РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Силистра, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело №
20233420102181 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Г. Т. с
ЕГН **********, живущ в гр. Сс, ул. „О.П.“ № ..., вх. „...“, ет...., ап..... С нея са
предявени обективно съединени искове по чл. 448 и чл. 409 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и по чл. 86 ЗЗД срещу „Животозастрахователен институт“
АД гр. С. с ЕИК .................... Ищецът твърди, че изпълнява длъжността
„прокурор“ в Окръжна прокуратура гр.Сс и като действащ магистрат е бил
застрахован по групова застраховка с полица № ********** от 16.09.2021
година, сключена между ответника и Висшия съдебен съвет /ВСС/ на
Република България. Заявява, че е настъпило застрахователно събитие по
посочената полица /покрито от застрахователя/, тъй като е претърпял
оперативна интервенция през месец март на 2021 година, пролежал е в
болнично заведение и след това е бил във временна нетрудоспособност 55
дни. Твърди, че е предявил претенцията си пред ответника, но същият е
отказал да я заплати, позовавайки се на Общите условия на сключения
договор и посочвайки, че събитието е настъпило преди влизане в сила на
застрахователния договор /01.01.2021 година/. В тази връзка моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 5 744,30 лв., от която 4 225,30 лева,
представляваща обезщетение за временна загуба на трудоспособност за 47
1
дни, 1 119 лева, представляващ медицински разноски във връзка с лечението,
400 лева, представляваща дневни пари за болничен престой за 20 дни. Също
така претендира присъждане на мораторна лихва за забавено изпълнение за
периода от изтичане на срока по чл. 409 КЗ за заплащане на дължимото
обезщетение до предявяване на иска - 15.12.2023 година. Претендира и
извършените в хода на производството разноски, както и законната лихва
върху главницата и разноските от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „Животозастрахователен институт“ АД с ЕИК:..............., с
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“ № ...., в законоустановения срок
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не отрича
настъпването на твърдените от ищеца събития, пролежаването в болнично
заведение, трудовото възнаграждение, поставената диагноза, но счита, че се
претендира обезщетение по изключени рискове съгласно Общите условия на
договора, тъй като състоянието му е настъпило преди влизане в сила на
застрахователния договор, като се позовава на амбулаторен лист за преглед от
30.12.2020 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на делото като трети лица помагачи са конституирани
„Дженерали Застраховане“ АД и Висшият съдебен съвет на Република
България.
Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД счита, че
предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат, вкл. и
претенцията за съдебни разноски. Счита се, че ищецът е диагностициран и
лекуван в срока на действия на договора между ВСС и ответната
застрахователна компания и именно в този срок са осъществени и рисковете,
които са покрити съгласно застрахователния договор.
Третото лице помагач Висш съдебен съвет също счита, че предявените
искове са основателни и следва да се уважат изцяло по идентични аргументи,
развити от ищеца и третото лице помагач „Дженерали Застраховане“ АД.
Посочва и практика на ВКС по А.логичен случай на настоящия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна стрА. следното:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 448 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. с чл. 441, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 459, ал.
5 КЗ, чл. 409 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За да се уважи предявеният основен иск, следва да се установи, че е
налице сключен застрахователен договор и той има действие по отношение на
ищеца, както и че е възникнало застрахователно събитие, т. е. настъпил е
покрит риск в периода на застрахователното покритие /съгл. легалната
дефиниция на понятието "застрахователно събитие", дадена в пар. 1, т. 4 от ДР
на КЗ/.
В тежест на застрахователя е да докаже наличие на изключен
застрахователен риск, на какъвто се позовава в отговора на исковата молба,
като предпоставка за отказ от изплащане на претендираното обезщетение.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се
установява, че към 2021 г. ищецът е заемал длъжността „прокурор“ в Окръжна
прокуратура гр. Сс и в качеството си на магистрат е застрахован в ответното
дружество чрез Групова застраховка „Злополука“, полица № ********** от
16.09.2021 г., сключена между Висшия съдебен съвет /ВСС/ и ответното
дружество съгласно Договор за обществена поръчка № ВСС-13165/16.09.2021
г. за застраховане чрез групова застраховка „Злополука” на общо 15 300,5
действащи и предстоящи за назначаване застраховани лица, като периодът на
застрахователно покритие, през който застрахователят покрива
застрахователните рискове е 36 месеца, с начало 00:00 ч. на 01.01.2021 г. и
край 24:00 ч. на 31.12.2023 г.
В последните дни на 2020 г. ищецът е посетил личния си лекар с
оплаквания за болка в областта на лявото рамо. Видно от издадения по този
повод на 30.12.2020г. амбулаторен лист, общопрактикуващият лекар е
отбелязал в същия „Увреждане на рамото, неуточнено“ и е издал на пациента
медицинско направление за консултация със специалист – ортопед, както и са
назначени редица изследвания.
На 09.03.2021 г., след проведени множество изследвания от началото на
годината до тази дата, ищецът е прегледан в Медицински център „Спектър“
гр. С. от доц. Р. /ортопед/ и тогава е взето решение за оперативна интервенция,
като на 28.03.2021 г. е приет за лечение във Военномедицинска академия
/ВМА/ - С. и на следващия ден - 29.03.2021 г., му е извършена оперативна
3
интервенция на лявата раменна става. Болничното лечение във ВМА С. е
продължило до 09.04.2021г., когато същият е изписан от лечебното заведение
и му е издаден болничен лист за домашно лечение. На 28.04.2021 г. ищецът е
продължил лечението си в МБАЛ - Сс, отделение по „Физиотерапия и
рехабилитация“, откъдето е изписан на 05.05.2021 г., т.е. общият болничен
престой на ищеца във ВМА - С. и МБАЛ - Сс е 19 /деветнадесет/ дни, видно
от представените епикризи.
Застрахованият Т. е бил в отпуск поР. това заболяване общо 55 /петдесет
и пет/ календарни дни - в периода от 28.03.2021 г. до 21.05.2021 г., което се
установява от приложените два броя болнични листове - № Е20210823480 от
02.04.21 г., изд. от ВМА - София и № Е20210974948 от 11.06.21 г., изд. от ДКЦ
- Силистра.
На 13.10.2021 г. ищецът е предявил претенция пред ответната стрА.
„Животозастрахователен институт“ АД за изплащане на обезщетение за
временна загуба на работоспособност от общо заболяване за периода 28.03.21
г. – 25.05.21 г., обезщетение за болничен престой и за възстановяване на
направени медицински разходи.
На 01.11.2021 г. ответното дружество е поискало от ищеца да представи
допълнителни документи – Справка за извършени прегледи на застрахования
за 5 години назад, издадена от НЗОК, която той е предоставил на 05.11.2021 г.,
независимо че такава не е след посочените изискуеми документи в
Приложение 6 към договора за застраховане. В законоустановения срок по чл.
448, ал. 3 КЗ - 20.11.2021 г., не е получил отговор от застрахователя.
На 25.01.2022 г. ищецът Т. е получил уведомление от ответната стрА. за
отказ от изплащане на щета по предявената от него претенция. Като мотив за
отказа е посочено, че застрахователният договор е със срок на действие от
00,00 ч. на 01.01.2021 г. до 24,00 ч. на 31.12.2023 г. и обезщетение по
покритите рискове по този договор се изплаща, когато заболяването е
диагностицирано за първи път в срока на застраховката. Ответното
застрахователно дружество счита, че заболяването на ищеца не е
диагностицирано за първи път в срока на застраховката, позовавайки се на
посочения в Справката от НЗОК съществуващ амбулаторен лист от 30.12.2020
г., в който е отразено, че на тази дата Т. е потърсил лекарска помощ поР.
оплаквания от болка и ограничени движения в лявата раменна става. В
4
писмения отговор застрахователят отново поддържа становището, че не
дължи застрахователно обезщетение, тъй като съгл. т.10.11 от Раздел V от
Общите условия /ОУ/ за „Злополука и заболяване“ към застрахователна
полица № ********** от 16.09.2021 година, сключена между ответника и
ВСС въз основа на Договор за обществена поръчка с възложител ВСС №
ВСС-13165/16.09.21г., застрахователните рискове и последици от тях не се
покриват в случаите, когато събитието е причинено или е резултат от
съществуващи преди договора състояния или заболявания, включително и
хронични такива и диагностицираните преди сключване на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
стрА. следното:
Съгласно чл. 448, ал. 1, КЗ при настъпване на застрахователното събитие
и на определените в договора условия по застраховка "Живот"
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, а и от
събраните доказателства се установи наличието на застрахователно
правоотношение между тях по групова застраховка "Злополука" за периода от
1.01.2021г. до 24,00 ч. на 31.12.2023 г.вкл.
С оглед клаузата на чл. 6 от договора, сключен между ответника и ВСС,
застрахователят не е имал задължение да изисква предварителна информация
за здравословното състояние на застрахованите лица. В застрахователния
договор няма и предвидено ограничение относно заболяването - по
отношение на вида му и по отношение момента на възникването му, т.е. не са
изключени както хроничните заболявания, така и тези, диагностицирани
преди началния момент на датата на застрахователното покритие. Също така в
т.8.5 от Техническата спецификация към договора /Приложение № 1/ изрично
е посочено, че изпълнителят има задължение да сключи застраховката без да
изисква предварителен здравен статус на застрахованите лица, а в т.2 от
същата изрично е посочено, че при застраховането не се вземат предвид
възрастта, здравословното състояние и други обстоятелства на застрахованите
лица. В т.т. 6.2.3, 6.2.4 и 6.2.5 от Спецификацията като допълнителен покрит
риск са посочени претендираните от ищеца, без посочени ограничения и
условия, относими към настъпването на застрахователното събитие и
5
основанията за изплащане на застрахователно обезщетение. В т. 9 на
Техническата спецификация са дадени дефиниции за целите на обществената
поръчка, включително и дефиниция на "заболяване“- т. 9. 5, без наличие на
условия, относими към вида заболяване, момента на диагностицирането му и
др.
Видно от посоченото в т. 1 до т. 4 от Предложението за изпълнение на
поръчката /служебно известно и достъпна на https: //vss. justice.
bg/page/view/107344 /, подписано от ответника и представляващо Приложение
№ 2 към договора, застрахователят е декларирал, че е запознат с Техническата
спецификация, като приема същата без възражения и декларира готовност да
изпълни поръчката качествено и в пълно съответствие с изискванията в тази
спецификация.
В застрахователния договор страните са постигнали съгласие както за
„основно покрити рискове“, така и за "допълнително покритите рискове"
/чл.7/, като за наличието на застрахователно събитие е достатъчен фактът
заболяването да е довело в рамките на периода на застрахователното покритие
до трайно намалена работоспособност, респективно временна загуба на
работоспособност, а въпросът дали заболяването, довело до това състояние е
възникнало и диагностицирано преди периода на застрахователно покритие и
дали е хронично, е ирелевантен. Ответникът е подписал декларация, че при
несъответствие между застрахователния договор и ОУ има сила уговореното в
договора и неразделните му части, в т.ч. и Техническата спецификация,
представляваща Приложение № 1 от договора - т.7.5.предл.3 от
спецификацията.
След като с договора и Техническата спецификация към него са
предвидени по-благоприятни условия на застрахованите лица по отношение
на "допълнително покритите рискове" в сравнение с тези по ОУ, които
съотнасят съществуващи преди договора състояния или заболявания,
включително и хронични такива, диагностицирани преди сключване на
договора, в приложното поле на изключените рискове, то относно
"допълнително покритите рискове" приложение следва да намерят условията
по процесния договор и по Техническата спецификация, като неразделна част
от него, а не ОУ, на които се позовава ответникът.
Довод в тази насока е и разписаното в чл. 2 и чл. 3 от договора. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 2 застрахователят се е задължил, без допълнителни
условия, да поеме определените в Раздел ІІ рискове срещу заплащане на
застрахователна премия и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати на застрахованите лица застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 3 страните по договора за обществена поръчка са
се договорили, че ОУ са неразделна част от договора, но при несъответствие
между застрахователния договор и ОУ има сила уговореното в договора и
неразделните му части, включително и техническата спецификация -
Приложение № 1 към договора. В чл. 64, ал.2,т.3 от договора също изрично е
регламентирано, че при противоречие между различни разпоредби и условия,
съдържащи се в договора и приложенията, Предложението за изпълнение и
разпоредбите на договора имат предимство пред ОУ.
Тълкувайки така уговореното между страните по договора, се налага
извод, че разпоредби от ОУ са приложими само ако няма несъответствие
между тях и клаузи в договора, а при констатирано противоречие между
различни разпоредби и условия в договора, приложенията към него и ОУ,
последните нямат приоритетно приложение, тъй като тяхното приложение е
изключено винаги, когато друго е предвидено в договора, техническата
спецификация или предложението за изпълнение.
В допълнение следва да се посочи, че в разпоредба на т. 10. 11 от Раздел
V от ОУ, на която се позовава ответникът за наличие на изключен
застрахователен риск, изрично е посочено, че не се прилага ако в договора е
уговорено друго. Предвид на разписаното в посочените по-горе разпоредби от
договора, ведно с приложенията му, и тяхното тълкуване, съдът приема, че в
процесния застрахователен договор е уговорено друго, което изключва
приложението на тази разпоредба от ОУ. В този смисъл изрично, при
идентичен договор, е и константната съдебна практика - Решение № 163 от
2.07.2021 г. по в. гр. д. № 732/2021 г. на ОС - Бургас, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 50674 от 19.12.2022 г. по т. д. №
2671/2021 г., I т. о. на ВКС.
Ето защо, несъстоятелен се явява доводът на ответника, че ищецът е
обвързан от ОУ, тъй като не е заявено изрично от кандидата за застраховане,
че не приема отделни клаузи от тях, както повелява чл. 348,ал.1 КЗ, а той е
удостоверил с подписа си, че ги приема. Нещо повече, предложение последно
7
на тази разпоредба изрично повелява, че при несъответствие между
застрахователния договор и ОУ, както е в случая, сила има уговореното в
договора.
Следва да се посочи също, че поставяне от застрахователя на изискване
заболяването да е възникнало в периода на договора и да е диагностицирано
за пръв път в същия период, освен че е в разрез с клаузите на сключения
между страните застрахователен договор, поставя в невъзможност лицата, за
които двете обстоятелства са се осъществили на границата на срока на
действие на два застрахователни договора изобщо да не могат да бъдат
обезщетени за покрития застрахователен риск. В този см. и Р №
261150/19.09.23 г. на СГС по в.гр.д. № 7688/20 г., недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 2687/17.10.24 г. на ВКС по т.д.№ 84/24 г. на
Второ т.о., както и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
50192/08.02.2023г. по т.д. № 1170/21 г. по описа на ВКС, Първо т.о. Всичко
това е в разрез и с целта на сключване на този вид договори, визирА. в на чл.
224, ал.2 ЗСВ.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи също
така, че от събраните по делото доказателства не е установено събитието, т.е
оперативната интервенция на лява раменна става на ищеца, да е причинено
или да е резултат от съществуващи преди договора състояния или
заболявания, независимо от наличния амбулаторен лист от 30.12.2020 г.
Безспорно установено е по делото, че заболяването на ищеца е
диагностицирано от лекари, специалисти по ортопедия и образна диагностика,
в срока на действие на процесния договор за групова застраховка. Изложените
в А.мнезата данни от ищеца, вписани от общопрактикуващия лекар в
амб.лист от 30.12.20г. не дават основание за заключение за проява на
симптоми на установеното през 2021г. заболяване - ТЕНОТОМИА ЕТ
ТЕНОДЕЗИС С.L.M. БИЦ.БРАХИИ СИН.КУМ АНКЕР 1, ДЕКОМПРЕСИО
СУБАКРОМИАЛИС ЕТ АКРОМИОПЛАСТИКА, АРТРОСКОПИКА и нужда
от оперативна интервенция преди датата, от която действа процесният
застрахователен договор.
Съгласно чл. 218 от Националния рамков договор за медицински
дейности 2020 – 2022 г. амбулаторният лист е първичен медицински документ.
Общопрактикуващият лекар /чл. 144, ал. 3/ и специалистът по извънболнична
8
медицинска помощ /чл. 147, ал. 3/ отразяват при прегледа приетата от тях
диагноза, данни от А.мнезата и обективното състояние на пациента, както и
оказА.та му медицинска помощ, като съгласно практиката на ВКС,
преценявайки значението и доказателствената стойност на вписаното от
лекаря в първичен медицински документ за съобщеното от пациента относно
състоянието му при прегледа (А.мнеза), документът не се ползва с обвързваща
формална доказателствена сила. /Р. № 126 от 8.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1911/2020 г., III г. о./. Т.е. отразеното в този документ не е достатъчно да
установи за какво състояние се касае и че е налице „съществуващо състояние
отпреди датата на застрахователния договор“ по см. на т.10.11 от ОУ, довело
до необходимостта от оперативно лечение през 2021г.
В случая ищецът претендира обезщетение за настъпило застрахователно
събитие – извършена на 29.03.2021г оперативна интервенция на лява раменна
става, което събитие е възникнало в срока на действие на процесния
застрахователен договор, по силата на който застрахователят покрива този
застрахователен риск. Застрахованият Т. е изпълнил задължението си да
уведоми ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и е
представил всички необходими документи съгласно договора. ПоР. това съдът
намира, че за ответното дружество е възникнало задължение да заплати на
ищеца обезщетение, включващо реално извършените разходи за медицински
разноски в резултат на заболяването, дневни пари за болничен престой
вследствие на заболяването, както и за временната загуба на
работоспособност вследствие на това заболяване.
В т.4 на чл. 7 от Договора, в графа „допълнително покритие“, са
визирани като покрит риск „Медицинските разноски в резултат на злополука
или заболяване“, като е договорено на застрахованото лице да се заплащат
или възстановяват реално извършените медицински разходи в резултат на
злополука или заболяване, както при ползване на услуги при изпълнители, с
които изпълнителят има сключени договори за здравно обслужване, така и при
ползване на услуги при изпълнители, с които изпълнителят няма сключени
договори, до 3 000 лева за срока на застраховката за: медицински прегледи от
лекар специалист, изследвания, лечение и хирургическа намеса (малки,
средни и големи операции), хирургическо и болнично обслужване; лекарства,
медикаменти, медицински средства и материали (превързочни материали,
9
спринцовки, игли, системи, абокати), консумативи, импланти, помощни
средства (патерици, бастуни, катетри, колекторни торбички, уринатори,
протези на крайниците, слухов апарат, инвалидна количка и други), употреба
на медицински уреди; манипулации, проведени в амбулаторни или
стационарни условия, стационарно лечение, избор на екип; транспортиране на
лицето по спешност чрез специализиран автомобил за спешна медицинска
помощ.
Реалното извършване на претендираните с исковата молба разходи за
медицински разноски в размер на 1 119 лв., направени във връзка с лечението
на заболяването, категорично се доказва от представените по делото фактури
и касови бележки/фискални бонове към тях. В размер на 900 лв. са
медицинските консумативи, необходими по време на операцията, видно от
представената фактура № **********/1.04.2021г., ведно с касов бон, издадена
от Военномедицинска академия гр. София. В размер на 120 лв. са разходите за
закупуване на абдукционна шина, предписА. да се носи след операцията,
предвид естеството на оперативната намеса, което се установява от
представената фактура № **********/7.04.21г., ведно с касов бон, издадена от
„Ортотех“ ЕООД гр. П..
Видно от представената рецепта от 1.04.21 г., лекуващият лекар,
извършил операцията – доц. Русимов, е предписал на пациента прием на
антибиотик „Зинат“ - таблетки два пъти на ден за срок от 7 дни и „Ксарелто“
за 10 дни, като въз основа на така издадената рецепта ищецът е закупил тези
медикаменти, възлизащи на 70 лв., за което е представена фактура №
**********/1.04.2021г., ведно с приложен касов бон.
За престоя в лечебното заведение – ВМА С., ищецът е заплатил
потребителска такса в размер на 29 лв., което се установява от представената
фактура № **********/1.04.2021г.
Така направените от ищеца реални разходи за медицински разноски в
размер на 1 119 лв. попадат в лимита от 3 000 лв. съгл. чл.7, т.4,
„Допълнителни рискове“ от процесния застрахователен договор.
В т. 5 на чл. 7 от Договора е разписан покрит риск „Дневни пари за
болничен престой вследствие на злополука или заболяване“, при който на
застрахованото лице се изплаща обезщетение за дневни пари за болничен
престой в размер на 20 лева за всеки ден болничен престой в резултат на
10
злополука или заболяване, но не повече от 30 дни при еднократен престой и
не повече от 60 дни за периода на застраховката. Съгласно тази разпоредба на
ищеца се дължи обезщетение в размер на 400 лв. за 20 дни болничен престой
/20 дни по 20 лв.= 400 лв./. Видно от епикризата, издадена от Клиника по
артроскопска травматология при ВМА С., престоят на застрахования в тази
клиника е от 28.03.21г. до 2.04.21г., т.е. 5 дни. На 2.04.21г. същият е постъпил в
Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, където престоят му е
бил 8 дни – до 9.04.21г., което се установява от представената Епикриза от I-ва
Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, отделение „Болнична
рехабилитация и възстановяване“ при ВМА гр. С.. На 28.04.21г. Т. е постъпил
в Отделение по физиотерапия и рехабилитация при „МБАЛ Сс“ АД, видно от
представената Епикриза от Отделение по физиотерапия и рехабилитация при
„МБАЛ Сс“ АД, с престой в отделението 7 дни.
В причинна връзка със заболяването е настъпилата временна
неработоспособност и следва да се присъди обезщетение за временна
неработоспособност след 8-мия ден за периода от 28.03.21г. до 2.05.21 г. вкл.
и от 03.05.21г. до 21.05.21г. или за 47 дни.
В т. 3 на чл. 7 от Договора е посочена като допълнително покритие
Временната загуба на работоспособност вследствие на заболяване, при която
застрахователят заплаща 30% от брутния размер на дневното трудово
възнаграждение на лицето, изчислено на база брутно месечно възнаграждение
за последния изцяло отработен месец, предхождащ този, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението, в което се включва основното
трудово възнаграждение, възнаграждението за придобит трудов стаж и
професионален опит и възнагражденията на лицето, имащи постоянен
характер, за всеки ден в неработоспособност над 8-мия ден до 90-тия ден.
Следователно на ищеца следва да се присъди обезщетение за временна
неработоспособност над 8-мия ден до 55-тия ден, при брутен доход за
последния отработен от него пълен месец - февруари 2021 г., възлизащо на 5
993,40 лв., видно от представеното доказателство по делото, или дневно
трудово възнаграждение 299,67 лв. /5 993,40 : 20 раб.дни/, като 30% от него се
равнява на 89,90 лв. При реално ползван отпуск по болест 55 дни, за което
представя 2 боя болнични листа – болничен лист № Е 20210823480 за
временна неработоспособност от 28.03.21г. до 2.05.21г. вкл. и болничен лист
11
№ Е20210974948 за временна неработоспособност от 03.05.21г. до 21.05.21г.
вкл., със съответно отбелязване от работодателя, че са ползвани реално,
дължимото му обезщетение за временна загуба на работоспособност възлиза
на 4 225.30 лв. - за 47 дни /55 дни – 8 дни/ х 89,90 лв.
По аксесорния иск с правно основание чл. 409 от КЗ - Съгласно
уговореното в чл. 33, ал. 5 от Договора, както и по силата на разпоредбата на
чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3.
Съгласно чл. 405, ал 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ
- в срок до 15 работни дни от представянето на изискуемите доказателства. В
случая на 01.11.2021г. ответното дружество е поискало от застрахования да
представи допълнителни документи, макар и неправомерно, които той е
предоставил на 05.11.2021 г., като застрахователят е бил длъжен да плати
застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от представянето им,
т.е. от 29.11.2021г. той е в забава. Следователно акцесорната претенция се
явява установена в своето основание, а нейният размер за периода от
29.11.2021 г. до предявяването на иска – 15.12.2023г., върху главницата от 5
744.30 лв. възлиза на 1 316.59 лева, изчислена с онлайн калкулатор, и следва
да се присъди в този размер.
На осн. чл. 86 ЗЗД, предвид уважаване на основния иск, на уважаване
подлежи и аксесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 15.12.2023г., до
окончателното заплащане на главницата от 5 744.30 лв.
Съобразно изхода на процеса и предвид изрично направеното искане за
присъждане на разноски в полза на ищеца, ведно със законна лихва, на същия
следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК - за заплатена държавна такса в размер на
282 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от влизане на решението в сила, когато настъпва
тяхна изискуемост.
Ответникът своевременно е противопоставил възражение за
12
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство, което съдът намира за неоснователно. Заплатената сума от
2 000 лв. на процесуалния представител на ищеца, видно от представения
договор за правна помощ, е съобразена с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/, извършените процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото. Основният иск е с материален
интерес от 5 744.30 лв., /1534 лв. е минималният размер на адвокатското
възнаграждение по него съгл. чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ/, а аксесорната
претенция по чл. 409 КЗ е с материален интерес от 1 284.09 лева. /1 088 лв. е
мимималният размер на адвокатското възнаграждение по нея съгл. чл.7,
ал.2,т.2 от НМРАВ/. Следователно не е налице прекомерност по см. на чл. 78,
ал.5 ГПК и искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, се явява
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт“ АД с ЕИК:...................,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“ № ....., представлявано
от изпълнителните директори П. В. Д. и В. В. И., да заплати на С. Г. Т. от гр.
Сс ул. О. П. ..., вх...., ап...., с ЕГН **********, сумата от 5 744,30 /пет хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и 30 ст./лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по групова застраховка „Злополука“, полица
№********** от 16.09.2021г., сключена между „Животозастрахователен
институт“ АД и Висш съдебен съвет съгласно Договор за обществена поръчка
№ ВСС-13165/16.09.2021 г., включващо реални разходи за медицински
разноски в размер на 1 119 /хиляда сто и деветнадесет лева/ лв., обезщетение
за временна загуба на работоспособност в размер на 4 225.30 /четири хиляди
двеста двадесет и пет лева и 30 ст./ лв. и дневни пари за болничен престой
вследствие на заболяване в размер на 400 /четиристотин лева/ лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 5 744,30 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.12.2023г. до окончателното й изплащане,
сумата от 1 316.59 /хиляда триста и шестнадесет лева и 59 ст./ лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата от 5 744,30 лв. за периода от 29.11.2021 г. до
13
предявяването на иска – 15.12.2023г., както и сумата от 2 282 /две хиляди
двеста осемдесет и два лева/ лв. - направени деловодни разноски от последния
пред СРС, ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане на
решението в сила.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи
„Дженерали застраховане“ АД гр. С. и Висш съдебен съвет на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
14