Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №58

 

гр. София, 20.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           

Софийски окръжен съд, търговско отделение, IV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 148 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.П.Б. е предявила срещу „Д. – О. З.” ЕАД обективно съединени искове за плащане на сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в резултат на смъртта на нейния съпруг М. Н.Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова злополука - при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З.и с.”, а именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с рег. № С06266, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която строителна машина има сключен между работодателя СД „Ц.-З. и с.” -  Б. и ответника „ДЗИ – О. З.” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 23.08.2013 г. до 23.08.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 28.06.2014 г. съпругът на ищцата претърпял трудова злополука при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия в СД „Ц.-З.и с.”. През месец юни 2014 г. работниците на посоченото дружество, вкл. и съпругът на ищцата, работили на обект „Частично изграждане на битова канализация на ул. „С.” от о. т. 247 до о. т. 248, ул. „Г. П.“ от о. т. 245 до о. т. 246, ул. „М.“ от о. т. 277 до о. т. 272, ул. „А. м.” от о. т. 272 до о. т. 271 към проекта за канализация на с. В., община Б.”. На 28.06.2014 г. /събота/ съпругът на ищцата и колегите му Н. З. и В.Т., както и други служители на дружеството, работели на обекта на ул. „А. м.” срещу № 1А и № 2 в с. В., община Б., а работата им била наблюдавана от техническия ръководител И. Д. И.. Работата им се състояла в полагане на тръби и стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти. На посочената дата трябвало да изправят поставен накриво предходния ден стоманобетонен пръстен на канализационна шахта. Каналджиите Н. З. и съпругът на ищцата М. Б. закачили бетонния пръстен с помощта на стоманено въже на кофата на багер марка „JSB 4СХ“, с рег. № С06266, управляван от багериста В.Т.. Багеристьт спуснал пръстена, като в това време каналджиите Н. З. и М. Б. били извън изкопа. Тъй като пръстенът не съвпадал с дупките на тръбите, се наложило ръчното му напасване, поради което съпругът на ищцата М. Б. слязъл в изкопа сам. След това багеристът В.Т. чул как някой нарежда „Пускай!” и спуснал пръстена, при което работният орган на багера /кофата/ ударила М. Б. в областта на главата - дясната лицева половина. След злополуката същият бил закаран от колегите си във ФСМП – Б., но поради това, че лекарите от спешната помощ преценили травмата му като животозастрашаваща, го насочили към УМБАЛ „Света Анна” -  София. За трудовата злополука семейството разбрало доста по-късно през деня от сестрата на М.Б. – И.Г.. Няколко дни след хоспитализирането му в УМБАЛ „Света Анна”, на 14.07.2014 г. М. Б. починал, а причината за смъртта му, посочена от лекарите, била претърпяната черепно-мозъчна травма. След извършено разследване във връзка със злополуката на багериста В.Й.Т. и на техническия ръководител И. Д. И. били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 123, ал. 1 НК и въз основа на внесения обвинителен акт било образувано  н. о. х. д. № 200/2019 г. по описа на СОС, производството по което към момента било висящо. В резултат на трагичната и внезапна смърт на М. Б.ищцата претърпяла и продължавала да търпи подробно описаното като интензитет в исковата молба страдание, поради което намира, че за нея е налице правен интерес да претендира по съдебен ред плащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. 

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. ЗЗД.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Навежда следните възражения: за липса на покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите, в които превозните средства не се използват като средство за транспорт, а като работни машини за изпълнение на определен вид работа; за завишен размер на претендираната сума по главния иск; за приспадане на платеното от страна на работодателя обезщетение за трудова злополука; за изключителен принос от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от негови действия; за неоснователност на претенцията за законна лихва, считано от датата на инцидента и за частично погасяване на претенцията за законна лихва поради направено възражение за изтекла давност за тригодишен период преди предявяване на иска. Позовава се на съдебна практика на СЕО във връзка с възражението за липса на покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в процесния случай.

Софийски окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

               Не се спори по делото относно наличието на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение, както и относно причинната връзка между описаната в исковата молба злополука от 28.06.2014 г., при която на М. Н. Б. са причинени телесни увреждания, и настъпилата на 14.07.2014 г. вследствие на уврежданията негова смърт.

Установява се от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, че ищцата е съпруга на М. Н. Б..

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява следния механизъм на злополуката:

На 28.06.2014 година преди обяд, при дневна светлина, в село В., община Б., на улица „А. м.“ работници от СД „Ц.З. и с.“, извършвали довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на селото. Задачата била регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта бетоновият пръстен бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна машина - многокофов багер марка „JСВ - 4СХ“ с регистрационен номер С 06266 от багерист В.Й.Т. и по този начин пръстенът бил повдигнат и се наложило същият да бъде регулиран на ръка, така, че отворите му да съвпаднат с канализационните тръби. За регулиране на пръстена в шахтата слязъл пострадалият М. Н. Б., който работел в СД „Ц. З. и с.” на длъжност каналджия. Поради разликата в нивата на моментното положение на бетоновия пръстен, съответно на положението на Боновски и кабината на багера, директна видимост между Б. и багериста Т. не съществувала, поради което след напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай!” и последният пуснал кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което кофата ударила в областта на дясната лицева половина на главата М. Б. и той прилегнал в канализационната шахта. След злополуката пострадалият бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свита Анна” - София, където на 14.07.2019 година е починал. Според вещото лице водеща, основна причина за възникване на произшествието е допускането в областта на работния обсег на багера да престоява пострадалия М. Н. Б. в момент, в който с багера се изпълняват строително монтажни работи.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Т., Б., Дашовска.

От показанията на свидетеля Т. се установява механизма на произшествието /показанията кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническата експертиза/. Свидетелят допълва, че багерът, който е управлявал, е земекопна машина, към инвентара му фабрично няма специално приспособление за товаро-подемни дейности, но фирмата, в която работи, използвала  стоманено въже за тази цел и по принцип наместването на тези пръстени ставало по този начин.  

За установяване интензитета на търпяното от ищцата страдание поради смъртта на съпруга й са събрани показанията на свидетелите Б. и Д., които съдът кредитира и намира, че същите установяват описания в исковата молба интензитет на страданието, но с оглед изложените по-долу съображения намира, че не следва да ги обсъжда подробно.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

В чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложима на осн. § 22 ПЗР КЗ /обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г./ с оглед момента на сключване на застрахователния договор в случая, е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото не е спорно /такива са и изложените в исковата молба твърдения/, а се установи и от заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, че причина за смъртта на М.Б. е удар от работния орган на багера /кофата/ в областта на главата му – дясната лицева половина, при спускане на бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже за кофата на багера. Предвид така твърдения и установен механизъм на извършване на злополуката следва да се има предвид следното:

Не се установи по делото от събраните доказателства, че процесният багер е бил използван като транспортно средство при злополуката с М.Б.. Точно обратното, свидетелите по делото сочат, че е използвана само подемната /двигателната/ му сила. Поради това процесният инцидент не представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“. Направеният извод произтича от приетото в решение от 28.11.2017 г. на СЕО, постановено по дело С 514/2016 г. във връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка /Първа директива/. Съдът на Европейските общности счита, че посочената норма от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в които превозно средство е участвало в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за някаква цел. Съгласно чл. 633  ГПК решението на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища и учреждания в Република България. В този смисъл следва да се направи извод, че злополуката, станала със съпруга  на ищцата, не представлява покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият багер, марка „JСВ - 4СХ“ с регистрационен номер С 06266 не е бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина.

Във връзка с позоваването от страна на ищцата на решение на СЕО от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-162/13, EU:C:2014:2146, т. 59 следва да се посочи, че приетото в това решение не е в противоречие с приетото в решение от 28.11.2017 г. на СЕО, постановено по дело С 514/2016 г. В решението от 2017 г. СЕО сочи, че член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция. От друга страна, съдът подчертава, че моторните превозни средства по член 1, точка 1 от Първа директива независимо от характеристиките им обикновено служат като средство за транспорт. Същността обаче на направените изводи от СЕО се състои в това, че когато става въпрос за превозни средства, които като процесния багер могат, освен като средство за транспорт, да бъдат използвани и като работни машини, е важно да се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. В случая доказателствата по делото сочат, че при настъпването на произшествието, в което е участвал процесният багер, същият е бил използван като генератор на двигателната сила, необходима за повдигане на бетонен пръстен, който е следвало да бъде положен в изкоп като част от канализационна мрежа. Затова подобно използване се свързва преди всичко с функцията на този багер на работна машина, а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива.

Независимо от изложеното следва да се отбележи и следното във връзка с въведения в допълнителната искова молба довод, че в случая не се касае за ПТП, а за злополука, настъпила в резултат на свойствата на вещта: Съобразно приетото в решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о. рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./, включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото в случая съдът приема, че не е налице покрит риск при управлението и използването на процесното ППС, следва да се направи извод, че не може да се ангажира и отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и би следвало да се разгледа хипотезата на безвиновна отговорност и съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при наличието на такава. В настоящия случай обаче не са наведени твърдения, касаещи приложението на цитираните по-горе разпоредби на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД, съответно съдът не следва да обсъжда тази хипотеза. Хипотезата на безвиновна отговорност на делинквента, съответно застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.  чл. 50 ЗЗД, когато вредите са причинени от характеристиките или свойствата на вещта също не е налице, тъй като обект на застраховането по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на застрахования за причинените вреди от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта. В настоящия случай не се установи от събраните по делото доказателства, а липсват и конкретни твърдения на ищцата, състоянието на процесния багер по някакъв начин да е способствало злополуката и в резултат на неговите характеристики и свойства да е настъпила смъртта на Матей Боновски.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно ищцата.

            С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията за разноски:

            Ищцата е освободена от плащане на държавна такса и разноски за производството по делото, съответно не е направила и не претендира такива. Претендира се обаче присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С оглед изхода на делото това искане е неоснователно.

            Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лв. /минималният размер съгласно чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, както и направените по делото  разноски в размер на 85 лв. /осемдесет лева – депозит за призоваване на свидетел, 5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоврение/, за които разноски по делото са налице доказателства, че са сторени. Съответно с оглед изхода на делото тези разноски следва да му се присъдят. 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, пл. „П.” № 1 срещу „Д. – О. З.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч., обективно съединени искове за плащане на сумата от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в резултат на смъртта на съпруга й М. Н.Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова злополука - при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З.и с.”, а именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с рег. № С06266, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която строителна машина има сключен между работодателя СД „Ц.-З. и с.” -  Б. и „Д. – О. З.” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 23.08.2013 г. до 23.08.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, пл. „П.” № 1 да плати на „Д.– О. З.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч., сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 85 лв. /осемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски /депозит за призоваване на свидетел в размер на 80 лв. и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: