Решение по дело №200/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260011
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200200
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е :

 

 

ГР.ТЕТЕВЕН 08.09.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав, в открито съдебно заседание на осми септември

През две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ

                                     

При секретаря:Й Д

И в присъствието на прокурора ВЕНА СТЕФОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧНД №200 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпило е искане от Районна прокуратура гр.Тетевен за настаняване на Т.Н.М. *** задължително лечение на основание чл.157 от Закона за здравето /ЗЗ/.

            В искането се твърди, че след извършена проверка по преписка с вх.№962/2020 година по описа на Районна прокуратура гр.Тетевен било установено, че Т.Н.М. *** и няма роднини в селото, че има един брат, който живее далече и не го посещава. Твърди се, че М. имал странно поведение, изразяващо се в разговори с мъртви хора, необоснована агресивност към определени лица, склонност към палежи и други. На 30.05.2020 година в дома му бил предизвикан пожар, в следствие, на който той останал без къща и подслон и се самонастанил в чужд имот, собственост на С.А. и не искал да го напуска. Твърди, че в момента живеел в сайвант, без елементарни условия за живот и съседите му се опасявали, че и там може да предизвика пожар. Твърди, че М. се води на диспансерен учет към ДПБ Ловеч и е бил лекуван двукратно през 2000 и 2015 година. Твърди, че М. е лице с психично разстройство, което се е обострило в момента и с действията си същият крайно уврежда собственото си здраве и създава опасност за околните, поради което прави искане за задължителното му настаняване и лечение в ДПБ гр.Ловеч.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата подържа искането и моли същото да бъде уважено, предвид представените по делото доказателства, като М. бъде настанен на задължително лечение при стационарен режим за срок от 3 месеца.

            Привлеченият се явява в съдебно заседание като твърди, че плевнята в която живее е негова, че е изгоряла къщата му, че ще построи 6 къщички в селото, че никой не се грижи за него. Твърди, че е напълно здрав, но не вижда нищо, че му донасяли храна, но това било секретно. Твърди, че не иска да ходи в болница, а да се върне в селото. Твърди, че е на държавна длъжност, че с президента са еднакво защитени. Служебно-назначения му адвокат-защитник моли да бъде уважено искането на прокуратурата, както и да бъдат предприети действия от прокуратурата да бъде снабден с лична карта привлечения, за да има достъп до пенсията си и да му се окаже помощ да организира живота си след престоя в болницата. 

            От събраните по делото доказателства-обясненията на привлечения, приетите и приложени към делото писмени доказателства, приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р В., съдът приема за установено следното:

            Привлеченият Т.Н.М. *** и няма роднини в селото. Установява се, че същият е сляп и има проблем със слуха, но чува. Установява се също, че има един брат, който живее далече и не го посещава. Установява се, че М. имал странно поведение, изразяващо се в разговори с мъртви хора, необоснована агресивност към определени лица, склонност към палежи. Установява се, че на 30.05.2020 година в дома му бил предизвикан пожар, в следствие, на който той останал без къща и подслон и се самонастанил в чужд имот, собственост на С.А. и не искал да го напуска. Установява се, че в момента живее в сайвант, без елементарни условия за живот и съседите му се опасявали, че и там може да предизвика пожар. Установява се също, че ходи нощем по къщите на хората и иска храна, че е влязъл в имота на С.А. и я гони от този имот. Установява се също, че ходи по къщите на хората и не иска да ги напусне, като твърди, че същите са негови и се заканвал на Х.В., че ще го запали, както той е изгорял. Установява се, че М. се води на диспансерен учет към ДПБ Ловеч и е бил лекуван двукратно през 2000 и 2015 година. Установява се също, че когато е постъпил в болницата във връзка с назначената от съда експертиза, същият е бил в изключително занемарен вид, с дълга брада и дълга коса и е имал вид на човек, който не се е къпал от месеци. Установява се също от приложената докладна записка по повод постановеното принудително довеждане на привлечения от съда, че М. не е допуснал да бъде отведен от плевнята, започнал да буйства и да заплашва, както и че същият е напълно неадекватен.

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че М. страда от персистиращо налудно разстройство, параноидна психоза. Посоченото заболяване покрива критериите на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и е довело до сериозно увреждане на психичните функции на привлечения и същото детерминира общественоопасното му поведение и възможност да извърши престъпление. Поведението на привлечения представлява опасност за него и обществото, поради което предлага да бъде настанен на задължително лечение при стационарен режим за срок от 3 месеца. Установява се, че М. не може да изразява информирано съгласие за лечението си.  

Предвид изложеното, съдът приема, че състоянието на привлечения М. е опасно, че сериозно уврежда собственото си здраве, че е налице непосредствена опасност от извършване на общественоопасно деяние застрашаващо живота и здравето на привлечения и на околните, поради което приема, че е необходимо да бъде настанен на лечение при стационарен режим.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице основанията на чл.155 във връзка с чл.146 от Закона за здравето, тъй като е налице заболяване- персистиращо налудно разстройство, параноидна психоза, представляващо опасност за обществото и за собственото му здраве и което налага настаняването му на задължително лечение в ДПБ Ловеч за срок от 3 месеца при стационарен режим от влизане в законна сила на решението, както и съдът приема липсата на способност на М. към настоящия момент да изразява информирано съгласие за лечението си. Липсват данни за близки роднини, които биха могли да дават информирано съгласие за лечението на М., поради което на последния следва да се назначи представител, който да изразява информирано съгласие, предвид разпоредбата на чл.162 ал.3 от ЗЗ, а именно лице определено от Кмета на Община Ловеч по седалището на лечебното заведение-Държавна психиатрична болница гр.Ловеч.

Водим от изложените съображения, съдът

Р   Е   Ш   И :

            НАСТАНЯВА привлечения Т.Н.М., ЕГН ********** *** задължително лечение, поради персистиращо налудно разстройство, параноидна психоза за срок от 3 /ТРИ/ месеца при стационарен режим в ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА гр.Ловеч, считано от влизане в законна сила на решението и приема липсата на способност на М. към настоящия момент да изразява информирано съгласие за лечението си.

НАЗНАЧАВА на освидетелствания Т.Н.М., ЕГН ********** ***, като лице което да изразява информирано съгласие за лечението му, лицето определено от Кмета на Община Ловеч по седалището на лечебното заведение-Държавна психиатрична болница гр.Ловеч.

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

Преписи от решението да се изпратят на Държавна психиатрична болница гр.Ловеч за изпълнение и на Районна прокуратура гр.Тетевен.

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: