моли, ако съдът приеме, че чл.55 от ПИКЕЕ е
неприложим към конкретната хипотеза, то искът да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№
4160/2018г на ВКС-III ГО.
Предвид изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск като недоказан по
основание.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски,
вкл. и за адв.възнаграждение.
Така предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на парична
сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор и от представените писмени доказателства е видно, че ищецът е
собственик на недвижимия имот, явяващ се обект на потребление, намиращ се на адреса в
гр.Варна ул.„Кокиче“ бл.27 ап.6, с аб.№ ********** и кл.№ **********
Не е спорно и че ищецът има качеството на краен клиент и потребител на ел.енергия
за битови нужди за обекта на потребление.
Процесното СТИ е било монтирано в обекта на ищеца на 11.04.2018г, което
обстоятелство е видно от изготвения КП с № 1298192. Към момента на монтажа му са били
записани показанията на нощна тарифа- 4623квтч и дневна тарифа – 10170квтч. Този
6
протокол не носи подпис на потребителя, а на негов представител.
В протокол от последваща метрологична проверка на СИ № 18982р/23.01.2018г,
извършена в лаборатория на ЕЛЛАБ България ООД било документирано, че крайните
показания на СТИ към датата на проверката, са : тарифа 1- 4623,010квтч и тарифа 2-
10170,173квтч. Липсва запис на показания по тарифа 3 и сумарния регистър.
В КП № 5100384/18.02.2020г е отразено, че на посочената датата адреса на
потребление е била извършена техническа проверка от служители на „ЕРП Север“АД, при
която горепосоченото СТИ било демонтирано, поставено в безшевен плик с пломба и
изпратено за експертиза от БИМ, като вместо него е било монтирано ново СТИ. В КП са
вписани показанията на проверявания електромер по тарифа
Констатациите в протокола на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна с № 192/28.02.2020г са, че
при извършена метрологична експертиза е установено наличие на преминала ел. енергия по
тарифа 1.8.3 от 012441,7кВтч, която не била визуализирана на дисплея. При софтуерно
четене била установена външна намеса в тарифната схема на СТИ. СТИ съответствало на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерването на ел.
енергията.
От заключението на в.л.инж. Кирил Малеев, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, се установява, че процесното СТИ е било метрологично годно към датата
на проверката. Преминало е първоначална проверка през 2007г и последваща през 2018г.
Монтирано било повторно в обекта с натрупани показания по тарифи Т1 и Т 2, без
показанията по останалите тарифи да са документирани. Констатациите в протокола на БИМ
са за установена външна намеса в тарифната схема на СТИ, която е софтуерна и се изразява
във въвеждане на още една тарифа Т3, в която се отчитала част от потребената ел.енергия.
Установените показания по тарифа Т 3 не са визуализирани на дисплея на СТИ, но според
в.л. това количество е преминало през измервателната система на електромера и затова
приема, че е било потребено. Изчисленията са извършени математически точно, съобразно
определените от КЕВР цени.
Със становище от 2.03.2020г е одобрено начисляване на абоната на ел. енергия в
размер на общо 12441кВтч за периода 12.04.2018г. до 18.02.2020г. на основание чл. 55
ПИКЕЕ.
Въз основа на това становище ЕРП-дружество е издало фактура №
**********/4.03.2020г, с която на абоната е начислено за доплащане това количество ел.
енергия остойностено като такси- технологичен разход ниско напрежение, задължения към
обществото, пренос и достъп високо напрежение, пренос ниско напрежение и достъп
средно/ниско напрежение, преразпределени на три ценови подпериода.
По делото е приложено и копие от Писмото, адресирано до абоната, като е видно,
7
че КП заедно с всички останали документи са били изпратени на ищеца и връчени на
15.03.2020г.
Разпитана по делото като свидетел е Т.О. – служител в отвв.дружество, която излага,
че е участвала при извършване на процесната проверка. Причина за демонтиране на СТИ
била, че имало консумация, но киловати не се натрупвали. Стояли на място 10 минути, след
което решили, че ще демонтират СТИ. Потърсили собственика на обекта на потребление, но
никой не им отворил. Позвънили на друг апартамент, от който отворила млада жена, на
която обяснили, че извършват проверка, сравнили показанията на СТИ и го демонтирали.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищцата се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта на ищеца реално е била
доставено и потребено процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно
СТИ.
Спорът е по правото-дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, съответно дали е било отчетено от метрологично годно СТИ.
Не е спорно, че имотът, чийто собственик е ищецът, е присъединен към
електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на отв. дружество
„Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“ АД/ с предходно наименование „Енерго
Про Мрежи“АД,
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ЕЕ между ищеца и въззивното
дружество е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел.енергия през
8
ЕРПМ-собственост на ответното дружество.
Няма спор и че по силата на ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про
Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с горепосочените абонатен
и клиентски номера към „Енерго Про Продажби“АД, като така е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на ел.енергия.
Поради горното ищецът се явява краен битов клиент по смисъла на легалното
определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за собствени битови
нужди и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б /след изменението, влязло в
сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР / сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /а сега „ЕРП Север“АД/ , одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г;
ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-061/11.2007г.
От изложеното следва и че отв.страна „ЕРП Север“АД не е лицензирана да продава
ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто лиценз разполага „Енерго Про
Продажби“ АД.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите – собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, лицензирани за
това. Срокът и в двете ОУ е определен под условие - до изтичане срока на лицензията,
предоставена на съответните дружества /Чл.19 от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел. енергия
не се ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за обществено
снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, освен при включване в заявлението за
продажба на определен срок от страна на потребителя“; чл.20 от ОУПЕЕМ :
9
„използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед снабдяването с ел.енергия, предмет на
тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за
разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
Услугите се предоставят при условията на равнопоставеност, за което КЕВР има
правомощието да приема правила съгл.чл.21 ал.1 т.10 ЗЕ. Затова преносът на ел.енергия и
продажбата се осъществяват при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а
ЗЕ /. Затова въз основа на ОУ следва да се разграничават цена за пренос от цената за
доставка и продажба на ел.енергия.
В нормата на чл.98а ЗЕ е указано, че крайният снабдител /в случая „Енерго Про
Продажби“АД/ продава ел.енергия при публично известни общи условия, като в ал.2 т.6 ЗЕ
/нова от 2012г, която действа в тази редакция и понастоящем/ е въведено изискване ОУ да
съдържат ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършване
на корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. Съгласно последната /в
редакцията, действала за част от процесния период /ДВ бр.54/2012, в сила от 17.07.2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
С новата редакция на същата разпоредба /ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г/
няма въведена промяна в кръга от субекти, спрямо които ПИКЕЕ имат действие.
Нормата на чл.83 е от общите разпоредби. В нея се указва, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в различни подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично
посочени в т.1-т.5, както и с ПИКЕЕ, посочени в т.6, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на СТИ, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства база данни.
Така въз основа на ал.2 на чл.83 от ЗЕ ПИКЕЕ се приемат от Комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, които по своята правна същност представляват подзаконов
нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
10
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 2.05.2019г.
Същите, както и отменените Правила, указват на принципите и начините, по които от
родово определената вещ ел.енергия може да бъде отделено количеството, което се
превръща в индивидуално определена такава и на нея да бъде определена парична
равностойност /чл.1 т.1-8./
Така в т.6 са изброени хипотезите, в които такова отделяне чрез измерване не е било
възможно по причина липсата на измерване или поради неправилното/неточно измерване,
или когато има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разпоредбата указва и на
условията и реда как следва да бъде осъществено това измерване.
В т.7 е посочено какъв е редът и начинът за определяне паричната равностойност при така
отделеното количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с последното подробните
разпоредби се съдържат в Р-л ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на
количеството ел.енергия“.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ визира процедурата по извършване на проверката,
която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като основание за неговата
редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, както и от
абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово отсъствие или отказ да
подпише - от свидетел, който не е служител на оператора. Съставеният КП следва да бъде
връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка или по друг начин съобразено с
посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че не са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ за
подписване на протокола от свидетел в случай на отсъствие на абоната. Действително, КП
от 3.12.2019 е бил подписан от посоченото за свидетел лице, като са указани само трите
имена, без други идентифициращи белези /ЕГН, адрес, месторабота/, от което не може да се
направи категоричният извод за същото доколко не се явява служител на дружеството и би
ли могло да бъде призовано за разпит в о.с.з.
КП е съставен на 3.12.2019г. От данните по делото е видно, че същият е бил връчен на
ищцата на 25.02.2020г, т.е. едва след като е приключила цялата корекционна процедура.
Нормата на ал.4 на чл.49 от ПИКЕЕ сочи, че в хипотезата на ал.3 /т.е. при отсъствието
на абоната от адреса/ операторът на съответната мрежа изпраща на ползвателя КП с
11
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт в седемдневен срок от датата на съставянето на КП.
Разпоредбата е приета от самото дружество „ЕРП Север“АД и е в интерес на съконтрахента
по договора– краен клиент и потребител на ел.енергия. Същата има императивен характер, а
Систематическото й тълкуване означава, че КП като частен свидетелстващ документ следва
да бъде предоставен на крайния битов клиент, още преди да е приключила цялата
процедура, за да има възможност да се запознае с констатациите и да изложи съответно
възраженията си. В противен случай това лишава страната по договора –краен клиент от
статута на равнопоставена страна в облигационното правоотношение.
Данните по делото сочат, че ищцата е била запозната много по-късно, след като
едноседмичният срок е изтекъл, без да е разполагала с възможността да заяви евентуалните
си възражения.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
В процесния случай КП е подписан в отсъствието на клиента/абоната.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него липсват вписани констатации за
установени нарушения, даващи основание за демонтирането и подмяната на СТИ. Сам по
себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод за
несъответствие при измерването. При това положение въз основа данните от КП не може да
се направи извод към коя от хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би
могло да бъде подведено несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от
12
БИМ софтуерно претарифиране не може да замести основанието, щом като липсва
отбелязване за установени отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
В допълнение следва да се посочи и това:
Самият ответник едва в становището си от 2020г е посочил основанието за
едностранната корекцията – чл.55 ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49. а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази методика период за
преизчисляване се различава съществено от останалите периоди, указани при различните
начини на изчисляване, визирани в хипотезите на чл.50 ПИКЕЕ. Може да се мисли и
доколко потребителите, за които би била приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени
в неравностойно положение спрямо другите, за които биха били приложими различните
хипотези на чл.50 ПИКЕЕ. В допълнение може да се добави и това, че в някои от случаите
на чл.50 на оператора на ЕРП Мрежа е предоставена възможността да избира измежду два
от посочените периода, при това по-краткия от тях, което е в интерес на крайния клиент.
Такава възможност в хипотезата на чл.55 няма предвидена.
В настоящия случай, съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена
през 2018г, като е било документирано наличието на записи по първите две тарифи и
липсата на данни за показания по тарифа 3 и сумарния регистър.
Корекцията на сметката е за периода от две години, за който е начислено допълнително
количество ел.енергия.
Същевременно, по делото не може да се установи по категоричен и убедителен начин
кога е започнало натрупването на посоченото количество ел.енергия в Тарифа 3, след като
има данни за налични показания по Т1 и по Т2 още при монтажа на процесното СТИ през
2018г и липсват такива за Т3 към датата на монтажа.
Не се споделя от съда предположението, изказано от в.лице, базирано не на лични
впечатления от извършено изследване на самото СТИ, а въз основа на съдържащи се по
делото документи, че СТИ било преминало задължителната последваща проверка, щом като
било монтирано в обекта и затова следвало да се счита, че било годно техническо средство.
13
Пред изложеното, съдът намира за неосъществен фактическият състав на чл.55 ПИКЕЕ
поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно проведеното от
ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си. Затова
неправомерно е била извършена корекцията на сметката на ищцовата страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, в
случай, че се приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, искът
да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл било и
Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира имено хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са калкулирани
суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./, които се
различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен отчет по
дневна и нощна тарифа за битови клиенти. При това последната /т.е. цената на тока/, с оглед
изложеното по-горе, е дължима в полза на друг правен субект „Енерго Про Продажби“ АД
въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно правоотношение по
договор при ОУД за продажба на ел.енергия.
ІІ
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, както и по повод заявения от ищеца
довод, че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с
нормативно регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал
период от време, съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРП Мрежа,
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на ал.1.
По повод тази разпоредба е необходимо да се направи сравнение между отменените
14
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019.
Няма спор, че „Енерго Про Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на
ЕРП Мрежа и на измервателните устройства има правото на извършва периодичните
проверки в обектите на крайните клиенти, както по старите Правила, така и по новите
ПИКЕЕ,.
По старите Правила резултатите от така извършената проверка и документацията се
предоставят на крайния снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД /в случая/,
който издава фактурата, справка, и изпраща покана до клиента. Това е така защото
страни по облигационното правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ са крайният
снабдител и крайният битов клиент. Ето защо това дружество /“Енерго Про Продажби АД/
се явява титулярът на вземането както за цената на стоката при редовния месечен
отчет, така и в случаите на преизчисляване поради неправилното й измерване,
т.нар.“корекция на сметки“. Това е в съответствие с указаното в нормата на чл.98а ЗЕ, че
крайният снабдител - доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента за коригираната сметка и
последният му дължи посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извод, че по силата на същата наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /какъвто е “Енерго Про
Продажби“ АД/ и крайния битов клиент, се създава възможност да възникне второ
облигационно правоотношение между крайния битов клиент и оператора на ЕРП
Мрежа /в случая „ЕРП Север“АД/, касаещо САМО корекцията на сметки. Това се
извежда от съдържанието на посочената норма, че операторът на мрежата издава фактура
за преизчисленото количество, а ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което
предполага облигационна обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен
счетоводен документ обективира съществените елементи от съдържанието на договора –
страните, вещта и е посочена цената; изпълнението на задължението за заплащането й се
удостоверява чрез издаването на фискален бон.
Така на първо място се поставя въпросът доколко разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ. В последната е посочено, че крайните клиенти
използват съответната ЕРПМ, към която са присъединени, при публично известни ОУ, които
задължително следва да съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по
чл.83 ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена
15
ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
А според чл.98в ЗЕ отношенията между краен снабдител и оператора на ЕРПМ във
връзка със снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи,
се уреждат с Правилата за търговия с ел.енергия.
Ето защо се налага извод, че в ЗЕ не е предвидено на оператора на ЕРПМ да са
делегирани правомощия по събирането на дължимата от крайния клиент сума,
получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“, което по своята същност се явява
разновидност на начина на определяне крайната продажна цена на на доставената от
крайния снабдител и потребена ел.енергия от крайния битов клиент ел.енергия. Затова
нормата на чл.56 като по-ниска по ранг и в противоречие с установеното със ЗЕ не би
следвало да бъде прилагана.
На следващо място.
Дори да се приеме за валидно това ново правоотношение между крайния битов
клиент и оператора на мрежа по повод „корекция на сметка“, поставя се въпросът от кой
момент най-рано може да възникне.
Действието на разпоредбата е само за в бъдеще и затова правоотношението може да
възникне само занапред, т.е. след 2.05.2019г.
Разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ има материално-правен характер и не се ползва с
обратна сила. За да има обратно действие, съгласно чл.14 ал.1 ЗНА, е необходимо по
изключение и с изрична разпоредба това да бъде оповестено. При това, същата не е приета и
по реда на чл.51 ЗНА, съгласно която „задължително тълкуване на нормативен акт дава
органът, който е издал акта. Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е
бил обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага
чл.50 ЗНА“. Ето защо й липсва и тълкувателен характер. Затова се налага изводът за
неприложимостта й спрямо заварени правоотношения, възникнали до 2.05.2019г между
други правни субекти – крайния снабдител и крайния битов клиент.
Така се поставя и въпросът дали извършената от оператора на мрежата проверка
може да обхваща период от време преди 2.05.2019, в резултат на което въз основа на
извършеното преизчисляване същият да има вземане срещу крайния битов.
Следва да се посочи, че периодът от време, за който се прави проверката и съответно
изчислението на корекцията, не е свързано с правото на „ЕРП Север“АД като собственик на
ЕРПМ и измервателните устройства да извършва самата проверка. За това няма пречка,
както се изложи и по-горе.
16
„Корекцията на сметка“, обаче, следва да се разглежда като елемент от правилата,
чрез които отделената от родово определената вещ ел.енергия част бива измерена и
остойностена парично.
След като за времето до 2.05.2019г операторът на мрежата /“ЕРП Мрежи“ АД/
извършва проверката и всички действия по корекционната процедура в полза на друг правен
субект - крайният снабдител /“Енерго Про Продажби“ АД/, а не лично за себе си, каквато
възможност му е предоставена едва след 2.05.2019г, и при липсата на изрично предвидено
обратно действие на чл.56, се налага изводът, че дори „ЕРП Север“АД да е извършил
проверка за период до 2.05.2019, за този отрязък от време то не се явява титуляр на
вземането от „корекция на сметка“, щом като това право принадлежи на друг субект
/“Енерго Про Продажби“АД/. До посочената дата и по силата на ЗЕ правоотношение
съществува само между крайния битов клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежа. С последния съществува друго правоотношение по договор при ОУ само за пренос
на ел.енергия. А, както се посочи по-горе, цената за пренос е отделна и се формира по
различен начин от цената за продажба на ел.ток.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос, че настоящото дружество ответник не се явява титуляр на вземането за
време отпреди 2.05.2019г и затова е неоснователно да претендира сума за този период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на ответната страна, в случая, че се приеме, че чл.56
ПИКЕЕ е неприложима, то сумата се дължала на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за
установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се дължало
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на
ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на
ВКС-III ГО.
Както бе коментирано по-горе, установената между страните облигационна връзка за
покупко-продажба на ел.енергия е по договора при ОУ за доставка и продажба на ЕЕ
между настоящия ищец като краен битов клиент и третото за спора лице -„Енерго Про
Продажби“АД, явяващ се краен снабдител на ел.енергия. Предметът на дейност на
посоченото дружество е именно доставка и продажба на ел.енергия. Пак там е посочено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по
утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Това облигационно
правоотношение продължава да съществува и не е прекратено.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРП Мрежа и допълнително
17
предоставени услуги /чл.1/. Затова ползвателят дължи цена за пренос на доставената му
ел.енергия, както и за предоставени допълнителни услуги във връзка с ползването на
мрежата по цена, определена съгласно ценоразпис, отделно от цената за разпределение на
ел.енергия /чл.8 от ОУ/. От последното следва, че „корекцията на сметка“ не може да се
отнесе към „допълнителни услуги“.
С „ЕРП Север“АД облигационна връзка съществува доколкото се касае за пренос на
ЕЕ през ЕРП Мрежа на дружеството, за който се дължи цена за пренос и тя е отделна и
различна от цената за продажба на ел.ток, макар и калкулирана в сметката на крайния
потребител наред с тази за продажба. Затова само по отношение на посочените в чл.1 от
ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда на
чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на „ЕРП Север" АД, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използването понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, както и събирането им става по различен
ред.
Поради всичко изложено въззивният съд приема, че за част от периода на
извършената проверка до влизане в сила на новите ПИКЕЕ на 2.05.2019 по отношение на
„ЕРП Север“АД липсва законово основание на правото му на вземане срещу крайния битов
клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание може да е налице само за времето след 2.05.2019г до датата на
проверката.
Тук следва да се прецени дали са били налице предвидените в ПИКЕЕ предпоставки,
ред и методика за извършване на корекцията, за което са изложени подробни мотиви по-
горе в част І-ва от мотивите.
Освен това, дори да се приеме, че е била спазена процедурата, то за периода от
2.05.2019 до 19.02.202 претенцията не е установена по размер. Задължението е неделимо.
Това е така защото в случая не се касае за редовен месечен отчет, при който би могло да се
направи подневно изчисление. Не може да бъде установено през кой точно момент какво
количество ел.енергия е преминало и не е било отчетено.
Претендираната сума касае целия период. Затова не може да се направи извод за частична
основателност на претенцията, съответстваща за посочените месеци.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума.
18
Предвид всичко изложено по-горе процесната сума се явява недължима и затова
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Крайните правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението
на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за първата инстанция , както са определи от ВРС.
За въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на въззивната страна следва да
бъдат присъдени разноските за ползвана адв.защита, за което е направено своевременно
искане и са представени доказателства в размер на 400лв. Няма заявено възражение за
прекомерност адв.възнаграждение и затова следва да бъде присъдена цялата сума.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VІІс-в № 3705/5.08.2020г по гр.д.№
3942/2020г, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск, като е прието за
установено в отношенията между страните, че К. Я. П. ЕГН ********** с адрес гр.Варна
ул.“Кокиче“ бл.27 ап.6, не дължи на „ЕРП Север” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, Варна тауърс-Г бул.„Вл.Варненчик” № 258, сумата от 2450,77лв,
представляваща стойност на ел.енергия за извършена корекция за минал период 12.04.2018г-
18.02.2020г за обект на потребление, находящ се в гр.Варна ул.„Кокиче“ бл.27 ап.6 с аб.№
********** и кл.№ **********, за което е издадена ф-ра № **********/4.03.2020г, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищеца сумата от
558,03лв-разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл. Варненчик“ № 258 „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от Н.Й.,Р.Г. и Ил.Г.Г. да заплати на К. Я. П. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна ул.“Кокиче“ бл.27 ап.6, сумата от 400лв /четиристотин лева/ - сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
19
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20