РЕШЕНИЕ
№ 8959
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110121813 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу С. Б. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 990,84 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот,
находящ се в гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 30, вх. А, ап. 20, аб. № 375211, ведно със
законната лихва считано от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 160,84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.03.2022г., сумата от 32,28
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 26.04.2022г. до изплащане на вземането и
сумата от 7,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2019г. до 28.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.
139 ЗЕ.. Твърди, че ответникът е използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.
1
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С молба от 22.11.2022г. ответникът е посочил, че е признава иска и е заплатил
процесните суми.
С молба от 27.01.2023г. ищецът е посочил, че на 14.11.2022г. е получил плащане от
ответника в размер на 1191,20 лева, съответстващо на общия сбор на претенциите за
главници лихви съобразно исковата молба. Ищецът твърди, че тъй като главниците били
присъдени ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба, която не била
платена, то при прихващане на изпълнението по реда на чл. 76 ЗЗД оставал неплатен
остатък по главниците в размер на 162,41 лева, а също следвало да бъде заплатено и
юрисконсултското възнаграждение.
В проведеното на 07.03.2023г. открито съдебно заседание по делото, ищецът поддържа
становището си, изразено в молбата от 27.01.2023г. Ответникът не оспорва дължимостта на
вземанията, оспорва единствено размера на законната лихва за периода от исковата молба до
датата на плащането, като счита, че същата се равнява на по-малка сума от 162,41 лева.
Ответникът моли съда да зачете признанието и плащането, като определи размера на
лихвата, която да заплати доброволно след постановяване на решението.
По единствения спорен по делото въпрос, съдът намира следното. С исковата молба
ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал плащане на две олихвяеми главници –
за цена на топлинна енергия в размер на 990,84 лева и за цена на услугата дялово
разпределение в размер на 32,28 лева. И двете главници са претендирани на осн. чл. 214, ал.
2 ГПК ведно със законната лихва върху тях считано от датата на исковата молба до
окончателното им изплащане. Исковата молба е подадена на 26.04.2022г., а плащането на
сумата от 1191,20 лева е постъпило по сметката на ищеца на 14.11.2022г. По реда на чл. 162
ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/ съдът определи законната лихва както
следва: за периода от 26.04.2022г. до 14.11.2022г. върху главницата за цена на топлинна
енергия от 990,84 лева се дължи законна лихва в размер на 55,88 лева. За същия период
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение от 32,28 лева се дължи законна
лихва в размер на 1,82 лева. Следователно общият размер на неплатената мораторна лихва
считано от датата на исковата молба до датата на плащането се равнява на 57,70 лева, а не на
162,41 лева, както твърди ищецът в молбата си от 27.01.2023г. Тъй като разликата се
равнява на 105 лева, очевидно в случая ищецът е погасил с плащането и направените от него
съдебни разноски по делото /100 лева за държавна такса и 5 лева такса за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници/. Вземането на ищеца
за съдебни и деловодни разноски, обаче, възниква едва от датата на влизане в сила на
съдебния акт, с който те са му присъдени, а не от датата, на която е направил разходите.
„Разноски“ по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД са само присъдените с влязъл в сила съдебен акт
разноски, независимо дали се касае за държавни такси или за юрисконсултско
възнаграждение. Макар това да е без значение за настоящото дело, защото ответникът в
2
настоящата хипотеза така или иначе дължи разноските по делото, ищцовото дружество
следва да вземе горното предвид в практиката си по отнасяне на доброволните плащания,
тъй като изразеното чрез плащането признание на ответника, че дължи сумите предмет на
исковете, изобщо не означава, че ответникът признава и отговорността си за разноски и
техния размер /виж чл. 78, ал. 2 и ал. 5 ГПК/.
Предвид гореизложеното, спазвайки реда за погасяване на вземанията, установен в чл.
76, ал. 2 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца главница за цена на
топлинна енергия в размер на 55,88 лева и главница за цена на услугата дялово
разпределение в размер на 1,82 лева. Исковете за всички останали суми следва да бъдат
отхвърлени поради плащане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Ответникът не е
направил искане по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, а и няма основания за такова, защото
процесните вземания са за доставки, извършени както в полза на неговата наследодателка,
така и в негова собствена полза след смъртта на наследодателката, затова с неплащането им
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за
разноски. Ищецът е сторил разноски за държавни такси в размер на общо 105 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 205 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, кв. „Б“, бул. „Л“ № А, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 55,88 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот,
находящ се в гр. София, бул. „Я С“ № , вх. аП. , аб. №, и сумата от 1,82 лева
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до
м.04.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Б. М. осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата
над 55,88 лева до пълния претендиран размер от 990,84 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в
гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 30, вх. А, ап. 20, аб. № 375211; за сумата от 160,84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.03.2022г.; за разликата над
1,82 лева до пълния претендиран размер от от 32,28 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до м.04.2020г., и за сумата от 7,24 лева,
3
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2019г. до 28.03.2022г.
ОСЪЖДА С. Б. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 205 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Съдвисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4