Решение по КНАХД №731/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 271/16.07.2025 г. по АНД № 617/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 25-1275-000208 от 11.03.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на Н. С. Н. от с. Бутово, общ. Павликени, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Н. С. Н. от с. Бутово, общ. Павликени, чрез адв. И. Д. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствения материал, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че необосновано и неправилно е прието, че е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното МПС, като изтъква, че по делото липсват данни баща му да е поемал задължение да го уведоми за полученото писмо. В този смисъл намира, че е управлявал процесния автомобил без знанието, че същият е с прекратената регистрация, т.е. нерегистриран по надлежния ред, поради което липсва субективната страна от състава на нарушението. Извън горното сочи и, че съдът неправилно не е приложил института за маловажност, доколкото по-малко от два часа след констатиране на управлението на МПС е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения претендира за отмяна на решението на РС и на самото НП. Претендира и присъждане на разноски.

 

Ответникът по касационната жалбата - Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново не заема становище по жалбата.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 05.12.2024г., около 22:31 часа, при изпълнение на служебните си задължения на територията на гр. Велико Търново, екип от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново спрели за проверка на бул. „България“ до №76 лек автомобил Ситроен Евазион с рег. № [рег. номер], който се движел в посока към гр. София. При проверката контролните органи установили, че същият се управлява от собственика му – Н. С. Н. от с. Бутово, общ. Павликени. След извършена проверка с работна станция за отдалечен достъп и справка в ОДЧ, от контролните органи било констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. За извършеното нарушение бил съставен АУАН серия GA №1424838/05.12.2024г. за нарушение по чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП. Уведомен бил и оперативния дежурен, като мястото било посетено от разследващ полицай. Във връзка с това била образувана прокурорска преписка № 1389/2025 г. по описа на ВТРП, като с Постановление от 25.02.2025 г. прокурор при ВТРП на основание чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката по описа на ВТРП, като е изпратил същата на сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново за преценка от налагане на административно наказание във връзка с извършеното административно нарушение. Въз основа на постановлението и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН от Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново е издадено НП № 25-1275-000208 от 11.03.2025г. като поведението на нарушителя е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на водача на нерегистрираното по надлежния ред МПС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 11.04.2025 г. и е обжалвано пред РС – Велико Търново в законоустановения срок.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, за което при индивидуализацията на наказанието наказващият орган е определил такова в минималния законоустановен размер. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид наличие на повторно образуване на административнонаказателно производство въз основа на Постановлението на прокурора, при вече прекратено веднъж производство от самия орган, като е изтъкнал, че в случая производството се провежда по съвсем друг ред, регламентиран в разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а именно не въз основа на съставения срещу Н. АУАН серия GA № 1424838, а въз основа на постановлението на ВТРП за отказ от образуване на ДП, поради което изцяло и стриктно е спазена процедурата. За неоснователни са намерени и твърденията за недоказаност на нарушението предвид липсата на субективния елемент от състава на нарушението поради неуведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил. В този смисъл съдът е посочил, че според приложените по делото доказателства Н. е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 180, ал.2 от НПК, чрез своя баща, който е получил уведомлението със задължението да го предаде на лицето. На последно място и във връзка с доводите на жалбоподателя съдът е посочил, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същият вид, като обстоятелството, че жалбоподателят е сключил застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил само няколко часа след като е било констатирано нарушението, не прави случая маловажен.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тоест, според закона, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, а и от страна на касатора не се оспорва, че на 05.12.2024г., около 22:31 часа, в гр. Велико Търново, на бул. „България“ е управлявал собствения си лек автомобил С. Е. с рег. № [рег. номер], който към този момент е бил със служебно прекратена регистрация на основание на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата поради неизпълнение на задължението да има сключена застраховка "Гражданска отговорност", т.е. управлявал е МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Предвид това правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователно се твърди несъставомерност на деянието от субективна страна поради липсата на виновно поведение от негова страна предвид неуведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията съгласно чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата е задължително при липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност", като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че такова уведомление е изпратено на касатора, като същото е получено от неговия баща -С. Н.. Подобно връчване, както правилно е приел и Великотърновският районен съд, е допустимо и съответства на изискванията на чл. 180, ал. 2 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, съобразно който когато лицето, на което следва да се връчи съобщението отсъства, същото се връчва на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да го предаде. В случая уведомлението е връчено на бащата на Н., който е пълнолетен член на неговото семейство и е получил документа. Налице е съгласие за получаване на документа, като не се установява то да не е било предадено на адресата. Следва да се отбележи, че целта на законовата уредба е да се осигури действителното достигане на съобщението до адресата, като допуска връчването му на близко лице, което може своевременно да го предаде. При липса на данни, че уведомлението не е било предадено на касатора, и при положение, че е връчено на неговия баща - лице, което живее на същия адрес и реално има възможност да информира адресата, следва, че същият е имал знание за прекратената регистрация на МПС. Оттук следва извод, че деянието му е извършено виновно, независимо дали вината му е под формата на умисъл или непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователни са и доводите за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Последващото поведение на касатора по отстраняването му, чрез сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" няколко часа след констатиране на нарушението и служебното възстановяване на регистрацията на МПС, за което са налице данни по първоинстанционното дело, е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение, което обаче не може да обуслови само по себе си приложението на чл. 28 от ЗАНН.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271/16.07.2025 г. по АНД № 617/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.