Решение по дело №1358/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П. Х. В. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против ревизионен акт № Р-16001623001950-091-001 от 08.04.2022г., потвърден с решение №205 от 16.05.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” - Пловдив, с който акт на лицето е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „РОЯЛ ЕМПАЙЪР“ ЕООД, както следва: Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.09.2020 г.- 30.09.2020 г.в размер на 1674,25лв. главница и 803,09лв. лихви; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.11.2020 г. - 30.11.2020 г. в размер на 23,84лв. главница и 7,68лв. лихви; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2021г. - 30.09.2021 г. в размер на 28321,16лв. главница и 7125,56лв. лихви; Отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г.- 31.12.2021 г. в размер на 12140,68 лв. главница и 2095,26 лв. лихви; Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2020 г.- 30.06.2022 г. в размер на 4242,78лв. главница и 1091,43лв. лихви; Отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители за периода 01.08.2020 г.- 31.05.2022 г. в размер на 8032,21лв. главница и 2124,58лв. лихви; Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.08.2020 г.- 31.05.2022 г. в размер на 3145.31лв. главница и 832,81лв. лихви; Отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.08.2020г.- 31.05.2022 г. в размер на 1838,67лв. главница и 490,80лв. лихви; Отговорност за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.10.2021 г. - 30.12.2021 г. в размер на 432,00лв. главница и 89,60лв. лихви, или общо в размер на: 59 850,90лв. главница и 14 660,81 лв. лихви.

Жалбоподателката твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, който изисква условията да бъдат налице кумулативно. Твърди, че през този период бившият й съпруг се разпореждал със средствата - А. Й. Ц., а документацията е водена от С. П. П.. Бившият й съпруг А. Ц. оперирал с фирмените карти и банковите средства. Посочва, че в нито един момент от ревизията от тези лица не е била поискана информация. Не е било поискано да се установи защо е налице толкова голямо разминаване в подписите върху ГФО, които видимо се различавали от нейните, и кой се е подписвал от нейно име върху тях. По тези изложени в жалбата мотиви моли да се отмени обжалваният ревизионен акт, потвърден с решението на по-горестоящия орган.

Ответникът по жалбата - директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсул­тско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок /съобщението за решението е получено на 04.06.2024 г. – л.22 по делото, а жалбата до съда е подадена на 17.06.2024 г. по пощата /л.21/, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001950-020-001/ 05.04.2023 г. (л.241), изменена със заповеди №№ Р-16001623001950-020-002 от 28.08.2023 г. (л.234) , Р-16001623001950-020-003 от 25.09.2023 г.(л.229), издадени от А. А. Д. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват отговорност, изчерпателно посочени в нея. С първата е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 ме­сеца, считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 30.05.2023г. (л. 242). С последващите ЗВР срокът на ревизията е удължен последователно до 27.10.2023г.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623001950-092-001/06.11.2023г. (л. 83 и сл.), като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение по направените констатации (л.67). Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по делото са представени заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. и заповед № РД-09-789/13.05.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 10 – 15), ведно с приложенията. Това налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение № 205/16.05.2024г., с което го е потвърдил изцяло.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно процесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Установено е с ревизията, че „РОЯЛ ЕМПАЙЪР“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 20.07.2020 г. със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], електронна поща: [електронна поща]. Основният капитал на дружеството е 10 лв., разпределен на 10 дяла по 1 лев. Едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ е П. Х. Ц.. Дружеството е регистрирано по избор по Закона за данък върху добавената стойност на 27.07.2020 г. и е дерегистрирано на 17.12.2022 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Декларираната икономическа дейност е с код 4120 - „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“. Дружеството е било осигурител на 23 наети лица по трудови правоотношения. Към момента няма действащи трудови договори.

Подавана е информация в персоналния регистър с декларации обр. 1 и обр. 6 по реда и при условията на Наредба Н- 18, като са налице неплатени задължения. За целите на ревизията е изготвена и приложена справка за общите задължения (данъчно - осигурителна сметка - ДОС) на „Роял Емпайър“ ЕООД към 04.12.2023 г. с декларирани и невнесени задължения по ЗДДС, по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), задължения по декларации обр. 6, за фондове на Държавно обществено осигуряване (ДОО), за Здравно осигуряване (30), за Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (ЗДДФЛ), общо в размер на 75 974,06 лв. в т.ч. главници 61 288,23 лв. и лихви 14 685,83 лв.

От извършена насрещна проверка на „РОЯЛ ЕМПАЙЪР“ ЕООД, приключила с Протокол № П-16001623166028-141-001/20.10.2023 г„ е видно че на 05.09.2023 г. на деклариран от дружеството електронен адрес е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-16001623166028-040- 001/29.08.2023 г. Документи не са представени.

От извършена проверка в информационните масиви на НАП, както и от справка в търговския регистър относно публикувани годишни финансови отчети (ЕФО) на „РОЯЛ ЕМПАЙЪР“ ЕООД, органите по приходите установяват, следното:

По данни от счетоводен баланс към 31.12.2020 г. дружеството е декларирало, че няма налични дълготрайни материални активи (ДМА); вземания от клиенти и доставчици -1 хил. лв.; парични средства в брой - 15 хил. лв.; текуща печалба - 7 хил. лв.; други задължения - 9 хил. лв. (осигурителни задължения - 4 хил. лв. и данъчни задължения - 5 хил. лв.). По информация от отчет за приходи и разходи (ОПР) за 2020 г.: нетни приходи от продажби на услуги - 32 хил. лв.; разходи за суровини и материали - 6 хил. лв.; разходи за външни услуги - 4 хил. лв; разходи за персонала - 14 хил. лв. (в т.ч. разходи за възнаграждения - 13 хил. лв. и разходи за осигуровки - 2 хил. лв.); счетоводна печалба - 8 хил. лв.; разходи за данъци от печалбата - 1 хил. лв.

По данни от счетоводен баланс към 31.12.2021 г. дружеството е декларирало, че има ДМА - машини, оборудване и апаратура - 1 хил. лв.; вземания от клиенти и доставчици - 13 хил. лв.; парични средства в брой - 164 хил. лв.; парични средства в безсрочни сметки (депозити) - 2 хил. лв.; неразпределена печалба - 7 хил. лв.; текуща печалба - 102 хил. лв.; задължения към финансови предприятия - 2 хил. лв.; други задължения - 63 хил. лв. (осигурителни задължения -16 хил. лв. и данъчни задължения - 47 хил. лв.). По информация от ОПР за 2021 г.: нетни приходи от продажби на услуги - 180 хил. лв., разходи за суровини и материали - 23 хил. лв., разходи за външни услуги - 2 хил. лв.; разходи за персонала - 41 хил. лв. (в т.ч. разходи за възнаграждения - 35 хил. лв., разходи за осигуровки - 6 хил. лв.); счетоводна печалба - 113 хил. лв.; разходи за данъци от печалбата - 11 хил. лв.

По данни от счетоводен баланс към 31.12.2022 г. дружеството е декларирало, че има ДМА - машини, оборудване и апаратура - 1 хил. лв.; други заеми - 2 хил. лв.; вземания от клиенти и доставчици - 25 хил. лв.; парични средства в брой - 164 хил. лв.; неразпределена печалба - 109 хил. лв.; текуща печалба - 4 хил. лв.; други задължения - 74 хил. лв. (осигурителни задължения - 16 хил. лв. и данъчни задължения - 58 хил. лв.). По информация от ОПР за 2022 г., нетните приходи от продажби на услуги са 16 хил. лв.; общо разходи 11 хил. лв.; разходи за данъци 1 хил. лв.; печалба - 4 хил. лв.

С Решение № 3857 от 25.09.2023 г. на Районен съд Пловдив, по искане на ревизиращия екип е постановено да се разкрие банкова тайна относно притежаваните сметки на „РОЯЛ ЕМПАЙЪР‘; ЕООД в ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Констатирано е, че дружеството притежава 2 бр. банкови сметки в лева - разплащателна сметка с дебитна карта и кредитна карта с лимит 2 хил. лв., разкрити съответно на 17.07.2020 г. и 21.07.2021 г. Лицето, което има спесимен в банката, е П. Х. Ц.. „Роял Емпайър" ЕООД е регистрирано и за услугата Булбанк Онлайн на 28.07.2020 г. с пълномощник П. Х. Ц. с ИД: 922173. Не са представени други пълномощни на лица, имащи право да се разпореждат с авоарите на дружеството. Двете сметки са с нулеви салда към 30.09.2023 г. Постъпленията в разплащателната сметката за периода 17.07.2020 г. - 02.10.2023 г. са общо в размер на 242 160,16 лв. и представляват постъпления от клиенти на дружеството. Разходите от сметката са в същия размер и представляват изтеглени суми в брой от управителя П. Х., изтеглени суми от банкомат (АТМ), плащания на ПОС при търговци, платени запори към НАП и банкови такси.

При проследяване на движението на парични средства по разплащателната банкова, открита на 17.07.2020 г. са установени изтеглени суми в брой на каса на банката от титуляра на сметката П. Х., както следва: - На 25.09.2020 г. изтеглени в брой 4400,00 лв.;

- На 12.05.2021г. изтеглени в брой 4700.00 лв.;

- На 02.07.2021 г. изтеглени в брой 7000,00 лв.

Общо за периода 25.09.2020 г. - 02.07.2021 г. – 16 100,00 лв.

Изтеглени суми от ATM /DM Card/, общо за периода 27.12.2020 г. - 24.09.2021 г. в размер на 168 790,00 лв., подробно посочени в РА и в решението.

На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 16001623001950-040-001/05.04.2023 г., като документът е изтеглен от имейл [електронна поща] — деклариран в НАП. Изискано да представи документи, писмени обяснения и справки относно участието й в търговски дружества, вкл. и „Роял Емпайър" ЕООД, да се посочат нейните правомощия по отношение на извършваната стопанска дейност, доставките и документооборота в дружеството, като за целта бъдат представени копия от съответните документи и да се посочат имената на лицата, ако тя, в качеството си на управител, е делегирала права в тяхна полза с право на представителна власт и управление на „Роял Емпайър" ЕООД. Изискано е да се представят банкови извлечения, платежни нареждания, вносни бележки, касови ордери и други платежни документи, да представи идентификационни данни за лицето, водело счетоводната отчетност на „Роял Емпайър" ЕООД, да посочи къде се съхраняват документите на дружеството, да опише начинът, по който е организирана дейността и документооборотът в дружеството, как и от кого се е осъществявал контактът с клиенти и доставчици, кое е лицето, което е подписвало договорите, в т.ч. трудови договори, договори за наем, договори с подизпълнители и др. Да се посочи кое е лицето, което е подписвало фактурите, издавани и получавани от „Роял Емпайър" ЕООД, както и кое е лицето, което е извършвало плащанията към тях. Изискано е да се посочи начинът на осъществяване на кореспонденцията между дружеството и неговите контрагенти, как са осъществявани контролните функции върху дейността на дружеството, има ли разпределян дивидент от момента на създаване на дружеството до момента на започване на ревизионното производство, налице ли е разпореждане с имущество на дружеството за цитирания период.

Документи и обяснения не са били представени от ревизираното лице.

На 20.09.2023 г. е изпратено писмо до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив относно всички предприети действия за декларираните и невнесени от дружеството в срок задължения. Получен е отговор с вх. № Д1/РД-21-2392# 1/27.09.2023 г., съгласно който на основание чл. 200 и чл. 202, ал.1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки, като с постановление за налагане обезпечителни мерки изх. № С210016-022- 0070495/27.09.2021 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, находящи се в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД. Постановлението е връчено на 30.09.2021 г. лично на управителя на дружеството. Предприети са действия по принудително изпълнение с изпращане на разпореждане до търговската банка на 13.10.2021 г. Постъпили суми след налагане на запора - общо в размер на 1067,98 лв. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на „Роял Емпайър“ ЕООД, при което е констатирано, че същото не притежава движимо и недвижимо имущество, което да послужи за погасяване на дълга.

От ревизираното лице П. Х. е изискано да представи писмени обяснения относно посочената сума в счетоводния баланс за 2021 г. - наличност на средства в касата на дружеството в размер на 164 хил. лв. В отговор от управителя и представляващ „Роял Емпайър“ ЕООД е постъпила декларация, с която П. Х. декларира, че дружеството няма касови наличности: „Декларирам, че посочените средства като касова наличност в ГФО за 2021 г. в размер на 164 хил. лв. не са налични в обект на дружеството, както и в други търговски обекти. Не съм оперирала аз със средствата по каса и не знам за какво са били изразходвани. През този период съпругът ми се разпореждаше със средствата - А. Й. Ц., документацията е водена от С. П. П.. Съпругът ми А. Ц. оперираше с фирмените карти и банковите средства.“

За установяване на притежавано имущество/активи, както и на ликвидни и изискуеми вземания от трети лица на 04.07.2022 г. (на декларирания електронен адрес за кореспонденция) и на 28.02.2023 г. (лично на управителя) е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с приложени справки от № 1 - № 5 - за налични недвижими имоти, МПС, вземания и задължения, както и краткосрочни инвестиции. Не е получен отговор и не са представени попълнени справки. На база на събраните доказателства за имущественото състояние на задълженото лице, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране, и съгласно критерии, утвърдени с писмо № 20-00-131/11.06.2014 г. на изпълнителния директор на НАП за категоризиране на задължените лица, с оглед очакваната събираемост на публичния им дълг, е определена категоризация за „Роял Емпайър“ ЕООД, към 08.03.2023 г. „несъбираем"'.

Въз основа на установеното, от страна на ревизиращите е направен извод, че са налице обстоятелства за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК срещу П. Х. В. (Царова), в качеството й на управител на „Роял Емпайър“ ЕООД, за задълженията на последното. В подкрепа на това се посочва, че за периода 25.09.2020 г. - 02.07.2021 г. П. Х. е изтеглила в брой от касата на банката 16 100,00 лв. и от банкомати за периода 27.12.2020 г. - 24.09.2021 г. – 168 790,00 лв. Направен е анализ на задълженията на дружеството към доставчици и към персонала (по публикуваните данни в ОПР) и е констатирано следното: „Дружеството е отчело общо разходи за суровини материали в размер на 29 хил. лв. (6 хил. лв. за 2020 г. и 23 хил. лв. за 2021 г.), също разходи за външни услуги в размер на 6 хил. лв. (4 хил. лв. за 2020 г. и 2 хил. лв. за 2021 г.), брутни разходи за възнаграждения общо в размер на 48 хил. лв. (13 хил. лв. за 2020 г. и 35 хил. лв. за 2021 г.). Изтеглените парични средства в брой и чрез АТМ са в общ размер на 184 890,00 лв., т.е. надхвърлят значително декларираните от дружеството разходи и посочените фактури в отчетните регистри по ДДС - дневници за покупки. Направен е извод, че по този начин паричните средства на дружеството са намалени, без да са изплатени декларираните данъчни и осигурителни задължения и без да са налице доказателства, че сумата е използвана за разходи, свързани с дейността на дружеството, т.е. налице са данни за скрито разпределение на печалбата в полза на управителя на дружеството. Според приходната администрация действията на П. Х. са класифицирани като „недобросъвестни“ и „съзнателни“ с цел неплащане на задължения към бюджета.

В хода на настоящото производство не се събраха нови доказателства.

Настоящата съдебна инстанция намира ревизионния акт и потвърждаващото го решение за законосъобразни и правилни.

Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. От своя страна препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. От съществено значение е наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски, като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от чл. 19, ал. 2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Легалните дефиниции на понятията „дивидент" и „скрито разпределение на печалбата" са дадени в § 1, т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Спорът се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и върху изискуемото се по чл. 19, ал. 2 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло до степен на неплатежоспособност. В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване на информация от други лица. В хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, което има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело № *********/2021 г. за задължения към 2021 г. в размер на 34303,28 лв., от които главница 33204,42 лв. и лихва от 1098,86 лв.

и наложени обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са способствали за пълното погасяване на публичните задължения на дружеството. От изготвена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице „Роял Емпайър“ ЕООД с изх.№ С230016-134-0001267/ 08.03.2023 г. е видно, че дружеството има несъбираем дълг от 68932,36 лв. към 08.03.2023 г. по представена справка за задълженията на дружеството като осигурител по Декларации обр.6, както и Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, Декларация по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО.

В случая са безспорно установени изложените по-горе факти, които доказват наличието на посоченото недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. При така установените факти по делото, се налага обоснованият извод, че от страна на „Роял Емпайър“ ЕООД, с управител жалбоподателят П. Х. В. е извършвано разпореждане (плащания или отчуждителни сделки) с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, при наличие на непогасени публични задължения от страна на дружеството. Като е извършил разпореждане с имущество и парични средства, собственост на дружеството, жалбоподателят П. Х. В. /Ц./ като управител на „Роял Емпайър“ ЕООД, като по този начин, умишлено задълженото лице е поставено в невъзможност да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло.

По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. От съществено значение е наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски, като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от чл. 19, ал. 2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Настоящият спор се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, върху изискуемото се по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно–следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични, публично оповестени данни или чрез изискване на информация от други лица.

В хода на ревизията и изготвено не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, За обезпечаването им са наложени съответните обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са способствали за погасяване на публичните задължения на дружеството.

Като е извършил разпореждане с парични средства, собственост на дружеството „Роял Емпайър“ ЕООД, жалбоподателката, като управител, умишлено е поставила в невъзможност задълженото лице да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. Така нейното поведение безспорно се обективира като действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. По своята характеристика те представляват действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане.

По смисъла на § 1, т. 5 б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Ревизираното лице не е доказало и не ангажирало доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието, нито, че се касае до върнати заеми или други задължения. Доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателката П. В. като лице, черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. От страна на жалбоподателката не се ангажираха доказателства в тази връзка, въпреки многократно дадената възможност.

Не се изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяване на публичните задължения, тъй като само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване на тези задължения с наличното и достатъчно имущество. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на суми.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателката, че разпоредителните действия били извършвани от нейния бивш съпруг, тъй като, видно от събраните в хода на ревизията доказателства и по-конкретно справка за банкови и платежни сметки на ФЛ и ЮЛ /л.208 по делото/, по отношение на банковите сметки на дружеството няма данни за други упълномощени лица, освен управителя му. Не се представят други доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката.

С оглед на горното, следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размер на намаленото имущество.

Предвид изложеното оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата против него следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и по отношение прилежащите лихви, като споделя доводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган, свеждащи се до следното: отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.

В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019г. по описа на съда.

По така изложените аргументи, жалбата е неоснователна, съответно обжалваният РА – правилен и законосъобразен.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен приходен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, определящи неговата нищожност.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към приключване на съдебното следствие) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 6610,94лв. (шест хиляди шестотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки).

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П. Х. В. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против ревизионен акт № Р-16001623001950-091-001 от 08.04.2022г., потвърден с решение №205 от 16.05.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” - Пловдив, с който акт на лицето е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „РОЯЛ ЕМПАЙЪР“ ЕООД, както следва: Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.09.2020 г.- 30.09.2020 г.в размер на 1674,25лв. главница и 803,09лв. лихви; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.11.2020 г. - 30.11.2020 г. в размер на 23,84лв. главница и 7,68лв. лихви; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2021г. - 30.09.2021 г. в размер на 28321,16лв. главница и 7125,56лв. лихви; Отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г.- 31.12.2021 г. в размер на 12140,68 лв. главница и 2095,26 лв. лихви; Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2020 г.- 30.06.2022 г. в размер на 4242,78лв. главница и 1091,43лв. лихви; Отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители за периода 01.08.2020 г.- 31.05.2022 г. в размер на 8032,21лв. главница и 2124,58лв. лихви; Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.08.2020 г.- 31.05.2022 г. в размер на 3145.31лв. главница и 832,81лв. лихви; Отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.08.2020г.- 31.05.2022 г. в размер на 1838,67лв. главница и 490,80лв. лихви; Отговорност за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.10.2021 г. - 30.12.2021 г. в размер на 432,00лв. главница и 89,60лв. лихви, или общо в размер на: 59 850,90лв. главница и 14 660,81 лв. лихви.

 

 

ОСЪЖДА П. Х. В. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Националната агенция по приходите – гр. София, сумата от 6610,94 лв. (шест хиляди шестотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му с препис за страните.