№ 41071
гр. С., 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110132564 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. П. и А. А. А., чрез неговата
майка и законен наследник Д. Г. П., уточнена с молба от 07.07.2025 г., с която са предявени
субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за
осъждане на ответника Д.. да заплати на ищеца А. А. А.и сумата в размер на 100 000 лева и
на ищеца Д. Г. П. сумата в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди от трудово злополука, която е довела до
смъртта на А. К. А., с който ищцата Д. П. е живяла на съпружески начала и баща на А. А.
А..
Съдът намира, че следва по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК на ищеца А. А. А. да бъдат
дадени указания да конкретизира твърденията си относно пълния размер на причинените му
неимуществени вреди, доколкото от негово име се твърди, че причинените му вреди в пълен
размер на 150 000 лева, но след приспадане на платените му 68 455 лева, са останали
дължими 100 000 лева. В случая е налице аритметично несъответствие в така посоченото от
него.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът Д. П. е поискала допускане на комплексна медицинска и съдебно
психологическа експертиза, която да установи обективното отражение на смъртта на бащата
на детето и, както в психологически план, така и в здравословен, както за минал период –
момента на инцидента, така и за бъдещ период. Направено е искане да бъде допусната
съдебно-психологическа експертиза за детето А. А. А., която да установи обективно
отражението на смъртта на баща му, както за минал, така и за бъдещ период. Искането за
установяване отражението смъртта на лицето върху ищците за бъдеще период се явява
1
недопустимо, като в останалата част исканията се явяват допустими и целят установяване
на относими към правния спор факти, поради което следва да бъдат уважени.
Следва да бъде допуснато и искането на ответника за изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по задачи, поставени в отговора на исковата молба, относно размера
на получените от ищците обезщетения и пенсии.
Исканията на ищците за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба – факти свързани с
претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, следа да бъде уважено, доколкото
се сочи, че свидетелите ще установяват различни обстоятелства, като искането за допускане
на трети свидетел следва да се разгледа по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ищеца А. А. А. в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да уточни твърденията си относно
пълния размер на причинените му неимуществени вреди, доколкото се твърди, че същите са
в общ размер на 150 000 лева, но от тях се приспадат платени 68 455 лева, поради което се
претендират 100 000 лева.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологическа експертиза със задачи, поставени
от ищеца в исковата молба относно състоянието на А. А. А., при депозит 400 лева, платим
от бюджета.
НАЗНАЧАВА за вещо лица .., който да бъде уведомен незабавно за поставените му
задачи.
ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-медицинска и съдебно-
психологическа експертиза със задачи, поставени от ищеца в исковата молба относно
състоянието на Д. П., при депозит 800 лева /по 400 лева за всяко вещо лице/, платим от
бюджета.
НАЗНАЧАВА за вещи лица .. и .., които да бъдат уведомени незабавно за поставените
им задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане на съдебно-
психологическа експертиза в частта относно бъдещото им състояние.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ответника в отговора на исковата молба, при депозит 400 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок следва да се представи
доказателство за внесения депозит.
2
НАЗНАЧАВА за вещи лица ., която да бъде уведомена за поставените задачи след
представяне на доказателства за заплащане на определения депозит.
ДОПУСКА по искане на ищците двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като им УКАЗВА, че
допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито заседание,
като по искането за допускане на трети свидетел съдът ще се произнесе по реда чл. 159, ал. 2
ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.11.2025г от 13.30 часа, за когато да се
призоват страните и вещите лица, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеците препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са от Д. Г. П. и А. А. А., чрез неговата майка и законен наследник Д. Г. П.,
субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за
присъждане в полза на ищеца А. А. А.и сумата в размер на 100 000 лева и в полза на ищеца
Д. Г. П. сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от трудово злополука от 10.06.2022 г., която е довела до смъртта на А. К. А., с който ищцата
Д. П. е живяла на съпружески начала, А. А. А. е негов син.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Д. Г. П. живеела на семейни
начала с А. К. А. повече от 10 години, като другият ищец А. А. А. е техен син, роден на
20.02.2017 г. Излагат се твърдения, че А. К. А. се е намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответното дружество . (.) по силата на трудов договор № . г., по който е
заемал длъжността „инспектор" (в отдел „."). Сочи се, че на 07.06.2022 г. А. А. заминал на
командировка от гр. С. посока гр. . относно инспекция на летище „.“, . „.“, летища „.“ и
други обекти на ДП „.“ в област .. А. А., заедно с неговите колеги . и . отседнали в хотел „.“,
като през деня на 08.06.2022 г. извършили проверки на летище ., а на 09.06.2022 г. – обекти
на ДП „.“ в к.к. „.“ и к. к. „.“, като в ранния следобед на 09.06.2022 г. се прибрали в хотела.
Изложени са твърдения, че 10.06.2022 г., около 07:50 – 08:00 часа, А. А. закусил със своите
колеги в ресторанта на хотел „.“, всички се качили по стаите, като се уговорили към 8:15
часа да тръгнат за гр. С.. Половин час след уговорения, . позвънил на своя колега А. А., но
същият не отговорил на повикването, поради което се качил до стаята на А., вратата била
заключена и помолил за съдействие персонала на хотела. Сочи, че при влизане в стаята, А.
бил открит да лежи по гръб до леглото в стаята, без видими признаци на живот.
Пристигналият на място екип на спешна помощ констатирал смъртта на А.. От извършената
аутопсия се установило, че причина за смъртта на А. е десекираща аневризма на аортата
довела да излив на кръв в околосърцевата торбичка и развитие на сърдечна тампонада, като
по тялото не се установили травматично увреждания. С разпореждане № . г. на .,
злополуката била определена като трудова.
Изложени са твърдения, че ищцата, заедно със своя син, който към датата на
3
злополуката бил на 5 години и А. А., живеели в жилище, собственост на бащата и майката
на А., от което след смъртта му били изгонени. В периода август – октомври 2022 г., майката
и брата на починали А. осъществили контакт с ищцата П. с настояване за закупуване на
апартамента или заплащане на наем за жилището, което към момента обитавали, находящо
се в гр. С., ж. к. ., като поради продължило настояване за освобождавонето му, ищците го
напуснали. Наложило се същите да се пренесат в по-малък и неудобен апартамент, което
довело до дискомфорт. Ищцата и сина и се намирали в тежко емоционално състояние,
поради скорошната загуба, като детето посещавало психолог. Ищцата била подложена на
огромен емоционален стрес, чувствала се отхвърлена от роднините на А., като била
принудена да води съдебни дела за уреждане на имотни спорове, което попречило на
последната да води пълноценен и спокоен личен живот и да се справя с професионалните си
задължения. Ищецът А. А. бил изнервен и стресиран, променил отношението си към
дотогавашните интереси. Като резултат от трудностите в личен план ищцата П. през август
2022 г. боледувала от пневмония, през декември 2022 г. постъпила на лечение в болница
поради влошено неврологично състояние и силно възпалени дискови хернии, през месец
март 2024 г. отново постъпила в болница с диагноза десностранна пневмония. Поддържа се,
че ищецът А. А. посещавал детски психолог, като обективното състояние на детето било
оценено като раздразнително, били отбелязани промени в поведението му, вследствие на
загубата на баща му. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на
ищците следващите им се обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като поддържа,
че претенцията на ищецът А. А. се оценява в размер на 150 000 лева, като с оглед
изплатената от застраховател сума в размер на 68 454 лева, претендира в настоящото
производство обезщетение в размер на 100 000 лева. Молят за присъждане на законна лихва
от деня на трудовата злополука до окончателно изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на трудово
правоотношение с А. А., настъпилата трудова злополука и неговата смърт, както и
заплатеното в полза на ищеца А. А. застрахователно обезщетение в размер на 68 455 лева.
Относно претенцията на ищцата П., сочи, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпилата смърт и преживените болки и страдания, като поддържа, че жилищния
статус, личните и имуществени и неимуществени отношение с роднините и близките на
починалия, както и сочените от нея здравословни проблеми са ирелевантни по отношение на
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Поддържа, че напускането доброволно на
семейното жилище от ищцата, колкото и травмиращо да е, не представлява неимуществена
вреда по своето естество, а засяга имуществения патримониум, като допълва, че адресът на
ищцата, посочен в епикриза от 02.08.2022 г. не съвпада с адреса на соченото от нея семейно
жилище. Допълва, че сочените от ищцата П. заболявания, а именно пневмония, последица
на Ковид инфекция и увреждане на прешлените на гръбначния стълб, която датира от 2018
г., не могат да бъдат обвързани в причинно-следствена връзка със смъртта на А.. Същото
твърди и за извършените през 2023 г. прегледи, при които са установени заболявания, които
не са свързани с психиката на пациента. Относно претенцията на малолетния ищец А. А.,
4
сочи, че твърдяното в исковата молба раздразнително състояние не кореспондира с
приложените към исковата молба доказателства. Поддържа, че видно от представена от
ищците психологична оценка, изготвена на 06.07.2023 г. от детско-юношески психолог ., не
се сочат отклонения от нормалното интелектуално развитие на детето, което е спокойно, има
мотивация за справяне със задачите, отговаря уверено, отзивчиво и проявява интерес и
способност за адаптиране към нови ситуации, спазва въведените правила и ограничения,
като в заключение било посочено, че нивото на интелектуално функциониране на детето е в
норма и е очаквано за съответната възраст. Предвид изложеното, сочи, че неимуществените
вреди в претендирания от ищеца А. А. се явяват неоснователни и недоказани. На отделно
основание, сочи, че по силата на застрахователен договор на А. А., в качеството на
наследник на починалия при трудова злополука А. А. е изплатена сумата в размер на 68 455
лева. Допълва, че от средствата за социално-битово и културно обслужване на
предприятието във връзка с настъпилата смърт на служителя на А. А. е изплатена сумата от
10 000 лева, като за всяко непълнолетно дете на починал служител ответното дружество
ежегодно предвижда финансово подпомагане два пъти в годината, в размер не по-малък от
10 000 лева във връзка с Коледа и 2 500 лева за Великден. Поддържа, че ищцата П., в
качеството на законен представител на малолетния син на починалия служител е получила
във връзка с ежегодното подпомагане на децата сумата в общ размер на 55 000 лева, както
следва: 2500 лева през м. юни 2022 г., 10 000 лева през м. юни 2022 г., 10 000 лева през м.
декември 2022 г., 2 500 лева през м. април 2023 г., 10 000 лева през м. декември 2023 г., 2 500
лева през м. април 2024 г., 15 000 лева през м. януари 2025 г. и 2500 лева през м. април 2025
г. Допълва, че посочените суми се изплащат ежегодно до навършване на 19 годишна възраст
на детето, което прави приблизително 170 000 – 200 000 лева за целия период. С оглед
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 68 455 лева и платената до момента
от работодателя сума в размер на 55 000 лева, излага твърдения, че претенцията ще доведе
до обогатяване на ищците за сметка на работодателя. Прави възражение, че работодателят
дължи обезщетение само за разликата между причинената вреда и обезщетение и/или
пенсията по обществено осигуряване, както и че дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците,
поради което моли същите да бъдат приспаднати. Допълва, че претенцията на ищеца А. А. в
размер на 150 000 лева, намалена с изплатеното застрахователно обезщетение и вече
изплатените суми от страна на работодателя е вече погасена, поради което се явява
неоснователна. Оспорва момента, от който се претендира заплащане на законна лихва, като
поддържа, че същата се дължи от момента на влизане в сила на решението на компетентните
органи, установяващи същата, а не както твърдят ищците от момента на нейното
настъпване. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на всеки от ищците по предявените искове с правно основание чл. 200 КТ е
да установят при условията на пълно и главно доказване наличие на трудово
правоотношение между ответното дружество и А. А. – баща на единия ищеца и
съжителствал на семейни начала с другия ищец; настъпването на злополука, претърпяна от
5
работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и настъпилата смърт,
призната за трудова по надлежния ред; настъпването на описаните неимуществени вреди,
свързани с болки и страдания; както и причинна връзка между трудовата злополука и
вредата.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга, съответно възраженията си за липса на причинно следствена връзка
между събитието и претърпените вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че А. К. А. се е намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответното дружество Д.. (.) по силата на трудов договор № . г., по който е
заемал длъжността „инспектор" (в отдел „."); че на 10.06.2022 г. настъпила смъртта на А. К.
А., което събитие с разпореждане № . г. на ., било определено като трудова злополука; че
ищецът А. А. е син на починалия служител и е получил застрахователно обезщетение в
размер на 68 455 лева; че ищцата П. е живеела на семейни начала с починалия служител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
регистър използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор
от Единния на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2 ).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6