Решение по в. гр. дело №3126/2020 на Окръжен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е № 260081

гр.Пловдив, 19.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 3126/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на В.О.Т., чрез адв.К.Т. срещу решение № 260045/16.10.2020г. по гр.д. № 1136/2020г. по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав, с което е изменен размера на издръжката, постановена с Решение № 153/20.04.2018 по гр. д. №430/2018г на ПРС( в сила от 20.04.2018г.) за О.В.Т. ЕГН ********** и И.В.Т. ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител В.И.Т., всички адрес ***, като е увеличен този размер от 130 лв. месечно на 180лв. за всяко едно от децата О.В.Т. ЕГН ********** и  И.В.Т. ЕГН **********, начиная от завеждане на иска – 21.07.2020г до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 400 лв.  

                Решението се обжалва частично за сумите, с които исковете са уважени над 155 лева месечно до уважения пълен размер от 180 лева по иска за издръжка. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при неправилна преценка на доказателствата. Сочи се, че издръжките не са съобразени с възможностите на майката да плаща такива издръжки, тъй като получава брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Сочи се, че майката има здравословни проблеми, които изискват допълнителни парични средства, а също така и че е бременна и очаква още едно дете, поради което се иска отмяна на решението в обжалваната част над 155 лв. до 180 лв. месечна издръжка за двете деца.

                В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Т., с който се иска потвърждаване на обжалваното решение. Постъпила е молба за освобождаване на В.Т. от такси и разноски по това дело.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Първата инстанция е приела за установено следното. Страните по делото са родители на двете деца О.В.Т. ЕГН ********** и И.В.Т. ЕГН **********. Детето И.В.Т. е завършил  предучилищно  образование, но е с препоръки за отлагане  от първи клас  на детето  е поставена диагноза – генерализирани разстройства в развитието,  поради което е необходимо отлагане от първи клас и осигуряване на ресурсна помощ. С Решение № 153/20.04.2018г. (в сила от 20.04.2018г) по гр. д. 430/2018г по описа на АРС е прекратен бракът  между В.И.Т. и В.О.Т.,  и майката  се е задължила да заплаща месечна издръжка за децата О.В.Т. и И.В.Т.  в размер на по 130лв за всяко едно дете, считано от влизане в сила на съдебното решение. Майката работи по трудов договор и има доходи  в размер на около 650лв. на месец. Бащата В.Т. работи по трудов договор и декларира 1230 лв. доходи месечно, по декларация представена пред въззивния съд. Ищецът има задължение към БАНКА ДСК ЕАД по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2013г в размер на 205,57лв месечно. С ЕР на ТЕЛК УМБАЛ Пловдив АД № 2643/134/20.08.2020г на И.В.Т. със законен представител В.И.Т. е определена 65% степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година. Детето О.В.Т. е записан  в VІІІ клас  - дневна форма но обучение за учебната 2020/2021г в ПГ „Цар И. ***. Детето И.Т. пък е записан повторно в подготвителна група /6 годишни/ в ОУ „Отец Паисий“ *** за учебната 2020/2021 година.

Първата инстанция е отчела, че е налице промяна във нуждата относно издръжка на двете деца, защото от предходното й присъждане - месец април 2018г. е изминал период от  две години, през който   период  действително е настъпило изменение в нуждите на децата. Децата са израснали, нараснали са и потребностите им. Детето И. има забавяне в развитието, което налага посещаване на психолог  два пъти седмично.  Доказателства обаче за съществено изменение във възможностите на ответника да заплаща търсената издръжка не се доказват. От представените от майката писмени доказателства се установява, че тя  работи в ПОЛИГРУП ООД и получава месечно възнаграждение в размер на около 600лв.-700 лв.  Съобразно текста на чл. 142 ГПК размерът на издръжката се определя не само от нуждите на издържания, но и от възможностите на издържащия. Ето защо  АРС  намира,  че  следва да бъде увеличен размерът на издръжката, заплащан от ответника от 130лв. на 180лв., считано от предявяване на иска до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката В.Т., че издръжките не са съобразени с възможностите й да плаща такива издръжки, тъй като получава брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лв и има здравословни проблеми, които изискват допълнителни парични средства, а също така и че е бременна и очаква още едно дете. Принципно при определяне на издръжката водещ критерий са нуждите на детето, а не възможностите и доходите на родителя дължащ издръжка. Ето защо правилно в казуса първата инстанция е дала приоритет на порасналите нужди на двете деца, пред ниските доходи на майка им и проблемите й във връзка с нейната бременност. В казуса става дума за две деца на 14 и 8 години, второто от който е с здравословни проблеми, които са обективирани в решение на ТЕЛК. При новата минимална работна заплата за страната от 2021 година минималната издръжка за едно дете е 162,50 лева. В казуса за двете деца са дадени издръжки по 180 лева, тоест със 17,50 лева над минимума по закон. По настоящото дело не съществуват такива изключителни факти от личен характер, които да налагат намаляване на издръжките тези две деца до минимума определен по закон. Присъдените издръжки с оглед близостта си до минимума на предвиденото и така не са особено високи. Ето защо искането за намаляване на издръжката на двете деца до минимума предвиден в закона е напълно неоснователно и несъответства на нуждата от издръжка съответно на възрастта на децата. Въззивната жалба е неоснователна, ето защо обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Разноски от въззиваемия В.Т. не се претендират по това дело и не се присъждат от въззивния съд.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045/16.10.2020г. по гр.д. № 1136/2020г. по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.