Решение по дело №1565/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 397
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20203630201565
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 39715.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXVII-и състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Частно наказателно
дело № 20203630201565 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/ въз
основа на постъпило искане от Районна прокуратура – Шумен за настаняване на
задължително лечение на лицето О. Б. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. ”Генерал Скобелев” № 106 в лечебно заведение. В същото се посочва, че лицето от около
шест години приема високорискови наркотични вещества. Сочи се също, че през месец
август 2020 г. състоянието му се влошило, като станал агресивен спрямо близките си,
отправял закани, буйствал, чупел вещи в дома си, изпадал в състояния на неадекватност,
както и че съществува опасност да извърши деяние, от което да пострадат околните и които
биха застрашили сериозно здравето му.
В съдебно заседание лицето се явява лично и с назначения му на основание
разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ служебен защитник. Счита, че не
страда от психично заболяване, което да налага приема на лекарства, като същевременно
заявява, че желае да се лекува. Назначеният служебен защитник изразява становище, че
предложението на Районна прокуратура – Шумен брод е основателно и следва да бъде
уважено.
Представителят на ШРП в съдебно заседание не поддържа така направеното искане и
моли същото да бъде оставено без уважение.
Психиатърът - д-р Елка Пейчева, участващ в съдебното заседание по делото на
основание разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗЗ е на мнение, че свидетелстваното лице
вероятно страда от психично заболяване, което би могло да налага необходимостта от
задължително лечение. Предлага да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, която
да се проведе в стационарна форма.
Съдът, в съдебно заседание, след като изслуша мнението на психиатъра, на лицето и
1
неговия процесуален представител, на представителя на ШРП и като съобрази материалите
по делото и събраните гласни доказателства, установи, че в настоящия случай по отношение
на лицето О. Б. В. са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата чл. 155 от ЗЗ, а
именно, че лицето вероятно страда от психично заболяване, поради което би могло да
извърши деяние, представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото или
застрашаващо сериозно здравето му, поради което на основание чл. 159, ал. 1 от ЗЗ назначи
комплексна съдебно – психолого - психиатрична експертиза, като определи стационаторна
форма на провеждането ѝ.
ШРС, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира постъпилото от
страна на ШРП искане за неоснователно, поради следните съображения:
По делото е установено, че освидетелстваното лице О. Б. В. не е било лекувано до
настоящия момент в психиатрично заведение, като за първи път постъпва в психиатрично
заведение по повод изготвяне на назначената съдебно-психиатрична експертиза, като
липсват сведения за сериозни соматични заболявания, претърпяни черепно-мозъчни травми
или припадъци от някакво естество. Същият е на 21 години, със средното си образование.
Бил „проблемно“ дете, ходел с нежелание на училище от първи клас, често не посещавал
учебните занятия, имал проблеми в обучението, като завършил дванадесети клас по
индивидуален обучителен план, но не се явил на държавният зрелостен изпит. В техникума
по машиностроене и механотехника често ходел „напушен“ и неадекватен, заспивал на чина
или на пейка в двора на училището. Понякога извършвал дребни кражби, които отричал,
като обвинявал родителите си или съучениците си за грешките, не бил доволен от стандарта,
който му осигурявали родителите, когато не задоволявали исканията му ставал заядлив и
злобен, не зачитал авторитети. От петнадесет годишна възраст освидетелстваното лице О. В.
започнало да употребява ПАВ – марихуана и „чай“, първоначално епизодично, а в
последните години ежедневно до почти непрекъснато в последните месеци. Многократно
намиран в безпомощно състояние в паркове и градинки, задържан от полицията преди
навършване на 18 години. Осъждан двукратно за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, във
вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Трудовото му функциониране било проблемно, работил на различни места, най-дълго около
20 дни във фирма „Теси“, но в последната година бил трайно безработен, като работел
почасово без трудов договор в автомивка. Трудовото възнаграждение Веселинов незабавно
харчел за закупуването на дрога. В последните години – от 2016 г. поведението на О. В. се
променило – не работел, смятал, че има „световна конспирация“ срещу него, че определени
хора го преследват, станал много конфликтен и провокативен, изнудвал родителите си за
пари. От началото на 2020 г. непрекъснато пушел „чай“, започнал да продава вещи.
Изнудвал леля си и баба си за пари, често изпадал в неадекватни състояния – стоял
неподвижен, нереагиращ на повикване, забравял включени котлони, изпил част от
успокоителните лекарства на прабаба си. Също така имал конфликти с родителите си –
обвинявал ги, че му липсват вещи и настоявал да му се платят, предизвиквал скандали,
2
обиждал ги, отправял закани, станал агресивен, което налагало намеса на органите на реда.
Била им издадена от Районен съд – Шумен и заповед за незабавна защита по ЗЗДН.
От заключението на представената по делото комплексна съдебно-психолого-
психиатрична експертиза, поддържана от вещите лица в съдебно заседание и приета от съда
е видно, че О. Б. В. страда от ПСИХОТИЧНО И ПОВЕДЕНЧЕСКО
РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ КОМБИНИРАНА УПОТРЕБА НА
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА, понастоящем ПСИХОТИЧНО
ШИЗОФРЕНОПОДОБНО РАЗСТРОЙСТВО, насложено върху подлежащо
СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСПОЙСТВО – дисоциална, емоционално
нестабилна личност, импулсивен тип, което представлява психична болест в тесния
смисъл на думата и представлява психично заболяване /психоза/, попадащо сред
визираните в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Болестните
изживявания, подчиняващи поведението му, създават опасност за здравето и
живота на близките и околните. С категоричният си отказ от провеждането на
системна антипсихотична терапия в домашно-амбулаторни или стационарни
условия, се крие реална опасност да извърши деяние, представляващо опасност за самият
него, за близките, околните и за обществото. Според заключението на експерта лицето към
настоящия момент не е способно да изразява информирано съгласие при провеждане на
лечението. Предлага стационарна форма на лечение, което да се проведе в ДПБ – с. Царев
брод, за срок от 3 /три/ месеца.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в конкретния случай са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ, обуславящи необходимостта от
задължително настаняване на лицето О. Б. В. на лечение, като с оглед на заключението на
изготвената съдебно – психиатрична експертиза настоящия състав намира, че лечението
следва да бъде проведено при стационарна форма за срок от 3 /три/ месеца. При определяне
вида на постановеното задължително лечение съдът съобрази липсата на критичност от
страна на лицето, както и липсата на съгласието за приемане на медикаменти и
провеждането на лечение в домашно-амбулаторни условия. В този смисъл настоящият
състав намира, че постановено лечение при амбулаторна форма на неговото провеждане не
би дало целения резултат. В тази връзка е и заключението на изготвената комплексна
съдебно – психолого - психиатрична експертиза.
С оглед на приетата липса на способност на лицето да изразява информирано
съгласие за лечение, съдът счита, че в настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл.
162, ал. 3 от ЗЗ, следва да бъде назначено лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на лицето. Съдът намира, че доколкото са налице данни за усложнени отношения
с близките родственици на лицето за освидетелстване, съдът счита, че за такова лице следва
да бъде назначено лице от кръга на определените със Заповед от 01.02.2017 г. на Кмета на
3
Община Шумен, а именно – социален работник Л. З. Ч. ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.
”Ген. Скобелев” № 124, ет. 1, ап. 2, с месторабота ДПБ-с. Царев брод, обл.Шумен.
Поради изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 и сл. от ЗЗ, съдът

РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето О. Б. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”Генерал Скобелев” № 106 на задължително лечение в ДПБ - с. Царев брод, обл.Шумен за
срок от 3 /три/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на постановеното задължително лечение, на
основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ.
На основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ назначава Л. З. Ч. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. ”Ген. Скобелев” № 124, ет. 1, ап. 2 да изразява информирано съгласие
за лечението на О. Б. В. .
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
Шуменския окръжен съд.
На основание чл. 163, ал. 2 от ЗЗ обжалването на решението не спира неговото
изпълнение.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на ДПБ - с.
Царев брод, за привеждането му в изпълнение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4