Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
03.02.2020г. град
Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 903 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на В.Х.Г. *** против Заповед № ЗРД-861/
20.11.2019г. на Командира на 2-ра механизирана
бригада за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване
на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и
зачисляване в запаса на сержант В.Х.Г..
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в
противоречие на материалния закон при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и не в съответствие с целта на закона.
Той бил уведомил командира на поделението за възникнало обстоятелство,
съставляващо пречка и несъвместимост да изпълнява военна служба – а именно регистрацията
му като едноличен търговец и поискал да бъде освободен незабавно от длъжност.
Той бил обжалвал мълчаливия отказ на командира на поделението да прекрати
договора му за военна служба , за което било образувано административно дело №
851/2019 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Вместо това
спрямо него било образувано дисциплинарно производство. Оспорената заповед не
съдържала мотиви относно вината, мотиви, който да квалифицират отделните
нарушения по отделно и в тяхната съвкупност
като тежки по смисъла не чл. 245,ал.2 от ЗОВСРБ. От съдържанието на
административния акт не ставало ясно какво точно нарушение на военната
дисциплина бил извършил. Не бил запознат със заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г.
на Министъра на отбраната на Република България , която се твърдяло, че бил
нарушил.. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата -
Командира на 2-ра механизирана
бригада чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва подадената жалба
като неоснователна. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган,
в предвидената форма и със съдържание, съобразено с императивните нормативни
изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на регламентираните административно - производствени правила, е
законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят
сержант В.Х.Г. е назначен на длъжност „Началник командно щабна машина в разузнавателна рота, във Военно формирование
24150, видно от договор за военна служба № 31-210/17.05.2010 година Според
допълнително споразумение № 31-276 от 18.06.2012 година той е преназначен на
длъжност „командир на екипаж КЩМ в центъра за управление и обработка на
информацията в разузнавателна рота на военно формирование 24150“.
На В.Х.Г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, бл.№1124 от 29.09.2019г. за това, че на 29.09.2019г.
около 21.20ч., в гр. Стара Загора, до детска ясла номер 3 „Маргаритка”, в посока
юг е управлявал собствения си лек
автомобил марка „Рено Меган” с рег. № **** , като при извършена проверка с
техническо средство „Алкотест 7510” с № ARON-0025 е установена концентрация на алкохол в
кръвта 2.29 промила.Въз основа на предварително донесение рег. №З-3277/30.09.2019
година длъжностните лица от 2 механизирана
бригада са уведомени за извършеното деяние от сержант Г. и за образувано
досъдебно производство № 62-РП/29.09.2019г. съгласно от 03.10.2019г.
Със Заповед №ЗРД-720/ 30.09.2019г. командира на Втора механизирана бригада е назначил комисия за извършването на
служебна проверка на военнослужещия във връзка с допуснатия от него инцидент. С молба, изпратена чрез пощенски
оператор на 02.10.2019г., до Командира
на Втора Тунджанска механизирана бригада гр. Стара Загора, В.Г. е направил
искане да бъде освободен като военнослужещ и от заеманата от него военна служба
на длъжност сержант – командир на екипаж КЩМ в Разузнавателна рота във ВФ
24150, гр. Стара Загора, поради възникнала несъвместимост. Молбата е обоснована
с обстоятелството, че считано от 01.10.2019г., В.Х.Г. е вписан като едноличен
търговец с фирма „К.-В.Х.“, с посочени в молбата ЕИК, седалище и адрес на
управление, като извършената регистрация като едноличен търговец се явява
пречка за военнослужещия и несъвместимост да изпълнява военната си служба
съобразно нормата на чл.188, ал.2, т.2, предл. първо от ЗОВСРБ. Г. е бил поканен с писмо рег. № З-3339/03.10.2019
година да се яви пред комисията за извършване на служебна проверка за даване на
писмени обяснения. Видно от констативен протокол от 07.10.2019 г. Г. не се явил пред назначената комисия за
да даде писмени обяснения и да бъде изслушан от комисията. С покана рег. №З-3459
от 10.10.2019 година Г. е поканен отново на основание чл. 246,ал.4 от ЗОВСРБ
във връзка с чл. 144 от ППЗОВСРБ да бъде запознат със събраните доказателства
от извършената служебна проверка. За резултатите от проверката на комисията е
съставен Протокол рег. № 3 – 3473/ 14.10.2019г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” на .сержант В.Г.. Според констативен протокол от 14.10.2019 година той
не се е явил във военно формирование 24150 Стара Загора, за да се запознае с
материалите от проверката и представи писмени си обяснения. В периода от 30.09.2019 година
до 18.11.2019 година Г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за
което е представил болнични листове. На 20.11.2019г., на основание чл. 144,
ал.1, т.1 и.2 и ал.2 от ППЗОВСРБ, със
сержант Г. е проведена беседа от Командира на 2-ра механизирана бригада, на която военнослужещият е запознат с
протокола от работата на назначената със Заповед №ЗРД-720/ 30.09.2019г. на командира на втора механизирана бригада и събраните
доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. За
проведената беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол
рег. № 3 – 3944/ 20.11.2019г. в който е посочено, че военнослужещият има
възражения и че желае да даде обяснения. Като част от образуваната
дисциплинарна преписка са приложени и писмените обяснения от .сержант Г.
относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е изразено желание от него той да бъде
освободен от военна служба поради регистрацията му като едноличен търговец.
С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗРД-861/
20.11.2019г. на Командира на 2-ра механизирана
бригада на основание чл.чл.
242,ал1, 244, т.7 чл.248 и чл. 178,ал.1
от ЗОВСРБ, чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, и .т.3
от заповед № ОХ-680/05.11.2010 година на
сержант В.Х.Г. – командир на екипаж КЩМ във взвод за управление и
обработка на информацията на разузнавателна рота на 2-ра механизирана бригада е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. От фактическа страна обжалваният
акт е обоснован с обстоятелството, че на 29.09.2019г. сержант Г. управлява собствения
си лек автомобил марка „ Рено Меган” с рег. № **** след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест 7510” с № ARON-0025 , което е отчело 2.29 промила алкохол в издишания въздух.
Описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като тежко
дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение
по военната служба, изпълващо състава на т.3 от Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г.
на Министъра на отбраната. На основание
чл. 146,т.3, чл. 161,т.3 4 чл.165, ал.1. т.3 от ЗОВСРБ чл. 91 от ППЗОВСРБ при
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е прекратен договора за
военна служба на сержант В.Г., освободен
е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.
По делото е представена Заповедта на министъра, касаеща
забрана за употребяване на алкохол от военнослужещите, която е била доведена до знанието на личния състав, в т.ч.
и до знанието на жалбоподателя, на 24.07.2015г., видно от приложения по делото
протокол с рег.№ З-3351/24.07.2015г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед №
ЗРД-861/ 20.11.2019г. на Командира на 2-ра механизирана бригада против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
длъжност и от военна служба, е постановена от компетентния по см. на чл.137,
ал.4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира на
2-ра механизирана бригада, с военно
звание „бригаден генерал” са предоставени правомощия по прекратяване на
договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците в подчиненото
му военно формирование, съгласно т.7.4 от Заповед на Министъра на отбраната №
ОХ-1252/ 07.12.2017г.
Заповедта е издадена при съблюдаване на императивните
норми на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал.1 и ал.2 от
ППЗОВС за форма и съдържание на акта в т.ч. на изискването за налагане на
дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е
санкциониран В.Г. е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и
от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта
- обстоятелствата, които имат значение
на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от
обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на
военната дисциплина, с което правната
норма на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ свързва възможността за налагане на
дисциплинарно наказание – „уволнение”.
При провеждането на
дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и
ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При съблюдаване разпоредбата на чл.
246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед №ЗРД-720/ 30.09.2019г. е
назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с
констатираното нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. За
резултатите от проверката е съставен протокол във форма и със съдържание,
съответстващи на изискванията на чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ. В съответствие с чл.
144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ
дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която
.сержант Г. е изслушан и е запознат с констатациите на комисията, приетите за
установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с
направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на
дисциплинарното наказание. За проведената беседа с участието на от членовете на Комисията по чл. 142, ал.3 от
ППЗОВСРБ, е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ.
Както в чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, така и в чл.144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ,
изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия са предвидени
като алтернативни – т.е за да се счита, че дисциплинарно-наказващият орган е
изпълнил императивно установеното си задължение по посочените правни норми,
необходимо и достатъчно е да е била дадена възможност на военнослужещия да
изрази становище по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата
регламентирани начина. В случая сержант Г. не само е бил изслушан от Командира
на 2-ра механизирана бригада при проведената беседа, след запознаването му с
протокола от работата на комисията за извършването на служебна проверка и
събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно
наказание /обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя и верността на
което е удостоверено с подписването от военнослужещия на съставения протокол от
проведена беседа/. Съдът намира за неоснователни поддържаните от пълномощника
на жалбоподателя оплаквания за съществено нарушения на административно процесуалните
правила. Видно от материалите, съдържащи се в приложената по делото
дисциплинарна преписка, на служителя е била предоставена възможност за участие
в образуваното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед. Сержант
Г. е бил запознат на 03.10.2019г със заповедта за назначаване на комисия, която
да извърши служебна проверка относно описаното в същата заповед нарушение от
военнослужещия, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката да ангажира доказателства
в подкрепа на твърдението си, че не е извършил твърдяното нарушение и съответно
да опровергае установеното със съставения АУАН противоправно деяние. В рамките
на дисциплинарното производство Г. не е предявил доказателствени искания, а в
подаденото от него писмено обяснение от 20.11.2019г. /лист 99 от делото/ не
отрича, че е употребил алкохол –Оборване на установените в дисциплинарното
производство факти не е извършено и пред съда с насрещно доказване.
Обжалваната заповед е
постановена и при правилно приложение и в съответствие с целта на материалния
закон.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически
факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на
военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, се изразява в неизпълнение на задължения по военна служба –
нарушение на военната дисциплина по см. чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ, определено като
тежко такова по см. чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение”. От фактическа страна е обосновано с управление от
военнослужещия на МПС след употреба на алкохол, което деяние е квалифицирано
като такова, нарушаващо т.3 от Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на
отбраната и описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение на
дисциплинарно наказаното лице се изразява в това, че на 29.09.2019г. в
гр. Стара Загора В.Г. е управлявал лек
автомобил след употреба на алкохол, като съгласно резултатите от извършената от
органите на РПУ – гр. Стара Загора проверка с техническо средство „Алкотест
7510” концентрацията на алкохол в издишания въздух е била 2.29 промила.
Управлението на МПС от Г. след употреба на алкохол безспорно се установява и от
представения и приет като доказателство по делото АУАН серия GA, бл.№1124 от 29.09.2019г.,
който като официален свидетелстващ документ, неоспорен от жалбоподателя, се ползва с презумтивна материална
доказателствена сила досежно верността на удостоверените него факти и
обстоятелства, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
В глава VІІ „Военна служба”, раздел ІІІ „Статус
на военнослужещите”, в чл.178, ал.1 е предвидено, че военнослужещите са длъжни
да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за
ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на
въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.
Следователно спазването и изпълнението на посочените актове е законово
установено задължение по военна служба и елемент от нормативно регламентираното
съдържание на правоотношението на военнослужещия. Със Заповед № ОХ-680/
05.11.2010г. на Министъра на отбраната на РБългария, с цел обезпечаване
изпълнението на разпоредбите на чл.114, т.3 и т.4, чл.115, ал.1, т.5, 6 и 7 от
Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария и с оглед
необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и
дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от
военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на
военната служба, е разпоредено /по т.3 от заповедта/ забрана за управлението на
МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на
алкохол. В случая като не е съобразил поведението си с тази забрана и не е
изпълнил Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на отбраната на РБългария,
сержант Г. е допуснал нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т.1
във вр. с 178, ал.1 от ЗОВСРБ, като основание за ангажиране на дисциплинарната
му отговорност. На следващо място с оглед целите, задачите и дейността на
военнослужещите и по-високите изисквания към тях за определено поведение не
само в работно време и на работното място, но и в общественият живот, нормите
за поведение и правилата на лично поведение, които военнослужещите са длъжни да
спазват, както и моралните ценности, от които следва да се ръководят, са
регламентирани изрично като техни задължения в Устава за войсковата служба на
Въоръжените сили на РБългария /УВСВСРБ/. Следователно спазването и изпълнението
на регламентираните в УВСВСРБ етични правила и норми за поведение също
представлява законово установено задължение по военна служба по см. на 178, ал.1,
от ЗОВСРБ, неизпълнението на което задължение релевира наличието на
дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. Разпоредбата на
чл.115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ въвежда абсолютна забрана за военнослужещите да
нарушават законите и обществения ред в страната вкл. и когато се намират извън
поделението. Безспорно с деянието си сержант Г. е нарушил това правило за
поведение. Поведението му, освен че представлява тежко закононарушение /за
което е предвидено и носене на наказателна отговорност/, сочи и на
неподчиняване на законно отдадена заповед на Министъра на отбраната на
РБългария, целяща предотвратяване на нарушения, осигуряване на безопасен режим
на управление на МПС от военнослужещите и запазване престижа на военната служба
и съотв. на неизпълнение на задължение по военна служба, регламентирано в
чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. По аргумент от
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 07.06.2007г. на ВАС по т.д.
№ 4/ 2007г., управлението на МПС след употреба на алкохол освен че е в нарушение
на закона, съставлява и нарушение на обществения ред т.е на установените в
държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, определящи
поведението на хората в обществения живот.
Въз основа на установените по делото релевантни
факти и обстоятелства съдът намира, че извършеното от сержант Г. – управление
на МПС след употреба на алкохол при отчетена концентрация 2.29 промила,
правилно е определено като поведение, грубо нарушаващо правно регламентирани
задължения за военнослужещия при изпълнението на военната служба, сочещо на
съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно деяние,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 242,
т.1 във вр. с чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”. Оспорената в настоящото производство Заповед
№ ЗРД-861/ 20.11.2019г. на Командира на 2-ра механизирана бригада
е издадена при правилното приложение на
материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна
квалификация и следващото се за извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
При спазване на разпоредбата на чл.139, ал.1 във вр. с чл.145, ал.2 от ППЗОВСРБ
дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението
сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно
основание по чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по
чл.244, т.7 от ЗОВСРБ – „уволнение”. В съответствие с нормата на чл. 165, ал.1 т.3
от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Г. по изпълнение на военната
служба.
В хода на това производство не
следва да се обсъжда обстоятелството дали договорът за военна служба на Г.
следва да се прекрати поради несъвместимост. За това обстоятелство налице ли е
мълчалив отказ е образувано отделно производство – дело № 851
по описа за 2019 година на Административен съд Стара Загора
С оглед гореизложеното
съдът приема, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона – за
превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,
предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК,
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на 2ра механизирана бригада
разноски в размер на 100 /сто/ лв.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Х.Г. *** против Заповед № ЗРД-861/ 20.11.2019г. на Командира на 2-ра
механизирана бригада за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на сержант В.Х.Г. като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Х.Г. ***
да заплати на Втора механизирана бригада сумата 100.00 /сто/ лв –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: