№ 45030
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110115131 по описа за 2024 година
като разгледа искова молба с вх. № 87174/15.03.2024 г. по която е образувано гр.д. №
15131/2024 г. по описа на СРС, намери следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал.2 от ЗУЕС.
Ищецът „К****“ ООД, представляван от управителя Ф**** Е****, чрез
пълномощник юриск. П. Г. – Ресиловска, в качеството си на домоуправител на СЕС с адрес
в гр. София, ул. „Р**** 9 твърди да е заявител в заповедно производство, образувано по
реда на чл. 410 ГПК, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023г., по ч.гр.д. № 67885/2023г. по описа на СРС, 164-
и състав, срещу длъжника Т. В. А. с ЕГН **********.
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се
изисква. Съгласно ал. 2 на същия текст възражението се прави в едномесечен срок от
връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
По ч.гр.д. № 67885/2023 г. е депозирано възражение от длъжника А., чрез
пълномощник адв. Иван Добревски, което е подадено в срока по чл.414 от ГПК, с което не
се оспорва обаче съществуването на задълженията му към ЕС, а тяхната изискуемост, тъй
като били погасени чрез плащане преди образуване на делото.
Въпреки, че към възражението не са били представени доказателства за извършеното
плащане, съдът е разпоредил препис от възражението на длъжника, в което се твърди
плащане, да се връчи на заявителя, с указания в 1 седмичен срок да заяви поддържа ли
заявлението си или признава извършеното погасяване, чрез плащане.
Разпореждането на съда е било съобщено на заявителя „К****“ ООД на 05.03.2024 г.
1
чрез юриск. Ресиловска. В указания едноседмичен срок не е постъпило становище от
заявителя.
Преди съдът да продължи действията си по ч.гр.д. № 15131/2024 г., в т.ч. изрично да
укаже на заявителя за възможността му да предяви установителен иск в срока по чл.415 от
ГПК, за установяване съществуването на вземанията му срещу сочения длъжник Т. А. и за
каква част от тях, в СРС е постъпила искова молба вх. № 87174/15.03.2024 г., по която е
образувано настоящото гр.д.№ 15131/2024 г. по описа на СРС, в която ищецът твърди, че
подава същата в изпълнение „указания на съда“.
Издаденото на 21.02.2024 г. и връчено на ищеца в качеството му на заявител по
ч.гр.д. № 67885/2023 г., Разпореждане № 29380 неправилно е било възприето като указание
за предявяване на иск по реда на чл.415 от ГПК. Такова указание към заявителят СРС не е
давал до момента.
По делото липсва твърдяното от ищеца разпореждане, с което му е указано да
предяви иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземанията му срещу А.,
съгласно чл.415, ал.1 от ГПК.
Липсват предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск по реда на чл. 422,
ал 1 ГПК.
Отделно от горното, в исковата молба се съдържат множество противоречия, като
изложените в обстоятелствената част на ИМ факти и обстоятелства не кореспондират със
заведения петитум /-ими/.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с нея се предявяват
едновременно установителен иск за установяване съществуването на изискуемите към ЕС
вземания, за които имало издадена ЗИ (без да се сочи техния размер), както и осъдителен
иск за осъждане на длъжника да заплати същите (също без да се сочи размер).
Същевременно е приложена Справка за дължимите към датата на заявлението по чл.410 от
ГПК суми, за платени такива в размер на 618,08 лв. (което донякъде кореспондира с
възражението на длъжника) и за изискуемите към 01.02.2024 г. суми в размер на 972,57 лв.
От заявените петитуми обаче по установителния и осъдителния иск, които се твърди да са
предявени с ИМ, не става ясно дали сумите по установителния иск кореспондират с тези, за
които в полза на ищеца има издадена вече ЗИ (за 1388,42 лв.), за кои суми се претендира
осъждане на ответника, както и признатите за платени суми от 618,08 лв. след образуване
на заповедното производство ли са платени или са от преди образуването му, както твърди
длъжника.
Едва след като заявителят отговори на поставените му от съда въпроси с
Разпореждането от 21.02.2024 г., съдът ще може да прецени в каква част се оспорва
вземането и за коя част евентуално да даде указания за предявяване на установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Дотогава, предявения с настоящата искова молба иск се явява преждевременно заявен
и по тази причина, производството, образувано въз основа на тази ИМ следва да се
2
прекрати.
Процесуално недопустимо е /поради липса на правен интерес/ да се търси искова
защита на вземане, за което би могло да се издаде изпълнителен лист, въз основа на влязла в
сила ЗИ по чл.410 от ГПК.
Този въпрос все още подлежи на изследване в хода на ч.гр.д. № 67885/2023 г. по
описа на СРС, доколкото същото не е прекратено, ЗИ не е обезсилена, но не е и влязла в
сила, тъй като заявителят до момента не е заявил на съда има ли погасяване на част или
цялото задължение от страна на Т. А., за което има издадена ЗИ от 22.12.2023 г.
Настоящият иск по изложените съображения е недопустим и исковата молба, на
основание чл. 130 ГПК, следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 87174/15.03.2024 г., по която е образувано гр.д. №
15131/2024 г. на СРС, 164-и състав, като преждевременно заявена.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15131/2024 г., като недопустимо.
Разпореждането за връщане на исковата молба може да бъде обжалвано пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3