Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
Гр.Бяла, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на втори юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
сложи за разглеждане гр. дело № 643
по описа за 2019г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК .
В исковата молба на
ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът им дължи сумите, за
които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70/2019г. на БРС.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника
дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70/2019г. на БРС, а
именно: главница в размер 113.28 лв./ сто и тринадесет лева и двадесет и осем
ст./ - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, за
периода от 25.03.2017г. до 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.01.2019г. до окончателното изплащане. Моли съда да осъди
ответника да му заплати и сумата от 112.03 лв. /сто и дванадесет лева и три
ст./ - цена на мобилно устройство –„Lenovo“ модел А 1000 Dual по
Договор за лизинг от 12.01.2017г. за мобилен № ****, за периода м.08.2017г. до
м.12.2018г. с абонатен номер № ***.
Претендират се и разноските по делото.
В настоящия
случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, а
за сумата от 113.28 лв., като наведеното в исковата молба основание за
дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за
изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на
заявителя подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 ГПК. Компетентен да
обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производството. Предвид
постановките на Тълкувателното решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в настоящото
производство по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е допустимо и
съединяването на искове по реда на чл.210 ГПК, включително и предявяване при
условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове, което е сторено
от ищеца за сумата от 112.03 лв. Поради това, предявените искове са допустими и
следва да се разгледат по същество.
Предвид и
признанието от процесуалния представител на ответника на предявената искова
претенция с правно основание чл.422 от ГПК, като в срока за отговор
ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК сумата в размер на 109.00
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и признава иска, съдът намира
същият за основателен и доказан до тази му част основаващ се на признанието на
иска. Спори за разликата от 4.28 лв. задължения за „от преходен период“, тъй
като не бил изрично посочен.
Задълженията за
минал период представляват сумата от
потребление на мобилни или фиксирани услуги по фактура. Същите се
намират в карето дължима сума, отчетен период, за който се отнасят и срок за
плащане с посочена дата. Задълженията за минал период са с ДДС /тъй като всички
абонати плащат ДДС за получената стока или услуга/ и включително за абонаментни
такси, отстъпки, лизингови вноски, както и неплатени задължения за предходен
период. Видно от писмените доказателства - известие № **********/25/07/2017 за
извършена корекция по дълга на ответника като е сторнирана сумата в размер на
7,16 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 6.59 лв. и е отразен неизплатения баланс в размер на 113,85 лв. за предходен отчетен период, при
което задължението му за плащане възлиза на 113,28 лв.
Като извод от
горните мотиви съдът намира, че договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата,
уредени в чл.258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест
на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор
за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
По делото не
е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги, се установява
възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че
представените справки (извлечения), фактури за потребление на процесния мобилен номер за процесните периоди от време и
издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не са оспорени от последния,
доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за
ползваните от него мобилни услуги за мобилен номер
за отчетен период (негова е доказателствената тежест), поради което
съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в искания
размер. Ответникът признава и осъдителния иск изцяло. В тежест на ответника е
да докаже плащане на претендираната сума по договорите за лизинг.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на
ответника, за плащане на претендираните суми, съдът намира, че исковете са
доказани по основание и размер и следва да бъде уважени изцяло в общо за 112.03лв.
Ищецът
претендира, но не доказва направени разноски по производството (липсват
доказателства за заплатено адв. възнаграждение пред настоящата
инстанция, както и липсва списък по чл. 80 ГПК), поради което такива не му се
дължат.
Разноските
по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР
по ТД № 4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 530 лв. /петстотин и тридесет лева/ държавни такси и адв. възнаграждения
по ч.гр.д.№ 70/2019г. на БРС.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че А.Я.А., с ЕГН-********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
ЕИК***/, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост 4, бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от адв.В.П.Г. от САК, сумата от 113.28 лв.
/сто и тринадесет лева и двадесет и осем ст./ - незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ****, за периода от 25.03.2017г. до 24.08.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.Я.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от адв.В.П.Г. от САК, сумата от 112.03 лв. /сто и
дванадесет лева и три ст./ - цена на мобилно устройство –„Lenovo“ модел А 1000
Dual по Договор за лизинг от 12.01.2017г. за мобилен № ****, за периода
м.08.2017г. до м.12.2018г. с абонатен номер № ****, като основателен и доказан.
ОСЪЖДА А.Я.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от адв.В.П.Г. от САК, сумата от 530.00 лв. /петстотин
и тридесет лева/ държавни такси и адв. възнаграждения по ч.гр.д.№ 70/2019г.
на БРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 29/22.01.2019г. по ч.гр.д.
№ 70/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла, в частта,
с която е разпоредено А.Я.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, сумата 30,36 лв. /тридесет лева и
тридесет и шест ст./ - мораторна лихва за периода от 10.09.2017г. до
07.01.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/