Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Т. П. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 202 по
описа на Радомирския районен съд за 2020 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Н.с. “ ЕАД *** срещу Наказателно
постановление № НЯСС-64/29.05.2020г. на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено на дружеството „имуществена
санкция” в размер на 2000.00 лева, за неизпълнение на предписание по чл. 190а,
ал.1, т. 3 от Закона за водите и нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите
.
По подробно изложени във въззивната
жалба съображения се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни правни доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване на
административно-наказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до
незаконосъобразност на последното. Жалбоподателят твърди, че при съставяне на
АУАН и НП административно-наказващия орган не се е съобразил с давностните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, както
и се навеждат доводи за наличие на процесуално нарушение предвид обстоятелството,
че липсват доказателства установяващи компетентността на актосъставителя
и правомощията му да съставя АУАН по Закона за водите.Алтернативно във въззивната жалба се моли съда да приеме, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а именно, че случая е маловажен.
Въззиваемата
страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище,
правни съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.Претендират се и разноски
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в законоустановения
мининум.
ТО-Радомир към Районна
прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Свидетелят В.А. на длъжност „инспектор“
в РО НЯСС-ЗЦБ заедно с колегата си Д.Я. на длъжност „ старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ на 28.02.2019г са извършили проверка
на техническото и експлоатационно състояние на язовир „ Долна Диканя“, в землището на с.Долна
Диканя и с.Горна Диканя, общ.Радомир. Проверката е обективирана
в Констативен протокол № 02-03-6/28.02.2019 г., с който на собственика на
язовир „Долна Диканя“, а именно „Н.с.“ ЕАД *** е било дадено предписание в срок до 30.11.2019 г. „Да се възстановят
разрушените дренажни кладенци- общо 2 броя“.Проверката е извършена в
присъствието на В.К.С. – специалист „ВЯН“ в „Н.с.“ ЕАД – клон „Струма-Места“,
ХТР-Перник.
На 03.12.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за
водите при извършена проверка на язовир „Долна Диканя“ от експерти при ДАМТН –
София, а именно от свидетелите Ж.С. на длъжност „ старши
инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и свидетелят И.С. на длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ
контрол на даденото на 28.02.2019г. предписание на дружеството-жалбоподател е
констатирано, че това предписание не е изпълнено, а именно: „Да се възстановят
разрушените дренажни кладенци- общо 2 броя“.
При повторната проверка отново е присъствала В.К.С.
– специалист ВЯН „Н.с.“ ЕАД.
Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните
констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно
неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Долна
Диканя“ от оправомощени от председателя на ДАМТН
длъжностни лица, поради което Ж.С. на длъжност „ старши инспектор“ в РО
НЯСС-ЗЦБ е съставила АУАН № 02-009/15.01.2020 г. в присъствието на свидетеля И.С.
заемащ длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило
писмени възражение от „Н.с.“ ЕАД .
Въз основа на така съставения
АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка и е взел в предвид
постъпилото писмено възражение от дружеството-жалбоподател, административно-
наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-64/29.05.2019
г., като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание
чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от
ЗВ му е наложил „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на
чл.190а, ал.2 от същия закон.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното
НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия
съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната жалба, че
АНО при съставяне на АУАН и НП е
допуснал процесуални нарушения.Налице е
пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както за издаване на
АУАН, така и за издаване на НП.Проверката е извършена на 03.12.2019г., която е и датата,
на която е било установено нарушението
по смисъла на закона. АУАН е съставен на 15.01.2020 г., което е в рамките на
тримесечния срок предвиден в ЗАНН. Освен това съдът следва да отбележи, че е неоснователен е и довода за липсата на
правомощие на актосъставителя да съставя АУАН по Закона
за водите. В административно-наказателната преписка е приложена Заповед № А-601/18.09.2019г.
на Председателя на ДАМТН, с която актосъставителката
„ст.инспектор“ Ж. Г.С. е оправомощена да
съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите.
Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че
при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
По същество на спора, настоящият състав
приема, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си
и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване
на извършено административно нарушение № 02-009/15.01.2020г., Наказателно
постановление №НЯСС-64/29.05.2020г., както и свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителката Ж. Г.С. и свидетелите И.М.С. и В.Г.А., които с
показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка описана АУАН и НП. Съдът
възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те
са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелят И.С. и
свидетелката Ж.С., които са присъствали на проверката относно изпълнение на
предписанията от собственика на язовир „Долна Диканя“ на 03.12.2019г. са категорични, че първоначално
дадените предписания към собственика в указания срок не са били изпълнени.
Предвид на така установеното от
фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е
установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно-
наказващия орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира
следното:
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни
факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата
на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност.Нарушението, за
извършването, на което е наказано дружеството е формално. Законодателят е
предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира,
че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност
на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя
административно нарушение и наказващият орган правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност на «Н.с. ЕАД, като е наложил на същото дружество административно
наказание „имуществена санкция„ на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административно-наказващият орган е определил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, , който размер е към минимума за съответното адм.нарушение, с оглед на което съдът намира, че така определения размер е съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не се явява несправедлив с оглед тежестта на нарушението и съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието. В конкретния случай липсват настъпили вредни последици от извършеното административно нарушение. Освен това липсват и доказателства за извършвани от жалбоподателя преди това други административни нарушения по Закона за водите налагащи определяне на по-голям размер на имуществената санкция.С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за юрискосултско
възнаграждение съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че дружеството-жалбоподател следва да
заплати на Д.а.з.м.и т.н.
сумата от 80
лева за юрисконсултско
възнаграждение
Така
мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-64/29.05.2020г. на Заместник- председателя на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил на „Н.с.“ ЕАД, ., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Снежана Димитрова Динева административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева /две хиляди лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от
Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1,
т. 3 от същия закон.
ОСЪЖДА „Н.с.“
ЕАД, ЕИК831160078, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С.
Д. Д. да заплати на Д.а.з.м.и т.н. със
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 80 .00 лева/осемдесет
лева/ направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Перник по
реда Административно процесуалния кодекс
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: